Математическо направление в развитието на икономическата теория в края на 19-ти в. и началото на 20-ти в. Лозанска школа.


Категория на документа: Икономика




Математичската школа е направление в икономическата мисъл, което представя стопанските процеси като взаимодействие на математични величини, оформено през 70-те г. на 19 в., математичен вариант на субективната политическа икономия. Тя разглежда икономическата теория като математическа икономия и я свежда до определяне на величината на цената, работната заплата, печалбата и др. икономически променливи и на връзката между тях.

През седмото десетилетие на XIX век в икономическата наука се извършва маржиналната революция, което предизвиква резки методологически и теоретични изменения. Тримата автори Джевънс, Менгер, Валрас откриват принципа на понижаващата се пределна полезност. Те имат принос в създаване на нова концепция маржиналната полезност и закона за намаляващата пределна полезност. Съгласно нея стойността на стоката се определя не от разходите на труд, а от нейната пределна полезност. Маржинализмът дава теоретично обяснение на парадокса на стойността, въвеждайки понятието оскъдност. Също така за маржинализма е характерно, че заменя термина политическа икономия с термина икономикс. Маржиналистите отдават изключително значение на субективно психологичните аспекти на мотивацията на индивидите като приемат субективното отношение за основаващо положение за индивида.

Маржинализма се отличава със особености на методологията на научния анализ. Също така според маржиналистите при режима на пазарна икономика потребителя е изправен пред проблема на избора на варианти за разпределение и използване на неговия доход. Маржиналистите създават и основата на неокласическото направление в икономическата теория. Това направление използва идеята за рационалния икономически човек и за икономическата ефективност.

Точно от тогава започва съвременния трети период от историята на икономическия анализ. Едновременно с появата на маржинализма в три европейски страни се оформят и едни от най-значимите принесли за икономическата наука течения- Австрийската субективна школа,Кеймбриджката и Лозанската школа.

За разлика от Австрийската субективна школа в Лозанската школа се наблягат и внедряват математически методи, особенно методите на диференциалните изчисления.Едни от главните инициатори които ги внедряват са У. Ст. Джевънс и Ф. И. Еджуърт. Друга съществена характеристика на икономическия подход на Лозанската школа е използването на механически системи. В това те значително се отличават от Австрийската субективна школа.Може дори да се твърди, че по механичност представителите на Лозанската школа отиват доста по далеч от класиците.

Една от най- значителните и важни характеристики за Лозанската школа е, че нейните представители за пръв път осъществяват стопански анализ от гледна точка на общото равновесие.В последствие моделирането въз основа на идеи от областта на общото равновесие се превръща в една от основните характерни черти на последователните направления от съвременната икономическа теория.

Главни теоретици на Лозанската школа са Леон Валрес и Вилфредо Парето. Голямо развитие школата получава и в Италия-привърженици на школата са Луиджи Амарзо и Енрико Барне. Една от задачите на Лозанската школа е тя да бъде пречислена към т.нар "чиста" политическа икономия.Целта на това е политическата икономия да се превърне в една единствена наука,чиито принципи да се подчинят на естествения ред на природните закони.

Главен проблем на политическата икономия според теоретиците на Лозанската школа е преди всичко изготвянето на точен механизъм,работещ при всякакви обстоятелства,за формиране на цените в условията на съвършенната конкуренция.Те обръщат особенно внимание на размяната и на установяването на пазарни механизми,които да имат математическа доказателственост.Те създават теория за търсенето и теория за "равновесието на потребителя".

Една от най-важните предпоставки на методологичния инструментариум на Лозанската школа е схващането за "зависимостта"т.е, че търсенето,предлагането,цените и капиталът за взимнозависими. Наред с икономическите категории представителите на Лозанската школа отдават съществено значение и на извъникономическите понятия.Към тях те причисляват населението, квалификацията на работната сила, техническия състав на производството, вкусовете и предпочитанията на потребителите.Те ги приемат като непроменливи, т.е те оказват постоянно влияние на икономическата действителност, като се изключват всякакви конюктурни, временни и структурни колебания в икономиката.

Централно място в методологичния инструментариум на Лозанската школа е действието на пазарните механизми, основани на предлагането, търсенето и цените на равновесието. Те се използват като се изключва влиянието на доходите, климатичните условия и населението. Очевидно тази "чиста" политическа икономия е невъзможна и несъстоятелна, тя противоречи на икономическата логика, като се има предвид непрекъснатите промени в икономическата действителност.

Уилям Стенли Джевънс е предшественик на маржинализма. Роден на 1 Септември 1835г. в Ливърпул - английски икономист, статистик и философ и логик.
Професор по логика, философия и политическа икономика в Манчестър (1866-76) и Лондон (1876-80). Основателят на математическа школа на политическата икономия, един от основателите на теорията за пределната полезност.

Основният проблем на икономическата наука е виждал в изследването на потреблението, които той счита за основен закон на закона за намаляващата пределна полезност. Един от първите, които се опитват да прилагат математически инструменти за икономически анализ. Продължава развитието на математическата логика, инициирано от Джордж Бул. В основата на логическата теория, в основата на която е смятане на класове, Джевънс постави "принцип на заместването подобно." Създадено един от първите логически машини (1869). Свързана с теорията на логическа индукция и теория на вероятностите.
Джевънс, поради тежкото финансово състояние на семейството му, не успява да завърши образованието си в Лондонския университет, където изучава химия и металургия. На 19 години, той напуска Англия, за да работи в Австралийския монетен двор в Сидни. След като прекарва пет години в Австралия, Джевънс се връща в Лондон, за да завършите висше образование, но този път избира икономика. През 1862 г. Джевънс без особен успех представя в Британската асоциация две от неговите произведения: кратки бележки за "По общия математическа теория на политическата икономия" , който е компресиран, а дори и без формули и графики да се обобщи съдържанието на бъдещето "Теории на политическа икономия " и бележка на статистическо проучване методи на сезонните колебания. Много по-голяма слава му носи да работата по практическите въпроси, посветени на цената на златото (1863) и "Въпрос за въглища" (1865) - в последните разгледани въпроси, свързани с бъдещето изчерпването на запасите от въглища в Англия.
От 1863-1876 г. Джевънс преподава в Манчестър, а 1876-1880 - в Лондонския университет. През 1871 и 1874г. се публикуват най-известните му книги - "Теория на политическата икономия" и "Принципи на науката - трактат по логика и научен метод". Джевънс е един от най-разнообразни икономистите на своето време: той е също толкова очарован от теоретични проблеми на икономиката, прилагани анализи (например, въглища и пазари на злато), на статистическо проучване, както и въпроси на логика и методология на науката (тук Джевънс показа необичайно широка визия, която излиза извън рамките на икономическата теория, се полагат основите на съвременната логика - интересното е, че в своя труд, дори не е имало място за методологическите проблеми на икономическата теория). Въпреки ,че Джевънс не оставя специфични произведения на историята на икономическата мисъл, на него принадлежи, най-подробно за своето време и най-уважително към своите предшественици и съвременници, описание на историческото развитие на математическата теория на пределната полезност на различните автори от миналото и настоящето..

Джевънс внася съществен принос в теорията за капитала, много страни на която се приемат всъщност от Австрийската школа. Той налага в класическата икономическа теория идеята, че капиталът трябва да се измерва от гледна точка на времето и количествата. Увеличението в инвестираното количество е същото като увеличението през периода от време когато то се експлоатира. Производството може да се увеличи, като се удължи периодът през който инвестирането е налице чрезреинвестиране на произведеното, вместо консумиранито му в края на производствения период. При дадени нива на работната сила и капитала производството е единствено функция на времето. От тези разсъждения Джевънс извлича дефиниция за лигвения процент като съотношение между произведената продукция, получена от увеличението на времето, през което капиталът остава вложен, разпределен на инвестираното количество. Джевънс е един от основателите на иконометрията: той въвежда подвижните средни стойности. Той излезе също и с теория за търговския цикъл, основана на слънчеви петна, но това не е от голяма значение, освен заради стимула, който тя даде за изучаването на статистиката за икономическата емпирична работа.

В историята на икономическата мисъл Джевънс, идва преди всичко като автор на книгата "Теория на политическата икономия", изход,който заедно с най-големите произведения на Менгер и Валрас бележи маржиналната революция.

В предговора Джевънс формулира известната си теза, че "нашата наука трябва да бъде математическа, дори и само заради това има нещо общо с количества." Въпреки, че икономическата зависимост може да се опише с думи, но и на езика на математиката е по-точен и по-лесно да се чете. Ако икономическата наука фактически става точна, тя трябва да разшири и подобри статистическите данни, които да дават количествено определяне на формулите. Неговата теория е Джевънс описва като "механиката на полезност и личен интерес."

Джевънс слага в центъра на своята система индивида и неговата потребност.Той въвежда термина икономикс.Според него икономиката трябва пълно и точно да изучава отношението на човека към продуктите и тяхната потребност.Това е невъзможно без изучаване желанията и потребностите на индивидите.Икономическата наука трябва да научи индивидите да получават максимална наслада с минимални разходи.Джевънс формулира и закона за намаляващата пределна полезност.Полезноста не е вътрешно свойство на вещите а отношение на човека към тази вещ.

Обемът на производството и предлагането на стоки той обяснява със следната верига:

1.производствените разходи определят S.

2.S определя последната степен на полезност.

3.тя определя стойноста и цените на стоките.

Впечатляваща е теорията на Джевънс за цикличното развитие на икономиката.Тя е изградена в/у психологията и поведението на икономическите субекти.В основата на цикличния механизъм той поставя социално-психологически и кредитни фактори.

Джевънс твърди, че основния проблем на е максимизиране на удоволствието. Понятието "полезност" означава абстрактното свойство на обекта да изпълни целите си, че е " всичко, което ни доставя удоволствие или облекчава страданието, могат да имат полза " . Общата полезност в единица благо зависи от неговото количество. Джевънс винаги се интересува от полезността на последното увеличение на благото (консумират или предвидени да се консумира), която той нарича"последната степен на полезност "(на английски език крайна степен на полезност). Последно полезността има тенденцията да намалява с увеличаване на броя на стоките, Джевънс не твърди, че е открил този" велик принцип ", по-късно известен като първия закон на Госен, но отбелязва, че, като правило, предшествениците му не е била дадена ясна формулировка.

Антоан О. Курно е роден 28-ми август, 1801 в малия град Гре, близо до Дижон (в източната част на Франция),в състоятелно дребнобуржоазно семейство, чиито членове били добре образовани. Дядо му бил нотариус и е оказал голямо влияние върху възпитанието на момчето. Курно бил необичайно тихо и усърдно дете, склонно към четене и медитация. До 15-годишна възраст той е ходил на училище, а след това, около четири години се е самообучавал в дома си. За известно време е учил в колеж в Безансон. През 1821 г. се записва в отдел по естествена история на Висшето педагогическо училище в Париж, където неговият интерес към математиката се изявява в пълен размер. Скоро, обаче, училището било затворено временно от правителството, заради антироялистките нагласите на учениците и Курно, въпреки безразличието му към политиката, попада заедно, с другите ученици под наблюдението на полицията. От 1823-1833 г. Курно живял и работил в семейството на маршал Сен Сир, като учител на сина му и негов секретар. През всичките тези години, Курно се занимавал с наука, посещавал лекции в различни образователни заведения, публикувал няколко статии. През 1823г. Курно спечелил степен Лицензиант в областта на науката, а през 1827 - в областта на правото. През 1829 г. получава докторска степен за работата си по математика в университета в Париж. През 1831г. той става помощник-инспектор в Парижката академия. Сприятелява се с много известни учени, особенно с математика Поасон, който вярва, че Курно един от най-талантливите студенти и до края на живота си го покровителства. Благодарение на протекциите на Поасон, Курно получава професура в Лион и започва да преподава там висша математика (1834-1835). Година по-късно (1835г.), той е прехвърлен към ректора на Академията в Гренобъл. През 1838 г. той получава по-висока позиция в системата на народната просвета, като става главен инспектор на образованието. В началото на 40-те виждат светлина основните математически произведения на Курно. По време на Втората република (1848-1851 г), той е бил член на Комисията за висшето образование. В продължение на осем години е бил ректор на Университета в Дижон, където за своята добросъвестност и непредубеденост, получава уважението на студенти и преподаватели. От областите чиста и приложна математика, изследователските му интереси през годините са се преместили най-вече в областта на философията. След пенсионирането си (1862), Курно живее в Париж до края на дните си. Умира на 31 март 1877 г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Математическо направление в развитието на икономическата теория в края на 19-ти в. и началото на 20-ти в. Лозанска школа. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.