Позицията на Великобритания по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014 – 2020г.


Категория на документа: Икономика




Позицията на Великобритания по Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020г.

Изготвил: Проверил:

2013, гр. София

1. Многогодишната финансова рамка на ЕС - същност и особености

Бюджетът на Европейския съюз е основният финансов инструмент, който определя и разрешава общата сума на приходите и разходите, необходими за постигане на целите и приоритетите на ЕС, осъществяване на неговите общи политики и функционирането на функциите му. Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон (или Договор за функционирането на Европейския съюз) и Договор от Маастрихт (или Договор за създаването на ЕС). Институциите на ЕС администрират прилагането на законодателството от страните членки и за целта разполагат с бюджет, който за 2012 г. е 147,2 милиарда евро, което е 1,12% от съвкупния БВП на всички страни-членки. Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан "финансова рамка". Рамката е седемгодишна, като сегашната обхваща периода 2007-2013 г. Тя позволява на ЕС да планира ефективно програмите за разходи за няколко години напред. Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите-членки, и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение. Една много съществена част от бюджета, и по-специално селскостопанските разходи и разходите за сближаване, се изпълнява съвместно с държавите-членки. В зависимост от разходните схеми националните администрации могат да отговарят за съставянето на разходни стратегии, за избора на бенефициенти и проекти и за извършване на плащания.
Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз представлява бюджета на всички европейски институции и програми за предварително определен период от време. Тя се изготвя от Европейската комисия (ЕК) на базата на политическите ангажименти, поети от различните държави-членки, и разчетите на ведомствата под опеката на ЕС, като приемането ѝ изисква одобрението на Европейския парламент и Съвета на министрите. Сегашният бюджетен период, започнал през 2007г., ще продължи до края на 2013 г., след което ще бъде заменен от обсъжданата в момента финансова рамка, обхващаща 7 години (2014-2020 г.).
Макар че финалният вариант на европейския бюджет се очаква през 2013 г., предложенията на ЕК и предварителните анализи на експертите обещават големи промени в сравнение със сегашната рамка. В голяма степен измененията ще са продиктувани от приетата стратегия за развитие на съюза - Европа 2020, както и от разразилата се през последните няколко години финансова и дългова криза, засегнала сериозно много от страните-членки. С оглед на тези фактори приоритетите на ЕК са насочени към повишаване на конкурентоспособността на ЕС, поощряване на иновациите, подобряване на квалификацията на населението, но и оптимизиране на структурите и намаляване на разходите с цел олекотяване на тежестта върху затруднените правителства.
Не по-маловажна роля в изготвянето на новата рамка са и препоръките, извадени от проучванията на ЕК, ЕП и независими експерти. Основни сред тях са за по-силна обвързаност на средствата с постигането на конкретни резултати, засилен контрол при получаването и разходването на средства, по-прости и стандартизирани процедури за кандидатстване по програми, както и по-голямо участие на частни инвеститори.2 В допълнение към тях са и по-голям фокус върху индивидуални потребности на отделните държави и региони, както и необходимост от постигане по-добра интеграция и на по-голяма равнопоставеност в рамките на съюза.
За да постигне тези свои цели Европейската комисия предвижда чувствително намаляване на размера на бюджета като процент от брутния национален доход на съюза, пренасочване на средства от някои пера към други, които имат статута на приоритетни, както и промяна на някои съществуващи практики. Основните реформи, с които се цели да се осъвремени европейският бюджет, са:
1) Начинът на финансиране на МФР 2) Нововъведенията в направлението за Интелигентен и включващ растеж 3) Промените в Общата селскостопанска политика (ОСП).
Обзор на основните параметрите
Преди да се стигне до по-детайлния анализ на отделните направления, заложени в бюджета, трябва да бъде направен общ преглед на параметрите за следващия период на МФР и движението му в годините от 2007 до 2020. За периода 2007-2013 г. бюджетът на ЕС възлиза на 975,7 милиарда евро3. Не по-малко внушителна е и сумата, предвидена за следващата многогодишна финансова рамка (2014-2020): 1 025 милиарда евро
4. Както се вижда от Графика 1, обаче, съвкупните предвидени ангажименти и плащания за периода 2014-2020 като процент от брутния национален доход (БНД) на Европейския съюз са съответно 7 и 6 базисни пункта по-ниски в сравнение с периода 2007-2013. Тази промяна е в отговор на финансовите затруднения, които изпитват част от страните-членки и цели да намали бремето, което те понасят в рамките на съюза. В същото време увеличението на цялата сума за 7-годишния период съответства и на реален ръст, тъй като сумите са изчислени в цени от 2011г., елиминирайки наличието на инфлация. Фактически процентът от БНД намалява, но постъпленията и съответно разходите се увеличават, заради заложената нарастваща база на БНД.
Графика 1: Бюджет на ЕС: бюджетни ангажименти и плащания, % от БНД

Източник: ЕК
Започвайки коментара на основните параметри в бюджета ще направим следното уточнение- съществува съществена разлика между "бюджетни ангажименти" и "бюджетни плащания". Ангажиментите представляват общата сума на всички договори, които ЕС може да сключи в дадена година. Плащанията са сумата, с която ЕС разполага, за да изплати вече съществуващи договори. Тоест, по думите на ЕК - "Ангажиментите са утрешните плащания, а плащанията са вчерашните ангажименти... С други думи, ако всяка година увеличенията в ангажиментите са много по-големи от тези в плащанията, накрая много от партньорите ни ще имат обещания за разплащане, но няма да има пари, с които това да стане" 5 Знаейки това, вече можем да се насочим към конкретните цифри.
По-детайлна разбивка на заложените средства показва, че реално промяната е най-рязка в първата година от новия бюджетен период - 2014 г. и в последната - 2020 г. (Графика 2). Големият спад при плащанията между 2013 и 2014 g. се дължи на натрупването на проекти, чиито краен срок е именно последната година от досегашната МФР, което налага и тяхното окончателно разплащане през 2013 г. В годините между тези две крайни точки се наблюдава леко люшкане в стойностите на плащанията, като след първоначалния спад през 2014 г. те се покачват през 2015 г.

Графика 2: Бюджетни ангажименти и плащания като % от БНД

Източник: ЕК
Разглеждайки едно по едно основните направления в МФР, на първо място излиза това за Интелигентен и включващ растеж (Графика 3). Това е разделът, който със своите 490,9 млрд. евро за периода 2014-2020 г. държи най-големия дял от МФР (49%) и претърпява най-голямо увеличение на годишна база. От 2013 г. до 2020 г. средствата нарастват от 66,3 млрд. евро до 76,1 млрд. - близо 15%. Трябва да се отбележи спадът на средствата за 2014 спрямо 2013 г., въпреки че в следващите години стабилно растат. Това е закономерност, която се повтаря в повечето направления, като тук спадът е компенсиран още през втората година.
Графика 3: Интелигентен и включващ растеж

Източник: ЕК
Единственият спад се наблюдава във второто направление в бюджета - за устойчиво развитие на природните ресурси, част от което е и Общата селскостопанска политика (Графика 4). Средствата по това перо спадат със 7,3 млрд. евро (2020 спрямо 2013г). Тази тенденция е продължение на отдавна започнали в ЕС процеси за постепенно ограничаване на значителното вмешателство на ОСП в свободния европейски пазар, датиращи още от миналия век. Дори и намалението от 7,3 млрд. да изглежда внушително обаче, то е по-малко осезаемо като дял от БНД, тъй като представлява спад от под 0,5% от БНД. Този раздел на бюджета продължава да съставлява огромна част от общите средства - 382,927 млрд. евро или 37,3% от МФР за периода 2013-2020.
Графика 4: Устойчив растеж: природни ресурси

Източник: ЕК
Разделът за Сигурност и гражданство, който включва Фонда за справяне с миграция, Вътрешна сигурност, Правосъдие и Защита на потребителите, също претърпява положителна промяна - ръст от 550 млн. евро за 2020 г. спрямо 2013г. (22% увеличение), като за целия програмен период за направлението ще бъдат изразходвани над 18,5 млрд. евро (Графика 5). Най-голямата част от средствата (4,1 млрд. евро за цялата МФР) отиват за вътрешна сигурност, като интересното е, че средствата там първо спадат рязко (през 2014г.), а след това плавно изравняват и дори леко надвишават нивата си за 2013 г. Трябва да се отбележи и ударното въвеждане на перо за Безопасност на храните, който стартира с 330 млн. евро за 2014 г., а за целия период поглъща 2,1 млрд. евро. Голямо увеличение търпи и програмата за финансиране на културата на европейско равнище - "Творческа Европа" - от 181 млн. евро до 273 млн. през 2020 г. (общо 1,5 млрд. евро за периода).

Графика 5: Сигурност и гражданство

Източник: ЕК
Немалко увеличение претърпява и разделът за Глобална Европа, който финансира външната политика на съюза - от 9,22 млрд. евро за 2013г. до 10,62 млрд. за 2020г. (Графика 6). Тук се включват предприсъединителните инструменти, хуманитарната помощ, Инструментът за сътрудничество и развитие (ИСР) и Инструментът за европейско съседство и партньорство (ИЕСП). Общо за това направление ще бъдат изразходвани 70 млрд. евро, като най-големите бенефициенти са ИСР и ИЕСП със съответно 20,6 млрд. евро и 16 млрд. евро за целия период. ИСР е и частта, която търпи най-голямо увеличение - близо 800 млн. евро за 2020 г. спрямо 2013 г.
Графика 6: Глобална Европа

Източник: ЕК
Въпреки обещанията за оптимизиране на администрацията и предвидените съкращения на персонала, такова не се наблюдава при разчетите на ЕК за административните разходи (Графика 7). Напротив, на годишна база се предвижда те да се увеличат с над 600 милиона евро, въпреки заявеното оптимизиране като резултат от съкращаването на 5% от работещите в ЕК. Вижда се, че единственото, което намалява в това направление, е т.нар. марджин или своеобразен буфер, с цели 50% надолу за 2020 г., а административните разходи (с най-голяма тежест) и тези за пенсии стабилно се вдигат, със съответно 500 (6%) и 360 млн. евро (24%) за 2020г. спрямо 2013г.
Графика 7: Разходи за администрация

Източник: ЕК
На базата на тези разчети ясно се вижда, че въпреки заявеното желание от страна на ЕК за олекотяване на тежестта на МФР върху националните бюджети, реално тя се увеличава. Макар че според ЕК те ще намалеят като процент от БНД, тези изчисления са на базата на прогнозни данни, които е възможно да не се реализират, особено в контекста на продължаващата дългова криза и икономическа нестабилност. Същевременно действията на ЕК относно реформата на администрацията са нелогични, след като средствата прогресивно се увеличават, въпреки заявеното съкращаване на персонала. Единственият извод, който може да се направи, е, че възнагражденията или облагите за бюрократите нарастват, макар че дори и в момента те са едни от най-добре платените служители в ЕС. В добавка към това, парите по направлението за Устойчив растеж: природни ресурси не спадат достатъчно бързо, въпреки че съществуват неоспорими доказателства, че те изкривяват пазара и носят малко допълнителни ползи




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Позицията на Великобритания по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014 – 2020г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.