Парична политика – същност и видове


Категория на документа: Икономика




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация

Учебна дисциплина "Макроикономика"

КУРСОВА РАБОТА

" Парична политика - същност и видове"

Разработил: Проверил:
Даниел Руменов Цеков Д-р Гергана Рашкова
Фак. № 20306

София
Май 2014 г.

Основна цел на политиката е, че повишаването на общественото благосъстояние, което се проявява в ръста на жизнения стандарт и на заетостта в икономическата политика се възприема като твърдение. Приоритетна цел на всяка макроикономическа политика е икономическия растеж, тъй като чрез устойчиво развитие се постигат тези резултати. В финансовия сектор по - високата ефективност се основава на ефективни платежни механизми, на пазарно разпределение на кредита, конкурентна и здрава банкова система, на пазарно определени лихвени проценти и стабилна покупателна способност на паричната единица. Тези условия изискват с правилата на пазара да се контролира паричното предлагане.
Съставна част от макроикономическата политика е паричната политика. Насочени към гарантиране на общото макроикономическо равновесие и поддържане на стабилна финансова система до съвкупност от действия и мерки се свежда до нейната същност. Политика по отношение на количеството пари в лихвените проценти и икономиката представлява паричната политика. В съответствие с преследваната дългосрочна стратегия и текущата икономическа ситуация, която се провежда и разработва от централната банка на страната на макро ниво тя е определен тип икономическа политика. Паричната политика изразява въздействие върху лихвените проценти с цел контрол и регулиране на паричната маса и действията на централната банка по намаляване или увеличаване на паричната база в икономиката. С по - тесен обхват е тази дефиниция на паричната политика. За да реализира ценовата стабилност и особено своите цели, която използвайки определени инструменти за намеса коригира параметри като лихвени проценти или парична база тя се свежда до мерките и решенията на ЦБ. Това е свързано с администрирането на платежния механизъм и от части с емисионната функция на ЦБ. С цел да засегне не само общите, но паричните финансови условия на икономиката по пътя към реализирането на по - широки макроикономически цели свързани с банковия надзор и валутната политика действията на ЦБ обхваща в по - широк план паричната политика. Отговорността за поддържане на стабилността на финансовата система цяло е вменена по закон на редица ЦБ. За да не играе роля при взимането на решения от стопанските субекти ценова стабилност е крайната цел на паричната политика, която се интерпретира като такова състояние, при което очакваното изменение на цените е достатъчно гладко и малко. В тях тя гарантира доверие на агентите и стабилност на местните пари. Това не означава да насочват инвестициите към рентабилните производства и цените да са неизменни те трябва да се движат свободно в отговор на промените във външното и вътрешно търсене. Същността на пазарното равновесие се крие в промените на относителните цени. За доброто функциониране на пазарната икономика, в която централна характеристика са паричното обръщение и институцията на парите чрез постигане на стабилност на цените допринася паричната политика. От друга страна на необходимата за пазарните очаквания цел тя създава възможност за осигуряване. Като траен и висок стопански растеж, да се стимулират инвестициите и да се правят рационални очаквания, финансови пазари и стабилни лихвени проценти деловата активност може да се засили при устойчиви цени и така тази цел е свързана с останалите цели на паричната политика. Условия за производство на по - голям обществен продукт, при която се създават висока продуктивна заетост и стабилна финансова система на ниска инфлация се основава икономическия растеж. Една от важните насоки на паричната политика е да изолира възможностите за формиране на инфлация и още по - конкретно да елиминира условията за развитие на стагфлация. С допускане на определен размер на безработицата в някои варианти на паричната политика е възможно да се направи компромис за постигането на това изискване. Това е така, защото с това ограничава възможностите за провеждане на ефективна парична политика, а инфлацията е един от главните фактори, който обезсилва основните парични инструменти.
Свързани с дейността на централната банка на дадена държава са основни принципи за провеждане и формиране на паричната политика. Като независима финансова институция се развива и формира централната банка по правило на паричната политика. С общата икономическа стратегия и политика на правителството обаче ЦБ практически съгласува поведението си. При провежданата от централната банка парична политика и в поведението й обаче са характерни в преобладаващия брой от параметри в тази област, от които могат да се изведат някои по - важни насоки и цели. Към постигане на икономическа стабилност на основните макроикономически показатели в най - общ план може да се определи, че е насочена паричната политика. Целта е доближаващи икономиката до размера на потенциалното производство да се постигнат максимално благоприятни икономически резултати. ЦБ разработва стратегия, чието изпълнение индикира за движението и към крайните цели, включваща оперативни и междинни цели като крайните цели на паричната политика се постигат косвено. В няколко насоки могат да се определят крайните цели на паричната политика:
* Постигане на стабилност на финансовите пазари.
Свързано с недопускане на условия за банкова и финансова паника е стабилизирането на финансовата система. Това гарантира върху мащабите на паричното предлагане установяване на ефективен контрол за стабилността на отделните финансови условия и институции.
* Постигане на постоянен дългосрочен икономически растеж.
Стабилният икономически растеж гарантира стандарта на отделните социални групи, социалния и икономическия просперитет на обществото, повишава общия жизнен стандарт, ограничава бедността, както и намалява възможностите за социални конфликти. Политиката и стремежът стимулират най - важните предпоставки на човешкия прогрес към постоянен икономически растеж на практика - нарастване на производителността, развитие на човешкия капитал, технологичното и техническо усъвършенстване на физическия капитал.
* Постигане на стабилност на валутния курс.
С изискванията за стабилност на валутния пазар е свързана тази цел. Съществена роля при формиране на редица макроикономически параметри имат измененията във валутния курс. Формиране на неблагоприятни икономически ефекти е възможно, когато курсът на националната валута е подложен на резки изменения. Затова е необходимо да се ограничат възможностите за нестабилност на валутния пазар чрез паричната политика.
* Постигане на висока степен на заетост.
Постигане на общо икономическия потенциал и ефективно и рационално използване на всички ресурси на националното стопанство на практика това е стремеж към пълна заетост. При естествено равнище на безработицата се установява, че ефективната или пълната заетост се приема за да се разкрият по - детайлно и по - цялостно конкретните приспособителни механизми на икономиката.
* Постигане на стабилност при лихвения процент.
Условия за неопределеност в развитието на макроикономиката също създават измененията в лихвения процент. Несигурност в инвеститорите създава нестабилният лихвен процент. При формиране на лихвения процент съществена роля имат измененията в паричното предлагане. Затова за предотвратяване на неблагоприятни или необосновани изменения в неговото равнище те трябваше да създават възможности.
* Постигане на стабилност на цените.
С едно от основните изисквания за ефективност на паричната политика е свързана тази цел. При установяването на основните макроикономически пропорции нестабилността на цените поражда неопределеност и нестабилност. Особено при хиперинфлация и галопираща стават тежки проблемите.
От функционирането на цялата икономическа система са резултат тези цели. Дългосрочния лихвен процент и паричните агрегати включват междинните цели. На контрол от централната банка се поддават те макар и слабо. Резервите на краткосрочния лихвен процент и търговските банки включват оперативните цели. Силно се влияят от инструментите на паричната политика и под прекия контрол на централната банка се намират те. Може да се определи, че от гледна точка на общите принципи паричната политика осъществява контрол върху количеството на парите в обръщение и върху паричното предлагане, чрез който ЦБ обхваща система от парични инструменти. Върху икономическата активност на стопанските обекти се оказва влияние по този начин. Основната задача на ЦБ продължава да бъде стабилността на националната валута като вътрешната стабилност се реализира чрез поддържане на стабилна покупателна способност на националната единица, а външната - чрез фиксиран валутен курс. Чрез паричната политика се оказва въздействие върху останалите елементи на макроикономическата среда, а чрез тях и върху механизмите на съвкупното търсене.
В зависимост от състоянието на макроикономическата среда се определя конкретното съдържание на паричната политика. Две разновидности на паричната политика се формират въз основа на този критерий - рестриктивна и експанзивна.
Рестриктивна политика (ограничителна) - Опасност от инфлация се развива в икономиката, когато тя се формира. Към изтегляне на пари в обръщение (свиване на паричната маса) е насочена тогава политиката. Свиване на паричната маса води до увеличаване на лихвения процент според закона за предлагането и търсенето, това е свързано с намаляване на спестяванията и доходите, намаляване на кредитите използвани от икономически субекти, увеличаване на безработицата и намаляване на инвестициите. Централните банки следейки това се намесват и провеждат друга политика и ако дълго време се провежда политиката възниква опасност от инфлация, социално напрежение и обедняване.
Експанзивна политика(стимулираща) - Когато се развива опасност от увеличаване на безработицата и икономиката е в рецесия се осъществява тази политика. В този случай насърчаване на кредитната дейност на търговската банка централната банка съдейства да се увеличи количеството пари в обръщение (разширяване на паричната маса).
Тогава имаме увеличаване на спестяванията и доходите, намаляване на лихвения процент, намаляване на безработицата, увеличаване на кредитите и увеличаване на инвестициите. В резултат процесите на икономическия спад се преустановяват съвкупното търсене расте, а инвестиционната активност се увеличава. Ясно е при тези условия, че нарастване на заетостта и съвкупното производство предизвиква експанзивната стимулираща парична политика. А върху дългосрочната тенденция на икономическия растеж това ще се отрази и при естествено равнище на безработицата ако икономиката е на потенциала.
При стабилни цени и пълна заетост в осигуряване на равнище на националното производство и икономически растеж може да се определи крайна цел на паричната политика. До определяне границите на кредитната активност на ТБ и на тази основа се свързва с изполването на три главни парични инструменти, а отнасящи се до установяване на контрол върху паричното предлагане е реализацията на принципите на паричната политика:
1. Промени в дисконтовия процент (дисконтова политика) - Използван от централната банка за контрол на паричното предлагане възможността на търговските банки да създават пари т.е. политиката на дисконтовия процент се явява в качеството на инструмент. За гарантиране на задължителния резерв и за да посрещнат краткосрочно свиване на резервите главно дисконтовия процент е лихвен процент, по който централната банка отпуска кредити на търговските банки. В този смисъл опасно снижаване на свободните резерви до размера на задължителния резерв не трябва да допуска дисконтовия процент като паричен инструмент. Ограничителна мярка към търговските банки е нарастването на дисконтовия процент, която ги предпазва до неговия критичен минимум от снижаване на свободния резерв. Това е стимулираща мярка за увеличаване на паричното предлагане, но когато този процент намалее. От последна инстанция в качеството и на кредитор дисконтовата политика се използва от централната банка. В този аспект дисконтовия процент се използва не само за защита на търговските банки от фалит, а и за контрол върху паричното предлагане.
2. Извършване на операции на открития пазар - Този инструмент е един от най - често използваните от ЦБ, използвани от централните банки за контрол върху паричното предлагане едни и от най - важните инструменти на открития пазар са операциите. От страна на централната банка с цел да се въздейства върху лихвените проценти и паричното предлагане. Това са продажби или покупки на държавни ценни книжа (ДЦК) - държавни облигации и съкровищни бонове. Размерът на отпуснатите кредити намалява и лихвените проценти нарастват, търговските банки ги плащат със своите резерви и депозити, когато централната банка продава ДЦК. Обратно допълнителни резерви отиват в портфейлите на търговските банки и се облекчават кредитните условия, а тяхната цена се вдига щом централната банка купува ДЦК. Предимствата на тези операции са:
* лесни за използвани при грешки в степента на влияние върху паричната маса
* възможност за валутна стерилизация, т.е. неутрализиране на ефекта върху паричното предлагане от интервенцията на централната банка на валутния пазар
* възможност на централната банка да упражнява пълен контрол върху тях
* възможност за няколко кратно провеждане и гъвкавост на операциите
* способност за фино и мощно регулиране на паричното предлагане чрез този инструмент
* незабавен ефект върху паричната база
3. Минимална задължителна резервна норма - При изискването на задължителен частичен резерв функционира съвременната банкова система. Осигуряване на контрол върху паричното предлагане на търговските банки е целта на неговото образуване. За кредитиране не може да се използва задължителният банков резерв. Така от техния свободен резерв в тази област се определят възможностите на търговските банки. Те се използват като важен процент от депозитната база на банките, паричен инструмент от централната банка, който според вида на големината, депозита и т.н. може да е диференциран или единен за всички депозити. В централната банка определена от нея част от привлечените в тях депозити търговските банки са длъжни да държат като резерв. Като процент спрямо приеманите от тях депозити задължителна за всички търговски банки резервна норма определя обикновено централната банка. Върху възможностите на финансовите посредници да дават кредити ЦБ може да влияе пряко чрез увеличаване на задължителните резервни норми. Но нарастването или намаляването на кредитите води до намаляване на паричното предлагане и до намаляване или нарастване на лихвените проценти. Само когато е необходимо да се променят паричното предлагане и лихвените проценти макар и да са силен лост на паричната политика те са относително постоянни и не се използват във всички случаи.
На практика това означава, че срещу предотвратяване на финансова паника е насочена и дисконтовата политика на централната банка. Това е възможно, когато пари с висока ефективност се предоставят на банките. В случая търговските банки могат да увеличат паричното предлагане и попълват своите резерви с кредити от централната банка.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Парична политика – същност и видове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.