ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ


Категория на документа: Икономика


Паспортният режим е елемент от административноправния статут на гражданите. Под паспортен режим се разбира редът за издаването, опазването, подменянето и употребата на документите за самоличност, информационните фондове за българските документи за самоличност и редът за адресната регистрация на гражданите.
Документ за самоличност е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност се урежда от Закона за българските документи за самоличност и Правилник за издаване на българските документи за самоличност.
Всеки български гражданин има право на документ за самоличност. На българските граждани се издават следните документи за самоличност:
1. лична карта;
2. паспорт, дипломатически паспорт или моряшки паспорт;
3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Освен тези документи за самоличност на българските граждани могат да се издават и временни документи за самоличност, заместващи паспорта. Такива са : 1. Временен паспорт за завръщане в Република България; 2. Граничен паспорт; временен паспорт за окончателно напускане на Република България.
Българските документи за самоличност съдържат следните задължителни лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. единен граждански номер /или личен номер за чежденец/;
4. пол;
5. гражданство.
Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или и на територията на друга държава съгласно международни договори. Всеки български гражданин, който е навършил 14 години и живее на територията на страната, трябва да има лична карта. Той е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта. Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни. Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18- годишна възраст със срок за валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти. Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи.
Паспортът е документ за преминаване на държавната граница и за пребиваване извън страната. Паспортът е основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България. Паспортите се издават за срок на валидност от 5 години. За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават следните видове паспорти: 1. Дипломатически паспорт, който се издава от Министерство на външните работи; 2. Паспорт, който се издава от Министерство на вътрешните работи на лица, които пътуват в чужбина; 3. Моряшки паспорт, който се издава от Държавната инспекция по корабоплаване на морски лица.
Свидетелството за управление на моторно превозно средство е ин-дивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. То служи като идентификационен документ за самоличност на територията на Република България.
Информационни фондове с данни, свързани с документите за са-моличност, са документалните, картотечни и автоматизирани фондове, които се създават и поддържат за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност. На основата на автоматизираните информационни фондове са създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност.
Адресната регистрация е свързана с постоянния и временен адрес на лицето. Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване на лицето.
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. Създаване и поддържане на регистри за гражданското състояние и регистри за населението; 2. Създаване и подъдржане на автоматизирани информационни фондове въз основа на регистрите на населението; 3. Еталонодържател за ЕГН на физическите лица; 4. Еталонодържател на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси; 5. Осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. ЕСГРАОН функционира на национално, областно и общинско равнище.
Административноправният статут на гражданите е необходима законова основа за придобиването и осъществяването на права и задължения от страна гражданите като субекти на административното право.
Останалите субекти на административното право имат отделна правна уредба на тяхната административна правоспособност и дееспособност, които при административните органи се изразяват предимно в тяхната компетентност, а в останалите организации - в техния статут.

Тема трета ФУНКЦИИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

1. Характеристика и форми на административната дейност

Административната дейност е една от проявите на държавната власт. Държавната власт е единна, но тя извършва различни функции, без да нарушава своето единство. Групирането на функциите става съобразно спецификата на тези функции и предполага групиране на органите, който са натоварени да осъществяват отделните групи функции. Изпълнителната или административната власт се проявява и осъществява чрез административната дейност.
Основните характеристики на административната дейност като про-ява на изпълнителната власт са следните:
1. Административната дейност е държавна дейност. Тя е дейност по осъществяването на държавната власт. Извършва се от държавни органи или органи, на които изрично и по изключение е възложено да изпълняват функции на държавни органи.
2. Административната дейност е юридическа дейност. Тя се извършва чрез правни действия, проявява се в правни действия и актове и поражда правни последици. В нея участват административно-правни субекти. Тя представлява реализация на административни правомощия на съответните органи. Чрез нея се осъществяват административните права и задължения на граждани и организации. Тя е юридически определена и институционализирана - извършва се от държавни органи с определен правен статут и компетентност.
3. Административната дейност е подзаконова дейност. Тя се развива и осъществява въз основа на закона, като правомощията на администрацията произтичат от съответните закони. Административната дейност има подчинен из-пълнителен характер по отношение на законодателната дейност на държавната власт. Основната задача на администрацията в системата на държавния механизъм е изпълнението и прилагането на волята на закона в конкретната практика на държавното управление. Административната дейност има подзаконов характер съобразно йерархията на държавните актове (намира се под законите, в подчинено положение спрямо законите), но подзаконов характер имат и другите дейности в държавата освен законодателната. Административната дейност е подзаконова не само поради своето място в йерархията, тя е подзаконова и в смисъл, че стои непосредствено под закона, свързана е и е подчинена на него, за да изпълни основното си предназначение - да реализира и приложи разпоредбите на закона в управлението на конкретните обществени отношения. Като провежда повелята на закона в живота, административната дейност изцяло е подчинена на съдържанието и целите на закона и се определя от тях.
4. Административната дейност е изпълнителна дейност. Тя е дейност, която се развива за изпълнение на закона. Тази дейност не само се осъществява върху основата на закона, тя се осъществява в изпълнение на закона. Законите изискват механизъм за своето практическо приложение. Този механизъм се осигурява от административната дейност. Чрез актовете и действията на администрацията се осъществяват разпоредбите на законите и се реализира държавната политика.
5. Административната дейност има и разпоредителен характер. Това дава основание административната дейност често да се нарича изпълнително-разпоредителна дейност. Изпълнението и прилагането на закона в практиката водят до този следващ елемент от характеристиката на административната дейност - разпоредителния й характер. За да може да изпълни и реализира творчески и конкретно законовите норми, администрацията се нуждае от допълнителни правомощия, които да й осигурят възможността да прилага абстрактното и общо правило на закона към различните конкретни случаи. Твърде често, за да може администрацията да изпълни закона, тя трябва нещо да донареди, доразпореди, за да може да се обхванат и управляват разнообразните случаи от практиката. Разпоредителният елемент на административната дейност произтича от нейната творческа и активна същност. Най-важната проява на разпоредителния характер е издаването на подзаконови нормативни актове от администрацията, с които се създават допълнителни правила относно приложението на съдържащите се в закона правни норми. Чрез издаването на различни административни актове с властнически характер административните органи участват активно в процеса на формиране и реализиране на държавната политика и на правото.
6.Административната дейност е държавно властническа дейност.
Тя е проява на държавна власт и има властнически характер. Властни-ческият (императивен) характер на административната дейност се проявява главно в две насоки: първо, административната дейност има задължителен характер - актовете на държавната администрация са задължителни за техните адресати, които могат да са органи, организации или граждани; второ, при неизпълнение може да бъде приложена държавна принуда - могат да се налагат принудителни административни мерки и санкции. Държавна принуда е принудата, която държавата може да използва, за да осигури правилното и законосъобразно изпълнение на актовете на държавните органи.
7. Административната дейност има творчески характер. Адми
нистративната дейност не е механично изпълнение на законите. Тя е съзи
дателна, изграждаща, организираща и създаваща дейност. Тук се намира и основната разлика между административната и съдебната дейност. И двете дейности са дейности въз основа на законите и при двете се прилагат разпоредбите на закона. Но прилагането на закона, което се извършва от съдебните органи, се различава съществено от изпълнителната административна дейност. Съдебната дейност се осъществява по повод на спорове за нарушени права или нарушения на закона, които са станали в миналото. Съдебната дейност в известен смисъл е обърната към миналото, тя възстановява права или налага наказания за неща, които са възникнали в един по-отдавнашен момент. Административната дейност по принцип е насочена към бъдещето, към създаване на нови отношения, нови блага, нови придобивки. Дори налагането на наказания за извършени административни нарушения е част от съзидателния творчески процес по развитие и усъвършенстване на определени обществени отношения.
8. Административната дейност има динамичен характер. Постигането на основните задачи на държавното управление изисква постоянен и непрекъснат процес на изграждане и развитие на нови институции и нови отношения. Системата от специфични цели и задачи, която характеризира административната дейност, се променя постоянно като съдържание и като процес. Органите и длъжностните лица, които трябва да осъществяват тези цели и задачи, подлежат също на изменение. Динамиката и развитието са съществени и общи качества на цялата административна дейност. Промени настъпват непрекъснато и редовно, дори и в относително най-трайните и най-устойчивите административни институции. Подвижността на населението, на отделните социални групи и личности в съвременните условия влияе върху администрацията. Нарастващото темпо на социална мобилност на населението от едни населени места към други и от едни професионални категории в други предизвиква също необходимост от динамично реагиране от страна на администрацията. Темпото на промените може да бъде различно, но процесът на промени е постоянен. Динамиката в адми-нистрацията се дължи на динамиката на обектите на управление, на иконо-мическите, социалните и политическите промени, на развитие на идеите, задачите, технологиите, хората и организациите, което непрекъснато променя конкретния характер на административната дейност. Цялостният процес на адаптиране и усъвършенстване на държавния апарат към новите условия обуславя усъвършенстването и развитието на административния апарат. Сложните и комплексни задачи на държавното управление налагат творчески и динамичен подход към тяхното разрешаване.
Формите на административна дейност могат да бъдат подразделени в зависимост от: отделните производства и етапи на административния процес; в зависимост от методите, които се прилагат при тяхното осъществяване; в зависимост от предметното съдържание на дейността; от видовете органи, които я осъществяват, и т.н.
Формите на административна дейност зависят съществено от това къде и между кого се развива административната дейност: дали административната дейност се извършва вътре в административния апарат, и още по-тясно - вътре в отделна административна организация, когато се уреждат вътрешни отношения между органи или звена на административния апарат; или дали административната дейност е насочена към субекти извън административния апарат и урежда отношения между администрацията и граждани или недържавни организации, т.е. външни отношения. Административната дейност, свързана с вътрешните отношения, се отнася до организацията, структурата, начина на работа на самия административен апарат. Тя е условие и гаранция за успешното функциониране на изпълнителната власт. Тя е насочена към самоусъвършенстване и самоорганизиране. Формите, които се използват в нея, са вътрешнослужебни или организационни. Административната дейност, която е насочена навън от административния апарат, е изключително важна. Тя е насочена към уреждане на отношения между държавата или държавни административни органи, от една страна, и гражданите или недържавни организации, от друга. Всъщност чрез нея се реализират основните задачи и функции на държавната администрация. Държавният административен апарат не съществува сам за себе си. Той съществува, за да може да се осъществява държавното управление за постигане на целите на обществото, организирано в държава. Държавата чрез държавния апарат се грижи за благосъстоянието и просперитета на гражданите си и техните организации.
Друга важна класификация на формите на административна дейност може да бъде направена въз основа на отделните етапи в осъществяването на цялостната административна дейност в държавното управление. Тази класификация в известна степен съответства на етапите в традиционния управленски цикъл - вземане на решения, изпълнение и контрол, с тази разлика, че става дума за специфично управление -държавното управление. Вземането на решения в администрацията означава издаването на едни или други видове актове или предприемането на едни или други действия, всички от които имат нормативно определени процедури и изискват определена компетентност, която задължително трябва да се спазва. Изпълнението на законодателните, съдеб-ните и административните актове в сферата на администрацията е друга проява на административната дейност. Тя има специфичен характер, производствата и методите за нея са определени нормативно, много често административните органи, които са взели съответното решение, са различни от тези, които отговарят за неговото изпълнение. Контролът е неразделна част от административната дейност така, както е неразделна част въобще от управлението. Всеки висшестоящ административен орган в своята ежедневна дейност осъществява контрол върху долу-стоящите органи и звена. Отделно съществуват административни органи, които са натоварени специално и изцяло да осъществяват контролна дейност. Във връзка с контрола, административната дейност се проявява в още една специфична форма - санкциониращата, т.е. наказваща дейност. Тъй като административната дейност е гарантирана с държавна принуда, при неизпълнение или нарушение на административни разпоредби администрацията реализира административнонака-зателна отговорност спрямо нарушителите. Този вид административна дейност е още по-строго законово регламентирана и може да бъде извършвана само от органи, изрично посочени в закона.
Най-важната класификация на формите на административната дейност се изгражда въз основата на спецификата на актовете, които администрацията издава при осъществяване на нейните функции, насочени към прилагането и изпълнението на закона. Според тази класификация има пет форми на административна дейност:
1. Издаване на нормативни административни актове (административна нормотворческа дейност).
2. Издаване на индивидуални административни актове (оперативна изпълнително-разпоредителна дейност).
3. Издаване на правораздавателни актове ( административна правораздавателна дейност).
4. Сключване на договори (административни договори).
5. Материално-технически действия (материално-техническа дейност).
Издаването на нормативни административни актове представлява една много важна форма на административната дейност - нормотворческата дейност на администрацията. Тя разкрива възможността на администрацията да създава нормативни подзаконови актове. Издаваните от административните органи нормативни актове съдържат правни норми, т.е. общи и задължителни правила за поведение в сферата на административната дейност на държавата. Това са постановленията на МС, правилници, наредби, инструкции, в които се съдържат административни правни норми. Тези нормативни актове са подзаконови, защото те се издават въз основа на закона и в изпълнение на закона. Те не могат да бъдат издавани против закона, с тях не могат да се изменят или отменят закони. С тях не могат да се уреждат първично отношения и въпроси, които не са регулирани от закона. Нормотворческата дейност на администрацията е необходимо звено във връзката между законите и конкретните отношения и действия на административните органи в практиката. Чрез нея съответните закони се детайлизират и конкретизират в по-малко обобщен вид. Тази дейност на администрацията не трябва да измества законодателната дейност на парламента. Тя трябва да се прилага само когато има належаща нужда от нея. Прекалената и необоснована нормотворческа активност на администрацията може да доведе до изместване на същинския нормотворчески орган - парламента, и да омаловажи основната функция на адми-нистрацията - изпълнението и приложението на законите.
Издаването на индивидуални административни актове е основната форма на административна дейност. Това е оперативната изпълнително-разпоредителна дейност на административните органи, при която те издават административни актове и извършват административни действия за непосредственото и конкретно решаване на определени въпроси. Това е най-масовата и най-прилаганата форма на административна дейност. Индивидуални административни актове се издават в ежедневната работа на административните органи. Те са държавно-властнически юридически актове със задължителен характер, чрез които се осъществяват административни права и задължения на конкретни лица и на конкретни органи по конкретни въпроси. Индивидуалните административни актове могат да бъдат най-различни - с тях може нещо да се разрешава или да се забранява, те могат да пораждат конкретни права или конкретни задължения, с тях могат да се установяват факти или да се създава нова фактическа обстановка, с тях могат да се създават нови административни звена или да се закриват стари, да се извършват промени в администрацията, да се удовлетворяват молби и жалби на граждани и организации по конкретни въпроси. Индивидуални административни актове по смисъла на Закона за административното производство са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на населените места и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения, или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове.
Правораздавателната дейност на администрацията се изразява в действия и актове, насочени към укрепване и зачитане на законността в държавното управление, защита и укрепване на установения ред на държавно управление и отстояване на законните права и интереси в сферата на администрацията. Тази форма на административна дейност се прилага при нарушение на законността и на съществуващи права и задължения, предизвикващи спорове между административни органи или между административни органи и други органи, граждани и организации. На първо място това са случаите, когато има извършени административни нарушения и следва да се наложат административни наказания - издаването на наказателни постановления. На второ място това са случаите, когато има спорове относно засегнати права или законни интереси на граждани от незаконни актове на администрацията. Засегнатите лица могат да обжалват незаконните актове пред особени административни юрисдикции, като например жилищните комисии, Централната пенсионна комисия, и други, които се произнасят с решения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.