Посочете особеностите на методологията на Алфред Маршал. Обяснете тяхната реализация в теориите му за пазарното ценообразуване и за разпределението


Категория на документа: Икономика


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"

ФАКУЛТЕТ "БИЗНЕС И МЕНИДЖМЪНТ" _

К У Р С О В А Р А Б О Т А
по Икономически теории

Тема: "Посочете особеностите на методологията на Алфред Маршал. Обяснете тяхната реализация в теориите му за пазарното ценообразуване и за разпределението"

Изготвил: Проверил:

Фак. № доц. д-р Емил ТРИФОНОВ

гл. ас. Лилия ДОГАНОВА

Р У С Е
2 0 1 3
Алферд Маршал е може би най-влятелният икономист, живял някога. Макар че неговата слава често бива засенчвана от Кейнс, Макрс и най-вече Смит, цялото ни разбиране за пазара би било невъзможно без неговия труд. Днес науката икономика (както и много практически дейности като маркетинга) се основават на теориите за търсенето и предлагането и за пределната ползезност, както и за ценовата еластичност.
Освен това Маршал е човекът, който налага "математическото" мислене за икономиката.
Алфред Маршал е роден през 1842г. в Лондон в семейството на банков чиновник. Подобно на други известни икономисти от втората половина на XIXв. Маршал започва кариерата си като математик. След математиката Маршал се занимава и с философия. Заради своите интереси в тази област той научава немски, а в последствие Маршал изучава подробно и немската историческа икономическа школа. Може да се каже, че точно Рошер провокира и вдъхновява Маршал да се заеме с икономика. Основно при него е желанието да намери начин за разрешаване на икономическите и материалните проблеми на обществото, нещо напълно в унисон с утилитаристичните му наклонности. Маршал прекарва и няколко месеца в САЩ. Макар и да е преподавател цял живот, Маршал има изключителен житейски опит и успява да разбере (както се изразява Шумпетер) по-добре мисленето на бизнесмена, отколкото много съвременни неолиберали ("In particular, he understood business, business problems, and
businessmen better than did most other scientific economists, not excluding those who
were businessmen themselves"). Това негово разбиране му помага да опише така основните елементи на икономическият живот като еластичност и прочее, без които днес много практически дейности като маркетинга биха били невъзможни. Огромният принос на Маршал обаче бива помрачен от няколко негови грешки и особености, които му пречат да се нареди по популярност до например Смит и Маркс, макар и неговите постижения да не отстъпват на ничии други. В неговите "Принципи на икономикса" са изложени именно само принципите, въпреки изключително детайлната работа. Алфред Маршал всъщност е планувал две издания, но не успява да завърши второто до смъртта си през 1924. Богатата подготовка на Маршал (той следва математика, занимава се с философия и преподава икономика) му дава голям опит и разбиране за икономическите дейности, но също е изискваща до известна степен към читателя.
Маршал освен всичко се стреми да бъде преди най-вече английски икономист. Според него икономистът има за задача да се грижи за благосъстоянието на обществото. Това, както може би и вдъхновение от Рошер, подтиква Маршал да се опитва да бъде английски икономист. От това страда и и популярността му в чужбина.
Най-голяма пречка за неговата известност е факта, че той застава на страната на свободната търговия, която към този момент е в разцвета си. Маршал не е бунтар. Той напълно безпристрастно доказва, че именно конкуренцията е най-добрата помощ на социалната политика. Липсата на протекционизъм е най-голямата помощ за бизнеса, защото прави така, че само най-добрите и най-ефективните компании да останат на пазара. Обществото получава най-евтините стоки с най-малко разходи на ресурси. Но през двайсети век подобно мнение, колкото и да е правилно, не пасва на ничия политическа платформа. В днешно време са популярни или кейнсианците, или съплайсайдърите, макар че именно призивите за борба с кризата доведоха до една много голяма такава. Маршал стига до извода, че най-голямата помощ за бизнеса, а и за обществото, е свободната конкуренция.
Всъщност англичанинът е повлиян от главно от европейци, поне що се отнася до използването на математика в икономиката. Това са двама много подценявани до този момент континентални автори - Огюстен Курно (1801-1877) и Хайнирх фон Тюнен (1783-1850г.). Фон Тюнен е един от първите, който използва математически символи за описание на икономическата действителност и най-вероятно първият, който говори за пределни величини (той описва пределната производителност на земята). Курно пък е първият, който чертае криви на търсенето и предлагането. Той е и основният вдъхновител за друг виден представител на неокласиците - Валрас. Курно е и първият икономист, който се занимава с олигопол и монопол. Относно останалото Маршал следва калсиците Смит, Рикардо и Мил. Икономиката, представена от Маршал прилича на класическата много повече, отколкото да речем на икономиката на предлагането или на монетаризма (които представляват по-скоро "обърнат" вариант на кейнсианстовото, отколкото някаква "капиталистическа" рецепта за икономиката). И все пак влиянето на Маршал е много голямо. Именно той е разпространител на много нови идеи и на цял нов начин на осмисляне и разбиране на икономикса, по-различен от този на Смит.
За разлика от много други икономисти, Алфред Маршал не е натоварен идеологически. Неговата цел е да намери реален и рационален начин за описание и предвиждане на икономическата действителност, за да се подобри благополучието на цялото общество. Именно това прави англичанина истински учен - той изгражда система от сигурни и проверени знания, базирани на опита. За него първо идват въпросите, а след това отговорите (за разлика например от Маркс).
Една от основните промени, които внася Маршал в света на икономистите е използването на маржинализма. Както посочихме по-горе, Маршал не е първият икономист, занимаващ се с пределни величини. Всъщност дори не е първият английски икономист, който използва пределен анализ. Това е Уйлям Джевънс (1835-1882), който още през '60-те години на XIXв. работи върху теория за пределната полезност. Но Маршал е човекът, който променя мисленето на много икономисти. Причините за това са няколко. Първо, Маршал успява да стане доста популярен във Великобритания, най-вече като "лидер на нацията". Той се стреми да се "грижи" за английските проблеми, а освен това е и харизматична личност, поне сред университетските среди. Второ, той подобрява технически теориите на своите предшественици, като ги прави и по-разбираеми. Трето, Маршал не се занимава с много въпроси, но насочва икономистите към тях, като оставя място на цялата наука да се развива. Той съзнателно не се занимава с теория за монопола, с динамичен анализ на икономиката или със статистика, макар че се интересува от подобни възможности. С това Маршал оставя място за много икономисти от '30-те години на XXв. да работят и да създават нови "школи" и теории.
Маршал нарочно се заема да промени икономическото мислене на своето време. Според него именно теорията за еволюцията показва, че съществуват много незаети "научни икономически ниши" и че многообразието потенциално е по-голямо от наблюдаваното. Тук рационалните стандарти ще се определят от очевидностите на всекидневния опит и от резултатите от научното познание. А. Маршал вижда също, че ирационално настроените хора подминават неудобните за тях истини. В свят, където господства ирационалното, няма място за разума. Издигайки тезата за постепенност, за еволюционност в материалния свят, Маршал разбира, че извършването на задълбочени математико-икономически изследвания не е задача, която може да се свърши бързо, но и не е напразен труд.
Той прави опит да измени и съдържанието на политическата икономия. Най-напред той заменя термина политическа икономия с икономикс и го определя като наука за дейността на хората, свързана с техни ежедневни стопански дейности, които имат отношение към "материалните предпоставки на благосъстоянието". Определяйки предмета на икономикса, Маршал смята, че пазарните сделки определят възможностите на производството; пазарният механизъм е в състояние да се саморегулира; математическите модели в известна степен стават основни в изследването на икономическите явления и процеси. "Икономиксът не е някаква конкретна истина, а средство за откриване на тази истина" - посочва Маршал. Пословичен е неговият стремеж за налагане на политическата икономия като наука за благоденствие на всички.
Една от основните черти на анализа на Маршал е използването на математиката и графичното описание на икономически величини. Освен това той прилага ясно и точно анализ на пределните величини - т.нар. маржинализъм.
Това именно се вижда и в теорията му за пазарното ценообразуване и теорията му за пазарното равновесие.
Като говори за цена или за процеса на ценообразуването, Маршал разграничава три периода време. Първите са много кратки периоди от време (например един ден), при които е фиксирано количеството на предлаганите стоки. Вторият период е кратък - това означава производствените мощности да са фиксирани, но не и самото количество произведена продукция. Средносрочните периоди са такива, при които може да има изменение в производствените фактори. Освен тези периоди, Маршал споменава и дълги периоди - такива, при които има възможност за изменение на населението, капитала, а също така и на склонността на потребителите и техниката на производството. От кой фактор ще се определя стойността зависи от това за какъв период става дума. При кратките периоди основно значение ще има полезността (търсенето), а при средносрочните - производствените разходи (предлагането). "Като по-общо правило колкото по-кратък е разглежданият период, толкова повече следва да се отчита в нашия анализ влиянието на търсенето върху стойността, а колкото този период е по-продължителен, толкова по-голямо значение придобива влиянието на производствените разходи върху стойността"(Thus we may conclude that, as a general rule, the shorter the period which we are considering, the greater must be the share of our attention which is given to the influence of demand on value; and the longer the period, the more important will be the influence of cost of production on value.)
Пазарното равновесие при Маршал, освен че разграничава тези три времеви периода, се отнася до размяната и до функционирането на даден пазар. То е частично пазарно равновесие. Маршал не обяснява, за разлика от Валрас, как си влияят отделните пазари и как функционират заедно в система на общо равновесие за всички стоки и цени, а по-скоро Маршал се интересува от това как се образуват цените чрез взаимодействието на търсенето и предлагането на даден пазар.Основен въпрос за него е изясняването на разменната стойност на цената. Заради това се прилага принципът ‚при равни друго условия'.
Статичността при равновесието на Маршал идва от това, че то служи като обяснение за цените на стоките. Чрез кривите на търсене и предлагане, той се опитва да обясни защо едно нещо струва точно толкова. От тази гледа точка всеки пазар абсолютно винаги се намира в някакво равновесие. Например при положение, че един лаптоп е купен за 700 лв, то няма как нито цената на търсене, нито цената на предлагане, да бъдат различни. За това пазарът не се стреми към равновесие (както например смята Хайек), а винаги има някаква равновесна цена, на която се продават стоките. Ако има някаква промяна, то тя става мигновено, защото кривите на търсеното и предлагането са начин за определяне на цената, т.е. какво би било търсеното и предлагането, ако цената е такава. Под цена на предлагането Маршал разбира общо взето цена на производствени разходи (тук трябва да отбележим и че Маршал разглежда ситуация при типична съвършена конкуренция). Ако тя съвпада с цената на търсенето, като обемът на производство не показва тенденции, нито за увеличаване, нито за намаляване, то равновесието е устойчиво, защото при нарушаването му веднага ще започнат да действат сили, които ще върнат цената към равновесното й положение.
Маршаловата теория за цената е концентрирана върху изучаването само на микроикономическите проблеми, а също и се опира на закона на Сей. Намирането на равновесни условия за отделния икономически субект, според Маршал, автоматично води до равновесие в цялата икономика. От микроикономическа гледна точка цялостната икономическа политика се свежда до парично-кредитна политика, стимулираща активността на отделните субекти в нужните направления.
Маршал е първият икономист, които обръща внимание на фактора организация, които прибавя към другите три фактора земя, труд и капитал. Затова в неговата теория за разпределение съществуват в единство различните доходи, съответстващи на тези фактори във формата на рента, работна заплата, процент и печалба. Съвкупността от тези доходи според него представляват националния дивидент(доход). Затова задачата на теорията на разпределението се заключава в това да се разкрият силите, определящи предлагането на всеки фактор и търсенето му. Предприемачът предявява търсене на фактори в съответствие с услугите които те му оказват в производството. Ако предлагането е фиксирано, както е в краткосрочен аспект то цената на всеки фактор се определя от търсенето; а в продължителен период цената се определя от разходите за включване в производството на допълните фактори. Според някои икономисти обаче предлагането може да бъде фиксирано и в дългосрочен план.
Теоретичните постижения на Маршал не се изчерпват само с тези две теории. От особено значение за маркетинга и изобщо за разбирането на търсенето е например понятието "еластичност" - ценовата еластичност на търсенето представлява отношението между процентното изменение на количеството търсени стоки към процентното изменение на цената. Тук ясно си личат и други характерни особености на методологията на Маршал, най-вече субективните категории и пределната полезност, от която зависи еластичността. От еластичността пък зависи наклона на кривите на търсенето и предлагането (от там и равновесните цени) и скоростта, с която реагира пазара на промяната в цената.
Маршал забелязва и други детайли. Например че стоките от първа необходимост са нееластични, като какви стоки се считат за такива зависи най-вече от историческия контекст.
На база тези теории идват и останалите, като например максимализирането на печалбата според вида конкуренция.
Днес учебниците по микроикономика са основани на идеите и писанията на Маршал. Но и с това влиянието му не се изчерпва. Дори и макроикономисти, които не са либерално настроени и не са негови последователи, са повлияни до голяма степен от него. Кейнс е типичният пример. Кейнс си служи с пределни величини, субективни категории и прочее, типично в духа на Маршал. Не е случайно и че Кейнс е един от биографите на Маршал. Освен това от Маршал идват и много термини (като цена на търсенето, цена на предлагането). Самият анализ на Кейнс (с криви на търсенето и предлагането) се опира в основата си на Маршаловия микроанализ. Много от трудещите се върху несъвършената конкуренция (например Джоан Робинсън) също признават, че са повлияни от Маршал. Фридман също изпитва такова влияние, макар че при днешните монетаристи да е по-слабо изразено.
Днес популярните неолиберални школи и най-вече политиците са безкрайно далеч от мисленето на Маршал. Основната разлика е в това как трябва да се помага на бизнеса и изобщо на хората. Както обяснява Шумпетер, английските класици са препоръчвали държавата да не дава пари на изкуството и науката, защото така хора ще забогатеят и това общо богатство, ще доведе до развитие и в тези области (защото хората ще имат повече свободно време, повече желание и повече пари да купуват предмети на изкуството например). Те се оказват напълно прави. Във времето когато във Великобритания властва либералната мисъл и няма никакъв протекционизъм творят и най-големите британски художници, поети и писатели. Тогава в Британия творят (наред с много други) Джон Мартин, Джон Канстъбъл, Джей Ем Дабълю Търнар, Джейн Остин, Мери и Пърси Шели, Уолтър Скот, Робърт Бърнс, Томас Мур, Хърбърт Уелс, Артър Конан Дойл...
Такава е и философията за помагане на бизнеса. Съвършената конкуренция не се нужда от корекция, дори и според кейнсианците. Но за Маршал тя значи нещо много повече - тя осигурява най-ефикасно използване на ресурсите и най-голямо задоволяване на потребностите на обществото. Тя осигурява и оцеляване само на тези бизнесмени, които "най-евтино" задоволят нуждите на обществото. Днешната съплайсайдерска икономика разрушава този принцип. Подпомагането на бизнеса и протекционизма унищожават ефективността, а за крайните потребители (т.е. всички хора, които не са бизнесмени) това значи по-малко, по-лоши и по-скъпи стоки. Като прибавим и все по-модерното кейнсианство, се получава така, че полиците искат работещите хора да плащат на неработещите и на лошите си шефове. Нещо, което със сигурност няма да доведе до забогатяване на обществото. Като за капак, постоянното борене с кризите носи много гласове на изборите (всички са доволни, че им е обещано да има помощи и нови работни места, и бизнеса, и работниците), както и подпомагането на икономиката, дори когато е в подем, всъщност доведоха света до съвременната икономическа криза. Излишното подпомагане на бизнеса всъщност го прави неефикасен и прилича повече на един вид обърнато кейнсиансто (което поставя предлагането, а не търсенето в центъра), отколкото на неолиберален модел.
Освен това популярните икономисти отдалечават икономикса от понятието наука. Науката би трябвало да бъде система от проверени и достоверни знания на света, съвкупност от теории, които да дават опростено и систематизирано описание на причиннно-следствените връзки в света и да прогнозират бъдещето. Едва след това, според Маршал, може да има нещо ориентиране към практиката. Всъщност точно така науката помага на практиката. Иначе тя била псевдонаука, която напротив, би пречила на практическите занимания.
За щастие през последните години се забелязва завръщане на основните идеи на методологията на Маршал. За жалост обаче достойните съвременни икономисти като Лукас, Сърджант остават популярни най-вече в икономическите среди, тъй като са много изискващи към читателите си.
Все пак съвременния прочит на науката икономика се основава най-вече на теориите на Маршал и особено тези за пазарното ценообразуване и за разпределението.

Използвана литература:

* Бекярова, Катя; Велев, Боян; Пипев, Иван. Икономически теории. Пловдив, 2005
* Михайлова, Мариана, Коцев, Иван. Икономическото послание през вековете. 2-ра част. С. 1993.
* Трифонов, Емил. Поглед върху развитието на икономическите теории. Р. 2004.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Посочете особеностите на методологията на Алфред Маршал. Обяснете тяхната реализация в теориите му за пазарното ценообразуване и за разпределението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.