Реализация на туристическата политика в условията на трансформираща се икономика


Категория на документа: Икономика


 Реализация на туристическата политика в условията на трансформираща се икономика
Андреана Андреева
Международен туризъм
Университет за национално и световно стопанство

Туристическата политика може да се разглежда като курс на действие или линия на поведение на туристическото предприятие. Приема се, че тя е стройна и завършена логически непротиворечива система от основни принципи, които определят целите, стратегията и тактиката на туристическото предприятие. Формулирането на целите на предприятието започва с основния за него въпрос за визията и мисията. Самата мисия би могла да се възприема като кратко описание на това, което едно предприятие счита за свои основни цели и ценности. Тя се конкретизира чрез дългосрочни цели, които са основа на стратегията. Формулирането на тези цели е съобразено с прогнозите за значимите промени в околната среда и възможностите за развитието на предприятието. На макроравнище те са отразени в Националната туристическа политика и се определят според приоритетите и въздействието, което оказва туризмът върху различните компоненти на средата. В обхвата на тази политика са включени направления за туристическия продукт, маркетинга, туристическите ресурси, достъпа до туристическата дестинация и институциите. В посочените направления туристическият продукт включва първични туристически атракции, ресурси, съоръжения и обслужване. Целите при него са насочени към осигуряване на конкурентоспособност и развитие на продукта, а така също към определяне на стандартите и организиране на контрола и регулирането на качеството. Второто направление определя целите и средствата на маркетинговата стратегия, притегателната сила, силните страни и предимства на дестинацията, както и нейната пазарна ориентация. Следващото направление се отнася за туристическите ресурси. Те са свързани с целеполагането в програмите за развитие, рекреационния капацитет на териториите, материалоемкостта, трудоемкостта, капиталоекмостта и информационното осигуряване на процеса на създаване на туристическия продукт, инвентаризацията, съхраняването и опазването на туристически ресурси и др. Четвъртото на правление е свързано с достъпа до туристическата дестинация. Той се определя от георгафското разположение и границите на дестинацията, от структурата и капацитета на транспорта, от честотата на връзките, качеството на инфраструктурата и съоръженията. Последното пето направление засяга институциите. Целите при него определят правната рамка, подходът при вземане на решения и координацията и взаимодействието между различните субекти на управляние на туризма.

Едва ли е нужно да се припомня, че икономиката на индустриалната ера бе "осезаема" и силно зависима от природните ресурси, настроена да обслъжда предимно материалните инетереси на хората, свързани с техния бит и ежедневие. Несъмнено това я правеше зависима от засиленото ползване на материални ресурси. Изразходваха се огромни количества ресурси за удовлетворяване на материалните потребности на обществото. Необходимо беше да се задоволява един непрекъснато растящ пазар. Основните принципи в неговото функциониране бяха повече продукция и по-кратък път до клиента. Социалните ценности, които движеха този процес и засилваха търсенето, бяха материални по своя характер. Масовото производство бе най-добрият и единствен начин да се задоволи това търсене. От екологична гледна точна тази икономика би могла да се опише като "преработваша". Тя бе базирана на масовото използване на ресурси и на изхвърляне на отпадъците от тях в околната среда.

Общият извод, който може да се направи, е, че в края на миналия век богатството в напредналите индустриални страни нарасна значително. Това даде възможност да се породи и търсенето на нематериални ценности, проявяващо се в свободата на избора и възможностите за самореализация. От друга страна, съвременните технологии и гъвкава организация позволиха на производствените системи да реагират бързо и качествено на повишеното и изменящо се търсене. Стана възможно производството на масови поръчки, включващи големи количества продукти, да бъде изпълнявано съобразно индивидуалните желания на клиента. Появи се нов вид икономика на услугите. От екологична гледна точка обаче производството продължаваше да се извършва при много високи разходи на ресурси.

Заслужава внимание и фактът, че пазарите на новата икономика се наводниха с евтини и краткотрайни стоки. Гъвкавите производствени процеси създадоха условия за съществено разнообразяване и подобряване на качеството на готовата продукция. които са в състояние да поемат едновременно и двата вида производство. С течение на времето традиционните граници между масовата и специализираната продукция бяха заличени. Това стана възможно благодарение на гъвкавия характер на съвременните технологии. Така икономиката на масовото производство постепенно се измести от икономиката на поръчковото производство, ориентирана към услугите.

Картината обаче не би била пълна, ако не се вземе предвид обстоятелството, че разходната икономика срещна огромни трудности и по отношение на натрупването на богатството, и на трудовата заетост. Тя се отличи с това, че е концентрирана в установени пазари, където конкуренцията се движи от ценови равнища и модернизирането на организационните структури. В тази обстановка новите работни места се създават в онези икономически сфери, които са ориентирани към услугите или са базирани на информацията. Именно върху тази основа се гради икономиката в епохата на информацията. Що се отнася до търсенето, напред излизат нематериалните и силно индивидуализирани ценности и ориентации. В действителност то все повече се движи от новопоявили се интереси и маркетинга, а не толкова от основните жизнени нужди на потребителите. Икономиката реагира на това търсене, задоволявайки интересите чрез бързи иновации. Самият процес на иновациите не е детерминиран технологично и се развива по няколко еволюционни траектории едновременно. В големите градове се появи нов стил на живот в отговор на многообразието на ценностните системи. Икономиките ставаха все "по-неосезаеми" или "нематериални" поради това, че новите биотехнологии, химията и др. помогнаха за заместването на природните ресурси със синтетични материали. По този начин се ограничи експлоатирането на природните ресурси, което разкри нови възможности за растеж и по-добро качество на живота. Немалко предприемачи експлоатираха потенциала на сливането на масовото с поръчковото производство и разработиха гъвкави организационни форми за масово производство при високо техническо и функционално качество на продуктите. Впоследствие те бяха в състояние да атакуват пазара с висококачествени продукти. Това стана възможно благодарение на ползването на гъвкавостта на новите организационни форми, които създадоха условия за организирането на поръчково производство и за същественото подобряване на качеството на продукта.

Синтезът на двете производствени системи засили ролята на производителността на труда, която се утвърди като основна движеща сила на икономическото развитие. В различни сфери на индустриалното производство се разви трудовата конкуренция, която доведе до вдигане на прага пред заетостта. Въпреки че повишаването на производителността на труда можеше да се постигне чрез увеличаване на обема на производството, прилаганите производствени системи спомогнаха твърде много за ценово-обслужваните стратегии в конкуренцията. Причините бяха от различно естество. На едни пазари липсваше възможност за много предприятия да увеличат производството, а на други това увеличение беше възможно само чрез въвеждането на авангардни технологии.Оказа се, че твърде много области на промишленото производство нямат голям избор за повишаване на производителността. Впрочем тя винаги е представлявала предизвикателство пред заетостта, което е било преодолявано чрез доходите или чрез намаляване на работното време, както и чрез разкриване на нови работни места за производството на технически средства, осигуряващи растеж на производителността на труда. С течение на времето обаче тези механизми престанаха да работят. При ожесточената световна конкуренция придобивките от увеличението на производителността на труда все повече започват да се използват за свиване на разходите и съкращаване на работните места.

Източникът на производителността се премести от технологиите към организацията и квалификацията. Поради забавяне на структурните промени и липсата на радикални иновации загубата на работни места в традиционните промишлени промишлени сфери не се компенсира с нови работни места. Въпреки гъвкавостта и съответния икономически успех, от гледна точка на конкуренцията, масовото производство загуби своето първоначално значение за забогатяване. При това тук не става въпрос за традиционното масово производство, а за производство, което е насочено към индивидуализирано задоволяване на потребностите, но все още се осъществява върху принципите на масовото производство. В индустриално развитите страни това производство успя да отговори на търсенето въпреки съществените промени, които настъпиха в него. Имаме предвид превеса на нематериалните потребности над материалните и което е особено важно нарасналите изисквания към техническото и функционалното качество. Към това ще прибавим и незадоволените нужди от храна и жилище не само за държавите, в коикто населението живее в относителна бедност, но и за населението на някои от бившите страни с центализирана икономика.

Налице е тенденция на намаляване на онази част от доходите на населението, която отива за материални придобивки в сравнение с частта отделяна за здравеопазване, образование и грижа за децата. Свидетели сме на един "пост-модернистичен" стремеж към оценка на продуктите и диференциране на услугите, утвърждаване на стилова ориентация и зависимост от "марковите имена", което умело се експлоатира от масовото поръчково производство.

Внедряването на новите производстени стратегии и на гъвкавите технологии не доведе автоматично до преминаване към устойчиво развитие. Икономичесият растеж бе възможен въз основа на търсенето на начини за елиминиране на слабостите в производстените процеси и въвеждането на съвременни системи за доставка на ресурси и непрекъснатото подобряване на качеството на продукта. Това стана причина да се развият нови форми на взаимоотношения между доставчиците и системата на индустриалното производство. От друга страна, новото производство съхрани много от характеристиките на масовото производство. Своевременните доставки бяха един нов метод за намаляваене на оборотния капитал, но те увеличиха местните екологични проблеми. Производствените възможности на предприятията в региона надвишиха многократно местното търсене. Завишиха се разходите за транспорт и изграждане на инфраструктура. Изостри се регионалната конкуренция. Този начин на производство се наложи като по-ефективен, но за него беше характерно сврухпроизводството и ценовата конкуренция. Очевидна стана нуждата да се погледне извън хоризонта на това производство и на гъвкавите производствени системи. Наложи се да бъдат разработени нови стратегии, съответстващи на тенденциите, свързани с информационните технологии, сектора на услугите и икономиката на знанието.

Информационните и комуникационните технологии са един от ключовите фактори за развиие на икономиката, включително и на туризма. Те обхванаха управлението, резервационните процеси, снабдяването и финансовата дейност на предприятията. На основата на тези технологии в различните сектори на икономиката се създадоха цифрово управляеми процеси и децентрализирана организационна структура с хоризонтална йерархия и интегрирани работни места. Това даде възможност да се постигне висока производителност и отлично качество. Безработица не се появи в сферата на високите технологии и модерните предприятия, а в остарелите производства и сфери на обслужване, защото те още ползваха технологии от миналото. Изобщо е трудно да се установи с точност в каква степен цифрово управляваните технологични процеси са довели до увеличаване или намаляване на заетостта.

Информационната ера създава една "нематериална" или както я наричат "безтегловна" икономика. Предлагат се продукти, които съществуват и се търгуват само в компютърните мрежи. Икономистите наричат тези продукти "стоки без конкуренция". Тяхното използване не предполага едновременно и еднакво използване от друг консуматор, някъде другаде. Предприятията все повече действат чрез компютърни мрежи или електронните пазари, където няма ясни правила. Електронната търговия увеличава капиталооборота и по този начин реално внася пари в икономиката. Всичко това променя икономиката и я прави нематериална. Тя не може да бъде контролирана от установени институции по определени правила. При нея суверенитетът на потребителя не е възможно да бъде защитен, а нарушенията на конкуренцията не могат да бъдат санкционирани. Това се отнася и за правата върху собствеността, които също не могат да бъдат сигурно защитени.

Способността на информационната икономика да дематериализира продукта и да става с все по-ниско тегло е очевидна. В информационната ера икономиката зависи във все по-голяма степен от глобалната телекомуникационна инфраструктура, информационните "магистрали", образованието и транспорта. Реално погледнато разпространението на цифровите комуникации засили нуждата от задълбочени познания и сериозно обучение, което може да се постигне само при пряк контакт на участниците в учебния процес.

Информационно-базираната икономика не се различава особено от индустриалната икономика и икономиката на услугите. С времето обаче тя започна да демонстрира възможността си да формира компютърни мрежи и ефективно действащи комуникационни системи, както и способността си да създава виртуална реалност. Системите, основани на големи комуникационни мрежи или интернет пазарите, показаха, че информационните технологии водят до създаването на икономиката на индустриалната епоха. Реално погледнато това е една виртуална икономика, която няма граници и същевременно е ясно осезаема. Функциониращата е нея електронна търговия създава нови пазарни възможнсоти и може да доведе до промяна в традиционната търговия в многото пазарни ниши.

Използваният в информационната икономика термин "търговия без граници" описва процесите на глобализация, но глобалната икономика въобще не е без граници. Самата глобализация е все още ограничен процес, а това означава, че онова, което би могло да се очаква в близките години, няма да е икономика без ясно поставени граници. Няма съмнение, че глобалната икономика представлява мрежа от национални и наднационални пазари, всеки от които е със своите отчетливи граници, поставени от националните или международните институционални рамки. Те обаче са преодолени от информационнните технологии. И това е обяснимо, тъй като с тях могат да се игнорират границите на глобалната икономика. Тези технологии дават възможност да се поставят нови граници или да се пресекат вече съществуващите, което стимулира устойчивостта.

Съвременните компютърни системи позволиха създаването на нови, мощни математически модели за управление на сложни финансови продукти и осъществяване на транслации с висока скорост. Усъвършенствани телекомуникационни системи свързаха в реално време финансовите центрове по цялата планета. Онлайн мениджмънт позволи на предприятията да оперират по територията на отделните държави и в света. Базирано върху микроелектрониката производството направи възможна стандартизацията на компонентите и индивидуализирането на крайния продукт посредтсвом гъвкаво производство в голям обем, организирано в една международна линия за комплектуване. Транснационалните производствени мрежи за стоки и услуги се основаха на интерактивна система за комуникация и предаване на информация, за да осигурят обратна връзка и да постигнат координация и децентализирано производство и дистрибуция. Информационната технология беше жизненоважна за оперирането на една световна мрежа за бързо, високо капацитетно транспортиране на стоки и хора, изградена от въздушния транспорт, презокеанските параходни пътища, железопътните линии и магистралите. Многомодулните контейнерни товари станаха ефективни благодарение на информационните системи, които проследяват и програмират стоките и маршрутизацията и автоматизираните системи за товарене и разтоварване. Огромна структура от авиолинии и високоскоростни влакове, летищни терминали и бизнес услуги, обслужващи предприятия и центрове по цял свят, снабдени с интернет връзка, международни хотели и космополитни развлечения осигуряваха инфраструктура и мениджърска мобилност.

Информационната икономика води със себе си предизвикателство към социалната база на пазарната икономика. Налице е ярка тенденция към поляризация на работните дейности. Добро образование и отлично обучени служители имат повече шансове да получат добре платена работа и да подобрят своя начин на живот. Хората с нисък образователен ценз и слаба квалификация са ниско платени, дори и в богатите страни. Цели региони, които нямат добре развита инфраструктура и достъп до информационните техн ологии, както и селските региони в развиващите се страни, могат да се окажат изключени от тези процеси и да не се облагодетелстват от тях. Съществува реална опасност в информационната икономика все повече хора да бъдат изключениот тези процеси и да не се облагодетелстват от тях. Съществува реална опасност в информационната икономика все повече хора да бъдат изключени от ефективното участие в икономическите процеси. Глобалната конкуренция може да засили този процес, прехвърляйки бедността от високо развитите към развиващите се страни. Така ще се появи реална опасност рязко да се увеличи неравенството и в глобален план и в самите развити страни.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реализация на туристическата политика в условията на трансформираща се икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.