Монтескьо - разделение на властите


Категория на документа: Икономика


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ: ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Р Е Ф Е Р А Т

ТЕМА: МОНТЕСКЬО - РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ

Дисциплина: Политически учения

Студент:

I-ви курс, задочно обучение

Факултетен №:

Преподавател: Проф. Байко Байков

Гр.Велико Търново, януари 2013 г.

І. Въведение

Разделението на властите е основен принцип на умереното управление. Идеята за това разделение датира от XVII век. В края на XVII век, Джон Лок засяга този въпрос, но разделя властите само на две - законодателна и изпълнителна, като говори и за международна власт. Истински класик на разделението на властите е Шарл Луи дьо Секонда, известен още като барон дьо ла Бред и барон дьо Монтескьо (1689-1755 г.). Той е роден в град Женева и е един от основоположниците на могъщото рационалистично движение в областта на културата и духовния живот през ХVІІІ в., известно под наименованието Френско просвещение. Монтескьо е политическият мислител, чиито идеи оказват може би най-голямо въздействие за просвещаването на умовете в полза на свободните институции преди Френската революция, а по-късно за създаването на първите писани конституции и новата френска и североамериканска държавна уредба. В същото време той е смятан за най-значителния предшественик на социологията, за откривател на анализа на идеалните типове, за баща на съвременната историография, за учен, обяснил правните и политическите институции в съотношение със социалните системи, в които те функционират, а с понятието "общ дух на обществото" е предусетил съвременната културна антропология.

ІІ. Разделение на властите - Монтескьо

Енциклопедистът Монтескьо провежда изследвания на бъбречните жлези, електромагнитните вълни, приливите и отливите... през 1716 г. написва дисертация за политиката на римляните относно религията. През 1721 г. публикува в Амстердам "Персийски писма", които го правят известен. Това малко произведение е забележително и по форма, и по съдържание - едновременно роман в писма и фриволен политически памфлет. В "Персийски писма" критиката на съвременните нрави и институции е представена по един крайно интересен и остър начин, напълно подходящ да заинтересува публиката от тогавашните френски салони. Мисълта да погледне Франция с очите на чужденец, и то на човек от Изтока (на персиец), е извънредно сполучлива и дава възможност на Монтескьо да създаде остроумна и язвителна сатира на западните нрави и институции; хилядите привички, които французите отдавна са усвоили, внезапно изглеждат смешни и абсурдни; чрез ирония той атакува маниите, предразсъдъците и злоупотребите. Критиката на Монтескьо отива твърде далеч: той не подминава нито краля, нито папата.

През 1728 г. Монтескьо е избран във Френската академия, което завършва първия етап от кариерата му.

През август 1731 г. Монтескьо започва работа върху големия труд на своя живот: "За духа на законите" ("De L'Esprit des lois"). Този труд, посветен на същността на законите и отношенията между тях, е публикуван през м.октомври 1748 г. в Жанева. Работата върху тази книга му струва огромни усилия. Монтескьо, този "истински герой на разума" признава в писмо от 7 март 1743 г.: "Признавам, че това произведение искаше да ме убие; ще си почина, вече няма да работя.", но твърде скоро обстоятелствата го принуждават в отговор на критиките да напише "Защита на духа на законите", публикувана през 1750 г.

В "За духа на законите" Монтескьо отделя значително място на политическата наука (политическата свобода, формите на държавата, природата и принципите на правителството, политиката и географията, политиката и историята на правото...) В историята на политологичната и правната мисъл Монтескьо се смята за създател на цялостно учение за разделението на властите. Разбира се, теорията на Монтескьо за разделение на властите има своите теоретични източници и предпоставки. Но все пак тази теория в своя систематичен вид си остава завинаги свързана с името на Монтескьо. В труда му е изложена основната идея на неговата теория, която често бива цитирана: "Всичко би било изгубено, ако само един човек или група от хора биха упражнявали тези три власти върху народа: властта да се издават закони, те да се прилагат и да се осъждат престъпления и лични спорове".

Учението на Монтескьо за разделение на властите съдържа две основни начала: първо, той обособява три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, които трябва да бъдат независими; второ, за да не се изроди независимостта на една от тях в произвол, за да няма възможност за злоупотреба с властта, е необходима такава обществена уредба, че една власт да възпира другата, т.е да има баланс на властите. Според Монтескьо историческият опит показва, че всеки човек е склонен към злоупотреба с властта. Той например признава абсолютното право на вето на монарха, като носител на изпълнителната власт срещу решения на законодателната власт, за да се избегне опасността да стане "деспотична". На парламента Монтескьо отсъжда правото да надзирава това, дали изпълнителната власт правилно изпълнява законите. Освен това парламентът има правото да подложи министрите и служителите на краля на съдебно дело, когато те действат срещу законите. Още един пример: Монтескьо възлага на горната камара освен законодателни решения и решения от съдебната сфера. Благородниците биват съдени не от нормалните съдилища, а от първата камара на парламента, за да бъдат съдени не от завистници, а от равнопоставени. Тези примери са достатъчни в подкрепа на това, че Монтескьо не залага на стриктно разделение на властта и не се позовава само на институционални механизми, а обхваща обществените групи на тогавашното време в своите балансиращи властта разсъждения.

Ако властите са обединени, полето на произвол се открива. Те трябва да бъдат разпределени между различни институции. Ако законодателната и изпълнителната власт са съсредоточени в едно лице или институция, не може да има свобода. Но също така свобода не може да има, ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната; ако тя е съединена със законодателната. Животът и свободата на гражданите ще се окажат във властта на произвола, защото съдията ще бъде законодателят; ако тя е съединена с изпълнителната власт, съдията би могъл да има силата на угнетител. Монтескьо посочва като пример съвременната му Османска империя: "У турците, където тези три власти са съсредоточени в ръцете на султана, царува ужасен деспотизъм".

Умереното управление е предпоставка за свободата. От тук съществува и презумпцията, че желанието за постигане на умерено управление е на практика стремеж към свобода. Чрез разделението на властите Монтескьо цели да ограничи монархическата власт и да включи обществото в осъществяването на държавната власт. Третото съсловие (градското общество, гражданите) в епохата на Буржоазната революция е реална сила. Заедно с монарха и аристокрацията, Монтескьо включва тази "сила" в управленската сфера. Този вид държавно устройство според мислителя се доближава най - близо до свободата, доколкото тя може да бъде измерима и строго определена величина. В книга единадесета от "За духа на законите" авторът първо изяснява въпросът за свободата и нейната същност, а след това преминава и към анализа на принципа на разделение на властите. "Няма друга дума, която да е получила толкова различни значения и да е впечатлила умовете по толкова различни начини, както думата свобода". За Монтескьо свободата е правото да вършиш всичко, което законите позволяват.

Разделението на властите е необходимо условие за спазването на политическа свобода. Монтескьо дава различни определения на това понятие. Политическата свобода не се състои в това да правиш каквото си искаш, тя е правото да вършиш всичко, което законите позволяват; и ако някой гражданин може да прави това, което е забранено от законите, той не би разполагал със свобода, тъй като останалите биха правили същото. В общество, където има закони, свободата не се състои в друго освен в това "да имаш възможност да правиш онова, което трябва да искаш.". На друго място в "За духа на законите" той определя политическата свобода като такова душевно спокойствие, което произтича от чувството за сигурност у всеки. За да се притежава такава свобода, е необходимо такова управление, че един гражданин да не се страхува от друг гражданин. Чрез закона се постига автономията на гражданина, гаранция за правото му на свободни действия, от които в определен момент могат да се породят определени права и задължения. Според Монтескьо, човек е свободен чрез закона, защото този закон е узаконил естествените права на индивида. Свободата гарантирана от закона, той нарича политическа свобода, именно защото се основава на естествените права на човека. "За гражданина политическата свобода е онова душевно спокойствие, което произтича от чувството за сигурност у всеки; за да има такава свобода, необходимо е управлението да бъде такова, че гражданина да не се бои от другия гражданин".

Възможността на гражданите да упражняват необезпокоявано своите права означава, че държавата да признава техните естествени права. От своя страна това признание доказва, че държавата не е всевластна сила. Тя е ограничена до личната автономия. Гражданите се подчиняват само на закона и поради това са уверени, че действат правомерно. Същевременно държавата също е обвързана със закона, защото въпреки, че е израз на държавна власт, той е и нейна граница за ненамеса в свободата.

Политическата свобода е неразривно свързана със закона.

Но ще се смята ли гражданинът свободен при несправедливи закони, с други думи, какви трябва да бъдат законите - това са въпроси, на които Монтескьо не дава непосредствено отговор.

Тази двойствена роля на закона според Монтескьо е гаранцията на политическата свобода като цел. "Аз - казва мислителя в "За духа на законите", правя разлика между законите, които определят политическата свобода в нейното отношение към държавното устройство и законите, които определят тази свобода в нейното отношение към отделния гражданин".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Монтескьо - разделение на властите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.