Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит


Категория на документа: Икономика


1. Развитие на управленската теория. Донаучен етап на развитие. Школа на научното управление. Административна школа. Школа на човешките отношения. Теории "Х", "Y" и "Z". Системен и кибернетичен подход. Ситуационен подход.

Донаучен етап - В началото на човешката цивилизация управлението е основано на строго подчинение и страх. Използваните методи и средства за осъществяване на влияние над другите са строго индивидуализирани. В системата на държавното управление съществува йерархия, с която всички се съобразяват. Сократ - формулира принципите на универсалното управление. Според него качественото изпълнение на възложените задачи зависи от правилното поставяне на подходящия човек на нужното място. Николо Макиавели (1469) - обобщава принципите: авторитет, воля и съпричстност, образец за мъдрост и справедливост, взаимно изясняване изискванията на лидера и на подчинените.
До края на 19-ти век автентична управленска теория не се развива. Причините за това са: провеждане на груба управленска практика до този момент; липса на остра нужда от търсене на по - ефективни методи и средства за управление; не пълното развитие до момента на множество обществени и други науки, върху които е изградена теорията на управлението.
Школа на научното управление - Промишлената революция от 18 - 19 век, новите технологии, концентрирането на огромни маси работници във фабриките, насочването на вниманието на специалистите главно към увеличение производителността са фактори, налагащи търсенето на нови методи и средства за управляване на бизнеса. Така възниква школата на научното управление. Представители на школата са:
> Чарлз Бейбидж - Обръща внимание на специализацията, разделението на труда, изследването на трудовите движения и влиянието на цветовете върху ефективността на труда.
> Хенри Метколф - Предлага методи за анализ на себестойността благодарение, на който се повишава производителността.
> Фредерик Тейлър - Създава теорията на научния мениджмънт. Според него факторите, определящи ефективността на организацията са: разбиване на задачите на прости съставни части; разработване на писмени правила и процедури; правилен подбор и обучение на персонала; ясно разграничаване на управляващите от изпълнителите; диференциране на системата на заплащане според произведеното количество.
> Семейство Джилбърт - въвеждат специфични методи за измерване, с цел премахване на ненужните операции и движения. Те предлагат идеи за системно управление.
> Хенри Гант - разглежда производствения процес в неговата цялост, изследва "тесните места" при съчетаването на операциите и на тази основа разработва графики (диаграми) на Гант.
Административна школа - Анри Файол е основоположник на административната школа. Той формулира 5-те функции на мениджмънта: планиране, организиране, ръководене, координиране, контролиране. Управлението се разглежда като универсална наука, която може да се прилага във всяка организация. Акцентът пада върху структурата и дейността на формалната организация. Файол предлага 14 универсални принципа на управление:
* Структурни принципи - разделение на труда, власт и отговорност, централизация, единство на ръководството, единоначалие, йерархия.
* Процесни принципи - дисциплина, възнаграждение на персонала, справедливост, корпоративен дух, подчиняване на личните интереси над общите, ред, стабилност на персонала, инициатива и творчество.
Според него операциите, които имат място в управлението на едно предприятие са разделени в шест групи: технически, търговски, финансови, охранителни, отчетни, административни.
Школа на човешките отношения - Ударението пада върху идеята, че удовлетворяването на социалните и психически потребности на хората играе стимулираща роля в трудовата им дейност. Най - видните представители на школата на човешките отношения са Елтън Мейо, Мери Паркър Фолит, Олевър Шелдън, Маслоу, МакГрегър, Херцберг и Ликерт.
Теории "Х", "Y" и "Z" - Теорията "Х" доразвива основните идеи на научния мениджмънт. Според нея хората не обичат да работят. Те предпочитат да бъдат насочвани, избягват отговорността, не са амбициознини и се стремят към безопасен начин на работа. За да изпълняват задачите, които са им поставени непрекъснато са контролирани и санкционирани. Мениджърите, ориентирани към теория "Х", използват прости правила и технологии, вземат решенията централизирано. Управлението е императивно, директивно и налага изисквания за поведение, наложени от горе.
Теорията "Y" представя идеите на школата на човешките отношения. Приема се, че хората в организацията намират работата като нещо естествено, желаят да участват във вземането на решения, приемат и обикновено търсят да поемат отговорност. Желанието за поемане на отговорност е свързано с чувството на значимост, което те изпитват. Мениджърът, привърженик на теорията "Y" използва такива механизми на влияние, които способстват за удовлетворяване на потребностите от принадлежност към организацията, постигане на високи цели, автономност на действие и самоизява на подчинените.
Теорията "Z" е свързана с японските методи на управление. Тази теория е основана на доверие, служебно издигане, оценка на длъжността, колективизъм, формални и неуловими механизми на контрол. Управленските решения се вземат с участието на подчинените, отговорността е колективна, предоставя се равен старт за всички служители, подготвят се широкопрофилни специалисти, в компанията се поддържа фирмена култура.
Системен подход - представлява методология на научно изследване, която има всеобщ характер. Тя се прилага при изучаване на различни обекти, процеси и явления. Тя е "начин на мислене" за организацията и нейното управление. Системният подход има за задачи: създаване на основа за синтез на научното знание; представяне на обектите като цялостно образувание, противостоящо на всичко останало; формулиране на общи закони и принципи за поведението на системите, независимо от тяхната природа. Кибернетичен подход отразява един глобален поглед върху проблемите на управлението. Неговото начало е положено от откритията на руския учен Иван Павлов за условните рефлекси при животните и работата на Джон фон Нойман в областта на теорията на игрите и автоматичните устройства. Най - известните закони, принципи и методи на кибернетиката като наука за всеобщите закономерности на управлението са: законът за необходимото разнообразие; принципът на обратната връзка; принципът на външното допълнение; методът на "черната кутия" и др.
Ситуационен подход - неговата същност се изразява в създаване на модел на обекта на управление, с който да се откриват критериите и правилата за търсене на решение в определен момент на определено място.

2. Организацията като обект на управление. Вътрешна и външна среда. Жизнен цикъл. Класификация. Методи за анализ. Принципи и методи на управление.

Външната среда представлява съвкупност от фактори, които се намират извън организацията и й оказват въздействия. Основните характеристики на външната среда са: взаимосвързаност (изменението на един фактор обуславя изменения в други фактори); сложност (броят на факторите, на които организацията трябва да реагира); подвижност (бързината, с която протичат измененията във външната среда); неопределеност (степента на неочакваност в изменението на поведението на някои фактори). Външната среда се разглежда като външна глобална среда (включва държавнополитически, икономически, демографски, социокултурни, екологични и технологични фактори, както и специфична външна среда, която влияе пряко върху дейността на организацията) и външна конкретна среда (към нея се отнасят: доставчици, клиенти, кредитори, организации за услуги, държавни институции). Вътрешната среда на организацията дава възможност на мениджъра да определи вътрешните възможности, потенциала, на който може да се разчита в конкурентната борба. Вътрешната среда на организацията се определя от съвкупността на нейните вътрешни компоненти. Компонентите на вътрешната среда на организацията са: равнище на мениджмънта, структура, дейност, технология, персонал, организационна култура.
Жизнен цикъл: Етапи:
o Раждане - Това е етап на създаване. Организацията се регистрира съгласно изискванията на закона. Главната цел е оживяването. Ръководството се осъществява от един човек. Основната задача е да се излезе на пазара.
o Детство - Осъществява се преход от предвиждане към действие. Структурата на организацията е неоформена, бюджетът е малък, уточнени процедури за водене на бизнеса липсват. Основната задача е да се получи печалба в близка перспектива.
o Юношество - Една от отличителните черти на организационното поведение са напрежението в отношенията и противоречията. Наблюдават се противоречия между старите и новопостъпващите работници. Основната задача е да се укрепят позициите и да се спечели по - голям пазарен дял.
o Разцвет - Напълно е изградена структурата на управление и производствената структура. Перспективите за развитие на организацията са ясни и са оформени в решения. Забелязват се първите призници на бюрократизъм. Основната задача е ускоряване на растежа.
o Зрялост - Ефективността на управлението се повишава с делегиране на права за вземане на решения. Постига се стабилизация на растежа. Наблюдават се известни отклонения от първоначалните цели. Главната задача е постигане на систематично балансиране на растежа.
o Стареене - Загубват се пазарни позиции. Наблюдава се инертност в дейността на висшето ръководство. Липсват нови идеи за обновление. Главната цел е съхраняване на получаваните резултати.
o Замиране - Признаците за навлизане в този етап са: дълготрайно намаляване на доходността, увеличаване на несъбираемите вземания, напускане на част от персонала, ленност на ръководството, отдръпване на клиентите. Целта, която трябва да се постави, е радикална промяна в управлението, съществено оживяване на функциите на организацията.
Класификация на организациите - На основата на обществените отношения организациите се класифицират като: икономически, социални, културни, управленски (държавни, политически, обществени). На основата на съществуващите сектори в обществено - икономическия живот организациите се класифицират в два сектора: публичен сектор и стопански сектор.
Организациите от публичния сектор се разделят на: организации от публичния сектор, предлагащи публични блага и организации от публичния сектор, предлагащи смесени и частни блага. Организациите от стопанския сектор се класифицират на базата на признаците: основна технология (добивни, преработващи, обслужващи); специализация (тясно специализирани, широко специализирани, широкопрофилни, диверсификационни комбинати и конгломерати); вид на доходност или начин за реализиране на дохода (стопански единици, кооперации, организации с идеална цел) и новост в практиката (виртуални, многомерни, предприемачески, кръгови, интелектуални, обучаващи се организации).
Методи за анализ - Методи за анализ на факторите от глобалната външна среда - PEST анализ; CIM анализ; Метод на сегментацията; IND анализ; Структурен анализ на отрасъла. Методи за анализ на вътрешната среда на организацията - Оценка на вътрешните ресурси; Функционален анализ; Анализ на продуктовата структура; Анализ на жизнените цикли на продуктите; Портфейлният анализ на продуктите. Метод за анализ влиянието на външната и вътрешната среда - SWOT анализ.
Принципи на управление: Принцип на съответствие - изисква субектът на управление, управленските въздействия и обектът на управление да се намират в едни и същи функционални, времеви и пространствени граници. Принцип на целева ориентация - очертава мисията, насоката на основната дейност на организацията, която ще се следва. Принцип на ефективност - ефективността е изискване за всяка целесъобразна дейност на човека. Принцип на предприемчивост - Предприемчивостта в управлението е двигателят в дейността на ръководителя.
Методи на управление - Те са средство за въздействие върху трудовото поведение на хората. В зависимост от това дали се използва власт, доход или влияние методите се разделят на 3 групи:
* Организационни - те се подразделят на регламентиращи (имат директивен, задължителен характер и са тип въздействия, осъществявани със стандарти, устави, наредби, правилници, методики, технологични карти и др.); разпоредителни (те са основани на конкретни ситуации, с указване на конкретните изпълнители и срокове - заповед, разпореждане, инструктаж); административни (те се основават на властта, упражнявана от мениджъри, които носят съответната отговорност).
* Икономически - те са свързани с конкретното съизмерение на разходите и резултатите при преследване на общите цели. В качеството на методи за управление могат да се посочат: системата на заплащане, допълнителни възнаграждения, участие в собствеността, кредитиране.
* Социално - психологически - моралното поощрение, спазване на моралните норми, социалното планиране, убежднието, внушението, личния пример на мениджъра, регулиране на междуличностните отношения, изграждане на самоуправляващи се групи.

3. Организационно - структурно проектиране. Основни концепции и механизми в организирането. Организационни структури на управление. Концепцията за организационното развитие.

Основни концепции и механизми в организирането :
* Децентрализиран мениджмънт - делегирането е процес на предаване на задачи и пълномощия на лица, които поемат отговорността за тяхното изпълнение. Това се прави с цел увеличаване общия обем на свършената работа.
* Верига на командите - тя представлява формален канал, предопределящ пълномощията, отговорността и комуникацията в организацията.
* Обхват на контрола - Модел на Грейкунас, според който управленската дейност се увеличава в геометрична прогресия, а броят на подчинените - в аритметична.
* Специализация на задачите - Степента на специализация в организацията изразява степента на раздробяване на задачите на групи от операции или на отделни операции.
* Координация - Представлява синхронизиране на отделните задачи с по - общите организационни цели. Тя осигурява така необходимото единодействие в работата на отделните членове на организацията. Дели се на вертикална и хоризонтална координация.
Организационни структури на управление:
* Линейна - Целеполагането и вземането на решения се осъществяват от едно лице, а за ръководителите от по -ниските нива остава ръководенето на изпълнението на възложените задачи. Предимства: ясна отговорност на всеки ръководител за резултатите от работата на неговите подчинени; слаба вероятност за получаване на противоречиви задачи и указания; възможност за пряко въздействие върху по - ниските йерархични равнища. Недостатъци: дълга верига на командите; затруднена координация; високи изисквания както към специализация, така и към универсалност в работата на отделните звена.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработени теми по мениджмънт за държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.