Приложение на мениджмънта на баластните води за пристанище Ротердам


Категория на документа: Икономика


-Физическа обработка чрез озон, ултра-виолетови лъчи, електрически ток и топлинна обработка
Нагряването на баластната вода до темература между 35° С и 45° С и поддържането й за достатъчно голям период от време е ефективно за убиването на по-големите организми като рибите,но не е ефективно за убиването на микроорганизмите.Предимства са че баластната вода се нагрява от охладителната система на двигателя и че този метод не води до химични вторични продукти.
-Химична обработка:
Биоцид-химикал който е като белина и убива организмите
Окислителни агенти-химикали които разрушават клетъчната мембрана чрез оксидация
Неокислителни биоциди
Озон-основен компонент на смога ,опасен замърсител,също така е използван за биоцид във водата.

Изследвания показват че ако баластната вода стои в баластните танкове за година или повече над 95% от морския живот в нея и патогените ще умрат.Но разбира се това не е удобен метод.

2.3 Пристанище Ротердам

Въпреки предстоящи регламенти, повечето корабособственици са отказали да се ангажират с бордова система за третиране на баластни води. Пристанищата имат потенциала да бъдат временно или дори постоянно решение. В момента има 21 типа одобрени системи за обработка на баласта, но много малко кораби са снабдени с такава.

Въпреки, че много пристанища се приготвят за влизането в сила на Конвенцията на ИМО за мениджмънт на баластните води много пристанищни власти още се борят с липсата на ръководство по този въпрос.Как да се оправим с кораби, които нямат подходища работеща система?Тъй като няма достатъчен капацитет за съхранение в пристанищата за големи количества нетретирана баластна вода мобилни системи за третиране на баластна вода могат да бъдат решение:но кой ще плати за тях?Много въпроси и твърде малко отговори...

Засега малко количество баластна вода или седименти могат да бъдат разтоварени в пристанището на Ротердам обаче за големи количества наличния капацитет не е достатъчен.

През 2012 г., в сравнение с предходната година се отчита 1,7% по-голям товарооборот зa Пристанище Ротердам. -442 млн. обработени метрични тона товари, увеличение при насипните и течните товари.Скорошни изчисления сочат че в Ротердам над 50 000 м³ са разтоварени всеки ден.Само един химикаловоз може да натовари и разтовари дори 2 пъти повече в пристанищата.Това води до големи количества на обмен на баластна вода между пристанищата.(3)

За много кораби е техническо предизвикателство да инсталират система за обработка заради ограниченото място на борда или заради уникалния дизайн или функция на кораба.За по-старите кораби може да не бъде икономически оправдано да се инсталира подобна система.

Властите на пристанище Ротердам са определили като начална точка за бъдещето Harbour Vision 2030.Вдопълнение към новите технологични процедури,правила и наредби пристанището осъзнава че също има нужда от обучение и окуражаване на своите работници (човешкия фактор) да има участие въвъ формирането на едно по-устойчиво бъдеще.(3)

През 2011 и 2012г. фондация ProSea и пристанище Ротердам предложили курсове за информация отностно морската околна среда за пристанищния персонал.Този курс се отнася както за пристанището така и от страна на кораба.Той се провежда във вдъхновяващата среда на зоопарка на Ротердам и включва лекции отностно предпазване на морската среда,екскурзия в океанската част от зоопарка и лекции и филми за екологичните предизвикателства за морската индустрия.Последният етап на курса е отностно бъдещето на пристанище Ротердам.(3)

2.4 Други алтернативи

Съществуват и други алтернативи за управление на баластната вода. Например морското общество Wadden отдава много важна роля на пристанището.Могат да се построят брегови решения за баластните води със помощта на техните правителства.Те смятат че бреговата обработка на водата и допълнителното време което тя ще струва ще бъде достатъчно непреодолимо за да мотивира корабната индустрия да вземе някакви мерки.

Кралската асоциация на корабособствениците на Холандия изследва възможностите за разработване на баржа за третиране на баластна вода.Това трябва да е баржа която да приема ,преработваи сдава баластна вода в пристанището или само приема и прехвърля баластната вода до пристанищно приемно съоръжение.В зависимост от резултата този проект може да доведе до действителното изграждане на прототип с цел бъдеща комерсиална експлоатация на няколко баржи за приемане на баластна вода ,подобни на приемането на сантинна вода или утайки.Освен това тази баржа може да бъде използвана при спешно третиране на баластна вода.За по-чиста околна среда баржата ще бъде оборудвана с екологично чист(LNG)двигател или горивни клетки, които да произвеждат необходимата електрическа енергия .По този начин ще избягва допълнителни емисии на азотни и серни оксиди от действащата система за бордово третиране на плавателния съд докато той е в пристанището.

Съществува теза, докторска дисертация изнесена Януари 2013г озаглавена "Собствен мониторинг на третирана баластна вода на борда чрез използване на най-новите сензорни технологии и сателитни комуникации".Този модел влючва 3 подсистеми и дистанционна работа от брегова страна,която е независима от екипажа на кораба. Също така, фиксиран поточен цитометър на кораба дистанционно управляван, който анализира третираната баластна вода чрез рециркулация.Данните от поточния цитометър се предават чрез сателитната комуникационна система ИНМАРСАТ .Информацията показва дали водата отговаря на изискването на наредба D-2 и кораба получава "потвърждение за чистота" и може да влезе в пристанището.По този начин няма нужда да се взима проба от баластната вода и не се губи време за анализирането й.(3)

3. Изводи и предложения

Като цяло се убедихме, че внасянето на чужди организми и патогени в баластната вода трябва да бъде избегнато.Поради тази причина е приета Конвенцията на ИМО за мениджмънт на баластните води през 2004г.Целта на тази Конвенция е до 2016г. всички кораби да имат подходящ начин за справяне с тяхната баластна вода.

До този момент учени и правителства са вложили много време и усилия, за да вземат решение отностно тази Конвенция.Поради тази причина смятаме че пристанище Ротердам е най-добрият пример за мотивираност в сферата на управлението на баластните води.То донякъде е намерило и продължава да търси начини за справяне с този екологичен проблем.Смятаме че физически е невъзможно да се оборудва целия световен флот със сертифицирана система за обработка на баластните води преди 2016г.Можем да игнорираме този факт, но е време активно да се огледаме за алтернативи.Ако не го направим, целта на тази Конвенция няма да бъде изпълнена.

Л и т е р а т у р а
1. Интернационална конвенция за контрол и мениджмънт на корабните баластни води и седименти BWM,Лондон,2011г.
2. МАРПОЛ - АНЕКС 2 ПРАВИЛО 5,ЛОНДОН,2011
3. Списание www.northsearegion.en ,vol. 2-2012





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приложение на мениджмънта на баластните води за пристанище Ротердам 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.