Мотивация в екипите – теория и практика


Категория на документа: Икономика


ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
Център за дистанционно обучение

Велико Търново

КУРСОВА РАБОТА

ПО

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА :Управление на екипи
Преподавател :Доц д-р Венета Христова

На тема:
"Мотивация в екипите - теория и практика"

Разработил: Росен Василев Кушев

Факултетен № 0383533
Специалност Стопанско управление

3 курс 5 семестър, учебна година 2011/2012

Велико Търново
м ноември 2011

Резултатите от изследване, публикувани в Wall Street Journal, касаеща мотивацията на служителите в различни компании, сочат, че 19% от респондентите спадат към групата на незаинтересованите към работата сътрудници, с ниска степен на удовлетвореност и слабо мотивирани да работят ефективно на работното си място. Практиката е доказала, че липсата на мотивация води до неефективност в работата, текучество и липса на лоялност към работодателите. Ето защо във времето на високите технологии, когато човешкият капитал е решаващ фактор за успеха на една организация (или едно начинание), мотивирането на човешките ресурси трябва да бъде във фокуса на всеки мениджър.

1. Теории за мотивацията

Проблемите на мотивацията занимават науката и практиката от много десетилетия. Многообразието от възгледи в тази насока могат да бъдат обособени в две основни групи:

Първа група възгледи: Разглеждат мотивацията като процес на подбуждане на себе си и другите към дейност, за достигане на личните цели и целите на фирмата; като функция на управлението, която позволява такова регулиране на стимулиращите фактори, при което у човека се появява желание да работи така, че да съдейства за постигане на целите на организацията.

Втора група възгледи: Разглеждат мотивацията от гледна точка на факторите (включват потребности, мотиви и награди), които подбуждат или стимулират действията на човека.

Мотивацията може да намери проявление в две форми:

вътрешна - обхваща самогенериращи се фактори, които принуждават хората да се държат по определен начин и да се развиват в определена посока

външна - включва фактори, с които влияе върху индивидуалното поведение, като наказания, възнаграждения, повишения, похвали и др.

Проблемите за повишаване на ефективността на дейността на организацията и подобряване на трудовото представяне на служителите занимават практици и учени отдавна. Какво кара хората да се държат по определен начин? Кое ги мотивира да работят по-добре и по-усилено? Как могат да бъдат накарани да дадат най-доброто, на което са способни? Тези и други подобни въпроси стоят в основата на множество теории, целящи да дадат обяснение за поведението на хората в процеса на работа.

Те се наричат теории за потребностите или още съдържателни теории. Друга част е ориентирана към обясняване на процеса на мотивация или как да се направляват хората и да се подтикват към определено действие. Те спадат към групата на процесуалните теории. По - популярните теории за в представени в таблиците:

Наред с това деление на възгледите, съществуват и други. Според Едгар Шейн в зависимост от историческата поява на виждането за човека в организацията и начина за неговата мотивация има няколко модела хора:

Модел на икономически рационалния човек. Според него човек се мотивира преди всичко от собствените си интереси. Хората могат да бъдат категоризирани като: ненадеждни, мотивирани от парите и надеждни, по- широко мотивирани, т. нар. морален елит, чиято задача е да организира и управлява масите. Този възглед се свързва с името на Тейлър, Гилбретс, Оруик и др.;

Модел на социалния човек. При него се изхожда от възприемането на социалните нужди на човека като основен мотиватор. Представен е от Елтьн Мейо;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивация в екипите – теория и практика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.