Модели на кредитния риск мениджмънт


Категория на документа: Икономика


Модели на кредитния риск мениджмънт

1.1. КАПИТАЛОВИ МОДЕЛИ1

Те са базирани на допускането, че рискьт от неплатежоспособност на задьлженията на една фирма настьпва в момента, в който пасивите на фирмата надвишават активите й. Модельт построява математическото очакване на вьзможните загуби при неплащане и при влошаване на кредитоспособността на фирмата.

Тези резултати обикновено се вземат по данни на рейтинговите агенции. Ако стойността на активите е математически нормално разпределена, то и вероятността за фалит, т.е. неплащане на задължението, може да бъде изразена като вероятността на една стандартна нормална пременлива да надхвърли определени критични стойности. Първата стъпка в този модел е изчислението на тези критични стойности, съответстващи на индивидуалната вероятност за неплащане на всеки кредитополучател (базирани от своя страна на индивидуален кредитен рейтинг). Съвместните случаи за неплащане в рамките на един кредитен портфейл се отнасят към степента, при която измененията в стойността на активите за един кредитополучател са в корелация с тези на останалите в портфейла (при модела за двумерна корелационна матрица, определена чрез групиране по страни и икономически отрасли).

Математическото разпределение на загубата на крединия портфейл се изчислява по метода "Монте Карло" в следната последователност:

1. Съставяне на случайни корелационни нормални променливи, представящи изменението в стойността на активите на всеки кредитополучател.

2. Сравнение на тези изменения с предварително изчислените критични стойности и в резултат индивидуализиране на случаите на неплащане.

3. Сумиране на загубите в резултат на индивидуалните събития на неплащане и обобщаване в загуба за целия кредитен портфейл.

4.Многократно повторение на прецедурата с цел получаване на математическото разпределение на загубата от кредитния портфейл.

1.2 РЕЙТИНГОВИ МОДЕЛИ21

Този вид модели са базирани на кредитните рейтинги на компаниите, които се изчисляват от рейтинговите агенции или от самите банки, и на вероятностите от промяна на кредитния рейтинг. Търси се вероятността от неплащане през определен период от време и очакваните за банката загуби. Данните за вероятностите от промяна на кредитния рейтинг също се подават от рейтинговите агенции и представляват матрица на прехода за вероятността за това кредитният рейтинг на една фирма да се промени през определен период от време (обикновено една година).

Поведението за съвместно сбъдване на събитието на неплащане при кредитополучателите се моделира чрез полагането на риска от неплатежоспособност (неплащане) като случайна променлива величина, обща за множество кредитополучатели. Променливостта на риска от неплащане представлява стандартно отклонение, което се наблюдава при един безкрайно диверсифициран хомогенен (еднакви по размер кредитни експозиции) кредитен портфейл от кредитополучатели в един икономически сектор. Рискът от неплащане Хκ за κ-тия икономически сектор се приема, че следва математически Гама разпределение с параметри ακ и βκ , определени за дадено математическо очакване μκ и диспресията на риска от неплащане σκ :

Хκ - Г (ακ - βκ ),

където ακ = μ²κ / σ²κ , и βκ = σ²κ / μ²κ

При анализ на едносекторен вариант, рискът от неплащане на на кредитополучателя следва Гама разпределението на секторния риск от неплащане. При многосекторен вариант рискът от неплащане на кредитополучателя следва скалата на средно претегления риск на секторните рискове от неплащане:

р|Х = ρ∑wκ.( σκ/ μκ)

където е безусловния риск от неплащане, а е тежестта на κ-тия икономически сектор, като ∑wκ = 1.

1.3 МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛИ

Тези модели се опитват да измерват риска от неплащане като функция от промените на макроикономическите фактори във времето. Факторите, които обикновено се вземат предвид , са брутният вътрешен продукт и темповете на неговите промени, безработицата, лихвените проценти, валутните курсове, покупателната способност и др.

Базират се на емпирично изведени отношения, които дефинират степента на риска на неплащане на всеки кредитополучател (или сегмент, група, сектор кредитополучатели) рi,t в съответствие с математически нормално разпределен индекс от макроикономически фактори. Макроикономическият индекс уi,t се изразява като претеглена сума от макроикономическите променливи хk,t , всяка от които нормално разпределена и с времеви лаг на въздействие.

Хk,t = аk,0 + а k,1. Хk,t-1 + а k,2. хk,t-2 + ...+ ε k,t , и уk,t = b i,0 = b i,1. х1,t + b i,2. х21,t + ... + ν i,t ,

където ε k,t и ν i,t са нормално разпределени случайни величини за измененията в сектора. Индексът се трансформира във вероятност на риска от неплащане чрез функцията рi,t = 1 / (1 + е)

Факторните детерминанти b i,k за индекса се определят чрез емпирични отношения между риска на неплащане на отделните части на портфейла, групирани по определен признак (сектори), и макроикономическите променливи с регресионни методи. Коефициентите аk, j към макроикономическите променливи могат да се определят чрез подходящи иконометрични модели.

Математическото разпределение на загубата на кредитния портфейл се изчислява отново по метода Монте Карло.

1.4 СТАТИСТИЧЕСКИ МОДЕЛИ

Този вид модели за анализ на кредитния риск се базират на статистически данни (отново източник, на които са рейтинговите агенции) относно вероятностите от неплащане ( коефициент на неплащане - представлява отношение на загубите от неплащане и експозицията) и тяхната математическа дисперсия. Посредством построяване на разпределението за очакваните загуби на всяка експозиция (клиент) се намират математическото очакване и стандартното отклонение за групи експозиции - разпределени по избран за банката признак, напр. отраслов.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модели на кредитния риск мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.