Младежка безработица


Категория на документа: Икономика



Младежката безработица в България - проблем

Един от основните и важни проблеми, който възниква в България е безработицата. А какво представлява тя? За безработни се считат всички лица, които са включени в активната работна сила, но са лишени от работа, всички тези лица активно търсят и са готови да постъпят веднага на работа срещу заплащане. Най-силно засегнати от явлението безработица са хората между 16 и 29 годишна възраст, това са т.нар. младежи.

Нарастването на безработицата води до намаляване на БВП, което рефлектира и върху жизненото равнище на населението, спада инвестиционния поток, свива се производството.

Днес в целия свят по данни на Международната организация на труда над 60 милиона млади хора са без работа. Статистиката показва, че средното
ниво на безработица сред младите жени и мъже е близо три пъти по-
високо от колкото сред възрастното население. Картината в България
не е по-различна.

Причините за това състояние са: образование, което не съответства на нуждите на трудовия пазар, трудното започване на първа работа, по-ниското заплащане, както и миграция след завършване на образованието в търсене на по-добра реализация.

Държавата и в частност провежданата от нея социална политика трябва да играе основна роля в грижата за младите хора. Основна предпоставка за оцеляване на обществото като организация е възпроизводството на човешкия ресурс, а от там и смяната на самите поколения.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

1.Темповете на нарастване на младежката безработицата в България са едни от най-високите в Европа.
Коефициентът на безработица показва дела на безработните от икономически активното население във възрастовата група 15-24 години. Икономически активното население представлява сборът на работещите и безработните в тази възрастова група.

2.Засега не се наблюдават тенденции на затихване на процеса на отпадане на младежите от трудовия пазар. Индикациите са по-скоро за обратното - близо половината от работещите млади хора (48 %) се притесняват, че може да бъдат съкратени; на близо една трета им бавят заплатите.

3.Тревожно висок е процентът на продължителната безработица (над една година). Близо половината (46 %) от безработните млади хора са без работа повече от една година. Всеки шести от безработните млади хора над 20 години никога не е започвал работа!

4.Драстично се променя структурата на младежката безработица. Ако преди две години сред безработните млади хора доминираха нискообразованите, слабоквалифицирани младежи от малцинствените групи и от селата, сега това не е така. Безработицата става все по- високообразована и все по-градска.

5.Офертите в Бюрата по труда за свободни работни места (и възнаграждение) категорично не отговарят на квалификацията и претенциите на младите хора. Пред Бюрата са все пове висококвалифицирани млади хора, които категорично не могат да
приемат оферти за нискоквалифицирана и нископлатена работа.

6.Нарастващата младежка безработица тласка младите хора преди всичко към емиграция. Спецификата на пазара на труда не предполага вътрешна трудова миграция и алтернативата се вижда единствено в емиграцията. Над 90 000 млади безработни заявяват намерението си да напуснат страната още тази година в търсене на работа зад граница.

РЕШЕНИЯ НА ПРОБЛЕМА

Решението на проблема е комплексно и включва съвместна работа на държава, бизнес, университети и самите млади хора.
Държавата, образованието и работодателите трябва да работят заедно, да създадат програма за стабилно развитие на таланти и кадри, от които бизнесът има нужда. За тази цел може да се направи анализ за кои компании България представлява интерес и какви кадри се наемат, кои чуждоезикови комбинации са най-търсени и нужни.

1.Образованието е ключов фактор за справяне с проблема.
Нужна е преквалификация на студенти, чиито специалности не са търсени на пазара на труда в момента.

2.Работодателите от своя страна трябва да предлагат интересни и различни начина за работа на младите, да установят тесни връзки с образователните институции и заедно да развиват умения у младите хора като комуникационни и презентационни компетенции.

3.Държавата трябва да инвестира активно в модерно обучение и материална база и да насърчава фирмите да наемат стажанти и млади висшисти да работят за тях.

4.Повишаването на стандартите за качество и достъпността на висшето образование.

5.Безработните млади хора произлизат от най-различни групи и следователно трябва да бъдат категоризирани според техните нужди и способности с цел по-добро осъществяване на предприетите мерки.

6.Засилено професионално образование и обучение на преподавателските кадри, особено по отношение на съвременните методи на преподаване и използването на нови технологии.

7.С оглед да се преодолее липсата на стаж и професионални умения е необходимо работодателите са бъдат стимулирани при наемане на работа на млади хора без стаж.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Младежка безработица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.