Политика и публична власт


Категория на документа: Икономика



Конспект
1 възникване на политиката
2 туталитаризъм и тоталитарни системи
3 парламентаризъм
4 изпълнителна власт
5 политика и власт
6 конституционализъм
7 из избори и избирателнис ситеми
8 политика и кономика
9 политически партии
10 политическа култура
11 политическо лидерство

Лекциите тук и политология
Политология на янков

1 възникване на политиката
При съществуването на рода и племенната организация нямаме наченки на политика. Обичаите и традициите базиран ина родствено-кръвните връзки регулират поведението на хората в тези общности. Авторитетеъ а по-възрастният е достатъчен за да се знае кога и какво може да се прави. Различията между хората в родовообщинното общество произтичат от полъ, възраст и степен на кръвно родство. Липсва разделение на труда, в следствие на което да настъпи диференциация между хората. Преминаването на обществото към отседал начин на живот води до създаване на нова форма на общесттвения живот и това е териториалната община. Територията става източни к на средства за препитание, поставят се пвъпросите за необходимост за опазване територията от чуждо посегателство и вътрешни конфликти. В следствие на това се появява като субект войнът, от когото поизтича сила и власт. С развитието на оръдията на труда, разделението на труда, е свързано създаването на семейството, което се явява вътрешна промяна за териториалната община. В семейството се зараждат нови отношения между роби и господари мъже и жени, родители и деца, семейството като цяло и собствеността. По отношение на втората връзка се казва, че това е връзка на подчинение. Същественото при нея е, че за пръ път се появява нов тип отношение и за което е необходим нов тип власт. В отнопението на мъж и жена е в полз ана мъжа, жената се подчиняав. Повдига се въпросът за наследството след смъртта на мъжа. При родители деца са същите върпоси, наследство. Всичко това опоставя въпросът за нов тип власт, която да регулира. Важна е корелацията семейство собственост. Тук е заложено икономическото неравенство между семействата. В семейството са на лице нови отношение, дейности и рпотиворечия.
При разглеждаенто на въпроса за появата на политиката и публичната власт е неоходимо да се обърне внимание да се обърне внимание на собствеността и робите. Собствеността е източник на сила и власт.
Робския труд по принцип е ефективен, защото произведжат повече от необходимото дори, поради което се получава натрупване по 2 линии: 1 увеличаване размера на собствеността; 2 увеличаване броя на робите. Това засилва диференциацията и разслоението в териториалната община. Различния се появяват и по други линии: между богати и бедни; между началници и подчинени. Постепено намалява влсатта на родовия старейшина, защото се ражда нова власт, която прйизтича от собственоста на богатия и от въоръжената сила, с която разполага началникът на въоръжената дружина. Тази власт на богатия започва да се предава по наследство. Именно в тези отношения се появяват и първите елементи на политиката като фактор за организиране на хората да работят и живетят по определен начин и за регулиране отношенията между тях. Горепосоченото се свързва със значителни промени, но големият прелом възниква по-късно и е свързан с възникването на градовете, градския живот и отношенията между гражданите.
За да се откриои важната роля на града з апоявата на политиката, е необходимо да се посочат някои от неговите социални характеристики като селищно образувание. На пъров място, постоянната територия, която изисква непрекъсната грижа за нейната защита. В някои градове се струпват значителни по мащаби човешки маси, които искат сериозна организация. Атина например по това време е 90 000 души само свободни граждани. Има 350 000 роби и 45 000 чужденци. На вотро място, необходимостта от общи за всички в града дейности като отбрана, опазване на вътрешен ред и регулиране отношенията между хората и техните дейности това от своя страна създава условия за поява на постоянни длъжности и длъжностни лица, които да оарганизират практическата сила за изпълнение на всички дейности. Постепенно в градовете се оформят трайни противорячия между големи групи от хора, чиито противорячия изивксват наличие на институции за тяхното регулиране. По това врме армията е водеща като институция, понеже защитава независимостта на гражданите. С необходимостта и появата на иснтитуции и длъжности лица възниква въпросите за възможноста те да бъдат издържани, как да функционират. В градовете като селища се появява възможността да се управляват значителни човешки маси. Развитието на писмоенстите, утвърждаването на комуникацията създават една особено важна основа на политическия живост. Писмеността като връзка между хората в древността е с ограничени възможности поради невежеството. На пиадестал е издигнат писарят. Човешкото писмо е в основата на създаването на центрове на власт. Без писменост политическият живот не е възможен. Чрез писменост и комуникация се осъществява връзката между център и периферия, личност и общата воля. Ако обобщим сичко, може да се каже, че политиката възниква в процеса на самото създаване на публичната власт като най-важен белег на държавната организация. Политиката като дейнсот обслужва живота на обществото организирано в държава и потребностите на отношението гражданин - държавна власт. Древността в политиката е време на изключителни постижения и открития, върху които се гради по-сетнешното, а и сегашното развитие на политическия живот.
Един от фундаментите на политиката е законът и законодателството. Законът е носещата контрукция на обшествтото организиран в държава. На мястото на физическото начало в отношеният маежду индивидите законът поставя моралното съществуване, зависимостта от една обща воля, формирана и осъществявана от централната власт и достигаща до всеки индивид като някакво правило, което казва какво е позволено или забранено. Едни от най-известните древни закони за законът на хамурапи ( законодател и владетел във вавилон. . друг по-известен ааконодателен акт са законите на ману.
Основна грижа на древното законодателство е уреждането въпросите на управлението на държавата. За първоизточник на властта се обявява божията воля в лицето на владетеля. Неговата власт е неприкосновена и непререкаема. По време на античната демокрация законите определят органите на властите, начините за тяхното конституиране и тяхното функциониране. Развитието на властническите отношения в града-държава води до формиране на центрове на власт, които установяват правилата на политическият политическия живот. В историческото развитие вариянтите са различни - цар, диктатор, олигархи, демокрация с различни институции. Ясно е отделена съдебната власт докато законодателната и изпълнителната се преплитат. Става въпрос за античността. В древните държави се оформят 4 центъра на властнически отношения:
1 върховната власт в държавата и позицията на иституцията, която създава законите. Като законодател освен отделни личности се проявяват и колективни органи народнотео събрания в атина и сенатът в рим. Който или които владеят върховната власт е в привилигировано отношение. Това е командната височина, борбата за която е центряална в политиката.
2 вторият център е представен от архонтите, конслуте, военачалниците, царете като институции на изпълнителната власт. Имало е смесване на функциите, много често консули и военачалници са налагали волята си на сената в рим. Трябва дас е подчертае, че изпълнителанта власт като правителство придобива завършен вид много по-късно - времето на националните държави, абсолютните и праламентарните монархии.
3 център е съдъд. Най-добре функциите на съда са определени в древна гърция. В рим придобиват най-голямата си висота. Дейността на съда обхваща ежедневните отношения и има масов характер. В атина по времето на перикъл имало над 6000 съдии. В системата на политическите отношения съдът заема пръвпстешенно място като фактор за административното регулиране на дйенствията и поведението на индивидите, но когато има борба за овладяване на властта, вниманието кълм съда е винаги второстепенно. Регулиращите импулси на съда са предназначени за човешките маси, но неговата намеса във вътрешните работи на политическите върхове не веднъж е определела изхода от политическата борба.
4 център е жреческото съсловие. Религиозната сила формира общественото мнение.
В политическата борбяа през древността се раждат и политически партии като изразители на итнтересите и волята на една част от обществото, която се стреми да овладее властта и да удовлетвори своите претенции в мащаба на държавата. Античните партии се различават съществено от съвременните, но са били достатъчно силни като фактор в обществения и политическия живот.. още в древността партиите прокарват интересите на външни за дъжавата сили поради техни тесни партийни интереси.
Може да кажем, че политиката възниква в резултат на една необходимост от организираща и координираща сила, която да направлява усилията на организираното в държавата общество за нейното оцеляване и развитие, както и да регулира противоречията между членовете и групите в това общество.

2 Туталитаризъм и туталитрни системи
За разлика от другите типове политически режими туталирарният е феномен, който се възприема като най-тежкото падение на човечеството рпез 20в. според карл попър модерният утталитаризъм е само епизод от вечния бунт против свободата и разума. Той се отличава от предишните режими не толкова със своята идеология, колкото с факта, че неговите лидери успяват да превърнат бунта срещу свободата в популярно движение. Туталиратармът се възприема като безпрецедентен феномен, който се характеризира с неочаквяаност и нрепедвидимост. Дори когато национал-социалистическата партия на Хитлер идва на власт по легален път нормалното мислене не допуска това, което ще се случи. По същия начин създателите на комунистическия проект маркс и енгелс биха били изненадани, ако станеха свидетели на това как техните идеи се превръщат в основа на туталитатизъм. Една от причините за йпоявата на туталитарната система е дълбоката криза в моренрното общество.. тази криза се характеризира с разпад на социалността и безпомощност на поитическите институци и на легалните политически сили да се противопоставят на този разпад с познатите до тогава средства. При туталитарната дъжава хората се идентифицират с държавата и ако неволно или волно не постъпват по такъвначин върху тях се стоварва с цялата си сила репресията на държавата. Като ликвидира свободата на словото и изразяването, свободата на личен избор, както и всички дурги универсални права и свободи на човека, туталитарният режим развива механизма на тотален надзор и контрол. по такъв начин страхът се превръща в мощен регулатор в поведението на всички. Дори туталитарният водач, когото масите обожествяват, е обладан от непрекъснати подозрения и страх.
Туталитаризмът представлява принципно или цялостно преобразуване на модерното общество в държава. Ликвидира се гражданското общество като автономна сфера. Управлявашата партия се слива с държавата, което води до изоставянето на идеята за партиен и политически плурализъм. Туталиратната държава премахва условието за разделение на властите. До колкото има някакво разделение на трите власти, то по-скоро е декорация, защото партията доминира всички власти в името на тоталната монолитност на оществото държава господстващата в туталитарната държава идеология отъждествява на най-абстрактно ниво истината. Тя е доминираща в такива сфери като култура, изкуство, наука и етика. Опирайки се на терора и насилието, туталитаризмът съвсем не се ограничава до целите на всички познати деспотични режими да се обезпечи подчинението на членовете на обществото и сигурност на политическото господство. Неговата цел е много по-радикална,, тя е да се конструира човек и да се конструира самият живот на оществото по предварителни предписания, тъй както се постъпва във фабричното производство. Двата вида разновидност на туталиртрния режим са комунизма и фашизма.
Безспорен факт е, че матрицата на туталитарното общество е съветската държава. Тя е анй-пълният изграден туталитарна държава, има премахване на частната собственост и пълно подчиняване на населението, от които зависи животът и смъртта им. Партията, която доминира там е болшевишката партия на ленин. Като свещена догма се превръща изказването на ленин, че имеприализмът е последния загниващ стадий на капитализма, който трябва да се свали с революция, която да е дело на комунистическата партия, която да изггради дикатура на пролетариятя и от там на социалистическото общество. Големият принос на ленин е учението за ролята ана ком партията.
Комунистическата партия отначало е организирана от малцина професионални революционери. По-късно се разклонява легално и нелегално в големите работнически центрове и след завземането на властта обявява своето правителство за първо правителство на целия народ. Целта е ликвидирането на буржоазията като класа.
Фашизмът е с родина италия. Създател е мусолини. Той е този, който пръв употребява определението туталитарно общество през 1925г. смисълът на изказванто му е, че чрез фашистката партия фашистката държава трябва да обхване цялото общество и всички страни на човешката дейност. Силната държава е цел на фашизма, но не е самоцел. За разлика от другите авторитарни диктатури за фашизма държавата е средство за създаване на един нов човек. Всички фашистки движения и партии се отличават с антикапитализъм, антисоциализъм, антиинтернационализъм и анти въобще, култ към силата и военщината, контрол върху икономиката, социална демагогия. Именно тогава режимите създават култа към фашистката света троица: партията.нейният лидер и държавата. Хитлерова германия се разширява с антисемитизъм и расизъм. Основните елементи, които характеризират фашисткадт държава, се изчерпват в пълното подчиняване на обществото от фашистката партия. Водачът на партията е и ръководител на държаватавинаги туталитарната държава е свързана със сигурност. Парламентът е само фасада, прикриваща поглъщането на държавата от партията. Фашистите заемат ссички ръководни постове в държавата и оформят нов политически елит. Господарите на икономиката са в съюз с ръководстоводството на партията. Луиджи струцо заявява, че между тези два модел комунизъм и фашизъм си приличат и почти не се различават. В русия е ляв фашизъм а италия десен болшевизъм.
Същността на туталитаризма и туталитарните ощества посочваме, че туталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унишожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество. Партията е построена отгоре-надолу - от водача към отделните граждани. Партията прониква и подчинява всички структури на държавата и се получава партия-държава. Съществена черта на туталитаризма е тоталният терор и физически , и морален, политика до пълно рпомиване на мозъците и ежедневната пропаганда, тотален апртиен контрол върху цялостния живот на обществото. Икономиката трябва да е напълно подчинена.
Туталитарната система е затворено общество, откъснато с желязна завеса от останалия святтази система може да бъде резрушена отвън, какъвто е случаят с разбгрома на нацизма, но това е свързано с огромни човешки жетрви. Що се отная до комунистическите туталитарни системи, при тях нем можеше дс война, защото щеше да е самоубийство на човечеството. Стигна се до студената война. Системата стигна до колапс, последвано от нежни не толкова нежни революции. Пред цялата чудовщност на туталитаризма провалът на този епохален и безпрецедентен експеримент потвърждава едно от най-удивителните неща - непокорността на свободния човешки дух и неизчерпаемия потенциал на човека в търсенето на автентичност на човешкия живот.

3 политика и власт
Терминът политика обобщено може да се сведе до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика, цел, както и до взаимоотношения между големи социални групи, в които те самите изразяват и отстоявават своите интереси. Определенянето на политическите отношения като отношения между класи, народности, групи, нации и партии по повод на властта е правилно, но без характеризиране и определянне на властта, то не може да бъде изчерпателно. Политическата власт не може да се отъждествява с понятието власт, защото между класите, нациите и социалните групи съществуват не само политически, но и кономически, политичеки културни отношения. Едно от най-разпространените и неточни разбирания за властта е отъждествяването й със силата. Макрс и енгелс оправават отва разбиране като наричат държавната власт организирано насилие на една класа над ддруга. Според вебер държавата е организация, която успешно поддържа монопола за легитимна употреба на сила върху определена територия. За да се направи разлика между власт и сила, йййтрябва да се изясни върпосът за обекта н, върху какво и кого се упражнява тя това нагореа властта. - като част от природата дали това е личността или неговото съзнание и тяло. като част от от природата човсек не е обкет на власт а на сила виж 1.2. час 2, в тесен смисъл на думата под сила се разбира употребата на средства за въздействие върйу човешкото тяло. в по-широк смисъл силата не е само намаляването, а елеминирането за възможностите сз действието на една личност, група и класа. Когато възможностите за действие са сведени до 2, тогава говоримза рпинуда, защото субекта си запазва правото на избор. При властта и принудата едната страна на отношението постига подчиняването на другата, а в ситуацията на сила сластат се постига при неподчинение. Много често властта и силата се смесват като понятия, но те имат критерий за разграничаване. При властно взаимоотношение между двама заплашеният избира какво да се прави докато в отношението на сила решава този, който заплашва. Обикновено насилието е средство на властващите, но силата като социално отношение не е власт. Силата като властно средство изисква големи инвестиции в инструменти за насилие, в организация и средства за надзор. Обобщено силата представлява тотално елиминиране на възможностите за действие пред субекта, когато той е лишен от избор и е третиран като физически или биологичен обект.
На противоположната страна на силата стои влиянието. При него решения зас тесняване, но и за разширяване на алтернативите пред субекта взема не този, който влияе, е този, който ипитва влияние. Силата изисква пряко въздействие върху тялото или психиката на човека, а влиянието е насочено към неговото съзнание. Насилието винаги е умишлено докато влиянието може да абъде преднамерено. Нас ни интересува преднамереното влияние. При него даден индивид въздейства върху съзнанието и оттам върху поведението на друг индивид съвсем преднамерено, без да е вярно, че от индивида, върху който се оказва влияние, се изисква да подчини своите интереси и желания на оказващия влияние.
Характерна особеност на влиянието е независимостта на субекта, върху който се лияе. Този, който оказва влияние, печели съзнанието и лоялността на субекта, върху който влияе, което трудно се постига върху бруталната сила. В това се крие голямото значение на влиянието, когато силата все повече се изключва като средство при вътрешнополитическите и международните отношения, но влиянието много успешно маскира маниполацията. При манипулацията също отсъвтват санкции, но автономията на повлияния субект намалява. Манипулацията е завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения на едната страна по отношение на желанието й за отговор от другата. Действителните цели се прикриват зад други намерения, но те не се осъзнават. Присъщйото на влиянието определяне на възприятието на повлияние субект е онзи мост, по който влиянието лесно преминава в манипулация и чрез нея в същинското властно отношение. При този преход трябва да се има прдвид уменията на индивидите да влияят. Това обстоятелство донякъде нарушава свойственото на влиянието равенство на странитеи е прдпоставка за асиметрията на властта. Като към нея се прибави и социалната предпоставка на неравенството при разпределянето на средствата, става ясно, че влиянието може да бъде властен ресурс.
Властта е отношение. Природните качества на индивидите са решаващи за йерархията. При властта функцията на господството се отделя от функцията на назора и управлението. Господството е обективна, а властта сесубективна зависимост. Характерна за властното отношение е асиметрията между страните. Под асиметрия разбираме положение, в което едната страна печели повече от взаимоотношението отколкото другата. Общественият и личният живто на човека е изпълнен със ситуации на властни отношения. При всяка една единият субект властва, зашото контролира нещо, което другият цени. Тази ценност прдставлява властен ресурс. Властните ресурси могат да бъдат индивидуални и колективни. Обкетивните ресурси могат да бъдат материални предмети, социални отношения или социокултурни ориентации. Неравномерното разпределение на властните ресурсизависи от производствените отношения, географският и демографският фактор, техниката, религиозното съзнание.
Властта е субективно изразено отношение на зависимост между хора, което означава че отношението на зависимост може не само да бъде изменяно и насочвано от субектите, но и ликвидирано от тях, че и двете страни имат възможност за ибор, че различните форми на въздействие имат морален оттенък, че подвластното поведение има вероятностен хаарактер и че властта е субективно отношение на хората с техните воля, мисли, чувства и съзнание. От това стигаме до закючението, че политическата власт е субектно отношение на асиаметрична зависимост, опосредствана от някаква ценност. Това означава, че властта зависи от ценностната система на подвластните. Главната функция на идеологията е чрез определена система от ценностни ориентации да поддържа властните структури.
Критериите, по които класифицираме отделните видове власт са елементите на властно отношение: субект на властта; обект на властта; опосредстваща ценност или властен ресурс и свързаната с ценностната система на човешка дейност, в която се проявява даденият вид власт. Общата основа на властта и политиката са ценностите. Политиката е властване, защото представлява субективно разпределени на ценностите между нациите и големите социани групи в обществото. Въпросът е кой ще контролира ресурсите. Който го има властва.
Най-важното в политиката е устройството и разпределението на властта. Политиката има всеобш характер, засяга всички сфери на обществена дейност, защото властта е всеобщо средство за субективното разпределяне на ценностите между социалните групи. Да се прави политика и дас е участва във власттаозначава да се контролират ценностите.
4 парламентаризъм

Идеята едно свободно народно събрание да решава политическите въпросивъзниква в древна гърция. В народното събрание имат всички свободни граждани, които се ползват с политически и граждански права (без жените и робите).в древногръцката политическа система е характерна формата на пряко управление, комбинирана с елементи на полупредставително управлениеи магистри, които се намират под контрола на съвета. По-късно в римската република съществуват демократични актове с плебисцитен и представителен характер )плебесцит - обществено обсъждане). Голяма роля нимат народните събрания, изборите и вземането на решения в сената чрез мнозинство. През средновековието възникват съсловно представителни институции. Такива са генералните щати във франция, райхстага в германия, кортесите в испания. Въпреки че парламентаризмът е комплексен исторически процес, за родина на модерната парламентарна система се приема англия. Парламентът в англия датира от средата на 13в. в началот на 14в. се обособяват 2 камари - горна на лордовете и долна на общините. В английския парламент за първи път се извършва еволюция от кабинети пряко зависими от монархакъм правителства отговорни пред парламента. Върпосите за изборното право, за правомощията и процедурите на парламента определя международното значение на английския опит. Там през 18в. започва развитието на политическите партии от парламентарен тип и разграничаването на управляващо мнозинство от опозиция. Голяма роля изиграва правилникът за дейността на парламента. Върху развитието на парламентаризма също голямо влияние оказва войната за независимост на сащ и френската револщция. В американската конституция конгресът е на първо място и е наречен първа власт.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политика и публична власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.