Развитие и перспективи на концепциите за управление. Исторически контекст на идеите за управление и как те рефлектират върху политическото пространство.


Категория на документа: Икономика


 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"СВЕТИ

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
Философски факултет
Политология
ПОЛИТИЧЕСКИ МЕНИДЖМЪНТ


Благовест Ганев
ФNo:271059

ОРГАНИЗАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ В ПОЛИТИКАТА

Курсов проект

Развитие и перспективи на концепциите за управление. Исторически контекст на идеите за управление и как те рефлектират върху политическото пространство.

София 2014

Управлението на съвместните дейности на повече от двама души има история на развитие, датираща от векове. Още в дълбока древност, когато хората са започнали да се събират на групи, те са се опитвали да организират дейността си така, че да постигнат някаква ефективност. Еволюцията в управлението на съвместните човешки дейности се определя от два основни фактора, обозначавани с философските категории "обществено битие" и "обществено съзнание". Става въпрос за производствено-икономическите системи на отделните обособени човешки общности, от една страна и от друга за развитието на традициите и културата на дадена човешка общност. При това, когато говорим за генезис и еволюция на мениджмънта, трябва да имаме предвид, че по принцип, те следват генезиса и еволюцията на социалните политическите и икономическите системи и организации. Възникването на мениджмънта като практика значително изпреварва във времето възникването му като теория. Всъщност, възникването и развитието на мениджмънта най-напред като практика, а по-късно и като теория е свързано със сложността и развитието на задачите, които трябва да решават социалните и политическите организации.
Именно тези обстоятелства и свързаното с тях развитие на управлението в социалната , икономическата и политическата сфера предизвикват интерес и ще бъдат в основата на този проект , за изясняване на развитието на концепциите за управление .
През 50-те години на XIX век не е бил известен нито мениджмънтът като феномен, нито са съществували предприятия, управлявани от мениджъри. Дори в най-големите фабрики не е имало мениджъри, а само т.н. "надзиратели", които са въдворявали дисциплина и ред сред работниците. Когато през 70-те години на XIX век , започват да се формират първите крупни предприятия не са много водещите бизнесмени, които са наясно какво трябва да се направи за превръщането на множеството от хора в предприятието в достатъчно ефективно образувание. Причината е преди всичко в липсата на прецеденти, защото по това време единствената съществуваща крупна организация е армията .
Армията е първата организация в световната история с командно-контролна управленска структура , която се пренася при управлението на хората, които прокарват трансконтиненталните железопътни линии, създават стомано-добивните заводи, банките, универсалните магазини и пр.
Този своеобразен хаос и нова социално-политическа реалност изправят пред тежък избор и политиците , които все по-често и по-смело се опитват да променят социално-икономическите отношения . Това са времена на преход от феодализъм към модерни демокрации , но за разлика от античните , с представителен характер . Терминът "партия" съществува от древноримските времена, а терминът "политическа партия", в смисъла, в който го разбираме сега, е произведение на съвременната епоха. Различните политически групи, клубове и клики са толкова стари, колкото и самата политика, но политическите партии в съвременния им смисъл са тясно свързани с формирането и развитието на представителната демокрация и нейните основни елементи - парламентарните форми и методи за организиране и упражняване на властта.
Както новата политическа , така и новата икономическа реалност са трудни за разбиране и управление . До Първата световна война , никой не си дава сметка за съществуването на мениджмънта . Едва по време на Война, когато се налага за много кратко време голям брой неквалифицирани хора с прединдустриална култура да бъдат превърнати в промишлени работници, в САЩ и Великобритания се опитват да отговорят на тази потребност, прилагайки "научното управление" на Фредерик Тейлър .
По време на Втората световна война САЩ имат население, равно на една пета от населението на останалите воюващи страни, но произвеждат повече военни материали от всички останали страни, взети заедно. Освен това, те успяват да транспортират военните материали до всички фронтове. Тези два факта се свързват главно с по-добрия им мениджмънт и политика . Те са причината към края на войната почти целият свят да се заинтересова от мениджмънта и той да се превърне в признат самостоятелен вид трудова дейност.
След Втората световна война започва все по-ясно да се разбира, че мениджмънтът не е само "бизнес-мениджмънт". Той има отношение към всяка човешка организация, независимо от това дали нейните цели са стопански или нестопански, към всички институции на публичниия сектор - болници, университети, агенции за социални грижи ...
Началото на XX век е времето на появата на големите и сложни организации, които все повече насочват вниманието към проблемите на тяхното управление. Това е времето на Хенри Форд и масовото производство, а то предполага както рационализиране на отделното работно място, така и на цялостното управление на икономическите гиганти, без да се държи особена сметка за чувствата и настроенията на отделния индивид. Но именно тези времена обръщат представите за достъпност на дрехи , автомобили , храни ...
Търсенето на подходи и методи за управление на работите и на организациите е подчинено на една водеща цел: увеличаване обема на производството при по-ниски разходи. Комбинациите от идеи в контекста на тази цел формират една значителна по обем литература по мениджмънт, която е известна като класическа школа или класически подход в мениджмънта. Тя обхваща две основни направления: научен мениджмънт, който е насочен към работата на отделните работници и административна теория, свързана с управлението на организацията като цяло.
Научният мениджмънт се появява в началото на XX век , за да отговори на необходимостта да се повиши производителността на труда чрез по-ефективно използване на материалните и човешки ресурси. "По своята същност научният мениджмънт представлява цялостната революция в съзнанието на управляващите и работниците... Без тази цялостна революция в съзнанието на двете страни, научният мениджмънт не може да съществува"(1)
Основоположник на научния мениджмънт е Фредерик Тейлър, който в края на XIX век, като надзирател в машиностроителна компания, започва да изучава работата на отделните работници на струга, за да разбере как точно изпълняват задачите си. Той обхваща всички елементи на всяка отделна задача и измерва всичко, което може да се измери. След внимателен анализ на събраната информация, той се опитва да преразпредели работата по-ефективно или да намери "единствения най-добър начин" за извършване на работите. Разбира се, търсенето на най-добрия начин за извършване на дадена конкретна работа за Тейлър е главният път за повишаване на производителността на труда.
Основната идея в теорията Тейлър е, че управлението трябва да осигурява "максимално благополучие както за работодателите, така и за всеки работник".
................................................................... 1Matteson, M.T. , Ivancevich, J.M. Management Classics, Business Publication , Inc, Peiano, Texas, 1986
Той твърди, че съществува естествена хармония между интересите на работодателите и работниците, но тази хармония и нуждата от съвместна работа на практика не са осъзнати. Поради това в почти всяка организация съществуват конфликти и противоречия, базиращи се на две причини. Първо, неспособността на много мениджъри ефективно да планират и организират процедурите и методите на работа и като следствие от това пилеене на усиля и време, и увеличаване недоволството на работниците, тъй като ниската ефективност води до намаляване на заплатите им. Второ, на широко разпространеното у част от работниците убеждение, че увеличаването на производителността ще доведе до безработица и оттук - съпротивата им срещу опитите на управляващите да създават и внедряват по-ефективни системи за работа.В крайна сметка, според Тейлър, тези конфликти водят до кризи във фирмите, при което и двете страни ще осъзнаят нуждата от съвместна работа.В противен случай провалът на фирмата е неизбежен.Научният мениджмънт, със своята подчертана ориентация към ефективността на производството, търсена главно на равнище отделно работно място и цех, се оказва доста ограничен по обхват. Извън него остават значителен кръг проблеми, които възникват при управлението на все по-сложните организации в условията на масовото производство.
Поради това в мениджмънта възникват нови идеи, образуващи съдържанието на второто основно направление на класическата школа - мениджмънта на организациите. За основоположник на това направление се смята френският изследовател Анри Файол . Той също като Тейлър, е инженер по образование, с много богат опит в управлението на индустрията. Той е мениджър на голяма компания от въгледобива, който се опитва да открие принципите на управление, определящи "стабилен добър ред" в работата на фирмата.
Главното в приноса на Файол за мениджмънта е отделянето на управленската от останалите дейности на фирмата и превръщането й в самостоятелен обект на изследване. Това изследване трябва да доведе до резултати, които са приложими
във всички форми на организации. Нещо повече, според Файол, управленската дейност е най-важната за успеха на всяка организация. Неговата рамка за изследване на управленската дейност включва функциите на мениджмънта и принципите на управление на организациите.
Според Файол, управленската дейност включва пет елемента или общи функции:
Планиране - дейност, свързана с определяне /прогнозиране/ на бъдещи събития, които могат да окажат влияние върху фирмата и на тази основа - с разработване на планове и оперативни процедури, които да подпомагат бъдещите решения.
Организиране - установяване структурата на организацията по отношение на власт, отговорност и задачи, и определяне на подходящото съчетание на машини, материали и човешки ресурси, които са необходими за извършване на планираната последователност от действия.
Командване - включва дейностите по насочването на подчинените от мениджъра, чрез личен пример, комуникации, награди и наказания.
Координиране - включва всички дейности и усилия, необходими за обвързване елементите на организацията в едно цяло за постигането на общата цел.
Контролиране- включва дейностите по осигуряване на съответствие между плановете и практическите резултати.
Файол предлага 14 принципа на управление на организациите, които да насочват мисленето на мениджърите при решаване на конкретните проблеми на организациите, без обаче да ги освобождават от необходимостта и отговорността да определят "нужния баланс".
В заключение към класическата школа, трябва да отбележим, че еволюцията в нейните рамки води до постепенно изместване на вниманието на мениджърските дейности, от управлението на работата към управлението на цялата организация. Най-важното за нея обаче е, че именно тя дефинира мениджмънта като ясно разграничен елемент на организираната човешка дейност. Разграничаването на общите управленски функции - планиране, организиране, ръководене /командване/ и контролиране е в основата на всяко управление от икономическите предприятия , през социалната сфера до организациите в политическото пространство . Мениджмънта се развива паралелно в политиката . Либерализирането на държавите и разширяването на социалните и политически граждански свободи , налагат и едно по-съвършено и организирано общество .
Наред с това Тейлър, Файол и много други теоретици от това време акцентират изключително върху рационалността, логичността и интегриращата роля на мениджърите в намирането на "единствения най-добър начин". Те игнорират или най-малкото - подценяват човешкия фактор в управлението, обстоятелството, че различните култури изискват различно управление. Те разглеждат предприятията като затворени системи, в които трябва да доминира рационалността. Прилагателното "рационални" като че ли най-точно отразява същността на класическата школа.
Практиката на класическия мениджмънт, акцентираща върху разработването на ефективни работни места, правилното поощряване и правилното използване на управленските функции, среща съпротивата на работниците и синдикатите. Тази съпротива, както и други предизвикателства към класическия мениджмънт, слагат началото на поведенската/бихеивиористката/ школа. Тя, като цяло, се занимава с изясняването на това как социално-психологическите процеси взаимодействат с работите и работните места в организациите. С други думи, ако класическата школа е рационална, поведенската е социална. Т. Питърс твърди : "Ако рационалният модел беше чиста игра "отгоре-надолу", то социалният модел стана образец на действие "отдолу- нагоре"(2). В тази школа са тези, които акцентират върху "човешката" страна на управлението, върху човешките отношения като изкуство, което мениджърът трябва да владее. Или, ако ключовата дума за класическата школа е "наука", за поведенската школа тя е "изкуство", основаващо се на принципа, че там, където хората работят като група, за да постигнат общи цели, там "хората трябва да разбират хората" , това най-вероятно би било много трудно за разбиране от феодалните владетели от предходната епоха , но това е постижение на зараждащите се представителни демокрации .
В основата на поведенската школа стоят две направления: движението "Човешки отношения" и развитието на науката за поведението организационното поведение.
Движение "Човешки отношения" се свързва с името на американския професор по индустриална психология от Харвардския университет-Елтън Мейо. Но наравно с него, а в известна степен и като предшественик, на чийто идеи стъпва Мейо, трябва да бъде споменат Честър Барнард.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие и перспективи на концепциите за управление. Исторически контекст на идеите за управление и как те рефлектират върху политическото пространство. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.