Място и роля на емпиричните изследвания в икономиката и управлението


Категория на документа: Икономика


Катедра Туризъм

КУРСОВА РАБОТА
по

МЕТОДИ ЗА
НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ В ТУРИЗМА
на тема
Място и роля на емпиричните изследвания в икономиката и управлението

Изработил: Александрина Георгиева Проверил:

фак. № 483/10 гл. ас. М. Стоянова

IV курс
Съдържание:
Въведение..............................................................................3
1. Място и роля на емпиричните изследвания в икономиката и управлението......................................................................5
2. Емпиричното социологическо изследване и социалното управление. Роля на емпиричното социологическо изследване за издигане на научното равнище на социалното управление..............................8
3. Използвана литература............................................................18

Въведение

В науката емпиричното познание се реализира с помощта на емпирично изследване. То е главното средство за набиране на емпирична информация, необходима за развитието на научната теория, както и за вземане на управленчески решения. Разбира се, научната теория използва и други източници на емпирична информация (данни от органите на статистиката, данни от други емпирични изследвания, от общински и държавни органи и др.). Но те не премахват необходимостта от емпиричното изследване. Главно поради своя предмет, поради особеностите на ония страни на обществената действителност, които те отразяват, но в редица случаи също така и поради слабости във връзка с представителността и достоверността на информацията, те могат само частично да доставят необходимата емпирична информация за научни обобщения. Главното средство за тази цел си остава емпиричното изследване. Информацията, която доставя емпиричното изследване, не е произволна. Тя е съобразена с предмета на съответната наука. По-конкретно това означава, че тя е съобразена с едно или друго равнище на научното теоретично познание, с една или друга дисциплина. Въпреки това между предмета на науката и този на емпиричното изследване няма пълно покритие. Определена разлика има. Тя се проявява в две насоки. От една страна, доставяйки емпирична информация, емпиричното изследване установява и разкрива външната реална проява на научните закономерности, взаимовръзки, тенденции. Така то създава предпоставки за изясняването на предмета на науката, взета в цялото й многообразие от теории или дисциплини. Следователно предметът на емпиричното изследване обхваща пряко най-ниските етажи на научното познание от гледище на неговото равнище. То само по себе си не разкрива същността, т. е. научните закономерности на общественото развитие. От друга страна, по силата на горното предметът на емпиричното изследване е само част от предмета на съответната наука, доколкото последният включва и емпиричните прояви на социалните закономерности. Това уточнение е изключително важно, за да се разбере принципното единство, вътрешното родство и частичното съвпадение на предмета на науката и този на емпиричното изследване и същевременно за да изпъкне разликата между тях в равнището на обхвата.

Изпълнявайки функцията за набиране на фактически материал, емпиричното изследване остава в границите на емпиричното познание. Границите на емпиричното познание са и граници на емпиричното изследване. Осигурявайки необходимата емпирична информация с оглед на дадена изследователска тема, то изчерпва своите задачи. Оттам нататък за почва теоретическият анализ. Както качествената специфика, така и обстоятелството, че информацията от емпиричното изследване се използва неограничен брой пъти и за разработката на различни теми, налага това изследване да се обособи като етап на научното познание. Следователно освен емпирично изследване има и теоретично научно изследване. От гледище на емпиричния материал, който ползва, теоретичното изследване може да се провежда въз основа само на литературен материал; въз основа на емпиричен материал, но не от емпирични изследвания - от органи на статистиката, архивни документи и др. въз основа на емпирични изследвания, проведени по други поводи и теми; въз основа на специално подготвено и проведено емпирично изследване; въз основа на различни източници на емпирична информация, при което един от тях може да бъде преобладаващ. Последният вариант вероятно най-често се среща.

1. Място и роля на емпиричните изследвания в икономиката и управлението

В икономиката емпиричните изследвания намират място както в икономическата статистика, така и в икономическата социология. Най-често емпиричните изследвания са свързани с целите на управленската практика спомагат за взимането на управленски решения. Мястото и ролята им са разгледани по-долу.

1.1 Метод и изучавания в икономическата статистика

Методът на икономическата статистика е система от правила и техники, обобщени в единен логически подход, за производство и анализ на числени данни за управление на икономиката в конкретни времеви и пространствени граници. В структурно отношение той включва трите фази на статистически метод: 1) масово статистическо наблюдение, 2) статистическа групировка и обобщения, и 3) статистически анализ. Методът на икономическата статистика се изгражда на основата на: системният подход, теорията на статистиката, теорията на управлението, макро- и микроикономиката, теорията на системите, теорията на информатиката, математиката и на историята на икономическите учения. Емпиричното статистическо изучаване на икономиката с цел производство и анализ на информацията за управлението включва: 1) социална поръчка за информация за масови явления, обхванати в съвкупности; 2) приложение на метода на икономическата статистика; и 3) статистическа информация като краен резултат от изучаването на икономиката. Статистическото изучаване на икономиката като многоструктурна система има фундаментално значение за производството и анализа на статистическа информация за управлението. Поради това фазите на провеждането му трябва да обхващат технологически всички степени на научното познание от възникване на потребност от икономическа информация за управлението до крайния етап на произведения продукт във вид на ресурси. Според Д. Радилов цялостният процес за производство и анализ на статистическа информация за управлението на икономиката като единен комплекс се състои от пет фази. Те са:
1. Поръчки за производство на статистическа информация като ресурс, задоволяващ определени потребности на управлението на държавата, в т.ч. на икономиката, с формулиране на изисквания за количество, качество, достоверност, дизайн, цена на продукта и т.н. На тази основа се разработват идейни проекти за статистическа информация за икономиката при спазване на рамката, параметрите, договорения срок и цената на поръчките. Всички поръчки за производство на икономическа информация се обобщават в Национална програма за статистически изследвания. Тя се съставя от Националния статистически съвет, който включва представители на Министерския съвет, Българска народна банка, Националния осигурителен институт, Комисията за защита на конкуренцията и представители на 11 министерства.

Националната програма за статистически изследвания ежегодно се приема от Министерския съвет по предложение на председателя на Националния статистически институт, обнародва се в "Държавен вестник" и се осигурява финансово с целева субсидия от държавния бюджет1 . Тя е свързана в стратегически план с хармонизиране на нормативната база на статистическата дейност в Република България за производство и анализ на информацията, в т.ч. за икономиката, със законодателството на Европейския съюз2.

Поръчките за производство на статистическа информация за икономиката от основните й потребители, обобщени в Национална програма, включват:

а) Теоретичен модел, за който ще се произвежда информация. Общ теоретичен модел на статистическата информация за икономиката е системата на националните сметки. Негова цел е да осигури достоверна и сравнима статистическа информация за производството, за потреблението на домакинствата и на органите на държавно управление, за натрупването, износа, вноса, работната заплата, печалбата, данъците, кредитите, инвестициите и т.н. Тази статистическа информация може да се използва за комплексни анализи на икономиката за разработване на управленски решения за нейното усъвършенстване в условията на преход. б) Емпиричен модел на конкретни изследвания за производство на анализ на числена информация за икономиката. В методологически план всяко изследване включва определяне на изучаваните статистически съвкупности на основата на прецизни определения за обхвата, единиците и изучаваните признаци; съставяне на система от статистически показатели, разчленена на блокове; определяне на отчетната единица и единицата на наблюдение, времето и мястото на наблюдението; разработване на статистически формуляри и инструкции за попълването им; организация на движение на събираната информация; групировъчни таблици за обобщаване на данните с компютърна техника; методика за статистически анализ и форма на представяне на статистическата информация като краен продукт на изследването.

В тематичен план статистическите изследвания са свързани със структурни промени в икономиката, с националните сметки и баланси и с поети международни задължения. Най-важните от тях са следните:
* аграрна реформа и възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
* касова приватизация на общинската собственост;
* национални тримесечни и годишни оценки на БВП;
* индекси на цени на производител и индекси на потребителските цени;
* доходи, разходи и потребление на населението, оценени на основата на домакинските бюджети;
* работна сила и безработица;
* оценки на външната търговия и на индексите на цените на износа и на вноса;
* оценки на платежния баланс и външния дълг и т.н.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Място и роля на емпиричните изследвания в икономиката и управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.