Лихвени пропасти


Категория на документа: Икономика


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО

СТОПАНСТО
гр.София
Общоикономически факултет

КУРСОВ ПРОЕКТ

по дисциплина:

"Паричен икономикс"

Лихвените пропасти
Трябва да се намери вариант на ценообразуване на заeмите, който да не е в ущърб на клиентите, но и да не е опасен за банките

Между банките и клиентите им има пропаст. Според много от потребителите финансовите институции на практика през цялото време прехвърлят риска и загубите върху тях, като променят едностранно лихви и въвеждат необосновани такси. Затова трябва законодателно условията да се изчистят така, че да няма възможност за своеволия и лихвите или да са фиксирани, или базирани на някакъв ясен и признат пазарен индекс.

Според банкерите пък те работят в среда без достъп до европейските междубанкови пазари и без кредитор от последна инстанция (каквато роля БНБ няма право да изпълнява в условията на валутен борд). Затова и лихвеният риск е практически неуправляем и единственото възможно решение е той да бъде споделян. Защото в противен случай при драматични събития като колапса на Lehman Brothers цялата банкова система ще потъне. И пак ще трябва да бъде спасявана или с цената на загуби за депозантите или с инжекции от данъкоплатците.

Пропастта е видна и с просто око, но политиците като че ли не търсят начин тя да се запълни, а се опитват да стъпят на единия от двата бряга. И обяснимо популистки обикновено залитат в говоренето към този на потребителите, но нямат нужната воля да се изправят и срещу банковото лоби. Така и мащабната заявка за пропотребителски реформи в горещия сектор на настоящите управляващи поне на повърхността замръзна. По време на първата годишна конференция "Банките и бизнесът" (27 ноември), организирана от "Капитал", стана ясно, че под депозитен пазар повърхността темата е жива. Банкерите, които бяха лектори на събитието, деликатно загатваха, че пипането в законодателството, засягащо дейността на банките, трябва да е внимателно и след задълбочен анализ поради ефектите от такива промени.

Да си представим, че...

Тогава стана ясно и че в сектора са правени симулации на въвеждането на пазарни индекси за ценообразуване на лихви по кредити - една от най-дискутираните проектопромени. Резултатите са показали, че ако практиката и в началото на кризата е била лихвите по заемите да се формират на база пазарен индекс - Еuribor или Sofibor, плюс надбавка, лихвената дупка между активи и пасиви на банките би се увеличила в рамките на месец и половина с 500 базисни точки. Причините са, че след Lehman Brothers пазарните индекси рязко се сринаха, докато лихвите по депозитите на българския пазар рязко скочиха.

В края на 2008 г. Еuribor спадна, като от 5.2% през октомври, в началото на 2009 г. (март) вече беше 1.8%. Тогава беше спрян и ресурсът на банките в България от европейските им централи, като те бяха оставени на самофинансиране от местния. Така се разрази депозитната война, която изстреля лихвите по влоговете от 3-4% годишна лихва в евро през есента на 2008 г. до над 6% в края на годината и началото на 2009 г. Същото се случи и с левовите влогове, като там нивата бяха 7-8% в началото на войната и стигнаха дори двуцифрени нива в пика й през 2009-2010 г. Тогава започна и скокът на лихвите по кредитите - основно по съществуващи, тъй като нови нямаше много. Според обясненията на банкери те растяха заради натиска от високата цена по депозитите. Според кредитополучателите обаче банките прехвърлиха бремето на просрочията и скъпия ресурс върху изрядните си клиенти. От тогава именно стана актуален и проблемът с едностранната промяна на лихвите по вече сключени договори за кредит. Впоследствие се поставиха на дневен ред въпроси за коригиране на взаимоотношенията банки - клиенти, за по-добра защита на потребителите. Така се стигна и до предложения за законови промени в тази посока. Досега реални такива не са направени, въпреки че въпросът се повдигаше от време на време още от предишните управляващи, а през септември сегашните управляващи дори представиха проект на промени.

Заради дълго тлеещия и избуяващ от време на време дебат за лихвите по кредитите "Капитал" реши също да направи опит за пресъздаване на картина на ситуацията от края на 2008 г. и след това с използване на пазарен индекс при формиране на лихвите. Използвани са данните за лихвите по депозитите и кредитите, както и тези за стойността на euribor и sofibor от началото на 2007 г. до последно наличните към октомври 2013 г. - времето преди кризата, началото й в края на 2008 г. и до сега. Взехме лихвите по срочни новопривлечени депозити в евро и левове за този период като цена на привлечения ресурс за банките, тъй като това е основната част от ресурса, с който банките финансират дейността си. Към края на октомври 2013 г. те формират 52.4% от общо привлечения ресурс.

Данните показват, че ако при ценообразуването на лихвите по кредити е използван за основа пазарен индекс - euribor, в периода на 2009 г. и малко от 2010 г. би се получила лихвена дупка в резултат на високата цена на привлечения ресурс и ниската стойност на пазарния индекс в един и същ момент. Ако обаче към стойността на euribor за целия този период се прибави фиксирана надбавка от 3%, данните показват, че всъщност загубите, които банките биха понесли, биха били по-малки. Лихвената дупка би била по-малка. В надбавката се калкулира рискът на кредитополучателя, на икономическите условия и пр. и тези 3% не са произволно избрани. В периода 2007-2008 реално нивата на лихвите по жилищните кредити в евро са били с надбавка именно от такъв порядък спрямо Euribor. Подобна е ситуацията и с цената на привлечения ресурс в левове и Sofibor, като дори в този случай лихвената пропаст е по-малка.

Да даваш кредит

Мнението на банкери е, че именно тази лихвена дупка между активите и пасивите на банките би била трудно преодолима в онзи кризисен период на затворени международни 63525, липса на доверие между пазарните участници, замръзнало кредитиране и пр. Според тях използването на пазарните индекси - независимо дали такива от българския или от външни пазари, не отразява в пълна степен ситуацията на местния банков пазар. Аргументите им за това са няколко. Банките в България не участват на европейския междубанков пазар (където се формира euribor), поради което неговите стойности не биха могли да имат отношение към цената на техния привлечен ресурс, който се набира основно от местния депозитен пазар. Ако получават пари от централите си, което от близо пет години е почти преустановено като практика, те го взимат не на цената на euribor, а с надбавки, които формират крайна цена между 2.5% и 4.5% при различните банки. Освен това те нямат достъп до рефинансиране от централната банка, тъй като България е във валутен борд. Нямат достъп до ресурс и от Европейската централна банка, тъй като страната не е част от еврозоната. В този смисъл евентуално и когато България влезе в еврозоната, тези аргументи биха отпаднали. По отношение на sofibor, който се формира на местния междубанков пазар, може да се каже, че стойностите му са резултат на малки обеми и малко участници на този пазар, което не го прави особено представителен, но за сметка на това е лесно манипулируем. Скандалите около Libor и Euribor показаха, че дори и неимоверно по-дълбоки пазари могат да бъдат нагласяни, така че плиткият български междубанков пазар може буквално да бъде превзет и банките да си нагласят лихвен процент по желание.

Да взимаш кредит

Позицията на потребителите е, че те плащат за грешките на банките от времето на кредитния бум и управлението им на риска с високи лихви по кредити. Сред аргументите им са непрозрачното формиране на лихвите по кредитите с много и почти неразбираеми компоненти, едностранната промяна на лихвите от банките, необходимостта от ясен и точен референтен лихвен процент или пазарен индекс, на базата на който да се ценообразува, за да е ясно кога, с колко и защо се изменя лихвата. Неминуемо се поставя и въпросът с таксата за предсрочно погасяване на ипотеките, която в България е между 3 и 5% според остатъка на срока на заема (когато е със собствени средства след третата година обикновено е без такса - бел. ред.). Евентуалното й премахване или намаляване (каквото е едно от предложенията в последния проект на промени в банковото законодателство) със сигурност би отпушило неизползвани досега възможности за рефинансиране на кредитополучателите.

Факт е, че клиентите на банките претърпяха увеличения на лихви, при това по сключени вече договори, на два и дори три пъти. В резултат на това лихвите им от 7-8% достигнаха 10-12%. Факт е и че разходите за обезценки на банките за лоши кредити към края на октомври тази година са за 4.9 млрд. лв., а необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) в портфейла в края на септември са за 9.947 млрд. лв., или 17.22% от всички. Лихвеният марж, на който работят банките, се сви от почти 5% в края на 2008 г. на около 3% през есента на тази година.

Всичко това обаче не означава, че за да не бъде вредно за едните, решението може да е в ущърб на другите. Със сигурност по-прозрачен и разбираем начин на ценообразуване на лихвите по кредитите, който обаче не вкарва управлението на активите и пасивите на банките и на лихвения им риск в дупки и пропасти, би бил полезен за състоянието на пазара, на който са и банките, и кредитополучателите. Въпросът е решението да изкристализира в търсене на баланс, а не в лашкането между крайните желания на всяка от двете групи.
6 дек 2013
Автор: Валентина Илиева
Източник: http://www.capital.bg/biznes/finansi/2013/12/06/2197842_lihvenite_propasti/

1. Лихва/лихвен процент - цена на услуги от паричен/ капиталов характер, норма на възвръщаемост начислена върху средствата на заемателя, заплаща се за временното отстъпване на собственността върху определена сума паричен капитал
2. Активи на банката - всички средства, които банката е вложила доходоносно в кредити, ценни книжа, сметки в други банки, плюс резерв
3. Пасиви на банката - всички задължения на банката по вложените в нея депозити, сметки на други банки и финансиви институции
4. Жилищни кредити - дългосрочни заеми на домакинствата, които изискват ипотека на купения имот. Плащанията са периодични и се покриват части от главницата и лихвата.
5. Лихвен риск - отражение на равнището и динамиката на лихвените проценти върху банковата печалба



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лихвени пропасти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.