Подсистеми на международните отношения


Категория на документа: Икономика


СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ "Д.А.ЦЕНОВ" - СВИЩОВ
ФАКУЛТЕТ ФИНАНСИ
Катедра "Финанси и Кредит"

Реферат
по Европейска интеграция
на тема
"Подсистеми на международните отношения"

Изготвил:
Георги Анатолиев Георгиев
Специалност: Финанси
Курс: Втори
Фак.№: 121121

Свищов, Май, 2014г.

Международните отношения са съвкупност от икономически, политически, правни, дипломатически и други връзки и взаимодействия между държавите и системите от държави, между основните социални слоеве, класи, между основните социални, политически сили, организации и обществени движения, действащи на световната "сцена", т.е. това са взаимоотношенията между народите. Избрах тази тема поради интереса ми към взаимодействието на общочовешките интереси на международно равнище. За да се разберат по-добре взаимните зависимости между отделните части на системата на международните отношения, те трябва да бъдат разгледани поотделно. Почти невъзможно е едно изследване да обхване цялата система на международните отношения, ако не се очертаят нейните подсистеми, не се вземат предвид особеностите на основните от тях и ако не се прецени взаимодействието им. За да добием по-ясна представа, ще разгледаме някои определени подсистеми.

В международните отношения се разграничават два вида подсистеми. Към единия от тях следва да се отнесат немного на брой подсистеми, които са постоянни, променят се, без да прекратяват съществуването си, т.к. представляват съставни части, определящи елементи на общата структура на системата. Към другия вид следва да бъдат отнесени останалите подсистеми, които представляват множество от постоянно възникващи, променящи се и разпадащи се такива. Основен обект на анализ са подсистемите от първия вид.

За да се ограничат структурните подсистеми и за да се види по-ясно тяхното взаимодействие, спомага класификацията. Критериите, съобразно с които тя може да се построи, са различни:

ПОДСИСТЕМИ, ФОРМИРАНИ СПОРЕД СУБЕКТИТЕ

1. Междудържавни отношения. Най-голям е бил техния брой през времето на феодалната разпокъсаност, макар че поради затворения характер на феодалните стопанства, трансграничното общуване тогава е било извънредно ограничено. В наши дни броят на субектите държави изобщо не би могъл да се сравнява с множеството субекти от недържавно естество, осъществяващи интензивни международни отношения. Мястото на тази подсистева сред останалите е с изключителна важност. Достатъчно е да се припомни, че без държавно разделение не биха се оформили трансгранични отношения. Междудържавните отношения са най-динамичната подсистема, но заедно с това в редица отношения са и най-стабилната, т.к. върху развитието им оказват силно влияние постоянни фактори и исторически формирали се интереси. Тази подсистема най-непосредствено и пълно се регулира от специални правни норми и обичаи.

2. Органи за осъществяване на междудържавни отношения. Тези органи биват вътрешни и външни. Вътрешните (държавни глави, парламенти, правителства, министерства на външните работи, министерства, специализирани да осъществяват международни отношения в определени сфери и други) обработват постъпващата информация и са свързани пряко с външнополитическите решения. Външните органи са дипломатическите представителства, чието положение се определя освен от националното законодателство, също така от международното право и правния ред в страните, където се намират. Външните органи се подразделят на постоянни (посолства, легации, мисии) и временни (делегации).

3. Подсистема на недържавните отношения. Много от тези отношения по същество са лукративни, т.е. свързани с дейности, целящи реализирането на печалба. Но също така и много от тях са с идеална цел. Това са различни политически партии, международни и национални политически организации и движения. Освен в политиката, тези отношения се развиват и в областта на културата, науката, образованието, спорта и много други. Намират израз в две форми - национални и мултинационални формации.

ПОДСИСТЕМИ, ФОРМИРАНИ СПОРЕД СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОТНОШЕНИЯТА

A. Подсистема на политическите отношения

a.i.1.a.i.1. Външна политика и външнополитически отношения. Вътрешната политиката е свързана с постигането, задържането и осъществяването на държавната власт. Тя обхваща отношенията между нации, класи и други големи социални групи. Външната политика обаче, според някои теоретици е постоянна борба за влияние, власт, надмощие в международните дела, т.е. способността да се въздейства върху дейността и поведението на другите субекти посредством авторитет, право или сила. Политика има само тогава, когато са възможни разнообразни външнополитически решения.

a.i.1.a.i.2. Международни отношения и външна политика. Съществува различие между външната политика и системата на международните отношения. Външната политика, сама по себе си, е определено целево поведение в международните отношения, докато международните отношения са резултат от външната политика на два или повече субекта. Не всички международни отношения са външнополитически, но всички външнополитически отношения са международни. Промените в системата на международните отношения влияят върху външната политика на всяка отделна страна. Тоест, налице са и преки, и обратни връзки между системата на международните отношения и външнополитическите системи на отделните страни. Поради това и тези две, макар и различаващи се системи могат и дори трябва да се разглеждат като елементи, между които съществува системно единство.

a.i.1.a.i.3. Дипломация и дипломатически отношения. Те заемат особено място в международните отношения. Осъществяват се между държавите от специализираната система на държавни органи, извършващи невоенни практически действия, от органи, които използват съответни мирни начини и методи за постигане на външнополитическите цели на държавите. С тази дейност се занимават ръководителите на държавата и на министерствата на външните работи. Активността на дипломатическите органи винаги и изцяло е политическа дейност. Терминът "дипломация" идва от старогръцката дума "диплома", която означавала две съединени дъсчици, съдържащи някакъв текст. Този термин се използва с 3 значение: дейност, функции, система от органи. Дипломацията като дейност означава съвкупност от качества, умения и начини за постигане на благоприятни споразумения. Като функции означава активност, целяща поддържане на постоянни връзки с другите субекти на международните отношения. Като система от органи се разбира система от държавни органи, предназначени да осъществяват дипломатическа дейност. Най-широко практикуваните методи, към които прибягва дипломацията, са: официални и неофициални посещения и срещи; преговори на двустранна и многостранна остова; конференции и съвещания; подготвяне и сключване на международни договори и споразумения; предаване и получаване на външнополитическа информация, изразена в дипломатическа преписка; публикуване на документи и други материали.

При дипломатическите контакти и срещите, на конференции, при визити, приеми и други формата на общуване е устна. При нея ясно изпъкват личните качества на дипломата, уменията му да убеждава, да се аргументира и да търси взаимноприемливи решения. Писмената форма намира приложения при дипломатическата преписка. Между вербалните и невербалните форми за предаване на информация отношението може да бъде различно.

a.i.1.a.i.4. Тайна дипломация и дипломатическа тайна. Този термин е налице, когато става въпрос за скриване на истинските цели и заблуждаване на обществото, т.к. тези интереси са му чужди; когато дипломацията се бои от гласността и истината, т.к. влиза в противоречие със законите и морала. Това е дипломация на сделки зад гърба на обществото. Тя не може да се основава на здрава социална опора и е чужда на демократизма в международните отношения, затова е присъща на недемократичното общество. При дипломацията трябва да е налице прозрачност и яснота, т.к. дипломатите боравят не с личните си интереси, а с тези на нацията, на обществото, а понякога и на човечеството като цяло.

a.i.1.a.i.5. Външната политика и принципността. При цялата изменчивост и разнообразие на външнополитическото поведение, в него могат да се разкрият основни идеи, от които то се ръководи. Те обикновено биват формулирани като принципи на външната политика. Принципите отразяват направлението и целите на външната политика, както и състоянието на реалността, към която тя се стреми. Играят важна роля при определяне както на външнополитическия курс, така и на отделните външнополитически решения. Това тяхно значение се свързва с няколко характеристики: принзипите са критерий за целесъобразност и правилност на отделните решения; осигуряват последователност и устойчивост на външнополитическия курс; осмислят теоретичните основи на външната политика; изпълняват пропагандна функция, от която зависи степента на обществена подкрепа за външнополитическия курс.

a.i.1.a.i.6. Национален интерес и външна политика. Най-здравата основа на външната политика винаги трябва да остават интересите на нацията. Външната политика е призвана да защитава със законни средства тези интереси, да търси разумното и приемливото съчетаване на тези интереси с интересите на другите нации. Националните интереси винаги имат по-голяма тежест от останалите - класови, партийни, съсловни, религиозни. Те са трайни, но не са неизменни, т.к. са свързани с постоянно променящата се международна среда.

B. Подсистема на международните икономически отношения




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Подсистеми на международните отношения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.