Селски туризъм в село Дрипчево


Категория на документа: Икономика


Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Селски туризъм в село Дрипчево
Дисциплина: Национално значими културно- исторически дестинации
Ръководител: гл. ас. д-р Л. Минкова

Студент: Станимира Гарванова
Фак.номер:1308717010
Специалност: Културни и социални дейности в туризма

Май 2014

Село Дрипчево е малко селце, скътано в югоизточните склонове на Сакар планина. То се намира в община Харманли, област Хасково, на 34,5 км от Харманли.

Днес населението му наброява 30 жители, останали да бранят правото му на съществуване. И има защо.

По предание селото се е намирало най-напред в м. Юртлука. През турско време обаче жителите нападнали хазната, която идвала от Нова Загора, и избили охраната. За да не се разбере какво са направили, закопали убитите под натрупаната оборска тор. Турците обаче разпитали едно овчарче, и то им разказало къде видял струпани хора. Турците запалили селото и жителите му избягали. Заселили се до големия път (Одринския път), който минавал наблизо но така, че да не ги открият. Този път обаче ги издала без да иска една мома, която предяла в двора и пеела.

Отново подгонени, хората се заселили в гората, на сегашното място, където имало чиста вода за пиене. Направили си къщи, като в гъстата гора изсичали дърветата колкото за една къща. Отстрани на празното място преплитали останалите дървета с тънки пръти така, че да се получи стена.

Днес хората обясняват името на селото със заселването на това място на някой си дядо Дрипчо, а по-старото име на селото било Демир ханлъ. Занимавали се главно със скотовъдство и по-малко със земеделие. Към 1878 г. Дрипчево наброявало около 200 къщи, но по волята на Великите сили останало в пределите на турската държава до присъединяването на тези земи към България през 1912 г.

Както се знае, преданията са живата памет на хората, които пазят спомени от отминали векове. А в Дрипчево, както и в цялата Сакар планина, има какво да се разбере за тези стари времена. В землището на селото е имало живот още от времето на старите траки.

Днешните жители на Дрипчево са наследници на много от големите родове - Зотеви, Шаредови, Топузови, Балабанови, Чукарски и др. Най-богат бил Стоил чорбаджи, който притежавал около 500 овце и 50 кози, известни овчари били и Десповци, братята Георги и Вангел Зотеви, Костадин Иванов Гинев и др. Овчарството дало живот на легенди за прочути местни хайдути като Петко войвода, Кьор Стою Балъбунарски и т.н. И ако в миналото селото било толкова голямо, че ергените си взимали моми само от селото, то днес наследници на тези родове са пръснати по много места в България - ще ги срещнете в шуменските села Николакозлево и Пет могил, в с. Везенково и с. Бероново, Котелско. И днес във Везенково могат да се срещнат дрипчевски родове - Каракушите, Чукаревци, Чолаковци, Скерлевци и др., преселили се на север след Съединението на България през 1885 и особено след 1889 г. През 1882 год. в Глогинка, село в Североизточна България, община Попово, oбласт Търговище се преселват 20 семейства от село Дрипчево.
Много дрипчевци носят гръцки имена. Срещат се Деспо, Вангел, Щерю, Фоти, вероятно под влияние на авторитета на гръцката митрополия в Одринско, или заради преселници от гръцка територия. Това влияние можем да видим и в църквата на селото "Св. Георги", построена през 1848 г.. И ако днес тя е в лошо състояние, то в края на ХІХ в двора е имало и килийно училище за децата на будните дрипчевски жители.

В селото кипял живот. Заедно с жителите на съседните села Черепово и Изворово дрипчевци се събирали на 19 май в м. Мая баир, където правели курбан. Според легендата всяка година на този ден на мястото идвал елен, който бил принасян в жертва. Тази традиция продължава до 1946 г.

Друг курбан се правел на Богородица (28...) в м. Зотевите оксени (оксен=ясен), а на Гергьовден курбан се правело на черковната поляна край самата църква. От 1999 г. курбан се прави на 19-21 август, като спомен за спасяването на селото от големия пожар, обхванал Сакар планина.

За съжаление в момента туризмът е много слабо развит. Село Дрипчево обаче притежава голям потенциал за развитие на туризма заради богатата си история, красивата природа и така предпочитаните от туристите тишина и спокойствие, които са в изобилие.

Заради обезлюдяването през последните години, много от къщите пустеят, а вместо това могат да се превърнат в чудесни къщи за гости. Голяма част от старите къщи са в окаяно състояние и трябва да се разрушат и да се построят отново. Има и такива обаче, които могат просто да се реставрират. Една от тях е изключително подходяща, заради местоположението си. Намира се на около 500м. от центъра на селото и в същото време е на около 300м. от най-близкия до селото язовир, където може да се скриете от летните жеги и да се отдадат на риболов. Може да се развие спортен риболов, като част от предлаганите на туристите услуги. Къщата е сравнително нова и би имала нужда само от леки "козметични" ремонти. Разполага с 4дка дворно място. Тъй като съседната къща е необитаема може да бъде закупена и проекта да се разгърне на територията на двата обекта. До къщата може да се построи механа с закрита и открита част, оборудвана с голяма маса и столове, където удобно да поседнете със семейството или приятели, а защо не и с някои от останалите гости, мивка, хладилник, камина, пред която ще се топлите в студените дни и нощи и да разказвате истории, за да направи престоя ви приятен и забавен, отделен санитарен възел за ваше удобство. Механата ще разполага и с дансинг, където може да танцувате до зори. До механата може да се направи барбекю, където да приготвите вкусния си обяд или вечеря. Отстрани има подходящо място за басейн, където можете да се разхладите, децата да играят и спортуват. Басейнът ще бъде оборудван с шезлонги с чадъри и бар, където може да приготвите разхлаждащи коктейли. Помислили сме и за вашия добър тонус-спортна площадка, където вие и децата могат да играят футбол, волейбол, баскетбол, тенис и др. На останалото място могат да се постоят още няколко малки къщички или бунгала. По този начин този обект ще се превърне в превъзходно място за почивка за вас, вашето семейство, вашите приятели- тихо и спокойно, отдалечено от големия град, сред красива природа и чист въздух. Но ако решите да се забавлявате има къде.

Извън селото може покарате АТВ или велосипед и да разпуснете.

За почитателите на екстремните спортове през лятото ще предлагаме панорамна разходка с парапланер или екстремно планинско спущане с велосипед, а през зимата спущане с шейна в улей, направен от сняг.

А за тези от вас, които искат да се разходят и да разгледат местността има къде да отидат и какво да видят.

Източно от селото, в м. Чаирите (Гьонови чаири), в м. Гиджем мезар и Каваците има няколко долмена - тракийски гробници, които при своето изграждане вероятно са били под могила. Такива гробници са били изграждани главно в Странджа и Сакар планина в началото на първото хилядолетие преди новата ера. Пак в м. Чаирите има и други надгробни могили, в които не е имало долмени, около които сега се намират фрагменти от съдове, останали от иманярските изкопи. Тези останки свидетелства за един активен живот в района, все още непроучен достатъчно.

В село Дрипчево се намира и една от 250-те най-известни пещери в България - Хайдушката дупка в местността Широкия алчак.

В полите на Сакар планина, под връх Вишеград, сред скали от бял, зелен и розов мрамор набира водите си рекичка, която се влива в река Тунджа при село Устрем. Край бистрата планинска река е разположен манастира "СВ. Троица" или Хайдушки манастир. Манастирът е обвит в легенди и предания.

Много войводи и хайдути е приютявала тази планина. Хайдутите правели обирите в месноста Даркая, на 200метра от манастира. Златото криели в пещера високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода, Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. От тогава пещерата над манастира се нарича Каракольова дупка. По същото време манастирът бил опожарен от турските орди.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Селски туризъм в село Дрипчево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.