НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНОС И РАЗВИТИЕ НА ДИНАМИЧНИ КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА


Категория на документа: Икономика


Стратегия за развитие на българската икономика и външноикономическата дейност след кризата (Сборник с доклади от научна конференция на младите изследователи), Университетско издателство 2012, ISBN 978-954-715-558-9, стр. 249

Резюме:
Финансовата криза от 2008 г. и последвалата я дългова криза в развитите страни показва необходимостта от коренна промяна не само във финансовата сфера, а и в националните възпроизводствени процеси. Развитието на конкурентните предимства е ключово за постигането на висока конкурентоспособност на българската икономика и постигане на устойчиви темпове на икономически растеж. Начинът за постигане на тези цели е провеждане на структурни реформи от първо, второ и трето поколение. Стратегическо конкурентно предимство е постигането на национално единство по отношение икономическото развитие на страната.

Ключови думи: Стратегия за развитие, конкурентни предимства, динамични конкурентни предимства, конкурентоспособност, структурни реформи

Тенденциите в развитието на съвременната икономическа теория следват хода на световната икономика. Развитието на глобализационните процеси създава условия за качествени изменения в системата и структурата на икономическите отношения. Икономическата и социална криза в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. в множество страни по света (Индия, страните от Източна Европа и Латинска Америка...) показаха невъзможността за прилагане на стратегия за развитие, основаваща се единствено на защита и активната намеса на държавата в икономиката. На практика, в глобален мащаб, се приложи Вашингтонският консенсус (характеризиран от някои икономисти като „Пазарен фундаментализъм”) . Глобалните резултати от структурните реформи насочени към свободния пазар показаха значителен напредък в постигане на икономическа стабилност и консолидиране на частния сектор като лидер в растежа и модернизирането на производството в определени сектори (в развиващите се страни и страните в преход). Независимо от това, развитието на социалните индикатори не беше в синхрон с икономическите резултати. След 1990г., развитието на икономиката встъпи в информационната епоха: новият технологически фундамент на микроелектрониката и програмното осигуряване започна да доминира, информационно-комуникационните технологии започнаха да проникват във всички сфери. Чрез информационно-комуникационните технологии за капитала в САЩ се създадоха условия, той, изпреварвайки конкурентите си, да може бързо да сменя формата си, т.е. да успява в реално време да се превъплъщава от едни активи в други. Тази свръхмобилност стана конкурентно преимущество на американския капитал и му позволи своевременно да намира и използва всякакъв род възможности, в това число спекулативни . Неконтролираното нарастване на дълговете и многократното прилагане от финансовите власти на монетарни и фискални стимули за моментно спасяване на финансови институции, застрашени от фалити при текущите балони, станаха онези „критически технологии”, които от една страна осигуриха финансово-икономическо доминиране на Съединените щати, а от друга – доведоха до експлодиране на супербалона при сегашната криза. Дестабилизиращите последствия са изключителни както за американската, така и за световната икономика . Особеното е, че на първо място, кризата не е в развиващите се страни, а във финансовата система на развитите. Второ, през 2007 г. само Китай и Индия имат 20,4% от ръста на световния брутен продукт. На Фиг.1, Фиг.2 и Фиг.3 се виждат ясно промените в световните центрове. Това е сигурен индикатор за коренната промяна в международните икономически отношения и необходимостта от реформи в световната финансова система , които да отговорят на тази промяна и да стабилизират глобалната икономика.

Фиг. 1 Среден ръст на реалния БВП 1990-2001 г. в % - източник МВФ

Фиг. 2 Среден ръст на реалния БВП 2001-2010 г. в % - източник МВФ

Фиг.3 Среден ръст на реалния БВП 2010-2011г. в % - източник МВФ

Причините за всяка промяна, независимо дали тя е еволюционна или революционна, както и решението на проблемите се крият в самата й същност и предпоставките за решаването на тези проблеми се появяват далече преди възникването на самата криза. Въпреки, че финансовата криза в САЩ е резултат от противоречията в Международната финансова система, а дълговата криза в Европа и на липсата на реални действия като резултат от дълговите кризи в развиващите се страни през 90-те години на ХХв., ще насоча вниманието към реформите в националния възпроизводствен процес, тъй като това е средата където се създават благата и източникът на устойчиво социално-икономическо развитие и национален просперитет в обективно наложилата се глобална икономика. Финансовият сектор, като условие за функционирането на реалния, поради своята адаптивност, така или иначе ще последва световните тенденции. Основна цел на нацията е увеличаване на производството и повишаване на жизнения стандарт на нейните граждани. Въпросът е дали и каква стратегия ще приеме България, за да постигне устойчив растеж, в условията на тежка международна конкуренция, така, че да постигне тази цел.
Класическата теория обяснява успеха на нациите в определени производства с наличието и съчетаването на факторите на производството. Глобализацията показа, че тази теория е неприложима в развитите страни и високите технологии.
През 1990 г. Майкъл Потър с екипа си направи обширно изследване на конкурентните предимства на нациите, в което доказа, че националната конкурентоспособност зависи от способността на нейната индустрия да извършва иновации и да се надгражда. Изследването на множество успешни компании показва, че независимо от частната фирмена стратегия, общото между тях е, че постигат конкурентно предимство на базата на иновация.
Информацията играе основна роля в процеса на иновация – тази която не е на разположение на конкурентите или към която те не се стремят. Понякога информацията идва от слабо инвестиране в изследвания и развитие, инвестиционно проучване или маркетингово изследване. По-често тя е резултат на настойчиво изследване на скрити допускания и традиционни подходи. Често откритията се правят извън специфичната индустрия или страна. Не рядко иновацията може да дойде от друга нация с различни условия и различен подход в конкуренцията.
Националният жизнен стандарт зависи от способността на фирмите да постигнат висока производителност и да я увеличават с времето. Устойчивият ръст на производителността изисква от икономиката непрекъснато да се надгражда. Фирмите трябва да развиват необходимите способности да се конкурират във все по-сложни индустриални сегменти.
Постигането на положителен или нулев търговски баланс за сметка на ниската цена на труда се отразява в нисък стандарт на населението. Много по-съществена е положителната промяна в условията на търговията, чрез промяна на износа. Имайки предвид, че външнотърговският оборот на България за 2007 г. е над 120% от БВП, международната търговия може както да увеличи производителността, така и сериозно да я застраши. Разполагането на оскъдните национални ресурси в най-продуктивните отрасли е оптималният вариант, като страната ни се специализира в тези производства, а останалите нужди се покриват чрез каналите на международната търговия. При това съществува сериозна опасност имено тези производства да не издържат теста на международните стандарти за производителност.
Способността на икономиката да генерира работни места за сметка на ниските заплати не я прави конкурентна. Важното в случая е усилията да са насочени към работни места в сектори и производствени сегменти с висока производителност и добавена стойност. В периода преди кризата растежът имаше непропорционален ефект по отношение редуцирането на бедността в голяма част от страните (Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Подсахарна Африка и повечето Източноевропейски страни). Не беше постигнат значителен напредък в тази насока посредством създаването на „достойна заетост”.
Международните инвестиции също могат да повишат производителността, чрез пренос на технологии и производствени практики. Те осигиуряват достъп до финансови ресурси, необходими за развитие, повишаване на културата на управление, чрез прилагането на международните практики и конкурентен натиск върху мениджърските екипи, възможност за откриване на конкурентни предимства в съпътстващи производства и разкриване на нови пазарни ниши.

Фиг.3 Детерминанти на националните конкурентни предимства

На Фиг.3 са показани факторите, необходими за създаването на условия за развитие на конкурентни предимства. Когато националната среда предоставя информация за продуктите и нуждите на производствените процеси, компаниите получават конкурентно предимство. Когато средата принуждава фирмите да инвестират и да се стремят към иновациите, то и държавата като цяло получава конкурентно предимство, което непрекъснато се развива с времето. Във високотехнологичните производства, които изграждат основата на развитите икономики, нацията формира конкурентно предимство чрез развитие на най-важните фактори на производството – високо специализирани човешки ресурси и научна база. Това са факторите, които изискват значително и устойчиво инвестиране и поради това изискват значителни усилия от конкуренцията, за да бъдат достигнати.
Условията на бизнес средата не винаги са подходящи за развитието на конкурентни предимства. На практика дори конкурентните недостатъци могат да са силен стимул за търсенето на решения, които да ги превърнат в предимства. На първо място е идентифицирането на проблемите и намирането на пътища за тяхното иновативно решаване преди чуждата конкуренция. На второ място е наличието на благоприятни обстоятелства във всички сегменти на „диаманта на конкурентните предимства” /Фиг.4/.
На пръв поглед може да изглежда, че в условията на глобализация вътрешното търсене играе минимална роля. На практика условията на вътрешното търсене с неговата бърза обратна връзка са ключовият фактор за формирането на конкурентните предимства на нациите и тяхната динамичност.
Поддържащите индустрии /Фиг.4/, ако и самите те са международно конкурентни, са основа за постигане на конкурентни способности по няколко начина. Те осигуряват разходна ефективност, бърза, навременна и понякога перфектна реакция благодарение на опростената комуникация в рамките на националната икономика.
Конкурентоспособността е също резултат от обвързването на управленските практики и организационните модели с източниците на конкурентоспособност в индустриалния сектор.
Нито свободният пазар, нито силната държавна намеса могат да осигурят конкурентни предимства на нацията. Ролята на държавата е да има балансирана и целенасочена политика в това направление. Тя трябва да е катализатора, да подкрепя и дори да стимулира фирмите към предизвикателствата и високо конкурентно ниво и начина за осъществяване на това е провеждането на структурни реформи.
Структурните реформи са комплекс от мерки, отговарящи на дълбоко преструктуриране в икономически, социален, институционален и културен план, което води до коренна промяна в начина на производство и мислене, с определени основни ценности и институции и връзки между социалните и политически партньори.
Различаваме структурни реформи от първо поколение и структурни реформи от второ поколение. Структурните реформи от първо поколение са тези, които включват либерализиране на търговията, данъчна реформа, премахване на контрола върху валутните курсове, либерализиране на финансовия сектор, дерегулация, прилагане на мерки за минимална социална сигурност и приватизация. Целта им е да стабилизират икономиката, да подобрят нейната ефективност и да намалят влиянието на държавата при вземането на икономически решения.
Структурните реформи от второ поколение, или още институционални реформи, са насочени към драстична промяна на държавните институции с цел създаване на ефикасна, ефективна и справедлива социално-икономическа система. Това предполага създаване на автономна, ефективна и справедлива съдебна власт, оптимизиране на обществените услуги, за да отговарят по-добре на обществото, насърчаване на социалните дейности и в частност на образованието и здравеопазването и т.н.
В допълнение на класическите структурни реформи от първо и второ поколение предлагам осъществяване на такива от трето поколение. А именно в мениджърския подход, във връзката на образованието и науката с бизнеса, във връзката на финансовата система с реалния сектор на икономиката с насърчаването на иновациите и непрекъснатото развитие.
Икономическата и финансова световна криза ускорява преосмислянето на обстоятелствата и прави устойчивото развитие общ приоритет. Стратегията, която се предлага, допълва традиционните стратегии за развитие и се основава на отворена и конкурентна икономика, основаваща се на социална справедливост (не равенство) и развитие на човешките ресурси посредством разумно, креативно и реалистично комбиниране на пазарните сили с тези на държавата за постигане на макроикономическа стабилност, микроикономическа конкурентоспособност и устойчивост на институциите. С други думи, значително присъствие на държавата в икономиката, като основен фактор за насърчаване и насочване на развитието. Държава силна, ефективна и енергична, която спазва механизмите, посредством които функционира пазара.
Начинът, по който ще се осъществи тази стратегия е чрез едновременното реализиране на структурните реформи от първо, второ и трето поколение.
Макроикономическите реформи трябва да са насочени не само към постигане на макроикономическа стабилност, а към постигане на условия за справяне с външната нестабилност и гарантиране на обществените финанси в оперативен и стратегически план, задълбочавайки реформите в бюджетната политика. В същото време те трябва да са насочени към насърчаване на конкурентен и свободен пазар с висок ръст на БВП и социална справедливост.
Микроикономическите структурни реформи следва да се извършат с активното участие на бизнеса и трябва да са насочени към онези сектори, в които може да се повиши ефективността и ефикасността. Това ще позволи да се реши проблема с растежа, безработицата и жизненото равнище и в крайна сметка ще намали бедността и неравенството, което е и смисълът на стратегията.
Търговските структурни реформи следва да са насочени към подобряване на международната конкурентоспособност на вътрешното производство чрез насърчаване на конкуренцията между националните фирми и между тях и външните. По този начин конкурентният натиск ще осигури условия за иновативен устойчив растеж и създаване на високоплатени работни места, от там и подобряване на справедливостта в разпределението.
Структурните реформи в данъчната система трабва да постигнат справедливост и ефективност, която поддържа икономическия растеж и обществените блага и позволява на държавата посредством обществените разходи да изпълнява задълженията си и преразпределителната си функция.
По отношение на структурните реформи във финансовата система все още има какво да се желае за развитието на капиталовия пазар и по-специално за насърчаването на дългосрочните инвестиции. Нерешен остава и въпросът с рисковите капитали, а именно те са основният начин за финансиране на иновативните производства. Венчърният капитал е онзи органично необходим елемент от съвкупния стопански механизъм, който позволява реализирането на нововъведенията на най-критичните етапи на тяхното усвояване и комерсиализиране.
В областта на трудовата реформа се правят стъпки, които са насочени към симптомите, а не към причините за проблемите в тази област. Без да са съобразени с принципите на трудовото право се правят сериозни отстъпки от достигнатото в годините до 2008 г. Структурните реформи от първо поколение в това направление трябва да са насочени към повишаване на мобилността и гъвкавостта на трудовите ресурси и тяхното разсъсредоточаване, тъй като сегашното състояние сериозно затруднява инвестиционните процеси в малките общини, особено във високотехнологични дейности.
Демографските проблеми, които се отразяват върху цялостното състояние на възпроизводствения процес имат своето решение във адекватна емиграционна и имиграционна и политика за насърчаване на раждаемостта в семействата с високи доходи.
Пенсионната, здравната и изобщо социалната реформа трабва да постигне висока справедливост чрез преминаване от безличния принцип „работещи издържат неработещи” към спестовен характер на осигурителната система.
Структурната реформа в областта на собствеността трябва да е насочена към запазване на доминиращата роля на частната собственост, но с много силен държавен и обществен контрол върху корпоративното управление, поради високия му социален и икономически ефект.
В предлаганата стратегия на държавата е отредена стратегическа роля чрез установяване на визия за развитието на страната, поддържане на икономическата стабилност и насърчаване на устойчив икономически ръст посредством технологично развитие, инвестиции, развитие на човешките ресурси и производствената инфраструктура и нормално функциониране на пазара. Тоест модерна, демократична, ефективна и справедлива държава, която насърчава конкуренцията и развитието на пазарите и осигурява справедливо разпределение, чиято отговорност е образованието, здравеопазването, сигурността и инфраструктурата.
Структурните реформи от второ поколение са насочени към съдебната и законодателна власт, политическата система, системите за сигурност, местната власт, регулаторните механизми и организациите на гражданското общество и борбата с корупцията.
Съдебната власт трябва да стане модерна, ефективна, справедлива, прозрачна и независима и по този начин да е гарант за индивидуалните свободи, правото на собственост и функционирането на свободния пазар.
Посредствената и корумпирана законодателната власт, която почти винаги зависи от изпълнителната и с готовност подкрепя актовете на управляващите и икономическите групировки трябва да се промени драстично. Преди всичко тя трябва да е независима и да осигурява навременност и качество на законите. Следва да се помисли дали двукамарен парламент няма да осигури независимостта й. Политическите партии трябва да имат ясни идеи и адекватни предложения за разрешаване на проблемите, отнасящи се до страната, да управляват с визия за бъдещето, с висок интелектуален и технически капацитет, със стабилни етични и морални ценности, с истинско призвание за обществена служба и защита на обществените интереси вместо прилагането на принципа „Realpolitik” .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕНОС И РАЗВИТИЕ НА ДИНАМИЧНИ КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.