Проблеми и предизвикателства пред система за бюджетен контрол


Категория на документа: Икономика


Бюджетният контрол сравнява действителните разходи, приходи и изпълнението на работата с бюджета, така че да могат да се извършат коригиращи действия или да се направят ревизии. А системата на бюджетния контрол може да се определи като съвкупност от технологии, правила и институции, чрез които се осъществява контрол по изпълнението на бюджетите. Тази система се подчинява на принципите на контрола:
- Планиране на това,което трябва да се постигне.
- Измерване редовно на това,което е било постигнато.
- Сравняване на действителните постижения с плана.
- Предприемане на действия за коригиране на отклоненията от плана.
- Обратна връзка на резултатите,за да се изменя планът,както е необходимо.
Бюджетният контрол включва правила, инструкции, технологии и институции, създадени за превантивен и последващ контрол при набиране и изразходване на бюджетни средства. Бюджетният контрол може да бъде:
- Според момента от изпълнението на бюджета, в който се прави: превантивен и последващ
- Според компетенцията и юрисдикцията на органите, които го осъществяват: вътрешноведомствен и външен
- Според обекта на контрол: контрол по набиране на бюджетни приходи и контрол на изразходване на бюджетни средства.
Не може да определим само един вид бюджетен контрол и да кажем, че той е най ефективен дори и по-ефективен от останалите. Ефективният бюджетен контрол се постига, чрез последователно и цялостно прилагане на всички видове бюджетен контрол, като само по този начин може да се гарантира ефективността и предотвратяването на злоупотреби. Едно от предимствата на бюджетния контрол е, че той е единствената база, върху която изпълнението може да бъде контролирано и следователно подобрено. Той обаче няма да работи ефективно, освен ако:
- Бюджетът е базиран на подходящи прогнози и предположения.
- Бюджетът е реалистичен
- Контролната информация ясно специфицира отклоненията или разликите.
На тази основа може да се каже, че при бюджетния контрол се осъществява съвкупност от операции, свързани с публикуване на бюджетите, отчитане на постигнатите резултати, извършване на сравнения и разкриване на отклоненията , както и изследването на регистрираните отклонения и разработката на решения за разкритите проблеми. Бюджетният контрол се базира на Закона за държавния бюджет и различни законови и подзаконови нормативни актове. Той се осъществява главна от Сметната палата, която има изключителни пълномощия.
Иституции, осъществяващи бюджетен контрол
Бюджетният контрол се осъществява от следните институции:
Сметна палата - висш държавен орган за независим външен контрол за изпълнението на бюджетите, приемани от Народното събрание и общинските съвети. Сметната палата е независима от изпълнителната власт при осъществяване на своята дейност и се отчита пред Народното събрание. Взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет, извънбюджетните сметки, бюджетните разходи на БНБ и държавния дълг са обект на контрол от Сметната палата. Тя проверява и оценява управленските решения на ръководните длъжностни лица по изпълнението на бюджета от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност.
Агенция за държавна финансова инспекция - правоприемник на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и осъществява вътрешен одит и контрол по обществени поръчки.
Икономическа полиция - осъществява дейността си в тясно сътрудничество с другите държавни и обществени органи и институции, ангажирани с контрол върху икономическите процеси и взаимоотношения - Национална агенция по приходите, инспекция по труда, комисия за защита правата на потребителите, инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, дирекция по строителен надзор и др. Разследванията в сектора се инициират от сигнали и жалби на граждани и други институции, публикации в медиите и чрез възлагане от органите на прокуратурата.
Министерство на финансите - осъществява оперативен контрол относно движението на финансовите потоци с бюджетни средства и при наличие на дисбаланс между приходи и разходи, тегли краткосрочни кредити за осигуряване на ликвидност по публичните плащания.
Национална агенция за приходите - специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията, установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер, обезпечава и принудително събира публичните вземания, събира доброволните плащания на публичните вземания, установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони.
Проблеми и предизвикателствата в системата за бюджетен контрол
Съществуват редица правила за организиране на една добра система за бюджетен контрол, които в България не се изпълняват цялостно, а само частично. Някои от тях са:
- Трябва да има ясно формулирани отговорности за отделни части на бюджета
- Отговорностите и задълженията на всеки управляващ по отношение изпълнение на бюджета следва да бъдат точно определени
- Контролират се действията на всеки управляващ, за да се гарантира, че отговорностите се упражняват
- Контролирането се осъществява чрез сравняване на действителните резултати с предвидените в бюджета
- Действията се предприемат при възникване на значителни отклонения, дори те да са благоприятни
- Съществени промени в бюджета се приемат само от висшите управляващи

Проблемите, които произтичат от неспазването на тези правила са свързани с т.нар вирментни операци - прехвърляне на ресурси от едно бюджетно перо към друго. Съществуват и варианти, при които се наблюдава разрив във времето на извършването на финансовата операция и реалното й отразяване
Повечето авторитетни чуждестранни наблюдатели (анализатори и експерти) и представители на чуждестранните инвеститори посочват, че основна причина за недостатъчния обем на инвестициите у нас е неефективната българска съдебна система. Към тази констатация потвърдена неотдавна и от председателят на Европейската банка за възстановяване и развитие Жан Лъомиер следва да се добави и че у нас е налице и друг фактор, който отблъсква инвеститорите, а именно неефективната система за бюджетен контрол, както данъчен, митнически, така и вътрешен бюджетен и външен бюджетен контрол, извършвани от Сметната палата и различни институции. По силата на Конституцията на Република България Сметната палата упражнява контрол по изпълнението на бюджета и дейността би следвало да доведе до чувствително подобряване на бюджетната дисциплина у нас от една страна. От друга страна същността на това нейно задължение постепенно следва да стане част от моралните норми не само на държавния и общински служител, но и на съвременния български гражданин, както това е станало в страните от ЕС и в редица развити страни в света. У нас сме все още доста далече от тези морални норми, които са част от ежедневието на средния скандинавец, американец или германец, за които плащането на данъци е въпрос на чест, а за разхищението на всяко евро, крона или долар е готов да се раздели с всеки президент, гуверньор на централната си банка, кмет или министър. Чрез своята дейност, която трябва да е достатъчно ефективна и прозрачна за широката ни общественост Сметната палата следва да култивира сред нашия народ и преди всичко сред младите хора преди всичко уважение към институциите, които са символ на българската държавност от една страна и от друга - към начина разходване и към стремежа към икономии на бюджетни средства от държавните и общински служби. С други думи казано всеки от нас следва да знае къде и как се харчат неговите пари, събрани от данъци, акцизи, мита и такси, за което палатата следва и е длъжна да ни направи достояние.
Препоръки и задачи за бъдещата дейност на системата за бюджетен контрол
- наложително е своевременно да бъде променен Закона за Сметната палата по отношение на въвеждане на задължителност (императивност) за изпълнение на препоръките и задължителните указания на Сметната палата, свързани с промени във финансовото и стопанското ни законодателство за органите на изпълнителната и на законодателната ни власти, както и на срок, който да не е по-голям от 1 месец (30 дни), в който те трябва да бъдат разгледани и приети. Понастоящем това не е налице и в много от случаите те се вземат само за сведение и остават без последствие, а разглеждането им се осъществява или в неимоверно много продължителен срок, а понякога не се изпълняват изобщо. При положение, че мнозинството от депутатите в Народното събрание решат да отхвърлят по политически или по други съображения становището на палатата това следва да е само с квалифицирано мнозинство. Негативен пример в тази насока е по отношение на отхвърлянето от парламента на препоръките на палатата към проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2004 г. на записаните суми по финансирането на дефицита на републиканския бюджет за т.нар. възмездно финансиране (нето) и за придобиване дялове, акции и съучастия общо за над 768 млн. лв., на които произхода е от фискалния резерв. Сметната палата предостави на Народното събрание мотивирано становище за нецелесъобразността на бюджетирането по този начин, което на практика остана без последствие. Подобни примери, като този в дейностт не само на палатата, а и другите контролни иституции са много, което дискредитира Сметната палата като финансово-контролна институция не само пред българското общество, но и пред международните финансови институции и пред сродните одитни органи в чужбина.
- необходим е прецизен подбор въз основа на конкретни постижения в практическата и научна области на външния бюджетен одит от страна на законодателната и изпълнителната власти на ръководителите на сектори, директори на териториални поделения и одиторите. На първо място следва да бъде отменена за конкретния избор досегашната практика на предоставяне на квоти (съответен брой членове) в зависимост от парламентарното представителство на политическите сили. По този начин се избират от Народното събрание освен членовете на Сметната палата и надзорните съвети на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по финансов надзор и т.н. В това отношение следва да бъде постигната договореност и ако се прецени да бъде променен Закона за Сметната палата, като председателя, респективно и членовете й се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на народните представители. По този начин ще бъде елиминирана възможността да бъдат избирани на тези отговорни постове личности със спорни качества.
- от особено съществено значение е системата за бюджетен контрол в бъдещата си дейност да има прерогативи за предоставяне на задължителни указания и предприемане на законодателни инициативи по отношение на управлението на фискалния резерв, сключване на операции по обратно изкупуване на външния ни дълг, в т. ч. замяна на брейди облигации с глобални облигации и други аспекти на т.нар. активно управление на външния дълг. Необходимо е по-скоро да се гласува и на второ четене промяната на Закона за устройството на държавния бюджет, а също да бъде изготвена и адекватна промяна и на Закона за Сметната палата и Закона за държавния дълг по отношение на задължителното санкциониране от страна на Сметната палата на посочените актове на правителството преди тяхното предприемане.
- Бюджета се планира по текущи цени. Ако те са относително стабилни( т.е. инфлацията е ниска), бюджета се подготвя, изпълнява и контролира без особени проблеми и системата за бюджетен контрол е ефектина. Ако обаче инфлацията надмине очаквания ръст, планиран в проекто- бюджета, заложените пропорции в бюджета бързо се изменят. От една страна се увеличават данъчните постъпления, но от друга се увеличават лихвите по държавния дълг. По тази причина е трудно да се оцени очаквания инфлационен ефект върху размера на бюджетните разходи. Ето защо е необходим и вариант на бюджета по постоянни цени. Това ще позволи да се следи по- точно планираното и реалното изпълнение на бюджета.
- наложително е системата за бюджетен контрол да приложи контрол върху приватизациите в т.ч. и на вече сключени приватизационни сделки. В тази насока от значение е осъществявания одит върху Агенцията за пред и следприватизационен контрол, както и отрасловите министерства и общински администрации, осъществяващи процеса на приватизация и на следприватизацонен контрол у нас. По-голямата част от исковете към лицата, допуснали нарушения при приватизацията не са събрани. С оглед на запазването на държавния интерес е възможно да бъдат подложени на допълнителен анализ за търсене на евентуални възможности за тяхното евентуално разваляне, преразглеждане или завеждане на искове пред международни съдилища за някои скандални крупни сделки, като за: БГА"Балкан", "Химко", гр.Враца, "Плама", гр.Плевен и др.;
Като заключение може да се добави, че не е лесно да се разработи и усвои процедура за бюджетен контрол. Тя изисква усилена работа. Да се разработи система с елегантни форми и обилна информация не е никакъв проблем. Трудността произтича от поддържането на системата като полезно средство след етапа на разработката. Импулсът може да дойде само отгоре. Главният директор трябва да настоява за строг подход към подготовката на бюджета и процедура за отчитане, предназначени да реализират онова, което той иска да се реализира. Освен това той трябва да осигури условия за всички участници да разберат какво очаква от тях и да поемат отговорността за всяко неизпълнение на задълженията.

??

??

??

??

1




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми и предизвикателства пред система за бюджетен контрол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.