ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ


Категория на документа: Икономика


Според теорията за разделение на властите (най-пълно формулирана от френския юрист и философ Шарл дьо Монтескьо) в държавата се разграничават три отделни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Монтескьо приема, че във всяка държава съществува тройното деление на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна, като това деление се явява гаранция за политическата свобода в държавата и за предотвратяване злоупотребата с власт. Всяка от трите власти е поверена на отделен носител (отделна група органи), който е независим или сравнително независим от другите две власти. Трите власти са проява на единната държавна власт. Основните преимущества на принципа на разделение на властите са: ограничаване в упражняването на властта (цялата държавна власт не е съсредоточена в едни и същи ръце); контрол върху упражняването на властта (едните органи могат да контролират дейността на другите); и рационално групиране на функциите по реализиране на държавната власт (разпределяне на компетенциите на държавните органи). Чл. 8 на Конституцията на Република България постановява, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна..Тези форми на държавна власт носят характерни черти на държавна власт и те имат характерни белези, които ги отличават една от друга.
Изпълнителната власт (executive power) е административната власт (administrative роweг). Тя е поверена на изпълнителните органи на държавата, т.е. на органите на държавната и местната администрация. Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварено с въвеждането (или изпълнението) на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво. Начело на изпълнителната власт е президентът (при президентска или полупрезидентска република) или министър-председателят (при парламентарна република или конституционна монархия).
Р България по силата на своята конституция е парламентарна република. Това определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет, който се излъчва от народното събрание. В сравнение с неговите правомощия компетнициите на президента и вицепрезидента са по-ограничени. Независимо от това българският президент в определени случаи може да играе решаваща роля. Това се определя от начина на неговото избиране и на неговите компетенции.
Президентът на републиката e държавен глава. Той се избира пряко от избирателите за срок от пет години (вицепрезидентът се избира съвместно с президента на републиката). Този начин на избор определя и възможността той да има висок обществен авторитет.
Президентът на републиката:
• след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство;
• насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание (когато народното събрание не може да излъчи правителство президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори);
• сключва международни договори в случаите, определени със закон;
• обнародва законите с указ, който се приподписва от министър-председателя или от съответния министър (в това отношение той има право да откаже обнародването като упражни по този начин правото си на отлагателно вето. Това вето може да бъде преодоляно като Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители, в този случай президентът е длъжен да обнародва закона в 7-дневен срок от получаването му);
• назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
• назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Възглавява Консултативния съвет за национална сигурност обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет, обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.
Министерски съвет е основният изпълнителен орган в страната. Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Кандидатът за министър председател се излъчва от най-голямата парламентарна група, комуто президентът възлага да състави кабинет. След това Народното събрание гласува предложения министър председател и министерски кабинет. Правомощията на Министерския съвет се прекратяват с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя, при смърт на министър-председателя. До избирането на новия Министерски съвет старият продължава да изпълнява своите функции Министерският съвет упражнява административен контрол върху отрасловите министерство и ведомства. В своята дейност Министерският съвет е под прекия контрол на Народното събрание. Отделните министри и министър-председателят са задължени да отварят на питания на отделните народни представители.
Наред с тези органи, функционират и местни органи на изпълнителната власт Статутът и компетенциите на местните органи на изпълнителната власт зависи от териториалното деление на Република България. Тя понастоящем е разделена общини и области. В рамките на тези административно-териториални единици се изграждат местни органи на изпълнителната власт.
Изпълнителната или административната власт се проявява и осъществява чрез административната дейност. Основните характеристики на административната дейност като проява на изпълнителната власт се разглеждат по-нататък в темата – Функции на публичната администрация.

3. Субекти в административните отношения

Субекти в административните отношения са тези участници в обществените отношения, които са свързани с функционирането на държавната администрация. Субекти в административните отношения са държавните органи, административните организации, други обществени организации, държавните служители и гражданите, притежаващи определени права и задължения в сферата на административната дейност на държавата.
Трябва да се разграничават субектите на административно право и су-бектите на административни отношения. Субектът на административно право е лицето, което притежава т.нар. административна правосубектност. Правосубектността е юридическо свойство, което превръща отделната личност, орган или организация в субект на право. Правосубектността не е само юри-дическо свойство, в резултат на което лицата притежават и упражняват съответни права и задължения. Тя поставя лицето в специфично отношение към останалите правни субекти - задължава ги да го признават за субект на право, да се въздържат от действия, които могат да ограничат или да го лишат от това му субективно право, създава задължение у другите, за да може той да реализира правата си.
Правосубектността е юридическо състояние, което по характера си е неотделимо от лицето и се проявява в неговата дейност. Правосубектността се проявява в два основни структурни елемента - правоспособност и дееспособност
1. Правоспособността е способност (възможност) на лицето да при-тежава права и задължения;
2. Дееспособността е способност (възможност) на лицето самостоятелно да осъществява (със свои лични осъзнати действия и волеизявления) своите права и задължения.
Специфичен структурен елемент на правосубектността, който може да се проявява в правоспособността и дееспособността, е деликтоспособността. Това е способност на лицето да носи юридическа отговорност за нарушения.
Субект на административно право е лице, което по принцип (потенциално) е способно да участва активно в административни правоотношения. Например лицето има право на висше образование. Субект в административното отношение е лицето, което вече реално участва в дадено административно правоотношение. Това лице е реалният участник в конкретно административно правоотношение. Например лицето, което е студент в определен държавен университет.
Субектите в административните отношения могат да се класифицират в отделни групи на следните видове:
• физически и юридически лица;
• индивидуални, колективни и обществени;
• граждани, държавни органи, длъжностни лица, държавни служители, организации, като организациите могат да бъдат стопански или търговски и организации с нестопанска (идеална) цел.
Физическите лица в Република България придобиват способност да бъдат носители на права и задължения от момента на раждането си, т. е. те получават правоспособност от момента на раждането си. С навършването на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават, т.е. с навършването на 18-годишна възраст те стават по принцип дееспособни. Различните младши възрастови групи са лишени от дееспособност или имат ограничена дееспособност. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родителите или настойниците. Лицата от 14 до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но в някои случаи могат да извършват и сами правни действия. Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение и имат ограничена дееспособност.
Юридическите лица са носители на права и задължения. Те могат да придобиват и да осъществяват своите права и задължения чрез своите органи.
Субектите на административно право имат администратвна правосубектност. Административната правосубектност се състои в административна правоспособност - т.е. способност да притежават административни права и задължения, и административна дееспособност - т.е. способност да могат сами да изпълняват своите права и задължения. Възможно е един субект на административно право да има само административна правоспособност, без да има административна дееспособност. Например, ако е малолетен или поставен под запрещение. Например новороденото бебе има право на име или има право да получи като подарък автомобил, но действията по даване име на бебето или регистрацията на автомобила не могат да бъдат извършени от детето, а от негов законен представител. По принцип всички български граждани, които са навършили 18 години, са дееспособни. Но има случаи, когато законът определя други възрастови граници за определена административна правоспособност и дееспособност. Законът за движението по пътищата определя различни възрасти по отношение правото за управление на различни превозни средства / за управление на автобус и мотоциклет над 350 куб.см - 21 години, за управление на колесен трактор - 17, за управление на мотопед - 16, на всички останали моторни превозни средства - 18 години/.
Административната деликтоспособност е свързана с реализирането на административнонаказателната отговорност.
Административнонаказателната отговорност е лична и се носи за извършени административни нарушения. Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

4. Административно-правен статут на гражданите

Гражданите са основната, абсолютно преобладаваща група от инидвидуални субекти на административното право.
Административноправният статут на гражданите обхваща съвкуп-ността от субективни административни права, задължения и качества на отделното физическо лице. Той се изразява основно в гражданското състояние. Гражданското състояние на едно лице се определя от съвкупността от данни, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на субект на право. В гражданското състояние на лицето влизат елементите: име, гражданство, местожителство, семейно положение, родство и др.
Гражданското състояние на лицата се отразява в гражданската реги-страция. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите за населението. Гражданското състояние и гражданската регистрация се регламентират основно от Закона за гражданската регистрация и Закона за българските документи за самоличност. В гражданската регистрация се съдържат данните за гражданското състояние на лицата, т.е. гражданската регистрация включва съвкупността от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството в качеството му на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение , родство, постоянен адрес и други.
Име: Всяко лице носи име, което се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане на лицето. Собственото име на лицето се определя свободно от двамата родители по взаимно съгласие и се съобщава на лицето на гражданското състояние в седемдневен срок от раждането на детето при съставяне на акта за раждане. Ако родителите не постигнат съгласие за собственото име на детето, длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта за раждане само едно от предложените от родителите имена. Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая. Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. Името на дете с неустановен произход се определя от длъжностното лице по гражданското състояние. Промяна на собственото, бащиното или фамилното име може да се извърши по молба на лицето, когато името е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или когато други важни обстоятелства налагат това. При сключване на брак всеки от встъпващите в брак може да запази фамилното си име, да вземе за фамилно име фамилното име на другия съпруг или да го добави към своето фамилно име. При научна, литературна, художествена, журналистическа или друга творческа дейност гражданите могат да си служат с псевдоними.
Гражданство: Гражданството е връзката на едно лице с една определена държава, по силата на която това лице принадлежи именно към тази държава, попада под нейното държавно-властническо върховенство и се ползва от нейната закрила и от правата и свободите, осигурени от нейната конституция и нейните закони. Българското гражданство се придобива или загубва при условията, установени в Закона за българското гражданство.
Постоянен адрес (местожителство): Местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Никой не може да бъде жител на повече от едно населено място. Всяко дееспособно лице избира своето местожителство. Малолетните, непълнолетните и поставените под пълно запрещение имат за свой постоянен адрес постоянния адрес на техните законни представители - родители, настойници или попечители.
Настоящ адрес (местоживеене, местопребиваване): Настоящ адрес е адресът , на който лицето пребивава. Всяко лице има само един настоящ адрес.
Семейно положение: Семейното положение отразява данните относно това дали лицето е семейно(омъжено или оженено), или не е семейно -неомъжено(неоженено) или разведено; има ли деца, колко на брой, тяхната възраст, дали живеят при родителите си.
Родство: Родството определя родствени връзки - родители и деца, братя и сестри, баби и дядовци и внуци, съпрузи, други родства до определена степен, например роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до четвърта степен и пр.
Пол: Полът отразява дали лицето е мъж или жена.
Единният граждански номер (ЕГН) е уникален административен идентификатор на физическите лица, в който се съдържат данни от гражданското състояние на отделното физическо лице. Той е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.
Актовете за гражданското състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, имат доказателствена сила за отразените данни в тях до доказване на тяхната неистинност. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.
Данните за гражданското състояние се съдържат в регистрите за гражданското състояние и в личните регистрационни картони на лицата. В регистрите за гражданското състояние се събират съставените през текущата година актове за раждане, за граждански брак и за смърт поотделно за всеки вид и се подвързват след приключване на календарната година в отделни книги за всеки вид.
Регистрите на населението се формират от личните регистрационни картони на лицата. Регистрацията се извършва по населени места. Единият граждански номер се вписва в личните регистрационни картони.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.