Проучване на възможностите за развитие на винен туризъм в Южен Черноморски район


Категория на документа: Икономика


Винаги и навсякъде по света виното се е възприемало като част от определен исторически, културен, религиозен, технологичен и гастрономически контекст. Виненият туризъм акцентира именно върху тази негова специфика, поради което и профилът на туристите е специфичен - най-често това са образовани, интелигентни и платежоспособни хора, прекрачили възрастта на първите житейски успехи. Често тези хора се опитват да доловят духа на региона или страната чрез вкуса на местните вина.

Говори се, че във виното се отразява националният манталитет. Затова немският Ризлинг като правило е много прецизно "направен", повечето френски вина изглеждат аристократични, италианските и испанските са темпераментни, а калифорнийските и австралийските, освободени от традиции, без никакви предразсъдъци, станаха продукт на модерните технологии и достигнаха резултати, които днес карат другите не само да се съобразяват с тях, но и да им подражават.

Възможностите за съчетаване на удоволствието от вкуса на виното и удоволствието от пътуването събира интересите на винопроизводители, търговци, земеделци, ресторантьори, туристически агенции, хотелиери, рекламни специалисти, журналисти и различни други съпътстващи дейности. Всичко това прави от винения туризъм изключително перспективен бизнес.

Дефиниция. Няма една общоприета дефиниция за винения туризъм. В повечето определения стои интересът към виното и всичко, свързано с него. Дори го определят като хоби-туризъм, а някои - и като развлекателен.

Виненият туризъм се дефинира като "посещение на лозови масиви, винарни, винени фестивали и винени празници, на които се дегустира вино и/или опознаването на особеностите на винения регион са основен мотив за посетителите" (C. M. Hall et al., 2000). Тази пазарно ориентирана дефиниция е основа на редица консуматорски проучвания, свързани с винени туристи и посетители на винени фестивали.

Подобна дефиниция дава и Доц. д-р Марин Нешков
от катедра "Икономика и организация на туризма"
към Икономически университет - Варна: "Вид туризъм, чиято цел е или включва дегустация, консумация или покупка на вино, по правило в близост до или от самия винопроизводител; ....обхваща и посещения на винарски изби, лозови масиви или ресторанти, които предлагат уникални реколти грозде и вино, както винени турове и пътувания по повод на фестивали на виното и други подобни специални събития."

Ползата от винения туризъм е далеч по-голяма от придобивките за една винарска изба - интерес има регионалната икономика, градските области, от които са преобладаващата част винени туристи. Виното, храната, туризмът и изкуството са основните елементи на продукта на винения туризъм, които осигуряват стила на живот, желан и търсен от туристите. Този подход, основан на туристическия продукт, се илюстрира и от дадената от федерацията на винопроизводителите на Австралия дефиниция, в която виненият туризъм е: "посещение на винарни и винени региони, за да се изпитат уникалните качества на съвременния начин на живот на австралийците, свързан с удоволствието от виното, храната, пейзажа и културните дейности". (Националната стратегия за развитие на винен туризъм, 1998). Дефиницията произлиза от многобройните изследвания, проведени по отношение на туристическия продукт и местата, в които се развива винен туризъм (J. Carlsen и S. Charters, 2006).

Друга дефиниция е дадена от G. Johnson (1998), който определя винения туризъм като "посещение на лозови масиви, винарски изби, винени фестивали и празници с цел почивка и забавление". Според някои автори това е ограничено понятие за винения туризъм и предлагат в него да се включва още: хранене на открито; участие в културни и исторически атракции; разнообразни регионални особености - регионална кухня, архитектура, културно наследство, живописни пейзажи.

Някои автори определят винения туризъм като част от туризма, чиято цел е да включва дегустация, консумация или покупка на вино, често на мястото на неговото производство или в близост до него. Според тях виненият туризъм включва и посещение на винарски изби, лозови масиви и ресторанти с качествени вина, както и организирани винени турове, винени фестивали или други специални събития.

Решението за практикуване на винен туризъм се основава на забавление, весело настроение, фантазия, предизвикателство, а не толкова на практичната основа "проблем-решение".

Независимо от дискусиите, виненият туризъм вече се е наложил като самостоятелен вид специализиран туризъм. Като се има предвид характерните особености на предлагания туристически продукт, мотивите за практикуването му и вече наложилата се практика, може да се направи следното определение: Виненият туризъм е вид специализиран туризъм, при който на туриста се предоставя възможност: (а) да се запознае с лозя и лозарски практики (зарязване, гроздобер) от даден регион; с историята, традициите и винопроизводството на винарски къщи (изби, цех или винзавод); с различни вина и др. високоалкохолни напитки чрез дегустации; (б) да участва в празници, ритуални практики и фестивали, свързани с виното и съчетани с богат фолклор и анимации. (Ст. Стамов).

За да имаме винен туризъм, трябва да са налице поне следните четири условия: Привлекателен туристически ресурс в достатъчно количество - интересни лозарски стопанства, винарски изби, винарски продукти, лозаро-винарски събития и преживявания. Уютна и сигурна материално-техническа база, опосредстваща ползването на туристическия ресурс от туристите - пътища до лозовите масиви, дегустационни зали, демонстрационни зали, заведения за хранене, средства за пребиваване и др.

2.1 Характеристика на региона

Югоизточен район е разположен на стратегическо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. На запад Югоизточният район има за естествена граница Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения и Сакар, а на север - Източна Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен Централен район. На запад районът граничи с Южен Централен район. Основните транспортни коридори за вътрешността на страната преминават именно през тази граница. В югоизточния район селскостопанската земя е 63%, горският фонд - 24%, а населените места заемат 3% от общата му територия.

2.1.1 Релеф

Релефът на Югоизточен район е разнообразен - от север на юг се редуват части от Стара планина и Задбалканските котловини (Сливенска, Карнобатска и Айтоска), Бургаската низина, Среднотунджанската низина и дребнохълмиста област, Сакарско-Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт.

Източна Стара планина е разчленена от надлъжните долини на реките Луда Камчия и Хаджийска. Южната част на района е заета от ниските погранични планини - Странджа, Дервентските възвишения и Сакар.

Черноморското крайбрежие е силно разчленено и създава изключително благоприятни условия за развитие на туризъм чрез обширна пясъчна плажна ивица, пясъчни дюни, крайбрежни езера и блата, многобройни заливи и полуострови, лагуни и лимани. Тук се намира и най-големият залив на Черно море - Бургаският (ширина 10-12,5 км и дълбочина 10-12 м).

2.1.2 Води

Югоизточният район попада в два района за басейново управление на водите: Източнобеломорски и Черноморски. Източнобеломорският район включва басейните на реките Марица и Тунджа. Останалата територия от ЮИРП попада в Черноморския район за басейново управление на водите. ЮИРП обхваща част от водосборния басейн на р. Камчия и водосборния басейн на южночерноморските реки, включващи всички реки на юг от Камчия - Двойница, Хаджийска, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска (на границата с Турция) и други по-малки реки. Общините, които попадат в басейна на р. Камчия, са община Котел и части от общините Сунгурларе и Руен. В басейна на южночерноморските реки попадат всички общини от област Бургас без някои части от общините Руен и Карнобат, които са в други басейни. По-голямата част от реките са къси и се вливат директно в Черно море.

Югоизточният район е богат на минерални води. По-важните минерални извори са Бургаските (при с. Ветрен), Сливенските, Кортенските (Новозагорско), Стралджанските, а също и тези край с. Стефан Караджово (Ямболско).

Широкият излаз на Черно море осигурява на района достъп до морска вода, която е важен природен ресурс, богат на натриеви и магнезиеви соли и лечебна сероводородна кал.

2.1.3 Климат

В климатично отношение районът обхваща части от три климатични области и те са: Европейска континентална (умерена) област, която включва само Твърдишката планина; Континентално-средиземноморска област с две климатични подобласти - със средиземноморско влияние (Долнотунджанския и Странджанския хълмисто-нископланински климатичен район) и с черноморско (Бургаската низина и Странджанския крайбрежен климатичен район); Преходно-континентална област, включваща Среднотунджанския климатичен подрайон и климатичния район на Източна Стара планина.

Присъствието на три климатични области обуславя богатото биоразнообразие на района и благоприятства развитието на селското стопанство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проучване на възможностите за развитие на винен туризъм в Южен Черноморски район 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.