Предприемачество – същност и особенности


Категория на документа: Икономика


Предприемачество - същност и особенности
А402 - кабинет Александра Парашкева
18 януари 14:30 - РЕДОВЕН ИЗПИТ
20 февруари 09:00 - ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ
Предприемачество и предприемач - Еволюция на термините, определение, специфични особенности, ключови фактори за стартирането и успеха на бизнеса - лични качества и делови навици за предприемача; предприемачески(бизнес) план; схема на предприемаческия процес;
- Запърви път понятията предприемач и предприемачество се въвеждат от английския икономист Ричард Кантильон в края на 17 век и началото на 18 век
- Предприемача е човек който действа в условията на риск и като основни източници на предприемаческата иницитева е земята и труда
- Кантильон в Есе за природата на търговията назовава така индивида, купуващ продукт на известна цена и продаващ на неизвестна
- Към категорията на предприемачите той отнася търговците,занаятчийте и фермерите (цената на тяхната продукция предварително не е известна, защото зависи от реколтата)
- Поред Кантильон инициирането и развитието на предприемаческата дейност не е свързано задължително с използването на лични пари.
- Предприемаческата функция при Кантильон се разграничава от тази на управителя.
- Важен принос за развитието на предприемаческата теория имаизтъкнатият френски икономист Жан-Батист Сей. В книгите си Трактат по политическа икономия и Пълен курс на практическа икономия, Жан-Батист Сей създава теория на производството и разпределението, като подчертава важната роля на предприемача.Според него главната задача на предприемача е да координира факторите на производство: земя,капитал и човешки ресурси, които не само полагат труд, но и притежават научни знания, необходими за организация на производствения процес и производство на продукта. Осъществяването на тези функций е свързано с известен риск, макар че Ж.Б.Сей не подчертава неговото значение.
- Размерът на предприемаческия доход, според Ж.Б.Сей, се определя от законите на търсенето и предлагането.. В частност съществува пазар на самото предприемачество и Ж.Б.Сей подробно описва условията, ограничаващи предлагането на този пазар:това са личните(моралните) качества на предприемачите, техния опит и връзки в зависимост от отрасъла, страната, региона на действие. Следователно според трактовката на Ж.Б.Сей предприемачеството е сходно на другите фактори на производството. Ж.Б.Сей счита дохода на предприемача за остатъчен.
- Предприемачът зависи от търсенето на притежавания от него продукт на пазара и същевременно, изплаща на всеки собственик на факторна производство полагащия му се дял.
- Онова което остава като разлика между реализацията на продукта на пазара и разходите му за производство представлява предприемаческия доход.
- Ж.Б.Сей смята факторния пазар за самото качество където индивидите предлагат специфичен вид продукти в зависимост от личните си качества(потенциал), миналия опит, отрасъла,географския регион и др.Тези ресурси (земя ..... ) се явяват фактор на производството за останалите предприемачи осъществяващи покупки на предприемаческия пазар.
- Бодо отива по далеч. 18 век е времето, когато икономистите започват да разграничават лихварската функция(предоставянето на капитал) от предприемаческата функция.Една от причините за това е набиращата скорост индустриална революция, която поставя началото на трансформацията на света. В духа на времето Бодо отбелязва, че наред с необходимата информация за продаваните стоки следва да разполага и с капитал. Според Бодо, капиталът е основа на икономиката, а печалбата е цел на успелия предприемач,база за развитие на производството.
- Тюнен. Следващия етап в развитието на икономическата мисъл е идеята на Тюнен,че същността на предприемаческата функция се изразява в способността на индивида да поема премерен и неизчислим риск. В книгата Изолираната държава той определя "печалбата" на предприемача като остатъчен доход, получен след като от брутната печалба се извади лихвата по инвестирания капитал, възнаграждението за управление и застрахователна вноска, зависеща от поетия риск.
- По такъв начин доходът на предприемача, според Тюнен се свързва и с непредсказуемия, неизчислим риск. Предприемачът е изобретател и откривател, твърди Тюнен.

- Франк Найт: въвежда теорията за изчислимия риск и неизчислимия риск. Първия той нарича риск (изчислим), а втория неопределеност. Рискът предполага известна съвкупност от варианти, за които съществува някакво разпределение на вероятности. Две типични ситуаций на изчислимия риск са : 1. Ситуация за проявлението на която е известна априорна вероятност. 2. Ситуация за проявлението която е известна статистическа вероятност. Този рискт може спокойно да бъде застрахован, а застрахователните вноски да .......
- Различна е ситуацията с истинската неопределеност. При нея не са известни нито вероятността, нито съвкупността от възможни варианти, защото липсва прецедент. Тази неопределеност, според Найт, неможе да бъде застрахована.Неопределеността се проявява предимно в две сфери: производство, и при дефиниране на протребностите на потребителите. Както кантильон Найт твърди че предприемача не знае предварително цената, на която ще бъде продаден неговият продукт, но в същото време е задължително предварително да плати на собствениците на факторите на производсвтво договорените суми. Равновесна величина на тези доходи се определя от конкуренцията, действаща на факторните пазари. Но предприемача очаква да получи по-голяма сума от своя продукт. Според Найт предприемачът е индивид поемащ бремето на истинската неопределеност и избавящ от него своите доставчици. Той носи пълната отговорност за това собствениците на ресурсите да получат полагаемата пазарна цена. Естествено, уменията му на предприемач зависят и от личните му качества и от притежаваната от него интуиция.
- Шумпетер : известният икономист Шумпетер го нарича особен икономически фактор и го прибавя предприемачеството към трите общопризнати -капитал,труд,земя. Предприемачеството и печалбата, като главен мотив за развитието му, играят важна роля в пазарната икономика, затова икономистите се стремят да определяткакви са функцийте на предприемачеството, да дадат обяснение на феномена "печалба". Група теорий, обясняват наличието на чистата печалба като остатъчен доход, който се образува след излпащането на всички производствени разходи. Предприемачът получава доход след като изпълни специфична предприемаческа функция, която естествено се отличава от функцията на собственика на капитала или мениджъра, получаващи доход съответно във вид на лихва и работна заплата. В историята на икономическата мисъл теорийте за предприемачеството неизменно подчертават личния, субективен аспект на тази дейност - предприемачеството, не е масово а индивидуално явление. Най често, за специфична функция на предприемача се счита поемането на риск и неопределеност.
- Поставя акцент върху длъжността на предприемачеството в улсовията на пазарна икономика, осъзнава необходимостта от изследване и определяне на: функцийте на предприемачеството, субектите на предприемаческата дейност, типичните сфери на развитие, количествени и качествени показатели и др.
- ВЪПРОС: какво е пазарна икономика и какви са основните принципи на които се основава тя??
- Алфред Маршал: доразвива тезата на Шумпетер с думите: не всеки желаещ може да стане предприемач. Изследователите често сравняват предприемача с мениджъра, защото обръщат внимание на икономическия аспект на неговата работа. Но дейностите на двете централни фигури в управлението на едно предприятие не са тъждествени. Според него предприемачеството задължително е свързано с творческия характер на дейността.

!!!!!!!

1.Функцията на предприемача излисква революционализиране на производството через исползване на иноваций, различни възможности за лансиране на нови или стари продукти ( но по нов начин ), откриване на нови источници на суровини, нови пазари и др.

2.Предприемачеството е универсална общоикономическа функция. Тя обикновенно се съчетава с изпълнение на нови видове дейност. Статусът на собственика не е определящо и задължително свойство на предприемача.

3.Състоянието на икономико-политическата среда има особенно значение за развитие на предприемачеството.

Специфични особенности:

1.Самостоятелност и независимост на субектите на предприемаческата дейност - всеки предприемач е свободен да взима решения и да предприема действия по свое осмутрение, в рамките на законоустановеното.

2.Икономически интерес - Главната цел на предприемачеството е постигане на максимална възможна печалба. Заедно с това, предприемачът преследва и свои лични интереси като получаването на високи доходи. Като цяло процесът спомага за подобряването на икономическия климат и съответно има обществено полезен ефект.

3.Риск и отговорност - дори и при най старателната преценка на неопределеността, рискът продължава да съществува.

4.Иновативност - предприемачеството винаги е свързано с нововъведения.

Ключови фактори: конкурентоспособност, мотивация, реална самооценка, здравословно състояние, отдаденост на работата, организационни умения, подкрепа от от семейството.

Лични качества: способност за вземане на решение, умение за поемане на риск, способност за планиране, комуникационни умения, гъвкавост.

Делови навици: управленски опит, финансов мениджмънт, управление на човешките ресурси, маркетинг.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предприемачество – същност и особенности 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.