Политически ПР - описание и характеристики


Категория на документа: Икономика




Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Катедра Политология

Курсова работа на тема:

PR стратегия на правителството по отношение на бъдещият заем.

Студент : Георги Стаменов Проверяващ : ас. С. Делийски
Фк. Ном. 51 305 Предмет : Политически PR

СОФИЯ 2014

"Взимането на нови заеми е за да може да се изплатят старите" с тази фраза на премиера Пламен Орешарски, премиерът най - общо се аргументира по въпроса за предвидения нов заем, който предстои да бъде изтеглен. За размерът на кредита се спекулира като той най - вероятно ще е на стойност приблизително 4 милиарда лева. Ефектът който се търси е да се внуши на обществото, че заемът е необходим и ще даде свеж полъх на родната икономика. Можем да подходим от няколко гледни точки към този правителствен ход. Първата гледна точка е свързана с правителството. Тежката икономическата ситуация в страната поставя управляващите пред много трудни решения, който трябва да съживят родната икономика и то в най - кратки срокове. Това раздвижване и покачване може да стане само с помощта на "свежи" пари. Една такава сума би подействала ударно на икономиката. Друга част от предвидените пари е за погасяване на стари заеми, които са с висок лихвен процент. Именно високия лихвен процент по този предполагаем заем е причината той да бъде силно критикуван от обществеността.

За да може добре да се "замаскира" този правителствен ход от БСП са решили да продължат с черната PR акция насочена конкретно срещу ГЕРБ. По този начин се цели крайното омаловажаване и очерняне на предишните управляващи, на преден план се изкарват забавянето на някои реформи в сферата на социалната политика, здравеопазването и инфраструктурата. Именно последното е гордостта на предишното правителство.

Според Георги Ангелов - старши икономист в "Отворено общество", обявеният от финансовия министър Петър Чобанов предстоящ ремонт на бюджета и възможността да се изтегли нов заем за тези промени предизвиква изненада за икономисти и експерти. Тази изненада е предизвикана от факта, че по последни данни не се отчита дефицит в бюджета, а дори напротив има малък излишък.

Според него попълването на обявения от Чобанов недостиг с емитиране на нов дълг е решение с лоши последствия за икономиката и е начин кабинетът да си финансира още няколко месеца живот.

Експертът от "Отворено общество" изрази мнение по въпроса как е възможно да се появи "дупка" в бюджета като за последните шест месеца от 2013 г. има излишък. Новият социален пакет планиран от Пламен Орешарски няма как да повлияе върху бюджета тъй като той предвижда преразпределение на средства, а не с нови разходи. Това го прави не ефективен. Ако взе пак се вземе решение за увеличаване на държавния дълг, това ще подейства спираловидно и ще доведе до спад на чуждите инвестиции и дава лош сигнал към европейските пазари.

Икономистът от БАН проф. Иван Ангелов изрази по-различна позиция, но подкрепи виждането , че не бива да се взима нов кредит. Според него наистина ремонта на бюджета е изненада, а "смутните времена" в момента са довели до по-ниска събираемост на данъците, което отваря въпросният недостиг. " В сегашния бюджет събираемостта на данъците и потребностите са около 18.4 млн. лв. и те очакват при несигурност данъкоплатците да закъсняват данъците си. Управляващите планират да активизират икономическата и социалната политика с по-сериозен пакет от социални мерки, а сегашният е само стъпка в правилната посока".

Премиерът Орешарски в многократни изявления пред медиите заявява, че говори от позицията на експерт финансист, а не като премиер. Неговата гледна точка е ясно изразена. Той заявява, че тегленето на заеми в една държава е нормален процес, който цели да премахне бюджетния дефицит и да стабилизира българската икономика, това според премиера е реално постижимо и няма да увеличи държавния дълг, който в края на 2012 г. е 14,7 милиарда лева. Според него външния дълг дори ще бъде намален като за края на 2013 г. е 14,1 милиарда лева. През месец септември 2013 г. от министерството на финансите излязоха със статистически данни относно няколко страни от ЕС, в който ясно се вижда размера на техния външен дълг. По размер на външния дълг страната ни заема средните позиции в Европа, като това бе отбелязано от министерството като успех. Министър Чобанов подкрепи тези факти като заяви, че дори и с нов заем няма да се увеличи дълга, а дори напротив. С този акт правителството се опита да внуши на обществото, че България е една от най - стабилните страни в ЕС откъм външен дълг. Тези данни не могат да бъдат максимално обективни тъй като в тях се глада само външният дълг а не се гледа пропорционално между брутен вътрешен продукт (БВП) и външен дълг, както би следвало да бъде правилно. Ако направим едно такова проучване ще открием, че България е на едно от последните места по съотношение на БВП спрямо външния дълг, и сме много близо до критичната граница определена за пропорционалност межди двете определена в договора от Маастрихт. Според един от критериите по този договор съотношението между двете не трябва да надхвърля 60 %. Тези факти бяха спестени от министъра по време на неговото изказване.

Истина е че правителството проявява голяма воля и това показва факта че въпреки силния натиск от уличните протести, то оцелява. Една от причините за протестите е именно този заем, който според протестиращите е крачка назад за страната и е опит на правителството да покрие някои от текущите разходи, без да се мисли в дългосрочни перспективи. Позицията на правителството по този въпрос е коренно противоположна. Премиерът на няколко пъти подчертава дългосрочния план за управление на правителството и мнението си че с един по - голям заем ще може да се тръгне по един нов път на развитие и в миналото ще останат редица неизгодни заеми за България, които автоматично ще бъдат покрити с един нов. Той от своя страна ще бъде с по - малък лихвен процент и така ще бъдат спестени на бюджета стотици милиони от лихви. За безпристрастните финансисти планувания заем ще доведе до абсолютен фискален крах. Предварително се говори за заем от световната банка с годишен лихвен процент от 3 %, това прави 30 % за 10 години, което показва колко неизгоден е този заем. Като пример можем да кажем, че дори заема отпуснат на Гърция е с по - малък лихвен процент.

След редактирането на бюджета премиерът и министърът на финансите дадоха голям брой интервюта в много медии, и във всички целта беше една, да се прокламира широко намерението на правителството да изтегли нов заем. Бяха дадени безброй примери за редица икономики, който са постигнали по - голяма стабилност след един такъв ход. Винаги силно се наблягаше на това, че за първи път страната има експертен премиер, този факт е много използван именно във връзка с предстоящия заем.

Правителството има ясно изразена PR стратегия по отношение на предстоящия нов заем. С многократни изяви в медийното пространство, с който се цели да се внуши на гражданите да повярват в идеите на правителството. Широко се прокламират целите свързани с икономическото и социално развитие на страната. Важна част от PR стратегията на правителството се състой в опетняване на основните конкуренти. Така изградена стратегията на правителството изглежда ясна и прозрачна. Целта е да се изтегли заем, с който временно да се решат проблемите с дефицита в здравеопазването и социалното осигуряване.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политически ПР - описание и характеристики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.