Мениджмънт на детската градина като социална организация


Категория на документа: Икономика


 Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий"
Педагогически факултет

Учебна дисциплина: Педагогически мениджмънт

Реферат

На тема: Мениджмънт на детската градина като социална организация

Разработил:Г.Начева Проверил:........
фак.номер-842 ПНУП Проф. Д-р Пенка Костова

Велико Търново

2013
Образователния мениджмънт определя учителя като главна фигура, с неговата активност се извършват образователни промени в съответствие с изменящата се социална среда. За детския учител е предизвикателство да бъде мениджър на детска група. Тук се разглежда спецификата на мениджмънта в детската група, дават се идеи подпомагащи реализацията на тази негова отговорност като: избор на програма, съобразен със спецификата на детската група; планиране в екип на позитивни промени в зависимост с мисията, визията , и целта на мениджърския оперативен план на детската градина и група; внедряване на селективни иновации; превличане на родителите и сътрудничество с културни дейци. Образователният мениджмънт в съответствие с промените и ролята на учителя го определя като мениджър, които реализира управленската дейност. Към мениджъра на класа са отправени много теоретични разработки през последните три десетилетия на миналия век (Тодорина, 2005; Иванов,2003; Иванов, 2005; Балкански,2001), но на детския учител като мениджър на групата са посветени разработки (Аврам,2009). Целта тук е да се очертае спецификата на мениджмънта на детската група, да се съберат подходящи ориентири за учителя в изпълнението на ролята му и да се дадат нови идеи за успех в мениджмънта на детската група. Педагогическото възпитание в детската градина на дадена група определя определя различията в реализацията на учителя като мениджър. В трудовете на Д. Кацаров (по Тодорина, 2005, с. 39), преди да се говори за мениджмънт в българското образование, се изброяват няколко активности, които определено са за съвременния мениджър- да прави организация, да ръководи, да подпомага и координира. Могат да бъдат изведени и други функции значими за мениджъра като: комуникативна и конструктивна при М. Михайлов (Михайлов, 1996); иновационната, контролиращата, преговаряща при К. Маджарова (Маджарова, 1997); управленска ; стимулиращата; формиращо- модиалиращата и представителната у П. Радев (Радев, 2000). Детският учител мениджър е призван да сътвори цялостната атмосфера на педагогическото възпитание с децата от групата, с родителите, с директора мениджър на детската градина; с педагогическия колектив и помощния персонал. От една страна това е трудна и много отговорна работа за мениджъра на групата, а от друга-голяма възможност за разгръщане на организационно-ръководния потенциал в съответствие със съзидателната среда, която стимулира формирането на личността на детето, в дадената детска група. Изпълнението на ролята на учите превъплътил се в мениджър, може да започне със самооценка на създадения си стил на организация и управление в групата. Той трябва да има авторитет, да е либерален, демократичен, с цел да се съпостави предимствата и недостатъците на резултатите от избрания стил. Аналитичния подход от двамата мениджъри на групата, може да доведе, до осъзнаване на влиянието на стила на управление в педагогиката върху моментното състояние на групата. Постигнатата или недостатъчна яснота, би могла да бъде подпомогната от класифицирането на възпитателния стил на учителя на класа. Предложено е от редица автори- Слейтър, Рупър,Диас (Радев, -2001, с. 81), с което мениджъра-детски учител се съобразява. Например във възпитателния стил на Слейтър са на лице: строгостта, толерантността, съпричастността, топлотата и други; Рупър-грижата, смелостта, добротата и др. А във възпитателния стил на Рейналдо Диас са на лице четири роли на "диктатор", "майка", "лекар", и "възпитател". В българското образоване ролята на детския учител е била определена, като възпитателна роля, съвпадаща с характеристиките представени от Диас. Съвременния детски учител сътворява творческата и стимулираща атмосфера за развитието на детето. Тя се гради на доверието между всички участници във възпитателния процес. А най-значимата и водеща в предучилищна дейност е играта, която определено подпомага израстването на детето. Организирането, планирането и управлението на детската група е сложно, но желано от детския учител. Той се изявява като учител творец в много по-голяма степен от учителя-мениджър на класа, поради спецификата на ролята му, че е сътворил целия процес на детското развитие в предучилищна възраст. Индивидуално или групово самооценили се двамата мениджъри, изпълнява функцията на ориентир в каква посока той може да бъде коригиран и дообогатен, за да създава промяна и заявка за лидерска позиция(Аврам,2009,с.443). Трябва да се направи оперативно планиране на всички искани промени, и да се диагностицира състоянието на групата. Трябва да се намерят подходи подходящи за групата, методи и способи за подходящи иновации-да се създаде нещо ново в съществуващото положение, което до голяма степен отговаря на новите обстоятелства и изисквания. (Бижков Г., 1994; Златева, 2007; Златева, 2009;Христоматия,2003). Промени които създават благоприятна творческа атмосфера-на удовлетворение от това, че е овладян процеса на познание, на радост от съвместната игра, задоволство от обогатената комуникация и толерантност, и приемане на различното (Аврам, 2010:161). Постижението на мениджъра до голяма степен зависи от умението му за работа в екип, от смелостта за нововъведения, от чувството за отговорност и други. От голямо значение е подбора на програмата, по която ще работи мениджърския екип ч съответствие с конкретните специфичности на тяхната група: наличност на деца от различни етноси; надарени деца; деца с хронични заболявания; деца в приемни семейства; деца лишени от родителски грижи и т. н. Двамата мениджъри на групата-детски учители се нуждаят от групова стратегия, която подпомага работата им. Тя показва стремежа да създадат условия за изпълнение на мисията, и целта на мениджъра на групата. Съдържанието на стратегическото планиране обхваща глобално остатъка на престоя на децата в детската градина-ако то се отнася за първата възрастова група, ще обхване период от четири години. За да се постигне успешно реализиран мениджмънт на групата, се изисква да бъдат заложени добре обмислени- мисия, визия и цел. Привличането на семейството под различни форми е важен момент за всички утвърдени програми за детската градина. Тук важно място заемат и родителите. Работата с тях е неизменна част от възпитателната функция на детския учител и е закономерен интересът с какво тя се променя, при една нова роля на учителя. А в перспектива трябва да виждаме себе си като основен инструмент за промяна...(Христоматия, 2003, с. 32). Във философията на една от възможните програми за детската градина "стъпка по стъпка" е залегнало специалното координиране на взаимодействието детска градина- семейство, чрез въвеждане на допълнителен щатен координатор за детското заведение. Така се повишава комуникацията и участието на родителите в живота на детската градина. При налично комуникативно участие на родителите в детската група, усилията на отделните мениджъри по групи могат да бъдат координирани. За изграждане режима на децата, и техните дейности в групата важна роля заемат родителите, техните професии, компетентността им в различните сфери, и доброто им общуване. Иновационният мениджмънт е зависим от водещите успешни компании и от факта, че те се " посветили на новото и имат несекващ интерес към него и към процеса на промените ". ( Христоматия, 2003, с. 52). Важно правило за възпитанието на децата в детските градини откриваме в думите: " колкото повече се променят нещата, толкова повече те остават същите и това ще бъде така, докато не научим нашият урок, че промяната изисква различни от съществуващите начини на мислене и действие".( Христоматия, с.31 ). За да се осъществи дадена благоприятна промяна в детската градина е от голямо значение яснотата и значението на организационните условия. При обединяване на усилията на мениджърите в изучаването на позитивни практики се привличат всички участници във възпитателното взаимодействие, за осъществяване на активно сътрудничество между детска група и семейство. Това сътрудничество осигурява модел на взаимопомощ и споделена отговорност. То е старт за постигане на позитивна промяна. Друго важно условие за позитивна промяна е възприемането на незадължителност и стандартност на процедурите. Мениджърите имат право да разпределят и извършват останалите задачи в зависимост от характера на иновационния модел. Успешността на мениджмънта е резултат от цялостния процес на реализиране на поставените цели в зависимост от постигнатото мениджърско сътрудничество. Постигането на работната среда, в която се цени работата на всеки, високо се оценяват индивидуалният почерк , достойнството и личната свобода., когато тя не нарушава свободата на другия.Работната среда характеризираща се с подчертаване на взаимната зависимост между участващите личности в отсъствие на конкуренция; в добронамерена съизмерност с другите ; в умение заедно да се радват на успехите- тази работна среда изпълнява функцията да подпомага и да създава условия за успешна промяна, без която успеха в мениджмънта е невъзможен. Успешната промяна в мениджмънта може да се постигне при нейното разглеждане като процес, който се осъществява във времето и се характеризира с продължителност, като периода обикновено е няколко години . Колкото по- радикална е промяната, толкова повече се увеличават трудностите, които трябва да преодолее.Мениджмънта е постижим, когато се извършва от хора, с фокус в личностната им промяна, когато са затапени принципите на диференциация и индивидуализация. - "Тъй като промяната е изключително лична, то ясно дефинирани интервенции са нужни за различните индивиди.Отделянето на внимание на индивидуалния процес на всеки може да се засили процеса на подобрение". (Христоматия 2003;33). В мениджмънта може да се постигне голям успех, когато мениджърите се учат не само от своя собствен опит, но и от външните условия, и от опита на другите. Успешният мениджмънт се извършва от добри мениджъри, които " виждат себе си, като част от по-висока , външна за тях цел" (Христоматия, 2003; 55), от хора, които успешно управляват промените. Според британския психолог и бизнес консултант Валери Стюард (Христоматия, 2003: 55-56) характерните черти на успешно управляващи промените са:
1. Те знаят много добре какво искат да постигнат. 2. Те могат да превръщат желанията в практически действия. 3. Те са в състояние да виждат предложените промени не само от своя гледна точка, но и от тази на околните. 4. Нямат нищо против да рискуват и да бъдат критикувани за това. 5. Те не държат традициите, но уважават опита. 6. Плановете им са гъвкави. Съобразяват определените цели с наличните ресурси. 7. Не се отчайват от трудностите. 8. Използват обстоятелствата така, че те да способстват промяната. 9. Обясняват ясно промяната. 10. Включват служителите в управлението на промяната и се грижат за тяхната сигурност. 11. Не натрупват промените, а изчакват постепенното свикване с всяка от тях. 12. Представят промяната като рационално решение. 13. Когато е възможно, осъществяват промяната лично, като поощряват онези, които им помагат. 14. Дават подробна информация за възможните резултати. 15. Показват, че промяната е свързана с работата. 16. Имат опит в успешно управление на промяната.
Напълно адекватно е съотнасянето на изброените характеристики към детския учител мениджър с промяна на десетата и тринадесетата- съответно в подмяна на субектите " служители " с помощния персонал и родителите в десетата и тринадесетата в елиминиране на текста, " когато е възможно". Всички изброени черти у хората,които могат да управляват промяната, се проявяват чрез техни конкретни умения, които тук подробно няма да се разглеждат, а само избирателно ще бъдат упоменати умения за: поставяне на цели и планиране; събиране и обработка на значителни количества информация и нейното опростяване; връзки с обществеността; даване на съвети и консултации; висок личен морал, който поражда последователност в поведението; дълбоко оптимистичен мироглед; готовност да поеме премерени рискове и да изтърпи последствията от тях без излишни притеснения; да приеме конфликти и да ги разрешава с удоволствие; ненатрапване и доминация; проява на търпимост към неясното и сложното; разбиране на самия себе си т. е. висока степен на себепознаване; изслушване, емпатия; избягване на поляризирането на проблемите и виждане на техния нюанс (Христоматия, 2003: 56-57), както и други важни за мениджъра на детската група качества по подобие на директора, мениджър като: личности, лидерски капацитет, иновационни, изследователски, за водене на преговори и насърчаване за добри практики, морално- етични и управление на човешки ресурси ( Аврам, 2010). Както вече споменахме по напред, постиженията на мениджъра до голяма степен зависят от умението му за работа в екип, от смелостта му за нововъведения и от чувството за отговорност. Изпълнението на тази нова за детския учител роля- да бъде мениджър на детската група в екип с втория мениджър на групата, при което всяка иновационна изява дава много нови възможности. Но тя понякога поражда и трудности, които могат да бъдат преодолени с натрупване на личен опит и използване опита на другите с цел постигане на желаните промени с позитивен характер, от които съвременната детска група се нуждае и израства.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Аврам, Славейка. Мениджмънт на детската група,№ 12012 г. , с.143





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мениджмънт на детската градина като социална организация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.