ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ


Категория на документа: Икономика


При изпълнение на своите функции административните органи могат да сключват договори. Не всички въпроси в държавното управление се решават само с властнически разпореждания и с издаване на административни актове. На първо място, всяко административно учреждение за задоволяване на своите нужди от материали и услуги може да прибегне до сключване на договори за покупко-продажба, наем, доставка, строителство и др., с различни държавни и общински организации, с частни фирми и лица. На второ място, административните органи могат да сключват административни договори с частни фирми и лица за предоставяне на тези фирми и лица извършването на някои административни дейности при условия, установени от закона. Примери за такива договори са държавните поръчки, някои видове концесии и т.н.
Администрацията развива и други дейности, които нямат юридически характер, не са юридически актове, но са необходими за нормалното функциониране на административните органи - това са материално-техническите актове и действия. Тези актове и действия служат за подготовка, улеснение, обслужване на другите форми на административната дейност/Такива са например дейностите по изработване на чертежи и схеми, машинопис и компютърна обработка, измервания, поддържане на документация и архив, и др/
В тази форма спадат и дейностите на крайните звена на административните отраслови органи, чрез които се осъществяват конкретните задачи на администрацията в дадения отрасъл - медицинското обслужване на населението, извършване на медицински прегледи, ваксинации, провеждане на ветеринарна карантина, извършване на митнически контрол, провеждане на изпит за водачи на моторни превозни средства, обучението в училищата и т. н./
Отделните форми на административната дейност използват различни методи, средства, начини и мерки за постигане на целите на държавната администрация. Най-характерни методи на административната дейност са убеждаването и принуждаването, които могат да се прилагат самостоятелно или съчетано в зависимост от задачите на държавното управлние, конкретната обстановка и отделното лице, към което са насочени административните действия.

2. Принципи на организация на административната дейност

Публичната администрация се подчинява на определени обективни закономерности (изисквания), представляващи условия, норми, правила, принципи, които трябва да се спазват.
Думата принцип има латински произход и означава в най-общия смисъл основа, първоначало. По-точно, принципите са такива положения, които отразяват основни характерни страни на дадени обекти, явления и процеси и служат като ръководни, отправни начала в дейността на хората. В обществените науки принципите отразяват закономерностите на развитие на обществото. Принципите са ръководна, основна идея, трайно установена и обективно съществуваща. Принципите на държавното управление винаги имат конкретно историческо съдържание и са обобщения на исторически възникнали и развиващи се обществени отношения. Те могат да се разделят на относително самостоятелни групи - политически, икономически, психо-физически, социално-етични (обичайни, нравствени, юридически), технологични, и др.
Принципите на организация на административната дейност са основните правила за създаването и поддържането на публичната администрация. В научната литература няма единно становище както за видовете принципи на организацията и дейността на публичната администрация, така и за техните групи. Счита се, че подобно на законите на организирането, те са изключително многобройни. По-важните от тях са законодателно уредени или са установени в стратегии на правителството. Те са сравнително устойчиви за даден период на публичната администрация и неспазването им води до неефективност на органите и служителите. Най-важните принципи обикновено са в сила за по-дълго време, а други се изменят по-често. Като относително устойчиви принципи за изграждането на публичната администрация са се установили принципите: целесъобразност на администрацията; оптималност; ефективност; собствен обсег на действие на всеки орган; групиране на взаимно зависимите функции; степенуване по сложност на задачите в администрацията и съответствие на структурата й спрямо целта.
Принципите на организацията и дейността на публичната администрация най-напред могат да бъдат групирани на общи и специфични.
Общите принципи на организация са главната, съществената част, върху която се изгражда публичната администрация. Те са изходните положения, началата за създаването й. Общите принципи са предпоставка за ефективното постигане на публичните цели от администрацията.
Към общите принципи се отнасят:
- принцип на публичност;
- принцип на демократичност;
- принцип на научност;
- принцип на политически неутралитет;
- принцип на децентрализъм;
- принцип на системност;
- принцип на законност;
- принцип на задоволяване на обществения интерес;
- принцип на осъществяване на държавната политика, и др.
Сред общите принципи основополагащо значение имат конституционните принципи.
Значение за организацията и дейностга на публичната администрация имат както основните (общи) принципи, така и специфични принципи в зависимост от вида администрация.
Широко разпространена в литературата е класификацията на принципите на организацията и дейността на публичната администрация на:
- общи и специфични принципи на вътрешната административна дейност на администрацията;
общи и специфични принципи на външната административна дейност на администрацията.
Принципите на вътрешната административна дейност на публичната администрация се свързани с нейното институционално изграждане. В исторически аспект се вижда, че някои от сега действащите принципи са установявани чрез тяхното противопоставяне с предходните принципи на изграждане на публичната администрация. Такива са принципите: политически неутралитет, като отрицание на партийността на администрацията; децентрализъм вместо централизъм; публичност вместо непрозрачност, изборност и мандатност вместо немандатност на органите по управление, и др.
Ако исторически създалите се обществени отношения са налагали прилагането на едни или други от посочените принципи, то това не отменя значението и ролята на общовалидните за изграждането на публичната администрация принципи, като целесъобразност на администрацията; научност при нейното изграждане; плановост; системност; комплексност; стабилност; приемственост; достъпност; реалност; своевременност, икономичност и нормативност на администрацията.
Специфични принципи на вътрешната административна дейност на публичната администрация са тези, които се отнасят изключително само до изграждането на една отделна администрация. Специфичните принципи определят типовете (видовете) организационни структури в публичната администрация.
Типовете организационни структури са известни в управленската литература, като класификацията им е разнообразна. Различните автори ги класифицират като:
- линейни, функционални, линейно-щабни и матрични;
- линейни, функционални, дивизионни и матрични;
- бюрократични, функционални, дивизионни, адаптивни, конгло-
мератни, централизирани и децентрализирани .
Изхождайки от тази класификация, специфичните принципи за изграждане на организационните структури в публичната администрация са: линеен принцип, функционален принцип, линейно-функционален принцип, щабен принцип, целеви принцип и екипен принцип. Прилагането на един от посочените принципи определя типа на организационната структура в системата на публичната администрация.
Предимствата на линейния принцип при изграждането на организационна структура се заключават в нейната простота, но едновременно с това при нея се намалява възможността за хоризонтална специализация. Това води до увеличаване на йерархичните нива в администрацията и се създава опасност от дублиране на дейности от различни звена.
При използването на функционалния принцип за изграждане на организационни структури се цели линейните ръководители да се разтоварват от вземане на решения по всички страни на дейността (финансово, материално-техническо, кадрово, социално, информационно, правно и друго осигуряване).
Предимствата и недостатъците на линейното и функционалното начало се компенсират и коригират чрез тяхното съчетаване. Структурите в организацията се изграждат чрез прилагане на линейно-функционалния принцип. Трудностите при съчетаването на линейното с функционалното начало се изразяват в две посоки. На първо място, линейното ръководство невинаги притежава съответните познания и специализирана квалификация, за да свърже фактически своите цели с тези на функционалните подразделения. На второ място, самите функционални звена не могат да имат общ поглед върху общите цели за разрешаване от администрацията.
Линейно-щабният принцип за изграждане на организационна структура се характеризира със създаването към линейния ръководител на щаб, чиято задача е подготовката за решения на този ръководител. Това налага съвместно с ръководителите на основните функционални подразделения да се изработват най-подходящите за ръководителя решения.
Целевият принцип се прилага при създаване на временна структура в администрацията за решаването на отделен проблем. Преимуществото тук е, че значително се съкращават сроковете за изпълнение на поставена задача. Различни специалисти се обединяват във временно формирование, начело на което се назначава лице, отговорно за осъществяването на целевата задача. Когато задачите са много и е наложително да се реализират паралелно, недостигът на квалифицирани специалисти забавя тяхното изпълнение. В целевите организационни структури за определен срок се изпращат специалисти от функционалните звена, които след изпълнение на задачата се връщат обратно в тях. Така се осигуряват гъвкавост и мобилност при разпределението на специалистите. Особеност е, че ръководителят на целевото формирование се подчинява само на ръководителя на администрацията, а ръководителите на функционалните формирования се намират на двойно подчинение. Недостатък на това формирование е сложното управление във връзка с едновременното изпълнение на няколко целеви задачи, както и това, че ръководителите на целевите формирования се стремят да привлекат най-добрите специалисти от функционалните структури, а последните имат за решаване и други задачи. Тези недостатъци на целевото формирование могат да се преодолеят чрез въвеждането на специфичния за изграждането на администрацията екипен принцип. Неговото преимущество е в постоянното му действие и в стабилитета при взаимодействие и координация с други органи и организации. Чрез него се повишават личната и колективната отговорност в администрацията от участни-ците в екипа.
При осъществяването на своята дейност българската публична администрация се ръководи от такива принципи на външна административна дейност, като принципите законност, откритост, достъпност, отговорност и координация. В своята дейност служителите от публичната администрация неизменно се подчиняват на посочените законодателно установени принципи и на принципи, произтичащи или установени в закони и подзаконови актове, регламентиращи отделни направления на тяхната дейност. Законността означава строго спазване на Конституцията, законите, подзаконовите нормативни актове и международните договори, по които Република България е страна. Администрацията трябва да осъществява дейности само в рамките на предоставената й от закона компетентност при предвидените норми и методи за принуда. Този принцип защитава интересите на гражданите и е средство за осъществяване на държавна власт. Той способства за развитието и формирането на демократично гражданско общество.
Принципът на законност е свързан непосредствено със зачитането на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Той изразява демо-кратичната същност на гражданското общество. Възникването, развитието и прекратяването на многобройните взаимоотношения между държавните органи, държавните служители и гражданите трябва да се осъществява при зачитане на правата и свободите им, произтичащи от Конституцията и гарантирани от нея, както и на тяхното достойнство. Всички граждани са равни пред закона. Не се предвиждат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Принципът на законност е свързан с етичното и законосъобразно поведение на служителите от администрацията. Те следва да познават не само предоставените им от закона правомощия, но и да разбират техния потенциално вреден ефект. В административната си дейност служителите на администрацията на изпълнителната власт често са противопоставени на гражданите и затова трябва да усвояват лични становища и поведение до степен, която ще им даде възможност да изпълнят поставените им задачи по правилен начин. Това зависи от тяхната лична и професионална етика.
Личната етика включва морала, ценностите и убежденията на служителите от администрацията. Тя може да бъде повлияна както от опита, така и от образованието и обучението.
Професионалната етика е съвкупност от кодифицирани правила за поведение на служителите от държавната администрация. При осъществяване на своята дейност администрацията на изпълнителната власт е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон. Тя е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица, на отправените от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред определен със закон. За ефективността при изпълнението на тези дейности от значение е прилагането на принципите откритост и достъпност в дейността на администрацията.
Служителите в администрацията носят юридическа отговорност за своите действия по ред, определен също със закон. Ето защо принципът на отговорност в дейността на администрацията има съществено значение за нейната ефикасност при предоставяне на публични услуги на гражданите и обществото.
Органите на държавна власт координират дейността си за осъществяване на единна държавна политика. В своята дейност те трябва да прилагат принципа на координация. Органите на държавна власт осъществяват непосредственото ръководство на съответната им администрация, но те си взаимодействат и с други държавни органи, неправителствени организации и с гражданите.
Разгледаните основни и правно регламентирани принципи на външната административна дейност на българската публична администрация едва ли могат цялостно да разкрият нейната същност. Най-съществено е те да се прилагат системно, в пълнота и в съответствие със същността, характера и конкретността на поставената професионална задача Стратегията на българското правителство за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране от 2002 г., се основава на познатите принципи на добро управление, а именно:
- законност - управление и действия на администрацията, ръководещи се от Конституцията и закона;
- надеждност и предсказуемост - действия и решения на администрацията, насочени към елиминиране на произвол и водещи до правна сигурност;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.