Предметна дейност и форми на комуникации - Юнеско, ООН


Категория на документа: Икономика




ВЕЛИКОТЪРНОВКИ УНИВЕРСИТЕТ
"Св.Св. Кирил и Методий"

Факултет "Математика и информатика"

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплината:
Международни комуникации

На тема:
Международни организации - предметна дейност и форми на комуникации - "Юнеско", ООН.

Преподавател : Проф. д-р Севдалина Гълъбова
Изготвил : Мадлин Емилова
Специалност: Библиотечно-инф. дейности

III КУРС, ФАК.№ 083

Съдържание:

I. Увод
II. Устройство на ЮНЕСКО
III. Секторът по комуникация и информация (CI)
IV. Проекти на организацията
V. Затруднения в организацията и реформиране
VI. Декларации, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
VII. Последни новини

I.Увод

Несъмнено една от най-интересните и любопитни международни организации е Организацията на обединените нации за образование, наука и култура - ЮНЕСКО. Тя е специализирана организация на ООН, основана на 16 ноември 1945 г. ЮНЕСКО има за цел осъществяване на диалог между различните цивилизации, култури и народи, базиращ се на взаимно уважение и зачитане на общите ценности. Чрез него ще се разрешат глобални теми и проблеми като справедливост, световен мир, спазване и зачитане правата на човека и основните свободи, намаляване на бедността, комуникация между народи с различна култура и ценностна система. Т.е. ЮНЕСКО насърчава отделните нации да работят за изграждането на комуникация в областите образование, наука, култура и информация. Мотото на организацията е "Мирът е създаден не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството". Уставът на Организацията е приет на Лондонската конференция през 1945 г.След подписването му от 20 държави, сред които са Великобритания, Франция,Мексико, Норвегия, Гърция, САЩ, Канада и др., влиза в сила на 4 ноември 1946 г. До момента в ЮНЕСКО членуват 193 държави (Чили, Китай, Финландия, Хаити, Индия, Малта, Нигерия, Полша, Сан Марино, Словакия, Испания, Турция, Швеция, Сърбия, Перу, България, Бразилия, Чехия, Хаити, Индонезия, Япония, Науру и др.) и 7 държави, които сътрудничат с организацията (Аруба, Британски Вирджински острови, Кайманските острови, Фарьорските острови, о. Макао, Нидерландски Антили и Токелау). Седалището се намира в Париж. Организацията разполага с над 60 клона по целия свят, които си обменят информация. Сред тях са Международното бюро по въпросите за образование в Женева, Статистически институт в Монреал и т.н. Официалните езици на организацията са английскии френски. Настоящ ръководител на ЮНЕСКО е Ирина Бокова.

България става пълноправен член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г., като от 2007 е член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Страната ни разполага с Национална комисия, създадена на 25 май, 1956 г. Състои се от представители на българскитеминистерства, ведомства, институти. Освен това гражданското общество, различни правителствени и неправителствени организации взимат активно участие в работата на Комисията. Органите на Националната комисия са Бюро и Секретариат.Страната ни е член на Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Част от вътрешното право на страната ни са Конвенцията за опазването на подводното наследство, Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство.

II.Устройство на ЮНЕСКО

Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. В момента генерален директор е българката Ирина Бокова. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г., в ИС се избират държави, а не отделни личности - представители на съответните страни. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.

България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква,Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.

III.Секторът по комуника-ция и информация

Секторът по комуникация и информация (CI) е създаден в сегашния си вид през 1990 година. Неговите програми се основават на постулатите от Устава на ЮНЕСКО, които възлагат на Организацията да насърчава "свободно движение на идеи чрез слово и образ". Освен служители в централата на ЮНЕСКО в Париж, CI сектор е представен в още 27 офиси на ЮНЕСКО.

Трите основни стратегически цели на програмите на сектора са:
• Насърчаване на свободното движение на идеи и всеобщ достъп до информация
• Насърчаване на плурализма и културното многообразие в медиите и в световните информационни мрежи
• Насърчаване на всеобщия достъп до информационните и комуникационни технологии (ИКТ).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предметна дейност и форми на комуникации - Юнеско, ООН 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.