Поява и разпространение на писмените документи


Категория на документа: Икономика


Документация

Сведенията от старата история сочат, че първообрази на документи има още в древния свят, наложени поради нуждите на данъчни вземания, държавно администриране, военни и управленски поводи и причини. Данни за това се намират в архивите, оцелели от най-старите цивилизации - Шумеро-Акадската и Египетската; в законите на Хамурапи; в древни индуски и китайски летописи.

Поява и разпространение на писмените документи

Документите са най- старите писмени паметници в историята на човешката култура

Най-старите достигнали до нас документи са съставени през 5-то и 4-тото хилядолетие пр.Хр.- прости форми на учрежденско деловодство - законодателни актове, документи, отразяващи международните връзки и отношения, сметководни, финансови документи.

Документите се съставяли от писари, учени хора, работата им била отговорна, пристижна и високо платена. В Древен Египет една от най-важните обществени длъжности, непосредствено след тази на жреците, била длъжността на "писаря". В запазените йероглифни надписи с името pex xety се означавал "образован, учен човек, най-често писар". Анонимен автор на едно поучение от епохата на Средното eгипетско царство е оставил следните знаменателни слова: "Ще направя всичко, каквото кажеш, ако бъдеш познавач в писането. Задълбочи се в писането и вложи в него сърцето си и тогава всичко, което кажеш, ще бъде прекрасно. На каквато и длъжност да назначат писаря, той винаги ще се обръща към книгите."

. Практика в древността законите да се издълбават върху камък и да се изписват върху общестквени сгради. Законитеи на Хамурапи - върху базалтов стълб, заедно с образа на Хамурапи

Материали - камък, глинени плочки, кост, тъкани, папирус, пергамент, дървени дъсчици, хартия и др.;

Форми -плочки, свитъци, диптихи, триптихи, дипломи, кодекси и др.

Документите н Антична Гърция и Рим

С Древна Гърция се свързва понятието архив - съвкупност от официални документи - архейон, демосион, грамата, граматейон. Граматеуси се занимавали с оформянето на документите. Централизирано съхранение на документи - политическия архив на Атинския полис - Метроон - 1 век от н.е. - храма на богинята Метер. Метреонът бил под надзора на епистата - председателя на съвета на 500. Главен архивариус е граматеусът - секретарят на съвета. Практическата работа извършвали писари - хипограматеуси, подпомагани от държавни роби. Копия на документи правел специален чиновник - антиграфеус. Метроонът бил свещено място - при фалшифициране и повреда на документи строги наказания и свърт.

Рим - табула - дъсчици, боядисани с бяла боя или гипс - табула алба или восък - табула церата - дъсчици с шнур - диптихи, триптихи - Ерариум - съкровищница - 79 г. пр.н.е. - Табулариум

С течение на времето управленската дейност и животът на хората са се усъвършенствали, а заедно с това и създаваната от тях документация е приемала все по-съвършени форми . През периода на античността като завършени образци за документационна преписка могат да се посочат различни документи от хилядогодишните периоди на съществуване на Римската държава и на Източната Римска империя (Византия). От този период са и класическите примери за превръщане на обикновени тогавашни писма в образци на остроумия - . Писмото на Юлий Цезар - или пък в религиозно-нравствени поучения с многоизмерни значения през хилядолетията - напр. посланията на Апостол Павел .

Византия - императорът има личен секретар - мистик, чиновник, който му докладва важни донесения - протонотарий, трети чиновник - каниклий, за съхраняване на мастилницата с пурпурното мастило за особено важни документи
12 в. хартията измества пергамента

Кореспондентската традиция, завещана от античността, преминала по-късно и се използвала и в европейските средновековни държавни образувания, църковните институции и другите обществени или частни организации, между обикновените просветени граждани, интелектуалцитe, търговците и др. Средновековие - правителствени, църковни и частни документи Архивите са най-често странстващи за сигурност, следват владетелите в походи

Появяват се нови форми на деловодство - регистри - актови и копирни книги, съдържащи документи

Средновековната българска държава също има свои интересни прояви, които ако и да са създавани по чужди модели (главно византийски), имат своето собствено място в историята на документацията. Съхранените отломки от каменни надписи, съдържащи текстове на междудържавни договори, триумфални надписи и пр., са своеобразни актове едновременно на документиране с административно-управленски цели и на историко-възпоменателно летописно писмо, отразяващо реални български военни победи и договорености с противника. - надписите около Мадарския конник, Сюлейманкьойския надпис и Търновския надпис на цар Иван Асен ІІ).

От Втората българска държава са запазени български владетелски грамоти, които са административни актове, издадени от дворцовата царска канцелария в Търново. Освен първокласни исторически извори те са още и свидетелство за официалната тогавашна кореспонденция в България. С тях се регламентират външнотърговски отношения, официализират се дарения и др.
Хрисовул - златопечатник, аргировул, оризмо - обикновена заповед, сигилий - обикновено писмо
Текуща кореспонденция - питакъ - К Костенечки

В периода на османското владичество са създадени от държавата огромен брой административно-разпоредителни документи. Най-често срещаните са фермани - укази на султана, издавани до органи на администрацията по разни поводи; берати - документи, издавани за назначаване на отделни лица и за отдаване на ленни владения на спахии; фетви - тълкувателни решения по конкретен повод, издавани на основата на шериатното право, което имало законна сила; махзари и арзухали - молби; мазбати - протоколи; тезкерета - служебни писма. За нуждите на султанската канцелария и Високата порта още през ХVІ век се издава сборник документи "Кореспонденция на султаните".

Икономическите и социалнополитическите промени у нас в периода на ранното Възраждане налагат нуждата от писмено общуване. Въпреки че още от ХVІ - ХVІІ век в Османската империя са обнародвани помагала за кореспонденция, то те остават неприложими за българите. За нуждите на българската търговска прослойка и на градското население се създава нов вид книжнина - писмовници с типови образци за социални контакти, някои от които съдържат и много наставления за писане на писма. Автори на указания за "писмописание" са книжовници като Неофит Бозвели, Христаки Павлович, Добри Войников, Никола Михайловски. През първата половина на ХIХ в. стават популярни ръководствата за водене на търговска кореспонденция, повечето от които са превод от гръцки, френски или от турски език.

За потребностите на съдебната и административната дейност у нас Христо Колебинов (нотариус при Софийския областен съд) издава през 1935 г. "Практическо ръководство по нотариалните и административни служби", което за периода до 1942 година претърпява шест издания и дълги години е единственият наръчник за водене на кореспонденция в България.

Терминология
Докуме́нт - от латинската дума documentum - "доказателство", "свидетелство", "образец

С понятието "документ" се означават различни текстови, звукови, електронни, изобразителни, графични и др. източници на информация.

Материален обект, съдържащ информация във фиксиран вид и специално предназначен за нейното предаване във времето и пространството. Носител на информацията може да бъде хартия, перфокарта, фотолента, магнитен или оптичен диск, магнитна лента, глинени плочки и мн. др. Документите могат да съдържат текстове на естествен или формализиран език, изображения, звукова информация и др. Според съдържанието си документите се делят на научно-технически (статии, книги, патенти, чертежи, стандарти, технически доклади и описания), правни (постановления, закони, наредби, договори и др.), управленски (заповеди, указания) и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поява и разпространение на писмените документи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.