План за разработване на туристически маршрут в областа на културно – познавателния туризъм


Категория на документа: Икономика


 Софийски университет

"Св. Климент Охридски"

Катедра: Геолого-географски факултет

Специалност: Културен туризъм

Реферат:

План за разработване на туристически маршрут в областа на културно - познавателния туризъм

Изготвил:
Мая Берберова-07315

Проверил:
Р.Георгиева

София
2013

1. Целта на тази екскурзия е културно-познавателна. Подходяща е както за ученици, така и за други групи туристи.
2. Времетраене- 3дни
3. Начална и крайна дата на екскурзията- 21-23 май
4. Транспортно средство- автобус
5. Екскурзиален маршрут:
Траянови врата, Филипополис, гробницата край Александрово, вила Армира
6. План за провеждане на маршрута:

-1ви ден: 8:00 отпътуване от София за Траянови врата. Пристигане в 9:00. 9-10:30 разглеждане на Траянови врата. 10:30- отпътуване за Пловдив. 11:00- почивка в крайпътно заведение. 12:00 пристигане в Пловдив. 12-13ч настаняване в местен хотел. 13-13:30 ч обяд в хотела. 14ч-16:30 ч- посещение на археологическият комплекс Небеттепе, Античният театър и стадион.17- 19ч разходка из центъра на града. 19:30 вечеря в хотела. 20:00 свободно време

-2ри ден: 8:00 закуска в хотела. 9-10: 30 посещение на регионален археологически музей Пловдив. 11:00 отпътуване за Хасково. 12:00 пристигане в местен хотел. 12-13:00 настаняване в хотела. 13-13:30 обяд в хотела. 14ч отпътуване за Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи". 14:15:30 разглеждане на музея. 16ч отпътуване за Хасково.16:30- 18:00 почивка в местно кафене, след което следва разходка из центъра на града. 19:20ч вечеря в хотела. 20ч свободно време

-3ти ден: 8:00 закуска в хотела. 9-10:30 посещение на Регионален исторически музей Хасково. 11ч отпътуване за вила Армира. 12:00 пристигане на мястото. 12:13:00 разглеждане на вилата. 13:30 обяд в Ивайловград. 14-15:00 посещение на Исторически музей Ивайловград. 15:16:30 разходка из центъра на града. 17:00 отпътуване за София. 20:30 пристигане в София

7. Описание на обектите:

Траянови врата

От особено значение за тракийските земи и връзката на Балканите с Мала Азия бил пътят от Централна Европа, който пресичал полуострова през Белград-София-Пловдив-Одрин-Инстанбул. Това е известният Траянов път и прочутата на него Траянова врата в северната периферия на Костенския регион. Този път има много имена: Древният път, Голямият път, Диагоналният път, Траяновия друм, Царският път, Военният път, Птичият път, Великият път. Това е пътят, който се превръща в основна пътна артерия на Римската империя. По този път извършвали военните си походи траки, келти, римляни, славяни, кръстоносци, турци.

В Костенец римляните заварили един отдавна познат и използуван от траките път. В края на V век пр. н.е. одриския цар Ситалк е използувал този път при военните си походи. Значението му обаче нараснало особено много по време на римското владичество, те го доусъвършенствали и модернизирали. Поради дългото пътуване с коне или коли на всеки 20 км били построени специални пътни станции за смяна на конете и за преспиване. Древният път се характеризира с допълнителни разклонения за връзка със странични селища, махали, колиби. В близост до района е имало такива пътни станции: спирка Спарата при Вакарел, станция Хелице при Ихтиман и крайпътната станция Егерика при село Мирово. Част от пътните станции, най-вече по главните пътища, били превръщани в тържища.

Траянови врата е била най-важното звено (съоражение) от Белград до Цариград. По този път е преминавал целият трафик на империята от Запад на Изток. Още преди да се нарича Траянови врата, в тази местност е имало тракийско селище. На седловината, известна сред местното население като местността Капията, била изградена римската пътна станция Soneium (Синейум), наричана много по-късно Траянови врата. В съседната седловина била следващата римска пътна станция "Понта уаста",местността Паланка, значителни следи от нея има и досега запазени. Така между двете станции - при Траянови врата и местността Паланка се образувала дълга, около 8-километрова теснина, която през различните исторически епохи е известна с различни имена: прохода Суки, или Клисурата на Суки, Траянови врата или Траянов проход, Царски проход, Българска клисура и клисурата на свети Василий, Капулудервент и други. Останки от този път се виждат и сега северно от гара Немирово, при село Ветрен и на други места.

Първоначално проходът бил неизвестна теснина, която едва по-късно, с ръста на римското могъщество, била направена удобна за движение на коли. Проходът като планинска преграда, между двете полета и двете провинции през римската епоха, прераства по-късно във фортификационен пункт, отбраняващ подстъпите към Византион.

Местността, за която римляните говорят, че била с дивна хубост, покрита по склонове около тесния изкуствен път с девствена гора от дъбове и буки, тази местност, укрепена от природата, се смятала от тях за най-главната опора на империята.

Траяновия проход и бил важен стратегически и икономически проход в Костенския район. Дълги години той е свързвал Европа с Азия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
План за разработване на туристически маршрут в областа на културно – познавателния туризъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.