Основи на публичната администрация


Категория на документа: Икономика


ПУ "Паисий Хилендарски"

Основи на публичната администрация

Пловдив
2012
Административно-териториално устройство

Териториалната организация на държавата е нейното административно-териториално устройство. Нейната територия е обособена в части, които включват населени места и землища към тях със съответно население. На територията на тези части се създава система от органи за самоуправление и държавна администрация, чрез които се осъществява управлението на обществените процеси.

Единиците за местно административно управление са възникнали едновременно с държавата като форма на организация на обществото и като замяна на родовата организация с държавна. С развитието на обществените отношения хората станали подвижни, напускали едни земи и се заселвали в други, но територията оставала. Затова държавата се идентифицирала с територията, а чрез териториалното деление държавата предоставила на гражданите възможността да изпълняват своите публични права и задължения там, където се заселвали. Организацията на гражданите по местоживеене е характерна за всички държави.

Административно-териториалното устройство (административно-териториално деление) се основава на административно-териториални единици. За да може определена територия да бъде характеризирана като местна административно-териториална единица, тя трябва да притежава известни характерни черти. Най-общо характерните черти на местната административно-териториална единица могат да се сведат до следните седем белега: 1) територия; 2) население; 3) нормативно установена организация и организационна форма; 4) самостоятелен публичноправен субект; 5) известна независимост от другите местни единици; 6) държавно-властнически правомощия и управленски функции; 7) финансова самостоятелност.

Административно-териториалните единици се изграждат в съответствие с историческите, географските, икономическите, социалните, демографските и екологичните условия на територията. Законът за административно-териториалното устройство урежда създаването и закриването на административно-териториални и териториални единици в страната, както и извършването на административно-териториални промени.

Териториални единици са населените места и селищните образования. Населените места са градовете и селата. Те се характеризират с обособена територия, постоянно живеещо население, строителни граници (определени от градоустройствения план) и землище (застроената площ и земята около нея). Селищните образования са територии извън строителните граници на населените места, имат строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. Те нямат свое землище, а са разположени в землищата на населените места. Такива са вилни, промишлени, военни зони, курортни комплекси и местности.

Трябва да се прави разграничение между териториални единици и Административно-териториални единици. Териториални единици са населените места и селищните образования, а административно-териториални единици са общините и областите.

Административно-териториални единици съгласно конституцията на Република България са областите и общините, а съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център, а районът - територия, граници, население и наименование.

Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление. Тя се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на общината е територията на включените в нея населени места. Наименование на общината е наименованието на населеното място - неин административен център. Населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

Кметството е съставна административно-териториална единица на общината. То може да се създаде на територията на общината с решение на общинския съвет. Не всички общини имат кметства. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на кметството е територията на включените в него населени места. Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов административен център.

Районите са други съставни административно-териториална единици. Райони могат да се създават в столицата и в градовете с население над 300 000 души, като всеки район трябва да включва поне 25000 души. Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на Общинския съвет. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. Наименованието на района се определя с акта за създаването.

Областта се състои от една или повече съседни общини, като територия на областта е територията на включените в нея общини. Наименование на областта е наименованието на населеното място, което е неин административен център. Територията на Република България се разделя на 28 области. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Столичната община е специфична административно-териториална единица, която има статут и на област. В нея се съчетава самоуправлението на населението с провеждането на държавната политика за развитие на столицата.

Организационни структури. Комуникационни структури.

Организациите са изградени и действат чрез определена структура. Организационната структура се определя от процеса на вземане на управленски решение и обмяната на информация. Разглеждайки организациите в публичната администрация важни за организационната структура са също така и отношенията власт - подчинение.

Организацията в публичната администрация може да се раздели на три нива:
1. материално ниво - организацията е съвкупност от оборудване, материали, техника, учреждения и офиси;
2. ниво на компетентност - нивото на задачите и дейностите, които организацията изпълнява;
3. "човешко" ниво - група хора, които се трудят за решаването на установени задачи и извършването на дейности от компетентността на организацията.

Организацията се характеризира със специализация - отделните задачи са предоставени на отделни части на организацията. Нейната дейност се подразделя и разпределя така, че всички процеси изискващи специално умение и познание да се изпълнят от звена притежаващи това умение и познание. От една страна специализацията е обективен процес отразяващ усложняването на управлението в публичната сфера. От друга тя изразява социалната страна на човешкото познание и опит. Специализацията на организацията допринася за квалифицираността и ефективността на дейностите й.

Специализацията се проявява главно в три аспекта:
1. организация на дейностите по материя между отделните органи или между отделните звена на един и същи орган;
2. регламентиране на точното разграничение на функциите ;
3. специализация на контрола по обхват и материя.

Според вземането на решение специализацията бива два вида: "хоризонтална" и "вертикална". "Xоризонталната" специализация изразява разпределянето на дейността между различни звена на едно и също йерархично ниво. "Вертикална" специализация представлява разпределение на труда във вертикална посока и по-точно разпределянето на функциите, дейностите и отговорностите в една и съща или близка сфера на управленски труд. Съществуват най-малко три причини за вертикална специализация в организацията:
1. вертикалната специализация е необходима за постигане на координация между оперативните звена на хоризонталната специализация, изградени в една организация
2. както при хоризонталната специализация тя позволява по-голямо умение и квалификация при изпълнение на задачи, осигурявайки по-големи възможности в изработването на решения



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на публичната администрация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.