Лицензиране на книга


Категория на документа: Икономика




КАТЕДРА "КНИГА И ОБЩЕСТВО"
СПЕЦИАЛНОСТ "МЕДИЙНА ИНФОРМАЦИЯ И РЕКЛАМА"

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА КНИГА

Изготвил : Преподавател:

София
2013

Отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката се уреждат със Закона за авторското право и сродните му права. Съгласно чл. 2 от този закон авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

В България произведенията, защитени от Закона за авторско право и сродните му права (ЗАПСП), се делят на няколко вида. Могат да им бъдат направени различни класификации в зависимост от критериите, според които се възприемат - изразни средства, съдържание, естество на авторския труд и др. В нашето законодателсто е приет смесеният подход. Произведенията се делят на оригинални (разделени според изразните средства), производни и сборни.

Оригинални са произведеният, които са самостоятелни, а производните се създават на базата на вече съществуващи произведения. Сборни произведения са тези, които включват две или повече творби. Те се делят на колективни и съставни в зависимост от това дали съставките са създадени специално за случая, или са съществували преди това.

Оригиналните произведния са - литературни; музикални; сценични; фотографски; архитектурни; филми и други аудиовизуални произведения; произведения на изкуството; проекти, карти, планове, схеми и др.; графично оформление на печатно издание.

Литературни произведения са тези, които се изразяват чрез словото. Те могат да бъдат не само писмени, но и устни. Особеното при тях е, че компютърните програми също влизат в литературните произведения, защото Директива 91/250 на Европейската общност задължава държавите-членки на съвета да третират компютърните програми като литературни произведения.

Авторските права не могат да бъдат вечни. Според българския закон закрилата, от която се ползват обектите на авторско право, трае докато авторът е жив и 70 години след смъртта му. Това е генерално правило. При съавторство се взема предвид смъртта на последния преживял съавтор. Ако произведението е анонимно, закрилата е 70 години след разгласяването му. При този случай, ако авторът стане известен преди да изтече срокът, се преминава към генералното правило.

В редки случаи авторите сами използват произведенията си. Доста по-често те прибягват до други лица, на които разрешават да използват произведението им срещу някакво възнаграждение. Това е начинът, по който авторът може да се възползва икономически от произведението си и се нарича прехвърляне на авторско право. Разрешението обикновено се дава с договор, който се нарича авторски. Два са основните признаци, които характеризират авторските договори - техният предмет, който може да бъде само прехвърлянето на някакво авторско правомощие, свързано с произведение на литературата, изкуството или науката; срочният им характер - 10 години.

Съгласно българското законодателство авторът може да прехвърля на ползвателя изключителни или неизключителни права. Изключително право означава, че само ползвателят може да използва произведението по начина, за срока и на територията, които са уговорени. Отстъпването на изключително право трябва да се уговори изрично и писмено. При липста на такава уговорка се смята, че е отстъпено само неизключително право. Неизключително право означава, че авторът си запазва правото да използва и той произведението или да отстъпва право за използването му и на други лица през времетраенето на договора.

Авторът е особено важно лице за издателствата, тъй като от писателя зависи качеството на ръкописа. Поради тази причина много издателства се стремят да привличат авторитетни и стойностни творци. Съществува практика издателствата да имат постоянни автори, с които са в добри отношения. Поради спецификата на книгоиздаването, което съчетава в себе се творчески и стопански характеристики, се налагат два вида взаимоотношения между писателите и издателствата:
• творчески взаимоотношения (от гледна точка на сътрудничеството при редакциония процес и изготвянето на цялостната визия на произведението );
• юридически взаимоотношения (след одобряването на ръкописа за печат се подписва договор по закона за авторското право, тъй като става въпрос за интелектуална собственот на твореца)

Създателят е физическо лице, в резултат, на чиято творческа дейност е създадено произведение плод на мисълта. Авторът притежава изключителни права върху творението си, което е негова интелектуална собственост. Творческият труд е защитен от закана за авторското право от плагиатство (претенции за авторство на чуждо произведение), пиратство (разпространението и употребата на чужда интелектуална собственост без разрешение на автора) и псевдоавторство. В света авторското право е защитено от Берлинската конвенция (1886 г.), Универсалната конвенция (1952 г.) и други, с които е съобразен и закона в България. Международният символ за авторско право, който означава copyright (авторско право).

В книгоиздаването авторските права са запазени за всички творчески продукти като предговори, бележки, преводи, илюстрации, фотографии и други. Всички носители на интелектуална собственост по една книга се записват в copyright страницата, например:
(c) Васил Иванов, автор, 2010
(c) Петър Антонов, художествено оформление, 2010
(c)Издателство "Слово"

Издателският договор е най-старият и най-често сключвания известен авторски договор. Правната му уредба се съдържа в чл. 43-54 ЗАПСП. Чрез сключването на издателски договори се издават най-често литературни произведения, но наред с тях се издават и музикални произведения, сценични произведения, произведения на изобразителното изкуство.
Определение:Член 43 от ЗАвтПСП определя, че с издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.
Форма. Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.
1. Издателския договор е двустранен договор - създават се права и задължения за двете страни по правоотношението. Той е консенсуален, възмезден, формален и срочен.
Страни по договора са, от една страна, носителят на АП, а от друга страна - издателят, който най-често има статут на търговец. Издателската дейност, съобразно с определението на ТЗ, е вид търговска дейност.
2. В сключения издателски договор страните определят обикновено:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лицензиране на книга 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.