Развитието на българското кооперативно движение в периода 1890 - 1947 г. (кратък исторически преглед)


Категория на документа: Икономика


Развитието на българското кооперативно
движение в периода 1890-1947 г.
(кратък исторически преглед)

Възникването на кооперативното движение в света е неразривно свързано с основаването на първата потребителска кооперация в малкото градче Рочдал близо до гр. Манчестър, Англия. Това става на 24.10.1844 г., когато 28 души създават "Рочдалскато дружество на справедливите пионери". Така Англия става родина на световното кооперативно движение.

Постепенно, по примера на рочдалските тъкачи, започват да се създават сдружения и в други градове и села на Англия. Скоро сдружаването в кооперации преминава националните граници. Появават се трудовопроизводителни кооперации във Франция и кредитните кооперации в Германия и Италия. След като "превзема" Европа, кооперативната идея бързо обхваща страните от целия свят, в резултат на което започват да се създават кооперации е редица страни от Америка, Азия и Африка.

Днес кооперациите в света имат повече от 1 милиард членове, осъществяват устойчив бизнес с над 2 трилиона щатски долара годишен оборот, подкрепят местните икономики, създавайки на 100 милиона работни места, благодарение на което осигуряват прехраната на над 3 млрд. души от населението на света. Част от тях е и българското кооперативно движение.

Първата кооперация в България е Мирковското заемодавно, спестовно и земеделческо дружество "Орало", което се учредява през 1890 г. в с. Мирково, Пирдопска околия. То отговаря на кооперативните принципи, приети от рочдалските пионери. Нещо повече - уставът на кооперацията е изготвен от Тодор Йончев по молба ба Тодор Влайков и има изцяло европейско съдържание, черпено от швейцарското кооперативно законодателство. Тодор Йончев се запознава с това законодатество още по времето, когато следва и работи в гр. Цюрих. След това той пренася опита на швейцарските кооперации в устава на Мирковската кооперация.

Показателен за началото на кооперативното движение в България е фактът, че първите кооперации у нас се раждат и създават предимно по инициатива на интелигенцията, която е първоносителка на кооперативните идеи и е привличала хората към кооперациите с разяснения за ползата от тях. Основатели на различните кооперативни сдружения в България са високообразовани и интелектуално издигнати личности - учители, свещеници, агрономи, икономисти, юристи, както и най-будните земеделски стопани, занаятчии и др. Те застават начело на кооперациите и съюзите и ръководят непосредствено тяхната дейност. Не са редки случаите, при които тези дейци не само изпълняват безвъзмездно своите задължения, но и подпомагат материално оглавяваните от тях дружества, отстъпвайки им собствени помещения за магазини, канцеларии и др.

Началото на потребителните кооперации в България се поставя с учредяването на 1 юли 1895 г. в гр. Шумен на офицерско потребително дружество "Опит". След шуменското дружество, през 1901 и 1902 г. последователно се учредяват потребителни кооперации в градовете Пловдив, Самоков, София, Казанлък и Ямбол.

През същата 1895 г. в гр. Габрово се основава и първата производителна кооперация - Работническо шивашко дружество "Напредък".

Необходимостта от кредити за развитие на производствена дейност стои в основата на възникването на популярните банки, т.е. на градските кредитни кооперации. Първата популярна банка е Софийската, която се учредява на 17.11.1903 г.

За регулиране дейността на учредяваните кооперации през 1907 г. е приет първият български кооперативен закон - "Закон за кооперативните сдружения". Той дава силен тласък за развитието на кооперативното движение у нас. Нови закони за кооперациите са приемани последователно през 1948, 1953, 1983, 1991 и 1999 г., а през 2003 и 2007 г. действащият тогава закон е изменен и допълнен.

Бързото развитие на процеса на създаване на голям брой кооперации поражда необходимостта от създаване на единни центрове за организационно и стопанско взаимодействие, особено там, където кооперативното движение е много разпространено. Такъв идеен център се създава на 1 юни 1903 г. в град Русе като в ръководството му влизат кооперативни деятели от селските кооперации, представители на русенската интелигенция и служители от клона на Земеделската банка.

Успоредно с основаването на нови видове кооперации, започва и процесът на тяхната съюзна организираност, както в районни, така и в други съюзи и централи с национален обхват. Целта и функцията на тези съюзи е да оказват стопанска, организационна, методическа, правна и друга помощ и закрила на кооперациите - техни членове.

През 1904 г. в град Чирпан селските кооперации от региона учредяват околийски синдикат "Нов живот". Синдикати и районни съюзи на земеделските кооперации се създават и в други градове на страната. В началото на 1907 г. в управлението на Българска земеделска банка възниква идеята за свикване на конгрес на земеделските кооперативни организации в страната и учредяване на техен съюз. Конгресът се провежда през м. ноември 1907 г. в град София и се учредява Главен съюз на българските земеделски кооперации.

През 1915 г. популярните банки създават Съюз на популярните банки.

Съюзяването на кооперациите у нас се извършва на териториален и браншови принцип, с регионален или национален обхват, като може да се каже, че българските кооперации приемат почти изцяло европейския и световен модел на коопериране.

След края на Втората световна война се откриват нови големи възможности за по-нататъшното развитие на кооперативното движение в България. Бързо нараства броят на кооперациите, както и тяхното разнообразие. Увеличава се броят на член-кооператорите. Подобрява се тяхното финансово състояние и това ги превръща в един от основните фактори в стопанския живот на селищата в страната.

В края на 1946 г. функционират общо 21 кооперативни съюзи и централи. На тяхна основа през м. октомври се учредява Централният кооперативен съюз. На 2 април 1947 г. той е регистриран в дружествения търговски регистър с определение № 949 на Софийския областен съд, фирмено отделение (ДВ, бр. 78/1947 г.)

Първоучредители на Централния кооперативен съюз за 8 съюзи и централи: "Общ съюз на българските земеделски кооперации"; "Общ съюз на занаятчийските кооперации"; "Горски кооперативен съюз"; "Съюз на тютюневите кооперации"; "Лозаро-винарска кооперативна централа"; "Ведома"- централа на чиновническите кооперации; "Съюз на железничарските кооперации" и "Задруга"- ООД на съюза на популярните банки, които се сливат в едно общо кооперативно сдружение с ограничена отговорност под наименование "Централен кооперативен съюз - Коопцентър" със седалище град София за срок от 101 години.

На 3 юли 1947 г. Управителният съвет приема за членове още 12 кооперативни централи и съюзи, а именно: "Нектар" - пчеларска кооперативна централа; "Напред" - обединена кооперативна централа; "Съюз на говедовъдните кооперативни сдружения"; "Съюз на коневъдните кооперативни сдружения"; "Българска рибарска кооперативна централа"; "Българска птицевъдна кооперативна централа"; "Съюз на овцевъдните кооперативни сдружения"; "Съюз на свиневъдните кооперативни сдружения"; "Съюз на автомобилните кооперации"; "Съюз на трудово-строителните кооперации"; "Скотовъдна централа"ООД и "Балканкооп транспред"АД.

На 12 август 1947 г. за член на ЦКС е приет и Общия съюз на популярните банки (ОСПБ).

Днес Централният кооперативен съюз обединява и представлява 33 регионални и 1 браншови кооперативни съюзи, 795 кооперации, с близо 150 хил. член-кооператори.

Обединени под девиза "Всички заедно можем повече" те непрекъснато доказват, че са неизменна част от живота на българското общество и със своята дейност допринасят за неговото стопанско и социално развитие.

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитието на българското кооперативно движение в периода 1890 - 1947 г. (кратък исторически преглед) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.