Разходи и отговорности на местните власти в България


Категория на документа: Икономика


Университет за Национално и Световно Стопанство

КУРСОВА РАБОТА
ПО
ФИСКАЛНА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

тема:

РАЗХОДИ И ОТГОВОРНОСТИ НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ:
1. КРИТЕРИИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТИТЕ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИТЕ И МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ
1.1 ПРИНЦИП НА СУБСИДИАРНОСТТА.
1.2 ИКОНОМИИ ОТ МАЩАБА;
1.3 ФИСКАЛНА ЕКВИВАЛЕНТНОСТ;
1.4 ФИСКАЛНА АДЕКВАТНОСТ;
2. ОТГОВОРНОСТ НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ
3. МЕСТНИ ДЕЛЕГИРАНИ ОТ ДЪРЖАВАТА ДАНЪЦИ И ФИНАНСИ НА ОБЩИНА ДВЕ МОГИЛИ

1. КРИТЕРИИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТИТЕ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИТЕ И МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ

Въпроса за правилното разпределян на отговорности между централните и местните власти, възниква с процеса децентрализация. Въпреки това, до сега никога не е съществувало общовалидно правило, което да разпредели кои публични услуги да доставя местната власт и кои централната власт.

Публичните услуги по самия си характер са пространствено ограничени, от което зависи до голяма степен коя власт е с по добра позиция да ги контролира. Благодарение на този характер койот те притежават можем да изведем три принципа:
* Основна част от тях трябва да бъдат доставяни на местно ниво поради локализирания си характер и ползи;
* Централната власт трябва да отговаря за доставянето на публични услуги чиято полза се разпростира върху цялата държава;
* Местните власти трябва да се ограничат до доставянето на тези публични услуги при които е очевидно наличието на пазарен провал.

За критерии за разпределяне на отговорностите между местната и централната власт можем да разгледаме като общоприети:
- Принцип на субсидиарността;
- Икономии от мащаба;
- Фискална еквивалентност;
- Фискална адекватност;
1.1. Принцип на субсидиарността.

Според него изразходването на публичните средства, данъчното облагане и регулирането трябва да се осъществят на най-ниско ниво на публичното управление, доколкото няма основания за възлагането им на по-високи такива. Т.е. публичните услуги следва да се доставят от това ниво на управление, което е най-близо до получаването на ползите. В европейската харта за местно самоуправление принцип на субсидиарността е формулиран по следния начин: "Обществените задължения трябва да се изпълняват при възможност от тези власти, които са най-близо до гражданите. Представянето на някакво задължение на друга власт трябва да отчита обхвата и естеството на задачата и изискванията за ефикасност и икономия." Предпочитанията на хората относно публичните блага се различават, а местните власти са по-близко до населението и могат да вземат "по-правилни" решения относно количеството, качеството и вида на предоставяните услуги и начина за тяхното финансиране.
1.4 Икономии от мащаба.

Наличието на голям брой малки местни териториални единици не предполага значителна децентрализация на разходите защото няма да могат да се реализират икономии от мащаба и да се осигурят услуги при цени, приемливи за местното население. Поради това при прехвърлянето на отговорности на местните власти трябва да се съблюдава специфичната за всяка страна териториална организация. Едното решение на проблема описан по-горе, за да може да се получи икономия от мащаба, е доставянето на публични услуги от няколко общини (чистота, водоснабдяване и т.н.)

1.3 Фискална еквивалентност.

Чрез нея се елиминира проблемът наречен "пътници без билет" - жители на други общини употребяващи услугата, без да плащат за нея. Функциите по доставяне на публичните услуги следва да бъдат прехвърлени на месните власти, когато те осъществяват своята дейност в рамките на територия, чиито географски граници съвпадат с ползите на съответните блага. В случаите, в които са налице значителни външни ползи, е оправдано доставяне на услугите да се прехвърли към по-високо равнище на управление, което функционира в рамките на по-голяма територия.

1.4. Фискална адекватност.

Местните властни трябва да имат необходимия фискален капацитет, за да доставят услугите, търсени от местното население, и да са в състояние да компенсират останалите местни териториални единици за причинените външни разходи.
2. ОТГОВОРНОСТ НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ

Съгласно Конституцията на Република България и Закона за административно-териториално устройство общината е основната административно-териотриална единица, в която се осъществява местно самоуправление. Тя е юридическо лице, което има свой независим бюджет и собственост, които се използват за обслужване на местното население. Орган на местното самоуправление е общинският съвет, който има право да решава въпроси от местно значение, свързани с:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разходи и отговорности на местните власти в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.