Реферат по бит и култура - Димитровден


Категория на документа: Икономика




Курсова работа

По дисциплината

"Бит, традиции и кулинарно изкуство"

на тема:

Празника Димитровден

Изготвил : Здравко Койчев
Специалност : МХР , фак № 3274

Месецът е Октомври, а според календара на нашите прадеди това е месецът на овена. Името подсказвало, че е време да се заплодят овцете. От това зависело бъдещото плодородие, а в крайна сметка и животът на племето, рода и семейството.
Виноток, паздерники и листопад са само част от имената, с които славяните наричали месец октомври. А именно в този месец според християнската религия се почита Свети Димитър.
Празникът съществува още от V век, а житието разказва: Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Разбирайки това, пратеници на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.
В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимния период в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е покровител на зимата, студа и снега. Според традицията на 26 октомври приключват работа пастири, ратаи и работници, наети в началото на летния сезон. На този ден се спазаряват и работниците за следващите шест месеца до Гергьовден. При наемането на ратай се давали освен определена сума пари още и кат дрехи и цървули за всеки месец.
Народното суеверие пък гласи, че на Димитровден започват така наречените Миши празници. Жените не работят никаква женска работа - не предат, не плетат, не тъкат, не хващат хурка и вретено, да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, работено през годината. Но и мъжете не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, с вярата, че замазват очите на мишките.
Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.
Трапезата за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана и производните им имена.
През октомври има един голям празник, който е дал и името на месеца, наречен някога Димитровски.
Черковният празник е в чест на Светия великомъченик Димитър.
Житието му разказва, че Свети Димитър е роден в град Солун. След смъртта на баща си той станал градоначалник, приел Христовата вяра и учил жителите на Солун да не се кланят на идоли, а да отворят сърцата си за Христа. Затова император Максимилиян заповядал да го заключат в тъмница. Дори и затворен, Свети Димитър продължил да разпространява вярата си сред народа, заради които бил погубен промушен с копие в реброто.
След време, при разравянето на някакъв ров, били открити мощите на Св. Димитър, които излъчвали целебно и благовонно миро. В църковните песнопения Св.Димитър се възпява като мъченик, пазител на царете, поборник на войните, обогатител на нищите и пристанище на прибягващите за неговата помощ.
Последните му образи, възпявани в песнопенията, намират и място във фолклорната обредност. Като начало на зимното полугодие денят в чест на св. Димитър Солунски се свързва с поговорката Дойде ли му денят, идва му и снегът.
На този празник стопаните се разплащат с наетите за летния сезон работници, овчари и ратаи. Димитровден се характеризира с обредното полазване гадаене по първи гост. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители.
Така възрастните избират своите бъдещи снахи.
Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с
прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е "скрепена" чрез роднинството им в народното съзнание.
Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнски ясветец се приписват езически митични качества. Той "донася" зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл.
Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на новото начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.
Българите и сърбите почитат Светеца като патрон на цялото славянство. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима".
Като предвестник на зимата и на студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В деня преди Димитровден се прави Димитровска задушница - на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича "Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали дрехи, овен или агънце. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат по бит и култура - Димитровден 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.