ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ


Категория на документа: Икономика


Тема първа ВЪВЕДЕНИЕ В ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

1. Понятие за публична администрация. Разграничение между публична администрация, държавна администрация и частна /бизнес/ администрация.

Администрацията логически се свързва с държавната организация. Една страна може да е земеделска, индустриална или технологическа, но в съвременните условия тя винаги е и чиновническа. Всяка държава има многобройна и развита публична администрация. Например в САЩ 1/3 от инвестициите и разходите на страната са ангажирани в публичната администрация, а в България 23% от населението са служещи, т.е. работят в публичната администрация.
Администрацията обхваща живота на човека от времето, още преди да се е родил, и чак след смъртта му./Бъдещата майка е регистрирана в определен район за медицинско обслужване, раждането на бебето създава задължение за родителите да съобщят за това. Изготвя се акт за раждане, бебето се именува, получава административно-правен статут на гражданин с всичките правни последици от това. По-късно тръгва на училище, отбива военна служба, взима свидетелство за правоуправление на автомобил, плаща си данъците, ползва придобивките на благоустрояването в общината и т.н. и така до неговата смърт. За нейното настъпване трябва да бъдат уведомени съответните органи, да бъде съставен акт за смърт, да се уредят административните формалности по погребението и парцела в гробищата, наследствените проблеми, и др./.
Всекидневието на хората в съвременното общество също непрекъснато е съпроводено от дейности на публичната администрация. Публичната администрация обхваща огромен брой проблеми, свързани с живота на гражданите и техните отношения с държавните и местните институции, структурата и функциите на административните органи, основните задачи на държавното и местното управление, административните права и задължения на гражданите и начините за тяхното осъществяване.
Богатството и сложността на явлението „публична администрация" (рublic administration) създава затруднения за неговата дефиниция. Авторите дават различни определения на публичната администрация в зависимост от гледната точка, от която я разглеждат. Всички обаче са единодушни, че администрацията става все по-голяма сила във функционирането на обществото и е определяща за начина, по който живеем.
Публичната администрация може да бъде определена като комплекс от процеси, организации и лица (действащи в официални длъжности и роли), свързани с изпълнението на законите и другите нормативни актове в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност на държавата.
Публичната администрация може да бъде определена и като органи-зация на определени видове дейност на държавните и другите публични органи.
Публичната администрация може да бъде определена и като структура - съвкупност от органите, които се занимават с административна дейност - правителство, министерства, служби, управления.
Публичната администрация може да се разглежда и като съвкупност от отделни функции: административно обслужване на населението, планиране, финансиране, паспортен режим, опазване на обществения ред, борба с престъпността, здравеопазване, образование, регулиране на движението на улиците и пътищата и пр.
Всяко едно от горните определения е вярно и в своята съвкупност всички те съставят понятието „публична администрация". Отделните характеристики на публичната администрация могат да се представят във формата на следното кратко изброяване:
Публичната администрация е:
1. дейност по постигане на публични цели, на резултати от обществени интереси;
2. проявява се в дейността и на трите вида власти - изпълнителна, законодателна и съдебната, всяка от които има обслужваща администрация;
3. има важна роля във формирането и осъществяването на държавната политика и поради това е част от политическия процес на държавното управление;
4. различава се от частната (бизнесадминистрация (рrivate administration).
Трябва да се прави разграничение между държавна и публична ад-министрация. Държавната администрация е част от публичната администрация, но не се покрива изцяло с нея. Западните автори употребяват понятието „публична администрация" в смисъл и на държавна, и на местна администрация. Под държавна администрация ние разбираме административните структури и дейности на държавата. Държавната администрация се развива в дейността на държавните органи и се осъществява от държавни служители. В повечето случаи, когато говорим за публична администрация, ние изследваме и използваме като основен пример държавната администрация. Но съществуват някои особени категории служители и органи, които дават основание да се твърди, че понятието „публична администрация" е по-широко от понятието „държавна администрация" Например:
1. Съществуват категории държавни служители, които се различават по характера на своята работа от същинските администратори и чиновници. Такива са лекарите, медицинските сестри, учителите, проектантите, и др. Те са преките извършители на последния етап на съответна функция на държавно управление - здравеопазване, образование, благоустройство и т. н. Те не извършват същинска административна дейност, но чрез техните действия съответната ад-министративна функция се реализира в конкретни резултати.
2. Местната администрация според Конституцията на Република България и според законите е самостоятелен вид администрация, присъща на местното самоуправление. Докато държавната администрация е администрация, извършвана от централните и децентрализираните държавни органи, местната администрация се разглежда в пряка връзка с местното самоуправление. Служителите в общинската администрация имат статут на държавни служители, но общинската администрация по принцип е нещо по-различно от държавната. Мест-ната администрация е част от държавния апарат, доколкото се занимава и с изпълнението на задачи на държавната политика, но наред с това тя осъществява и дейности от местно значение. Основните характерни черти и основните изводи, които важат за държавната администрация, могат да се прилагат и за местната администрация.
3. Администрацията на организациите с идеална цел - като напр. читалищата, БСФС, БЧК и пр. Тяхната дейност преследва публични, обществени цели, те задоволяват публични, обществени нужди, но те не са част от държавния апарат и не изпълняват държавни функции.
4. Администрацията на независимите регулиращи органи. Това е една категория административни органи и дейности, добре развита в западните държави, но не много разпространена у нас. Става дума за недържавни органи, които имат правомощия да регулират определени отношения в административната сфера. Такива например са съвет по въздухоплаването, който дава лицензи и разрешения на въздухоплавателни компании да извършват полети в страната и в чужбина, или съвет на юристите, който дава право на завършилите право специалисти да имат и съдебна практика, медицински съвет, който признава или не-признава чуждестранни дипломи за завършено медицинско образование и дава на дипломираните медици право на лекарска практика, Висшият адвокатски съвет, и др.
5. При очертаване на характеристиките на публичната администрация трябва да се спомене и едно модерно направление на публичната адми-нистрация, което предстои да се развива у нас - така нареченото адми-нистриране чрез договори.
Важна причина за трудността да се разграничи публичната от частната бизнесадминистрация е използването, от страна на правителството и общините, на частни компании за извършването на някои административни дейности, и главно някои дейности по обслужването на населението.
Трябва да се има впредвид, че администрация съществува както в държавните, местните и обществените организации, така и в стопанските организации. Когато говорим за частна или бизнесадминистрация, имаме предвид администрацията, която обслужва бизнеса, администрацията на стопанските предприятия, на търговските дружества. Едно търговско дружество може да е държавно, кооперативно или частно - но администрацията вътре в това дружество, която пряко има организационни и обслужващи функции по отношение на производствената или търговската дейност, е биз-несадминистрация или частна администрация, за разлика от публичната администрация.
Между публичната и частната (бизнес-) администрация, която за краткост по-нататък ще наричаме само бизнесадминистрация, съществуват множество прилики, понеже и в двата случая говорим за администрация. Администрацията има изпълнителен, организиращ или обслужващ характер. Прилагат се еднакви или подобни управленски методи. Търси се ефективно използване на човешки и материални ресурси. Всяка организация, независимо дали е публична или частна, се подчинява на определени организационни принципи, съобразява се със закона, трябва да посреща предизвикателствата на променящите се околни условия.
Различията между публичната и бизнесадминистрацията са от съществено значение за тяхната социална, икономическа и политическа роля в обществото и не трябва да се подценяват. Всъщност различията между тях са много по-важни от приликите.
Могат да се изброят следните основни разлики между публичната и бизнесадминистрацията:
• Публичната администрация по-малко напомня на „бизнес" и в по-малка степен е ориентирана към пазара.
• Публичната администрация е подложена в по-голяма степен на политически влияния и въздействия, влияе се повече от общественото мнение, политиците, медиите и вътрешните формални институции.
• Публичната администрация подлежи на много по-голямо, по-детайлно и по-строго регламентиране от закона и другите правни норми, отколкото бизнесадминистрацията. При публичната администрация има много повече нормативни ограничения. Стриктни правни регламентации ограничават свободата и избора на преценка на публичните администратори, чиито действия се развиват въз основа на закона и в рамките, установени от закона.
• Публичната администрация е ориентирана повече към обслужване на населението и нейните действия са мотивирани от задоволяване на обществени интереси, докато бизнесадминистрацията е мотивирана от печалбата и е ориентирана към клиентите.
• Дейността на публичната администрация обикновено се основава на възложените с компетентност и правомощия, официално установени или от закон, или от акт на висш изпълнителен орган.
• Публичната администрация отговаря за осъществяването на държавната политика в страната.
• Публичната администрация отговаря за общественото развитие и качеството на живота в обществото.
• Публичната администрация отговаря за националната сигурност, националното оцеляване и икономическото развитие в страната.
• Публичната администрация е отговорна за постигането на важни социални цели чрез реализиране на различни програми, насочени към разпределение на придобивките, регулиране на частните дейности, пре-разпределяне на дохода (социални програми за подпомагане на бедните или инвалидите, трудова заетост, преквалифициращи образователни програми и пр.).
• Бизнесадминистрацията има по-голяма свобода при набиране и назначаване на персонала, отколкото това е възможно в публичната адми-нистрация. В публичната администрация работят държавни служители, които се подчиняват на регламентациите в системата на държавната служба. Висшите изпълнителни органи в публичната администрация могат да бъдат обект и на парламентарен контрол.
• Публичната администрация не притежава гъвкавостта на бизне-садминистрацията. Тя не се приспособява лесно и бързо към политическите, социалните, икономическите и други промени в обкръжаващата я среда. В публичната администрация работят трайно изградени институции, които, за да се променят, следва да се спази съответен ред и процедура. Бизнесадминистрацията е много по-бърза в адаптацията си към организационни промени и развитие.
• Въпроси, свързани с етиката, равноправието, справедливостта, обективността, безпристрастността, се третират с много по-голяма важност и имат много по-голямо значение при публичната администрация, отколкото при бизнесадминистрацията.
• Поради динамиката на социалните и политическите условия в обществото и поради това, че невинаги публичната администрация преследва материални резултати, измерването и оценката на ефективността и качеството на изпълнението на публичната административна дейност е много по-трудно от това на бизнесадминистрацията.
Това изброяване не е изчерпателно. Има още много разлики между публичната и бизнесадминистрацията. Така публичната администрация изпълнява обикновено цели и задачи, които са поставени и определени отвън - от закон или нормативен акт, от акт на друг държавен или обществен орган, докато бизнесадминистрацията обикновено изпълнява задачи, които са формулирани вътре в бизнесорганизацията. Подвижността на ръководните кадри е друга важна разлика. Докато обща практика в бизнеса е да се издигат кадри, които са работили вече там, и ръководителите да се задържат дълго на постовете си, за държав-ната администрация е обратното. Мандатите на политическите органи - парламент, общински съвет и кметове, водят до смяна на ръководните административни лица. Политическите смени се отразяват на продължителността на ръководната длъжност. Например в САЩ през последните години средната продължителност на заемането на длъжност от ръководни администратори от висшето ниво на държавна администрация е била около 18 месеца. У нас след демократичните промени този период също е много по-кратък.
Същевременно, при изпълнение на управленските си функции публичната администрация и бизнесмениджърите извършват подобни дейности и прилагат сходни подходи. И едните, и другите работят с хора - индивидуални личности и колективи; и едните, и другите разработват програми за действие, поставят цели, извършват избор на варианти, вземат решения и организират изпълнението на тези решения. И едните, и другите влизат във взаимоотношения с длъжностни лица, органи или други субекти с власт и авторитет вътре или извън организацията. Съществува тенденция да се усвояват мениджърски принципи, техники и способи от бизнесадминистрацията и да се прилагат в публичната администрация с цел да се подобри нейната ефективност и качеството на извършваните административни дейности. Но винаги трябва да се има предвид, че публичната администрация не е само ефективно управление. Чрез нея се осигуряват и отстояват социални ценности, които не присъстват в бизнесадминис-трацията.
Публичната администрация винаги работи с граждани или заради граждани. Публичната административна дейност не само трябва да бъде извършена добре, но и гражданите трябва да бъдат убедени, че администрацията си е свършила добре работата.
Докато за услуги в частния сектор гражданите могат да си избират с коя фирма и респективно с коя бизнесадминистрация да работят, при публичната администрация гражданите обикновено са оставени без избор - за определена административна услуга или действие те трябва се обръщат към единствения по принцип компетентен административен орган.

2. Публичната администрация като наука и учебна дисциплина. Връзка с другите обществени науки.

Публичната администрация е уникална обществена наука със специфичен характер. Макар и самостоятелно обособена наука, публичната администрация използва голяма част от постиженията и методите на други обществени науки. Поради това публичната администрация може да бъде изследвана през призмата на различни обществени науки.
Публичната администрация може да се разглежда като политическа наука. Публичната администрация е тясно свързана с политиката. Чрез нея се осъществява държавната политика. Тя е под влиянието на политическите процеси, промени и фактори в държавата и обществото. Политическият анализ (рolicy analisis) е част от политическата наука, който се прилага и в публичната администрация при изследване на формирането и осъществяването на държавната или местната политика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.