Марксизмът и учението за обществото


Категория на документа: Икономика


4. Марксизмът и учението за обществото

Създаването на Марксизма е сварзано с имената на Карл Маркс и Фр. Енгелс.
Маркс живее през периода на 1818 и 1883г. Роден е в град Трир, Германия.Той е роден в семейство на адвокат, в еврейско семейство. Родителите му са от родове на потомствени равини и теолози. Дядото на Маркс по бащина линия е равин но и търговец за да може да преживява. Бащата се налага да приеме христянско вероизповедание тъйкато има ограничения за броя на местата на адвокати и евреи. След няколко години променя своето вероизповедание и всички членове на семейството. Бащата е добре образован но в същото време с прогресивни идеи. Маркс следва в университетите на град Дом и Берлин, но се ориентира към философията и по-късно става доктор по Филосовия. Защитава докторската дисертация от рода на древногръцката философия. Започва да сътрудничи в ренски вестик. Сред кореспондентите е и Фридрих Енгелс. Така двамата се срещат, но първата среща минава хладно и те се възприемат като опоненти. По-късно се срещат в Париж и остановяват близост във възгледите си.
Енгелс живее през перода 1820-1895г. Произхожда от семейство на богат фабрикант на текстил. Атмосферата обаче в семейството е консервативна, деспотична. Без да завърши гимназия, Енгелс е изпратен от баща си да работи в търговска кантора. Поради това той главно се самообразова. Увлича се по пеене, музика, съчинява стихотворения, рисува, посещава и лекции в Берлинският университет.

В творчестовот на Маркс се очертават два периода.
Първият период е от 1841г. когато той пише първите си статии до 1847-48г. През този период Маркс пише редица произведения, някои от които са в авторство с Енгелс. Пример за самостоятелни произведения са "Икономико-философски ръкопиоси" , "Нмеска идеолоия" , а в авторсто с Енгелс са например "Светото семейство манифест на комунистическата партия". Този период завършва с манифест на написването на Комунистическата партия през 1847г. а двамата стават члнове на една организация наречена Съюз на справедлиите. По кусно тя приема названието съюз на комунистите. Като учени теоретици организацията им възлага да разработят нейната програма и така възниква произведението "Манифест на кумонистическата партия". В него се разглеждат проблеми и на класовата борба и на социалистическата революция.

Вторият период е от 1848г. до смърта на Маркс . През този период той се проявява като социолог-икономист. Най-известните призведения които пише са "Критика на политическата икономия" и "Капиталът" в ТРИ тома. Само Първи том излиза докато Маркс е жив, а Втори и Трети том са редактирани и издадени от Енгелс. В предгвора на произведението критика на политическата икономия Маркс разкрива диалектиката на производителните сили и производствените отношения, а също така очертава 4 начина на производство. В общественото производство подчертава Маркс, хората влизат в определени независими от тяхната воля отношения, производствени отнощения, които съответстват на производителните сили. Основни сред производствените отношения са отношенията на собсвеност, дали тя е частна или държавна, но също така в процеса на разпределението на обмяната потреблението присъстват аспектни страни на производствените отношения. Производтелните сили пък от своя страна, това е преди всичко работната сила, но също така средставата за производство, фабриките, заводите, суровините, които се използват, технологиите, доведени в производството. Двете страни в производствените отношения и сили обвързват начина на производство. Но производителните сили са по-бързо променящата се съставна част на начина на производство. В резултат на производителните сили може да се стигне до такова състояние на обществото при което те- производителните сили изпреварват производствените отношения, и тогава производствените отношения започват да представляват спирачка за развитието на произодителнните сили. Налага се да се извърши революция за да се прведат в съответствие производителните сили и производствените отношения. Налага се да се създадат нови по-прогресивни форми на собственост от които да съотвестват на съотвените произовдителни сили. Но останалите общества пример при прехода на одализъм към капитализъм да се запазва частния характер на общноста и поради това новите производствени отношения се зараждат в недрата на старите, а революцията само озаконява новите производствени отношения. При социалистическата революция която Марк и Енеглс наричаст често социална. Новата форма на собсвеност има обществен характер, а тя е противоположна на частната собственост, и за преминаването към бществена форма на собственост е необходим преходен период. През този преходен период се унищожават старите произовдствени отношения и се създават новите производствени отношения.
4 начина на Производство
В произведнието "Критика на полиическата икономия" Маркс говори за азиатски, античен феодален и съвременен, буржоазен начин на производство. Тези 4 начина на производство може да бъдат разделени на 2 групи.

Едната се образува от Античния, Феодалния и Буржоазния начин да производство. Следват един след друг в историята на западните общества. Различават се по типа отношения, които възникват между хората в процеса на труда.
Античният начин на призводство се х-ра с робството.
Феодалния се х-ра с крепосничеството, крепостните селяни.
Буржоазният начин на производство се х-ра със системата на наемния труд.
Това са три начина на експлоатация по отношение на преобладаващата част от населението. Другата група се образува от Азиатския начин на производство.Той е свъзран с лишаването на хората от права което е хр-но за изтока. Още древногръцкия философ Аристотел говори за деспотизма, който е характерен за тези части на света. Отделният човек тук не е собственик на парцела земя и на продуктите които тя създава, отначало собсвеността е колекитвна т.е. принаджалежи на цялата община, а след това собсвеността става държавна. В крайна сметка в тези източни общества всички хора зависят от държавата. До това полужение според Маркс се стига защото в тези части на света, климатът изисква напоителни с-ми, които са много скъпи. Само държавата може да отдели средства за тяхнто копуване и затова формата на собственост е главно държавна.

В произведението "Капиталът" Маркс подчертава че същността на капитала се състои в получаването на капитала.В този процес има едно движение "П-С-П" - ПАРИ СТОКА ПАРИ ПРИМ. Всеки производител влага извеснти средства, копува суровини, наема работна сила, помещения и започва някакво прозвеодство, в резултат на него се произвеждат определени стоки.Те се продават на пазара и като резултат, капиталисът получава повече пари,по-голяма парична маса. И тази разлика между парите, които е вложил и парите, които получава след продажбата на стоката, представлява неговата печалба. Маркс и др икономисти си задават вупроса откуде идва печалбата и Маркс смята, че е открил причината за всичко това, открил е истината. Според него работният ден на един работник се състои от две части.
Едната част той нарича необходимо рабоотно време като това е времето през което рабоникът работи произвежда стоки и от продажбата им се получават средствата с които капиталистът му плаща заплатата, но работният ден продължава, рабонтикът произвежда още стоки и като се продадат тези стоки, сумата, която се получава за тях остава за капиталиста.Тази ВТОРА Част на работният ден Маркс нарича принадено работно време(допулнително) а стойността на стоките от която се получава нарича принадена стойност. Именно принадената стойност е печалбата на капиталиста. Други икономисти смятат че Маркс твурде мн набляга на експплоатацията на работническата класа и смята, че именно тази експлоатация е причина за принадената стойност. Но др икономисти са на мнение че капиталистът също допринася за своята печалба, че той участва с разходи и в този смисъл поема известни рискове. Така че др икономисти виждат заслуга за печалбата и в самия капиталист. С др думи печалбата не е само резултат на нейния труд, се определя и от вложените средства от страна на капиталист. А това, че риск за капиталиста има показват вс случай когато капиталисът фалира, не може да осъществи производството или няма куповачи на пазара и вс усилия и средства остават напразни. В капиталът освен това Маркс определя и същността на класите. Класи това са собсвенци на работна сила собсвеници на капитал и собсвеници на земя чийто източници на доходи са работна заплата печалба и подземлен рент. Класата псоред Маркс е група от хора заемаща определено място в процеса на производството.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Марксизмът и учението за обществото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.