Мотивация и мотивиране


Категория на документа: Икономика


 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕСИТЕТ - ВАРНА

РЕФЕРАТ
на тема:

Мотивация и мотивиране

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Въведение - мотивация и мотивиране
2. Мотивационни механизми, теории и модели
2.1 Мотивационни механизми
2.2 Мотивационни теории
2.3 Мотивационни модели
3. Ролята на парите

1. Въведение - мотивация и мотивиране

Животът във всички негови познати форми предполага активност. А всяка активност, преди да се изрази в поведения, се подготвя, оформя, насочва и след това - поддържа. Сложната система от тези предшестващи и съпътстващи активността процеси е мотивация. Човекът не прави изключение от този фундаментален принцип на живота. Неговото поведение е подвластно на същата "философия", включително и когато става дума за трудовото му битие, за изявите му като служител, подчинен, ръководител и колега.

Понятието "мотив" произхожда от латинската дума "motives" и означава подбуждам, подтиквам. Мотивът е вътрешен подтик, който кара човека да извърши определно действие или да се въздържи от извършването му. Вътрешната подбудителна сила е резултат или по-точно е свързана с изпитването от човека на някаква конкретна нужда. За задоволяването й той действа по определен начин. Между мотива и причината има съществена връзка. Причината е нещо външно за личността, докато мотивът е един от елементите на неговата психика. Причината се филтрира през система от специфични потребности, интереси, ценностни системи и ориентации, знания и опит, експектации и атитюди на конкретната личност. Това е обяснението защо една и съща причина при различни хора може да предизвика различни мотиви за поведение. Тясно свързани с мотивацията са понятията "мотивиране" и "мотивировка". Мотивацията е състояние, в което изпадат сътрудниците под влияние на специфичните въздействия, които мениджърите упражняват върху тях. Процесът на структуриране на тези въздействия, механизмите, чрез които те се осъществяват от страна изпълват със съдържание понятието "мотивиране". Мотивирането за разлика от мотивацията е действено-конструктивен процес. Той има креативен характер, създава нови атитюди, нови ориентации в сътрудниците. За разлика от него, мотивацията има пасивно-резултативен характер.

Мотивировката е логически процес, в резултат на който се обясняват, приемат или отхвърлят причините, потребностите и желанията, предизвикали съответните мотиви. В този смисъл я третираме като обяснение на причините за предполагаемото или вече извършеното от обекта на управление действие. Като обяснява причините и мотивите, мотировката се явява логическо основание на причините за извършване от индивида на съответното действие. Мотивировката предшества състоянието на мотивация, в което изпадат обектите на мениджърските въздействия.

Мотивацията в нейните организационни и трудови измерения означава преди всичко онези подтикващи сили, енергия, и най-общо казано "причинност", до които неизбежно се докосваме, когато говорим за високи постижения, за "изгаряне" в работата, за лоялност към работодателя и привързаност към организацията, за професионална ориентация и т.н. Или за отсъствието на всичко това, т.е. за посредствената изява, вялото и формално отношение към работата, липсата на коректност или привързаност към организанията, нисък трудов морал.

С развитие на икономическата наука са се оформили множество определния за мотивация. Едно от тях е: Мотивацията е въкупност от психичеки процеси, определящи силата и посоката на поведенито, предизвикващи процеси, определящи силата и посоката на поведението, предизвикващи насочването и поддържането на доброволни целенасочени действия. От това определение за мотивация можем да направим извода, че във всеки човек има вътрешни стимули, които в даден момент предизвикват конкретно доброволно поведение. Важно е да се открие точният подход, за да бъдат ефектвивно стимулирани вътрешните процеси.

Друг автор определя мотивацията, като влияние на вътрешни и външни сили върху личността, в резултат на които човек реализира определено поведение. Изследванията в областта на мотивацията се занимават с въпроси като: защо хората избират определен начин на действие пред друг и продължават да действат по избрания начин за дълги периоди, дори и когато се сблъскват с трудности и препядствия.
ПОВЕДЕНИЕ
Цели, стремежи или награди
Вътрешно неравновесие, чужди очаквания
Намаляване на неравновесието. Удовлетворяване на нуждите
Според Р. Стойнешка мотивацията "може да се разглежда и като готовност да се положи определено усилие, за да се постигне поставена цел". По-нататък тя подчертава, че "Мотивацията се обяснява с психическо напрежение, като целта е да се постигне хомеостазът - поддържане на равновесие". Р. Стойнешка построява следния модел за действие на мотивацията:

Стимулът поражда в човека вътрешно неравновесие, което го подтиква към дейстие за постигане на определени цели. Постигнаните цели намаляват неравновесието в човека, удовлетворяват неговите нужди. Така мотивът престава да действа.

За да разберем кое е онова, заради което или поради което хората действат, можем да използваме различни понятийни мрежи. Такава възможност ни дава и описанието на човешкото поведение в понятията: субект и обект на дейността, активност, потребности, интереси, мотиви, цели, ценности, норми, социални мрежи, очаквания, претенции.

Нека разгледаме схемата, която илюстрира това описание:

Потребности Интереси Мотиви Цели Ценности

Претенции Очаквания Социални роли Норми

Субект - Обект

Всяко от понятията изразява по определен начин взаимоотношенията между субекта и обекта на човешката активност. Това се отнася и до мотивите. В този смисъл мотивите са определена гледна точна (позиция) спрямо субектно-обектните взаимоотношния. В реалното си битие субектно-обектното отношение е изключително сложно. Всеки реален социален субект в във фокуса на сложна мрежа от взаимовръзки. Част от тези взаимодействия са оносително преки, актуални, съществени. Други са по-опосредствани, неактуални, несъществени.

Еволюцията на възгледите за мотивацията следват основните стилове на интерпретиране на организацинната действителност. Тази връзка не е пряка и буквална, но е достатъчно добре изразена и уловима. Въпросът за това как да накараме хората да работят добре - производително, качествено и т.н., е основен проблем пред ръководството на всяка организация и се решава в съответствие с конкурентни организационни представи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивация и мотивиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.