Младежката безработица в Европейския съюз и България


Категория на документа: Икономика


"Младежката безработица в Евопейския съюз и България - причини и решения за справяне с нея"

В края на 2012г. 7.5 милиона души на възраст между 15-24 г. са били без работа, не са учили и не са били на стаж. Ако се вземе категорията до 30г. стават 14 милиона души, което е 15% от младите в ЕС, включително и тези с дипломи от университети. Подобни неприемливо високи нива на безработицата са трагедия за Европа и показват в колко тежка криза са някои от членките на еврозоната.Това е един от най-подценяваните проблеми в Европа: младежката безработица и социалното изключване. По този начин може да се загуби цяло поколение в страни като Испания, Гърция и Италия където младежката безработица е много голяма. Икономи-ческата и социална цена е огромна и не трябва да се подценява.

В Испания безработицата достигна нов исторически рекорд над 4,9 млн. души са без работа Статистиката отчете, че през месец ноември на 2012г. без работа са останали близо 74 хил. души. Особено засегнати от кризата са младежите - над 53% от хората под 25 години, което е почти 1 млн. души не могат да си намерят работа.

Безработицата в Гърция е достигнала 27% в края на 2012г. в сравнение с 20.7% в края на 2011г. През последните 3 месеца на миналата година броя на безработните в южната ни съседка е бил 1 295 535 души най-високо е нивото на безработните на възраст между 15г. и 24г. - 57.8%. В същото време рецесията в страната продължава да се задълбочава поради мерките за икономии въведени от правителството на Гърция.

Друга силно засегната страна в ЕС от младежката безработица и безработицата като цяло е Италия. В рамките на първия месец на годината цели 97 хил. италианци са загубили своите работни места, като броя на безработните достига 3 млн. Това представлява скок на безработицата с 3.8% от декември и ръст с 544 хил. на италианците останали без работа от 01.2012г. до 01.2013г. Безработицата сред младите в Италия на възраст между 15г. и 24г. скочи до 38.7% . В резултат на тази рекордна безработица засилва опасенията на финансовите пазари около третата по сила икономика в ЕС.

Нека да погледнем проблема и в нашата страна. През 2007г. България заедно с Румъния официално бяха приети в голямото семейство на ЕС. Това предвеща един по-добър и достоен живот за младите хора и поколението на средна възраст , деца и внуци - най-после след близо 20 години на разруха, хаус и ограбване. Но какво се случи ? По-добрия живот за народа се отдалечи повече. Започнаха да се повишават цените на храни, горива, ел. енергия, високи лихви при кредитите, голяма безработица, а в същото това време трудовите възнаграждения не се повишават. В последните години безработицата сред младите хора в България се превърна в основен проблем за държавата и обществото. Засегнати са изключително много хора. Стагниращият пазар на труда и спадащият брой на заетите води до непрекъснато растяща безработица , която за януари 2013г. достига 12,4% при средно ниво на ЕС от 11,9 % отчете Евростат. За население в България от 7 300 000 тези 12,4% са много и това е страшно. Още по стресиращи са цифрите при младите. За декември миналата година безработицата сред младите достига 27,6%. Само в рамките на три месеца, тя се е увеличила и към края на февруари на 2013г. тя вече надхвърля 30% при средно за ЕС ниво от 23,6%. Причините за това са многобройни. Основна причина за безработицата у нас са съкращенията породени от свиването на производството, а то е резултат от световната финансова-икономическа криза възникнала през 2007-2008г. В доклада ще разгледам три също толкова основни и съществени причини довели до голямата безработица сред младите, според мен те са: ниското заплащане, малък брой на чужди инвестиции, които да предложат работни места и висок процент на хората без образование или завършен някакъв курс за работа в дадена сфера.

Първата причина, на която ще обърна внимание за голямата безработица е ниското трудово възнаграждение. Когато бях ученик по проект на училището, в което учих посетих Европейския парламент в Страсбург ( Франция). Пазарих си от местен магазин. Разбира се нямаше как да не направя една съпоствка на цените, които са в Франция и тези в България. Какво се оказа, че цените са сходни, но разликата идва от друго място и това са доходите. Според евростатистиката със своите 148 евро (310 лв.)България за поредна година остава последна в ЕС по показателя минималната работна заплата. За пример Франция минималната заплата е 1398 евро (близо 2700 лв.), а в богатия Люксембург трудовите договори не падат под 1800 евро. Това нямаше да бъде факт, ако управляващите бяха по упорити в работата си в тази посока. Това е и главната причина младите и образовани хора да търсят работа в чужбина. Какво се получава? Нашите преподаватели подготвят кадри за другите страни, в които младите ни сънародници са привлечени от добрите трудови възнаграждения и по този начин допринасят за развитието на чуждестранните икономики. Вместо да се случи обратното, ний да привличаме млади таланти в дадени сфери на работа от други страни и да запазим нашите добре подготвени младежи, които да допринасят за благото на икономическият растеж на страната ни. Едно от нещата, които трябва да се направят в тази насока е да се изгради механизъм, който в зависимост от финансовите изчисления на Министерството на финансите минималното възнаграждение да се увеличава 1-2 пъти годишно. Разбира се няма как в кратък период да достигнем минималното заплащане в западните страни, но смятам, че в по-дългосрочен план и повече политическа воля може да се постигне много по този въпрос.

След 2009г. рязко спаднаха инвестициите в икономиката, а от там и предпоставките за нови работни места. Проблемите се крият в дълбоки структурни причини, които и след като премине кризата те ще останат, а най-важният от тях е образованието. Броят на хората с висше образование в България е 1 348 700, или всеки пети (19.6 %) е висшист, a завършилите средно образование са 2 990 400 (43.4 %). Това показват данни от преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. Друга статистика показва, че само 5.5% от висшистите в България са без работа, а 50% от безработните са без образование. Тези данни обясняват, че над 60% от заетостта е в работни места и професии в сектори с ниска квалификация - търговия, строителство, охранителна дейност. Над 30% са заетите с по-висока квалификация от изискуемата. Най-силно засегнати са младежите с средно образование, без високо равнище на професионална подготовка. Около 80% от всички безработни са с ниска квалификация. В последно време наблюдаваме бум на млади висшисти завършили специалности, които не се търсят на пазара на труда или просто има пренаситеност на кадри от определени специалности. Поради тази причина днес хиляди младежи с висше образование не могат да си намерят работа.Така много млади хора остават без препитание и са принудени да търсят работа в други страни. Друг наболял проблем свързан с образованието в България е голямата безработица сред младите роми, която достига 70%. От друга страна погледнато тази група хора нямат мотивация за придобиване на образование или някаква степен на квалификация понеже имат алтернатива, а именно социалните надбавки, които получават ежемесечно. В близките години една голяма обществена група, каквато е ромската, необразована, без или с ниска квалификация, може да създаде големи проблеми, ако от сега не се вземат мерки за решаването на проблема. Държавата трябва да ги мотивира за получаване на някаква степен на квалификация, с която да си намерят работа. Безспорно в българската образователна система трябва да се приложат много реформи за да се подобри нейната ефективност. За да бъде по-лесен достъпа на пазара на труда за младите е да бъдат подготвяни още от ранни ученически години. Една от реформите, които предлагам е да се въведе са задължителни часове или в часовете с класния ръководител, в които да се учат децата как да си търсят работа. Това ще се изразява в как да придобием трудови навици, как човек да си търси работа, подкотовка на документи за кантидатстване за дадена работа, а също така и да се упражнява провеждането на интервюта за работа между учениците с помощта на учител. Друга класация показва, че всеки 4-ти българин между 15-29г. нито учи, нито работи.

Последната причина, която ще разгледам за голямата безработица са инвестициите, които са малко на брой в страната ни. Преките чужди инвестиции в България са спаднали с около 10 пъти. За януари на 2013г. преките чужди инвестиции у нас са 31.4 млн.€, а през миналия януари те са били 326.5 млн.€. В последните години се наблюдава, че най-много капитали привличаме от Гърция, Холандия, Австрия, Франция и Малта. За 2012г. у нас са влезли 1.4 млрд.€ - с 300 млн.€ по малко от 2011г. когато те са били 1.7 млрд. €.Всеки логично мислещ човек би се сетил, че когато има голям брой инвеститори ще има работни места, а следователно тези чужди фирми ще внасят приходи в държавата под формата на данъци, което ще тласка икономиката на страната напред и нагоре. След като бъдат привлечени инвестиции ще се отворят нови работни места, които трябва да бъдат предложени на безработните. Но какво наблюдаваме ? Държавата не прави нищо в това отношение. В последният месец виждаме големи протести от страна на народа, който протестира срещу високите цени на ел. енергията. За кой инвеститор това ще бъде мотивация да дойде в България и да развие дейност. По скоро това ще му въздейства демотивиращо и ако е имал някакъв интерес, той веднага ще се отдръпне и ще се преориентира към друга съседна държава. По този начин ниe губим инвестици, приходи в държавната хазна под формата на данъци и работни места. За това мисля, че ако държавата в най-скоро време започне да работи по този въпрос да привлича инвестиции, а не да ги отблъсква, ний постепенно ще наблюдаваме намаление на безработицата сред младите и икономически растеж. Защото точно това допринася за развитието на икономиката на даде страна, а именно инвестициите. България трагично се нуждае от инвестиции. Те ще се привлекат като направим държавата ни данъчно привлекателна. Затова предлагам да се приложат минимални данъци. Основното предизвикателство пред българското правителство днес е да бъдат създадени предпоставки за повишаване на заетостта, за намаляване на бедността и за преодоляване на социалната изолация в условията на все още неблагоприятната икономическа среда. Засега, обаче, очевидно не достига политическа воля за това.

Друга алтернатива за решаването на голямата безроботица е приемането на програма от социалните министри на всички държави в ЕС, имаща за цел намаляване на безработицата в евро съюза. На 8.02.2013г. на среща на социалните министри от всички европейски държави се реши да се отделят 6 млрд. евро за борба с младежката безработица за периода 2014 - 2020г. По-първоначални разчети на страната ни се падат 75 млн. евро от тези пари. Идеята ми е тази сума да бъде използвана възможно най-добре, а именно. Министерството на социалните грижи да установят едно партньорство между работодателите и образователните институции, които да предлагат работа или обучение на младите, с което те по-лесно да си намерят работа. Програмата ще съдържа реформи за подобряване гъвкавостта и сигурността на пазара на труда както и гарантиране на по-добри условия на труд. Младежите трябва да бъдат активизирани на пазара на труда, защото те са бъдещето за развитие на икономиката в дадена страна. Активизирането ще се постига чрез облекчен достъп до регистрация при търсене на работа. Също така предлагам в тази програма да се включи платен стаж или осигуряване на работно място след завършване на образование в рамките на няколко месеца, в които работодателите да преценят дали съответния човек е добър за дадена позиция и да го наеме за постоянно.

Знаем, че в основата на кариерното развитие и намирането на подходяща работа стои образованието. Както е казал Нелсън Мандела "Образованието е най-силното оръжие, с което можем да променим света". В Българските университе и училища безспорно има високо качествено образование, които подготвят бъдещото на страната ни, а именно младите, а ние просто трябва да го оползотворим възможно най-ефективно.

Използвана литература:
1. Национален статистически институт (nsi.bg);
2. Capital.bg
3. Агенция по заетостта (az.government.bg);
4. Учебник по макроикономика Издателство "СТЕНО" Варна, 2010г.
5. Investor.bg





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Младежката безработица в Европейския съюз и България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.