Микроикономика - кратко експозе


Категория на документа: Икономика


Микроикономика
КРАТКО ЕКСПОЗЕ
Тема 1. Основни концепции
Целта на първата тема е да дефинира обекта и предмета на микроикономиката, да формулира концептуалната основа на използваните подходи при решаване на практическите проблеми.
Основният проблем на всяка икономическа система е как да използва ограничените си ресурси за да задоволи неограничените си потребности. Оттук се извеждат и трите основни въпроса - какво да се произведе, как да се произведе и за кого да се произведе? Начинът, по който се решават тези въпроси определя и типа на икономическата система.
Съвременната икономическа теория обобщава постиженията на видни представители и школи от този дял на обществената наука. Структурата й е подредена в два основни дяла - микроикономика и макроикономика, а подходите, които използва са в най-добрите традиции на класицизма и неокласицизма, обогатени с кейнсианството, монетаризма, теорията за рационалните очаквания и други.
Микроикономиката изследва поведението на обособените единици в стопанството - фирми, домакинства, правителство, неправителствени организации и др. Характерно за нейния подход е признанието на свободата на техния избор, затова често я наричат наука за избора, който тези стопански субекти правят по отношение на начина на използване на ограничените ресурси. те са активни субекти вземащи решения в динамична пазарна среда и разбирането на закономерностите на функциониране и развитие на тази среда е условие за рационално мислене и поведение.
При осъществяването на избор, стопанските субекти трябва да отчитат всички възможни алтернативи, те ги "класират" по степен на значимост и очаквана възвръщаемост. Една от най-важните концепции в икономическата теория е тази за алтернативната цена на избора. Всяко решение за начина на използване на ограничени ресурси отнема същите от другите алтернативи, т.е. те няма да се състоят. Алтернативната цена е оценката на най-добрата пропусната възможност, от която сме се отказали в името на конкретния избор. Спрямо нея ние оценявами и постигнатите резултати. Рационално мислещите и действащи индивиди се стремят да получат възвръщаемост над алтернативната като направят разходи под алтернативните. Не всички, обаче постигат това. Пазарът предлага критерии за оценка на успеваемостта на всяко стопанско начинание.
Едно от условията за постигане на ефективност е използването на всички налични в системата ресурси без остатък, в пълния им капацитет. Тогава се постига пълна заетост и се казва, че икономиката се намира върху границата на производствените си възможности. Тя показва различни комбинации от две блага или групи блага, които могат да се произведат при пълно и ефективно използване на дадените ресурси - природни, трудови, капиталови, предприемачески. При разглеждането на този въпрос обърнете внимание върху факта, че тук не се коментира какъв е този избор, т.е. каква е избраната комбинация от блага, дали са отдадени предпочитания в по-голяма или по-малка степен на техните разновидности. Водеща е идеята за постигане на ефективност при пълна заетост, а тя е налице, когато избора е върху границата; когато същия е в точки извън (под или над) границата, той се счита за неефективен. Важното е да се разбере, че всяка промяна в предпочитаните комбинации има своята алтернативна цена - всеки прираст на производството на един продукт е съпроводен от намаление на производството на друг. Така се извежда и проследява действието на закона за нарастващата алтернативна цена, чиито проявления можем да открием и в ежедневната ни практика.
По този повод за първи път (в рамките на този курс) се запознавате с един от най-често използваните инструменти на микроикономическите анализи - графиката на връзката и съответно - кривите, изразяващи характера на тази връзка. Още тук следва да усвоите това, което означаваме с израза "движение по кривата" и с израза "изместване на кривата". С "движение по границата на производствените възможности" се проследява промяната в комбинациите от блага, но при фиксирани ресурси. Ако настъпи някаква промяна в ресурсната осигуреност на системата, тогава цялата граница на производствените възможности се измества в определена посока. Ще затвърдите тези познания ако разработите задачата за самоподготовка на стр.28 от учебника.
Още по-добре ще усвоите използването на този прост инструмент на анализа ако разработите и задачата от стр. 41 на учебника, в която е изведена една типично пазарна зависимост, която се разглежда по-подробно в следващата тема.

Тема 2. Пазарно ценообразуване
Целта на темата е да усвоите съдържанието на основни пазарни категории и да разберете как действат пазарните механизми, до какви резултати се стига на конкретните пазари при наличието на промени в поведението на главните участници - тези, от страна на търсенето и тези, от страна на предлагането. Все пак, да се има пред вид, че е представена въвеждаща пазарна теория при приемането на много предварителни ограничения.
Още в началото се представя един силно опростен модел на пазарна размяна с оглед да се откроят главните действащи субекти, техните мотиви и възможности за реализация на специфичните им цели. Обърнете внимание на фиг.2.1. - срещуположното движение на стоковите и паричните потоци е условие за осъществяване на ефективна пазарна размяна.Без опосредстващата роля на парите като еквивалент на размяната, същата не би била възможна в съвременното общество. От схемата се вижда още, че всеки един от двете групи субекти (сектори) изпълнява едновременно ролята на търсещ и предлагащ и това е условие за неговото равновесие. Домакинствата не могат да търсят, т.е. да правят разходи за покупки, ако не предлагат ресурси за производствено използване, срещу което да получават доходи. Фирмите не могат да предлагат стоки и да получават приходи от продажби, ако не правят разходи за закупуване на необходимите им ресурси. В този кръговрат умишлено не сме включили държавата, финансовия сектор и външните отношения, а те също имат своето място.
Разглеждането на пазара се подчинява на следната логика: първо анализираме двете пазарни сили търсене и предлагане поотделно и независимо една от друга, след това ги поставяме в едно и също пазарно пространство и време и правим изводи относно пазарната реакция. Този подход има една много важна особеност: веднъж пазарните цени са взети като фактор /причина/ за определено състояние на изследваните категории, а след това те се разглеждат като резултат от тяхното взаимодействие. Това не бива да ви учудва, защото в икономическия живот много често причината и следствието си разменят местата.
Търсене на една стока е определено като връзка и зависимост между търсените количества от нея при различни пазарни цени. Обръщам ви внимание върху строгото разграничение на това, което означаваме с "търсените количества от стоката" и "търсенето на стоката". Първото е едномерна величина, второто е категория изразяваща определена връзка. Законът за търсенето е "закодиран" зад цялата крива на търсенето, която изразява обратна връзка между промените в пазарната цена и търсените количества. С движение по всяка крива на търсенето проследяваме неговото действие, което е изведено "при равни други условия".
Влиянието на извънценовите фактори на търсенето, каквито са промените в доходите на потребителите, цените на други стоки, очакванията за развитието на пазарите и други, променят цялото търсене. Това се изразява чрез изместване на кривата на търсене: нагоре надясно, ако то нараства и надолу наляво - ако намалява. На фиг. 2.3. е дадена съответната илюстрация и доказателства, но ако искате да сте сигурни, че правилно сте разбрали разликата решете задачата за самоподготовка на стр. 56.
Същият подход се използва при изследване на предлагането. То е определено като връзка и зависимост между предлаганите количества от стоката при различни нейни пазарни цени и се илюстрира чрез крива на предлагането. Влиянието на извънценовите фактори води да увеличаване или намаляване на цялото предлагане и се показва чрез изместване на кривата на предлагане надолу надясно и нагоре наляво. На стр. 60 - 61 има аналогична задача за самоподготовка.
Пазар съществува само при наличие на търсене и предлагане. От тяхното съотношение зависи характеристиката на пазара. Само когато търсените и предлаганите количества от стоката съвпадат е налице пазарно равновесие и сделките се осъществяват по равновесни пазарни цени. Извън равновесната точка също може да има сделки. При пазарна цена над равновесната ще се формира излишък, а при пазарна цена под равновесната - дефицит. Ако пазарите са конкурентни и напълно свободни подобни неравновесия трябва да се "изчистят" чрез приспособяване към равновесната цена. Подтикът трябва да дойде от онази страна, която е в неизгодно положение. Това не означава, че в реалната действителност пазарите са винаги равновесни. Причините за това са комплексни, но най-вече в нарушение на правилата на свободната конкуренция.
В динамичен аспект дори да е установено пазарно равновесие, същото може да бъде нарушено под въздействие на промяна в търсенето, предлагането или и двете. Тогава пазарите могат да се приспособяват към нови равновесни точки, при което може да настъпи промяна в пазарната цена, в равновесните количества или и в двете. Варианти на такова приспособяване са дадени на стр.66 -67, а ако направите упражнението от стр. 68-69 ще бъдете сигурни, че сте ги разбрали.
В края на тази тема се спираме на въпроса за ефектите от държавната намеса чрез определянето на максимални и минимални цени. Това е добра илюстрация на необходимостта от съпътстващи мерки, когато държавата желае да регулира свободните пазарни механизми. Тук са разгледани целите на такава намеса и резултатите, до които тя води ако няма съответните компенсации - субсидии за производителите или за потребителите. За съжаление, подобни действия, колкото и да изглеждат радостни за продавачите или за купувачите изискват допълнителни бюджетни средства за поддържане на статуквото. А както е известно, главен принос в приходната страна на бюджета имаме ние - данъкоплатците. Изводът е: намесваш ли се на пазара бъди готов да заплатиш алтернативната цена за това, а ако нямаш средствата - по-добре не го прави, защото само ще влошиш положението.

Тема 3. Еластичност на търсенето и предлагането
Въпрос с повишена трудност, но и с голямо значение е този за еластичността на търсенето и предлагането. С това понятие обозначаваме свойството на една икономическа величина да променя своите параметри под въздействие на промяна в друга икономическа величина. Тези съотношения могат да се изчисляват, за което се предлагат различни коефициенти на еластичност - на търсенето от цената, на предлагането от цената, на кръстосана еластичност и др. Еластичността и начина на изчисляване на съответния коефициент и представена възможно най-просто. Не забравяйте, че при тези изчисления трябва да се работи с процентни изменение в търсените или предлаганите количества и цената или другите техни детерминанти.
По стойността на коефициента на еластичност се съди за вида на търсенето или предлагането на стоката, а това има голямо значение за практиката. Ако Вие сте продавач на една стока и знаете, че коефициента на нейното търсене от цената е 2, то можете да проектирате промените в стокооборота при взимане на решение за намаляване или увеличаване на цената. Ако решите да направите сезонно намаление с 30% от цената, следва да очаквате (при равни други условия) ръст на продажбите с 60%. Такива примери доказват, че дори елементарната пазарна теория има своята емпирична проверка и значение. Струва си да положите усилия и да решите задачата за самоподготовка на стр. 80.
Еластичността на търсене от дохода показва степента на изменение в търсеното количество на стоката при единица изменение в дохода на купувачите. В зависимост от стойността на коефициента на еластичност на търсенето от дохода, може да определи и вида на благата - нормални, малоценни, от първа необходимост или луксозни (превъзходни). В текста за анализ на стр. 81 - 82 се съдържат конкретни данни за различните стойности на този коефициент в САЩ.
Еластичността на предлагането от цената е степента на изменение в предлаганото количество на стоката при единица изменение в нейната цена. И тук в зависимост от стойността на съответния коефициент може да се определи вида на еластичност на предлагането - единично, еластично, нееластично, съвършено нееластично или съвършено нееластично предлагане. Те са обвързани с периода, в който фирмата реагира на определени ценови промени. Илюстрацията на това приспособяване към пазарното равновесие в текущ, краткосрочен и дългосрочен период е дадена на фиг. 3.2. Важно е да сравните степента на промяна в равнището на цените.
В края на тази тема се разглежда един практико-приложен аспект на еластичността на търсенето и предлагането - ефектите на данъчното облагане. От приложените илюстрации на фиг. 3.3. и 3.4. се вижда, че в зависимост от вида на еластичност, тежестта на данъчното облагане се понася в различна степен от производители и потребители на стоката.

Тема 4. Потребителски избор
Целта на темата е да се запознаете с основни положение от теорията на потреблението, която навлиза в мотивите на потребителското поведение и дава предписания за условията на рационалния избор.
При запознаване с нейното съдържание следва да се имат пред вид някои предварителни уговорки. Първо, потребителят е напълно суверенен в своя избор, на свободните конкурентни пазари не съществува принуда, той разполага с пълна информация за стоките и условията на продажбите. Второ, потребителят действа съобразно субективните си предпочитания, а те отразяват неговите потребности и степента на тяхната задоволеност в определен момент. Трето, потребителят се съобразява по необходимост с бюджетните си ограничения, той може да похарчи толкова средства, с колкото разполага и най-важен ориентир за решенията му са пазарните цени на благата.
Теорията за потребителския избор е представена от позициите на два подхода: според кардиналния подход потребителят може да дава оценка на различните единици от благото в зависимост от степента на насищане на потребностите; според ординарния подход - потребителят подрежда предпочитания си към определени комбинации от блага. Двата подхода тук не се конфронтират, а взаимно се допълват.
Най-напред се спираме на теорията за полезността на благата, свойство, което им отрежда само потребителя чрез признанието, че те задоволяват неговите потребности. Обърнете внимание на категориите обща и пределна полезност и на връзката между тях, защото тук се прави крачка към усвояването на маржиналното мислене. Субективната оценка се дава в специфични измерители - ютили, нещо като точки за полезността на всяка и всички единици от количеството на благото.
Естествено е когато количеството на благото нараства потребителят да дава по-висока оценка на по-големите количества. Но да потребяваш по-вече означава да задоволяваш на по-висока степен потребностите си и така тяхната интензивност да намалява. Това обяснява защо на всяка следваща допълнителна единица от благото потребителят дава намаляваща оценка. В момента, в който за определено количество от благото общата полезност достига своя максимум, пределната полезност е нулева. Това показва, че докато преценката за пределната полезност на благото е намаляваща, но все още положителна величина, потребителят потенциално би купувал от нея, но когато пределната полезност е нулева, той вече не се интересува от нея. Тук все още не става дума за реални покупки, а за пределна готовност да се заплати определена цена за определно количество от стоката.
Едва когато потребителят съпостави преценката за пределната полезност на благата с техните цени, той може да вземе рационално решение - какви количества от всяко едно от тях да закупи. Равновесието му се постига, когато претеглените спрямо цените на благата оценки за пределните им полезности се изравнят.
Представата за сложния свят на субективните предпочитания се допълва от теорията на безразличието, чието необичайно наименование идва от възможността потребителят да избира между комбинации от блага, които задоволяват в една и съща степен потребностите му и към които той е безразличен. Това означава, че по всяка крива на безразличие съществуват възможности за заместване на благата, без това да доведе до намаляване или увеличаване на общата полезност, извличана от тяхното потребление.
Теорията за безразличието и за заместването на благата има и практическо значение. Ако си представим, че продавачите са в състояние да обособят няколко групи потребители с идентични предпочитания към заместване, то те могат да построят техните карти на безразличие, а по тях да определят кои са онези минимални количества от благата, които потребителите биха купили, т.е. извън които не биха препочели да ги заместват.
Равновесното решение на всеки потребител предполага да се съпоставят субективните предпочитания с възможностите за закупуване на комбинации от благата. Последните са определени от една страна - от разполагаемия доход на потребителя, а от друга - от цените на стоките. Използвайки тази информация е възможно да се построи линия на бюджетното ограничение на потребителя. Всяка точа, лежаща върху линията е ефективна защото ограничава покупките до размера на разполагаемия доход. Понеже дохода, а и цените на благата са динамични величини, линията на бюджетното ограничение може да се измества под влияние на техните промени. Тук е мястото да разберете, че промените в цените провокират промени в реалния доход и да ги разграничите от промените в номиналния доход.
Крайното решение за равновесието на потребителя е представено като съвпадение на субективните предпочитания и бюджетните ограничения. Илюстрира се чрез изведените вече криви на безразличие и линия на бюджетното ограничение. Точката, в която тя се допира до най-високо лежащата спрямо нея крива на безразличие отговаря формално и реално на всички изисквания за рационален избор. Потребителят ще закупи една от еднакво предпочитаните от него комбинации от две блага и тя напълно ще се побеле в рамките набюджета му.
Наличието на промяна в неговия номинален доход, в цените на стоките или и в двете едновременно, води до приспособяване към ново равновесие. Така се очертават линиите "доход - потребление" и "цена - потребление", които тук само са загатнати.

Тема 5. Производство, разходи и приходи на фирмата
Целта на темата е да въведе студентите в теорията на фирмата като основна микроединица, която осъществява производство съобразно ресурсите и технологиите, с които разполага и предлага крайния продукт на пазара. Мястото на темата в курса може да се определи като основно, защото тук се извеждат категории, които се използват активно във всички следващи теми.
Тук следва да се имат пред вид няколко предварителни уговорки: първо, абстрахираме се от вида на фирмата, нейните размери и конкретен обект на дейности. Второ, разглеждаме фирми, които осъществяват бизнес с цел печалба без да навлизаме в дискусията относно другите им цели. Трето, приемаме, че фирмата оперира в конкурентна пазарна среда и възприема адекватно ценовите сигнали. Общият подход към анализа на фирмата е насочен навътре към икономическата й организация и функциониране, а спецификата на пазарите, на които тя предлага продукта си оставяме за разглеждане в следващата тема.

Всеки производствен процес предполага съединяване на определени фактори на производството с цел получаване на краен резултат. В условията на пазарното стопанство този процес е свързан с осъществяването на разходи и получаването на приходи. Образно казано, през фирмата преминава от една страна стоков поток, при което входящите ресурси се превръщат в готов продукт, а срещуположно преминава паричен поток, като приходите от реализация постъпват във фирмата, а разходите за закупуване на ресурси излизат извън нея. Фирмата е жив организъм, от чиито действия в пазарната среда зависи състоянието и развитието му.
Зависимостта между входящите ресурси и максимално възможния обем на краен продукт се отразява в производствената функция, която тук е представена само чрез два фактора - труд и капитал. Идеята е, че всяко желание за промяна в обема на крайния продукт по необходимост предизвиква промяна в обема и комбинациите на използваните производствени фактори. Реакцията на фирмата зависи от времеви ограничения. По-нататък анализа се развива в две направления: решения на фирмата в краткосрочен и в дългосрочен период.
В краткосрочен период е възможно да се променя обема на част от производствените фактори, но поне един от тях остава фиксиран. Най-често това е капиталовия фактор, чието създаване и разширяване е свързано с инвестиционен процес. Ако фирмата желае да увеличава крайния резултат и за това наема допълнителни количества от един променлив фактор, то тя се сблъсква с т.н. намаляваща възвръщаемост от този фактор. В пример на стр. 71 и чрез графика на следващата страница показваме тези закономерности. Тук са изведени категориите общ, среден и пределен продукт на труда, който е взет в качеството на променлив фактор. Забележете, че с нарастването на общия продукт на труда, след достигането на определен обем на производството пределния продукт започва да намалява. Когато общият продукт достига своя максимум, предления продукт е нулева величина. Оттук нататък фирмата не може да разчита на променливия фактор за да увеличава производството. Възможностите на краткосрочния период са изчерпани.
В дългосрочен период всички фактори са променливи и фирмата може да избира ефективни технико-икономически комбинации от производствени фактори. За да се представи най-общо този избор сме използвали анализа "изокванти - изокости", чрез който се съчават технологични и икономически съображения. Ако вече добре сте усвоили инструментите за представяне на равновесието на потребителя (от предходната тема), не може да не откриете известно сходство. Тук всяка изокванта показва технологично възможни комбинации от два производствени фактора, чрез които се произвежда един и същ обем продукция. Ако фирмата желае да произведе по-голям обем, тя минава към по-високо разположена изокванта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Микроикономика - кратко експозе 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.