Правна уредба и осигурителноправно значение на болничния лист


Категория на документа: Икономика


Правна уредба и осигурителноправно значение
на болничния лист

Правната уредба на болничния лист откриваме в Закона за здравето, на основанието на чийто чл. 101, ал. 7 е издадена Наредба за медицинската експертиза. Глава втора от Наредбата е озаглавена Експертиза на временната неработоспособност, като в нея се намира и подробната уредба на болничния лист. За попълването му служи Инструкция № 1 от 20.05.2011 г. за работата и отчетността с болнични листове за временна неработоспособност на НОИ. Компетентността на органите на медицинската експертиза е регламентирана в Правилник за устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

Правна същност:

Болничният лист представлява специален удостоверителен документ по образец, утвърден от управителя на НОИ и от министъра на здравеопазването (чл. 6, ал. 2 НМЕ). Издаването му е част от медицинската експертиза за работоспособността, която служи за удостоверяване на временната неработоспособност и на трайно намалена работоспособност. Чл. 6, ал.1 от НМЕ описва случаите, при които налице е временна неработоспособност и лицето не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболява, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на медицинските органи, гледане на болен или карантиниран член от семейството, належащи придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или друго населено място, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение, поради карантина в заведението.

Лица, на които могат да бъдат издавани болнични листове:

Болничен лист за временна неработоспособност може да бъде издаван само на лица, осигурени по КСО за рисковете общо заболяване и майчинство, трудова злополука и професионална болест.

Компетентен орган :

Болничният лист се издава от лекуващия лекар/ лекар по дентална медицина или лекарска консултативна комисия (ЛКК), като лекарят по дентална медицина може да издава болничен лист само за заболявания от тяхната специалност (чл. 7 НМЕ). Такъв може да бъде издаден и от лекар в център за спешна медицинска помощ или от лекуващия по месторабота лекар.

Издаване на болничен лист от лекуващ лекар/ лекар по дентална медицина:

Съгласно чл. 13 НМЕ лекуващият лекар/лекар по дентална медицина може да издаде един болничен лист за до 14 календарни дни непрекъснато или няколко различни за до 40 дни с прекъсване в една календарна година. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ - за домашно лечение до 3 календарни дни.
При извършване на експертизата лекуващият лекар извършва следните действия: Прави оценка на здравословното състояние на лицето и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултати от изследвания, характера на работа и условията на труд на болния. Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на осигуреното лице. Болничният лист се описва в контролния лист към ЛАК. В случай, че осигуреното лице заяви писмено, че няма възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя, най-късно до два работни дни, считано от началото на разрешения отпуск, лекарят изпраща болничния лист служебно до работодателя. Лекуващият лекар издава болничен лист за цялото време на болничното лечение. Когато след него болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава болничен лист от ЛКК, в който се включват дните на болничното лечение, както и не повече от 30 дни домашно лечение (чл. 14 НМЕ).

Издаване на болничен лист от ЛКК:

Съгласно чл. 13, ал. 2 НМЕ след като 14-дневният срок е изтекъл, но състоянието на неработоспособност продължава, лекарят насочва болния към ЛКК. Комисията разрешава непрекъснат отпуск до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца - 180 календарни дни - изключение съставлява случаят, когато календарният месец има 31 дни. В тези 180 дни включват и дните по предходно издадения болничен лист. ЛКК издава болничен лист за дневен и домашен стационар - ал. 2, чл. 14 НМЕ. Всяка ЛКК води книга за решенията си, които се вписват под номер и се подписват от председателя и членовете на комисията.

Експертиза на работоспособността се извършва от ТЕЛК в следните случаи:

След продължавана временна неработоспособност след изтичане на 180-те календарни дни и когато лицето е ползвало 12 месеца отпуск (с прекъсване) в две предходни календарни години и в годината на боледуването - чл. 28, ал. 1, т. 1 и 3 от Правилника.

Чл. 11 НМЕ регламентира допълнителни случаи, при които се издава болничен лист, в който задължително се вписва "За анкета". Тези случаи са характерни с неправомерното поведение на осигуреното лице.

Момент на издаване на болничния лист:

Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност, и датата на започването на отпуска не може да следва датата на издаването му. Изключение от това правило представляват случаите, когато неработоспособността е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време, както и когато болничният лист е продължение.
Болничен лист за минало време без предварителен преглед по принцип не се издава. Разбира се, и тук има изключение. Такъв се допуска най-много до два дни в тежки случаи на остри или изострени хронични заболявания, когато бъде доказано, че лицето е боледувало и е била в състояние на временна нетрудоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, срокът е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените дни.
Съществува и друга хипотеза, при която прегледът е бил извършен и е била констатирана временна неработоспособност, но болничен лист не е бил издаден. Ако въз основа на документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето е било неработоспособно, се издава болничен лист за минал период, като за 14 непрекъснати дни той се издава от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, за повече от 6 месеца - с експертно решение на ТЕЛК.
При временна неработоспособност болничният лист се издава за времето от първия ден на настъпването й до нейното възстановяване или до установяването на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо дали парично обезщетение ще бъде изплатено. Когато неработоспособността е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в предходните две години и годината на боледуването, отпускът се разрешава след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване в рамките на следващите 6 месеца. За определени случаи отпускът може да бъде продължен и след изтичането на тези 6 месеца сле мотивирано решение на ТЕЛК, когато е очевидно, че болният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не е позволен непрекъснат отпуск за временна неработоспособност за повече от 18 месеца (чл.6, ал.5 и 7 НМЕ).

В чл. 12 НМЕ са регламентирани случаите, при които не се издава болничен лист за неработоспособност.

Специални случаи на издаване на болничен лист:

При злополука лекуващият лекар определя вида на злополуката - трудова или не според данните от анамнезата и личните констатации, като вписва в ЛАК обстоятелствата около злополуката. При съмнение в болничния лист се вписва - "За доказване с разпореждане на териториално поделение на НОИ", съответно "За доказване с експертно решение на ТЕЛК" - при професионална болест.
Болничен лист на осигурено лице, изпратено за консултация или изследване, се издава от лекуващия лекар или от ЛКК, които са го изпратили. Консултантът издава болничен лист тогава, когато поема лечението, като приема пациента в лечебно заведение или му осигури системно домашно-амбулаторно наблюдение. Еднократно даване на рецепта не се счита за поемане на лечение. Продължителността не се определя от консултанта, а от лекаря или ЛКК.
Когато лицето не е било изпратено за консултация, но представи консултативно мнение от друго лечебно заведение, което е констатирало временна неработоспособност, при несъгласие с мнението на консултанта и отказ да бъде издаден болничен лист, въпросът се урежда по реда на чл. 112 ЗЗдр. В този случай лечебното заведение, изразило констатацията, е длъжно да представи официален документ, който да отразява лечението, изследванията и мотивираното мнение за неработоспособността на осигуреното лице.

Обжалване:

Болничният лист, издаден от лекуващия лекар, може да бъде обжалван в ч4-дневен срок пред ЛКК; издаденият от ЛКК - в 14-дневен срок пред ТЕЛК, а последният - пред НЕЛК. Право да ги обжалват имат всички заинтересовани лица - осигурения, осигурителя, НОИ, органите на медицинската експертиза, Агенция за социално подпомагане и т.н.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правна уредба и осигурителноправно значение на болничния лист 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.