Място на застраховането в процеса на управление на риска


Категория на документа: Икономика


МОДУЛ 1 - ТЕМА 9
МЯСТО НА ЗАСТРАХОВАНЕТО В ПРОЦЕСА НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

За възникване на застрахователното отношение следва да бъде сключен застрахователен договор. Заарахователния договор по своята същност е една двустранна и самостоятелна правна сделка за сключване иа една доброволна застраховка.

Застрахователния договор е източник за възникване на застрахователното правоотношение. Toй се регулира от гражданското право и има типов характер. За да сс сключи застрахователният договор, е необходимо да бъдат налице пет основни признака. Те са;
* Икономически интерес;
* най-висша степен на доверие между страните ;
* причинно-следствена връзка;
* обезщетение (възмездяване иа фактическите вреди);
* суброгация.

Идеята на застрахователната дейност възниква по повод необходимостта от взаимно подпомагане па членовете на една съвкупност. Взаимната помощ се изразява в събирането на средства от всички участници, при които са възникнали съответните потребности. Постепенно работата по набирането, управлението и разпределението на средствата се концентрира в ръцете на хора, на които тези дейности стават професия. Така се появяват професионалните застрахователи. Независимо, че основната цел при създаване на едно професионално застрахователно дружество е реализиране на печалба, същността на работата, която то извършва, е да събира, управлява и разпределя средства между участници в една застрахователна съвкупност.

Застрахователната дейност сс изгражда на базата на т.нар. "еквивалентен принцип". Според него. застрахователното дружество трябва да събере толкова премии от застрахователната сьвкупност, колкото ще бъдат неговите плащания към частрахованпте. Нарушаването на еквивалентното равенство означава накърняване интересите на една от страните. Еквивалентното равенство обаче е само един чисто теоретичен принцип, който се използва при пресмятането на застрахователната премия. Практически е почти невероятно събираните премии да са равни на ра зходите на застрахователното дружество. Причината са ненредвидимите колебания в развитието на риска.

Елементнте на застрахователното отношение от Гледна точка на тяхното значение следва да се обособят в две групи. Първата група обхваща онези елементи, които са задължително необходими за съществуването на застрахователното отношение. Те са съществени и при отсъствие дори на един от тях не може да се сключи застрахователен договор. Към тази група сс отнасят: страните по договора: обектът на застраховката : съгласието между страните; срокът: съответния риск.
Втората група обхваща т.нар. естествени и случайни елементи. Към тях се причислява загубата. Тя е налице при всички имуществени застраховки но отсъства при застраховките "Живот" и "Злополука.
В Имущественото застраховане, наред със застрахователна сума се използва и терминът застрахователна стойност. Застрахователната стойност е стойността на имуществото, при сключване на застраховка, която може да се застрахова. Тя се определя oт пазарната стойност на обекта.

Освен застраховаъелната стойност за оценка па имуществото могат да сс използват и следните велпчннн:
а) Набавна стойност. Това е стойността на застрахованото имущество към деня на събитието. Набавната стойност може да бъде равна на временната стойност или на стойността на ново;
б) Временна стойност. Това е реалната стойност на имуществото към даден момент Тя се получава като от стойността на ново сс спадне физи-
ческото и моралното изхабяване;
в) Стойността на ново. Това е стойността, по която към даден момент
имуществото може ла се възстанови или набави

Възможно с ла се получи и надзастраховане. То възниква когато застрахователиата сума е но-висока от набавната стойност. Правилото е, че в този случай застрахователят плаша само до размера на набавната стойност. Следователно, застрахованият няма интерес да сключва застрахователен договор за сума по-висока от набавната стойност, защото плаша застрахователна премия, която е по-висока от необходимото. Съществен момент при надзастраховането е да се установи причината, поради която то възниква. И практиката обикновено се приема, че ако надзастраховлнсто възниква още при сключването на застрахователния договор, подбудите на застрахования са чисто комерчески. В този случай надзастраховането е недействително. За застрахователя не възникват никакви задължения във връзка с надвнесената застрахователна премия. Toй обаче трябва да докаже измамното намерение на застрахования.

В зависимост от особеностите на застрахования обект и от субективното виждане на рисковия мениджър, могат да бъдат възприети и други системи (форми) на застраховане. Основните системи са:
> застраховане на възстановителната стойност;
> застраховане срещу първи риск.
> прилагане на франшиза
> абонаментно застраховане и др.

Разпределението на застрахователното обезщетение в зависимост от избраната система за застраховане, може да ориентира рисковия мениджър към какви тастрахователни и договори да се насочи.

Посочени те форми на застраховане имат свои модификации. Те трябва да се знаят много добре от рисковия мешшжър. защото чрез тях засрахователната услуга се адаптира най-добре към индивидуалните потребности на застрахованите.
При осъществяванею на риска, посочен в застрахователния договор и възникване на вреди със застраховано имушество , застрахователното дружество следва да плаща дължимото застрахователно обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя от :
а) вида на щетата частична или пълна;
б) формата на застраховане;
в) застрахователната сума или застрахователната стойност, в зависимост от това коя от двете е по-ниска.
Трансфер на pucka чрез застраховане в общата концепция за сигурност

Дейността в една стопанска единица, свързана с проучване на необходимостта от застраховане и със сключване на подходящи застрахователни договори, се нарича застрахователен мениждмънт В контекста на рисковия мениджмънт, застрахователният мениджмънт се явява като част от него. В този смисъл, застрахователният мениджмънт гарантира сигурността па стопанската единица.
Принадлежността на застрахователния мениджмънт кьм финансовия и към рисковия мениджмънт позволява той да бъде разгледан във вертикална и в хоризонтална посока. При вертикалното разглеждане, застрахователният мениджмънт се подчинява на общия финансов мениджмънт.Така например може да се постави въпросът за частично или пълно рамопокритне на загубите в стопанската единица. Това значи стопанската единица да поеме също част или всички застраховаемн {за които застрахователите предлагат покритие) рискове. Въпросът за размера на самопокритнето може да бъде разрешен правилно само когато има гаранция, че при осъществяването на риска стопанската единица ще продължи да съществува. По правило самопокритнето на застраховаемнте рискове сс прилага там, където вероятността за тяхното настъпване е определена точно и максимално възможната загуба е поносима за стопанската единица. Практически обаче самофинансирането се организира главно за незастраховаемите рискове.

От друга страна не съществуват никакви проблеми всички евентуални загуби да бъдат застраховани. Сигурността е пълна, по разноските за застрахователна защита са големи и могат да влизат в противоречие с финансовите цели на стопанската сдиница.

В хоризонтален аспект рисковият мениджмънт трябва да се синхронизира със стопанско-защитните мероприятия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Място на застраховането в процеса на управление на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.