Лекции по УРФ


Категория на документа: Икономика


ТЕМА 1. ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

Проблематиката за устойчивото развитие (УР) е сравнително нова научна област. То има интердисциплинарен характер, синтезирайки четири, относително самостоятелни измерения: икономическо, социално, институционално и екологично. Категорията “устойчиво развитие” получи по-широка публичност след Конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 г. На тази среща на високо равнище бе лансирано разбирането, че поддържането на определен икономически растеж не може да се приеме като единствено или достатъчно условие за напредъка на обществото и решаването на неговите социално-икономически проблеми. Поставиха се под съмнение наложилите се дотогава парадигми за оценка на ефективността на производството, на жизнения стандарт и на начинът на взаимодействието между човека и природата в условията на пазарно стопанство. Отчетено бе, че през последните няколко десетилетия е постигнат феноменален технологичен напредък, индустриален ръст и увеличение на материалните блага. Но тези достижения са постигнати на твърде висока цена за сегашните и бъдещите поколения.
Диспропорциите в природата са достигнали критично ниво. Продължават да се повишават нивата на замърсяване на въздуха, водите и почвата; биологичното разнообразие намалява; нарастват темповете на изчерпване на невъзобновяемите ресурси. Учените предупреждават за настъпващите промени в климата, т. нар. „глобално затопляне”, което е следствие на замърсяването на околната среда, особено от емисиите въглероден двуокис. Ако не се вземат незабавни мерки, резултатите за жизнената среда и световната икономика биха били катастрофални през следващите десетилетия.
Недопустимо високите темпове на замърсяване и унищожаване на околната среда се съпътстват с увеличаваща се пропаст между бедни и богати. Половината от населението на земята живее с два долара дневно. Десетки милиони семейства нямат покрив над главата си, нито достъп до здравеопазване, образование и питейна вода. Повечето развиващи се страни в Африка, Азия и Латинска Америка са в отчайващо състояние. Тревожни тенденции са налице дори и в най-развитите страни, където богатите стават по-богати, а бедните по-бедни. В САЩ напр., здравното осигуряване е лукс за близо 40 милиона души, които не могат да си позволят закупуването на здравни застраховки.
Природните ресурси са ограничени; някои от тях са изчерпани до критичния минимум, а запасът на други е за едва няколко десетилетия. В някои случаи пазарният механизъм е основната причина за създаване или задълбочаване на тези проблеми. Налага се изводът, че целите на пазарната икономика не би трябвало да се ограничават само с печалбата и икономическата ефективност. Това предполага използването на нова система от икономически стимули, чрез която да се промени в желаната посока развитието на производството и потреблението. “Новият икономически ред” от 70-те години на ХХ век не проработи.
Изискванията за устойчиво развитие поставят сериозни предизвикателства пред съвременната наука. Доколкото става дума за нова научна област, продължава търсенето на възможно най-точната дефиниция на категорията устойчиво развитие, на съответните критерии и показатели за оценка на равнището на устойчивост. Предлагат се различни системи от показатели за измерване на неговите количествени и качествени характеристики. В начален етап на разработка и приложение са различни механизми и инструменти, чрез които могат да се реализират неговите основни цели. Днес програмите за развитие на Европейския съюз (ЕС)и на другите развити страни от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, до голяма степен се съобразяват с критериите за устойчиво развитие.
На срещата си в Лисабон през 2001 г., Европейската комисия (ЕК) прие своята стратегия за устойчиво развитие. Основната стратегическа цел в развитието на ЕС беше дефинирана като “...да стане най-конкурентоспособната и най-развитата икономика в света, способна да осъществи устойчив растеж с повече и по-привлекателни работни места и по-голяма социална еднородност”.i Година по-късно, в Швеция, Европейската Комисия направи допълнение към тази постановка, включвайки в стртатегическата цел опазването и възпроизводството на околната среда. Бе изтъкнато, че основание за това е разбирането, че “икономическият растеж, социалната еднородност и опазването на околната среда трябва да вървят ръка за ръка”.
Все повече развиващи се страни се присъединяват към този процес. Силно влияние за това оказват две групи фактори:
1. Нарастващият интерес към взаимозависимостта между социално-икономическите и екологичните проблеми в самите развиващи се страни.
2. Засилващият се натиск от страна на развитите страни и международните институции.
Процесите на глобализация на световното стопанство засилват необходимостта от полагането на още по-големи усилия по решаването на теоретико-приложните проблеми на устойчивото развитие. Реализацията на целите на устойчивото развитие ще бъде възможно, ако всички страни-членки на ООН мобилизират своя потенциал и успеят да постигнат икономически растеж, който да гарантира екологичното равновесие и да помогне за ограничаване на бедността и прекомерната социална поляризация.
Предметът на тази учебна дисциплина е икономическото измерение на устойчивото развитие, разгледано в релация с остналите три измерения (социално, институционално и екологично), с които има взаимообусловени връзки. От тази гледна точка, анализът на икономическото измерение предполага интердисциплинарен подход, който да позволи обхватен и задълбочен анализ на системообразуващите връзки на устойчивото развитие и конкретните регулативни механизми за неговата реализация. Подобряването на екологичните параметри налага усъвършенствуването на икономическата политика, използване на едни пазарни инструменти и ограничаване на други. От друга страна, нарушаването на екологичното равновесие и примерно, ефектите на глобалното затопляне, предизвикват икономически загуби, имащи пряко отношение към социалните и икономическите аспекти на развитието.
Политиката по опазването на околната среда има своите социални и икономически последици. Установена е позитивна зависимост между екологичното равновесие и стандарта на живот, както и между еко-съобразността на производството и неговата ефективност. Проблемът е, че при определени условия тези връзки могат да бъдат противоречиви. Затова е необходимо да се създадат подходящи условия, стимули и механизми, които да позволят постигането на еднопосочност в осъществяването на целите на устойчивото развитие. Така подобренията на параметрите в отделно измерение ще рефлектират върху подобряване на средата в другите измерения, а заедно с това ще повишат ефекта от взаимодействието между тези измерения.
Основната теза застъпвана в съдържанието на учебния курс е, че съблюдаването на критериите за устойчиво развитие и достигането на неговите основни цели не могат да се осъществяват само чрез “класическите” пазарни механизми, в това число и тези прилагани в най-развитите икономики. Необходимо е използването на нов тип регулативни механизми на местно, фирмено, национално, регионално и глобално равнище, които променят пазарната среда, така че:
ограничават действието на онези елементи на пазарният механизъм, които влошават екологичните и социалните параметри.
стимулират производителите и потребителите, които подобряват тези параметри.
Доказателството на тази теза предполага реализацията на няколко взаимосвързани цели на учебния курс:
1. По-нататъшно развитие и конкретизация на дефинирането на категорията “устойчиво развитие” на основата на сравнителен анализ с традиционната парадигма за икономически растеж.
2. Критичен анализ на досега използваните критерии и показатели за устойчиво развитие и предлагане на нов подход за формиране на система от показатели, позволяващи качествено и количествено детерминиране на равнището на устойчивост и тенденциите в изменението на това равнище.
3. Разкриване на преките и обратни зависимости между природните фактори и растежа, от една страна, и влиянието на растежа върху екосистемата, от друга страна.
4. Оценка на алтернативни механизми и инструменти, чрез които да се постигне хармонизация в целите на обществено развитие на национално и международно равнище.
От методологическа гледна точка, анализът се движи от общото към частното и от частното към общото. Това дава възможности например, за по-задълбочен анализ на конкретните модели на растежа в избрани развити и развиващи се страни, както и в страните в преход. Чрез метода на индукцията се открояват общите принципи на устойчивото развитие, докато дедукцията позволява да се акцентира върху специфичните форми на проявление на тези принципи в отделните страни и групи страни (силно развити, средно развити, слабо развити, нововъзникващи пазари, страни в преход към пазарна икономика. Навсякъде, където е възможно, тенденциите на растежа са разгледани в дългосрочна перспектива, при алтернативни модели на развитие. Изледването е построено върху сравнителен анализ, включващ проявлението на процесите и категориите на различни равнища (местно, фирмено, национално, регионално, глобално) и при различни механизми на взаимодействие. Отделните категории и процеси са разгледани в динамика, т.е. устойчивото развитие се приема като движение, а не като статичен резултат. С развието на обществото се запазват критериите, но се повишават изискваният към показателите за оценката на равнището на устойчивост. Като се запазват основните принципи, върху които е изграден регулатичният механизм за устойчиво развитие, се подхожда конкретно към неговите конкретни инструменти и субординацията на прилагането им в отделни страни и групи страни.
Съдържанието на учебния курс е съобразено с разбирането, че не всеки модел на растежа води до устойчиво развитие, но че не може да има устойчиво развитие без да се осигури адекватен растеж. Постигането на един или друг модел на растежа и подчиняването му на целите на устойчивото развитие, предполага използването на определен набор от регулативни инструменти.
Настоящият учебен курс има определени ограничения в обхвата на изследване. Тези ограничения са приети поради следните съображения:
1. Интердисциплинарният характер на устойчивото развитие предполага, че категорията изразява сложна система от преки и обратни връзки между процеси и зависимости от различни научни области. Поради това, анализът е изграден предимствено от икономическа гледна точка. Приема се, че икономическото измерение отразява зависимостите и тенденциите в другите три измерения на устойчивото развитие и същевременно влияе върху процесите и зависимостите в тях.
2. Селектирани са определени взаимовръзки между производството и околната среда. Изборът се ограничава до ограничен на брой, но съществени по своята роля, стратегически природни ресурси (петрол, природен газ, въглища, дървесина, отделни рудни изкопаеми, води), осигуряващи ресурсната база на растежа.
3. Вредните емисии, отделяни в процеса на производство и потребление са хиляди видове. В някои случаи те са съпътстващи, а в други специфични за отделните производства. Избрани са само част от тези емисии (парникови газове, киселинообразуващи емисии, някои токсични вещества, тежки метали и др.), които в най-голяма степен влияят върху екологичното равновесие и които илюстрират общите количествени и качествени зависимости в процеса на взаимодействието между човека и пиродата.
4. Избрани са “представителни страни” или групи страни, според равнището на дохода (висок, среден, нисък), според степента на замърсяване или според избраният модел на развитие. Този учебен курс има глобален характер, той акцентира върху общите принципи, зависимости, основни тенденции и налагащи се механизми за въздействие. Самото устойчиво развитие е категория, която следва да се анализира на широка сравнителна основа.
5. Като елементи на регалативният механизъм за устойчиво развитие се анализират основно фискалната политика и търговията с емисионни разрешителни. Това са двата основни икономически инструмента за реализацията на целите на устойчивото развитие. Във връзка с тяхното прилагане или при определяне на сравнителните им регулативни предимства, са включени и други инструменти, в т.ч. административни (стандарти, норми), външна търговия, чуждестранни инвестиции, технологичен трансфер и др.
6. Развитието на България и българският опит са включени навсякъде където е било целесъобразно. На този етап, страната ни не може да бъде използвана като модел за устойчиво развитие, макар че, процеса на адаптация към ЕС създава благоприятни предпоставки за това (вече е разработен проект на Национална стратегия за устойчиво развитие). В краткосрочен период, тези предпоставки не могат да бъдат реализирани в достатъчна степен. Разбира се, изводите и препоръките за другите страни и групи страни се отнасят до голяма степен и за България. В някои случаи, са направени конкретни препоръки за постигане на устойчиво развитие в нашата страна, които са основани на досегашният ни опит и сложилите се тенденции на развитие.
Структурата на учебното съдържание отговаря на посочените цели, на тяхната приоритизация и взаимообвързаност, както и на избраната методология.

ТЕМА 2. СЪЩНОСТ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
2.1. Дефиниране и критерии за идентифициране на устойчивото развитие
Изследването на тази трудна материя и което е най-същественото – предлагането на алтернативни решения на проблемите, предполага изясняване същността на категорията устойчиво развитие, на неговият обхват, измерения и съответно качествени и количествени показатели. Още в началото следва да се отбележи, че научната общност не е стигнала до общоприета дефиниция. И това е разбираемо, като се има предвид, че по проблема се работи по същество едва от около петнадесетина години.
Концепцията за устойчиво развитие е логично следствие от предходното развитие на човешката цивилизация. В различни части на света използването на природните ресурси надхвърля естествения потенциал на планетата Земя. Деградацията на природата и екологичният риск се превръщат в значителен икономически, политически и социален проблем. Възниква реална опасност бъдещите поколения да изпитват недостиг от природни ресурси. Застрашено е функционирането и развитието на Земята като система от най-висш порядък. Единствената разумна алтернатива е насочванe на усилията на човечеството към търсене на нов подход за повишаване на човешкото благополучие. Този подход се изразява във възникването на концепцията за устойчиво развитие на триадата природа - човек - общество.
В по-ранни времена концепцията за устойчиво развитие възниква в Европа преди няколко поколения в сектора на горското стопанство и е схващана основно като “устойчив добив”, “устойчив дървесен запас” или “устойчив приход”. Правилото за устойчивост на гората е определено от Хартиг още през 1804 г. като гарантиране на бъдещите поколения, че те ще имат възможност да печелят от гората поне колкото сегашното поколение. Съдържанието на това правило се явява в основата на съвременната концепция за устойчиво развитие.
Като начало в генезиса на концепцията за устойчиво развитие се приема докладът на Римския клуб на учените икономисти “Границите на растежа” от 1968 г. Важна роля в зараждането на концепцията за устойчиво развитие играе и дейността на ООН. Значими препоръки към страните – членки на ООН предимно в областта на опазването на околната среда и екологичното равновесие са отправени в документите на Конференцията за околната среда и човека през 1992 г. в Стокхолм – за здравословна и продуктивна околна среда, за правото на човека на достатъчно храна, жилищно осигуряване, безвредна вода, достъпни средства за избор на числеността на техните семейства. В жалоните на концепцията за устойчиво развитие следва да се отбележат и други политически насочени документи (препоръки) като Програмата за оцеляването и общата криза, свързана с името на Улоф Палме и др.
С изключително голямо значение за генезиса на концепцията за устойчиво развитие е докладът на Световната Комисия по Околната среда и развитието (WCED), наречен доклад на Kомисията Brundtland (на името на бившия министър-председател на Норвегия г-жа Гру Харлем Брунтланд, която е ръководител на Комисията) “Нашето общо бъдеще” от 1987 г. В този доклад се очертава желаната посока за развитие на обществото като развитие, което задоволява потребностите на настоящето поколение, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволят собствените си нужди. Дефиницията фокусира върху баланса на интересите между сегашните и бъдещите поколения. Несъмнено, такъв баланс подсказва необходимостта от рационално и адекватно използване на наличните природни ресурси, както и на необходимостта от хармонизацията между краткосрочните и дългосрочните цели на развитието. Но това определение звучи по-скоро като добри намерения, без да посочва достатъчно конкретно своя обхват и цели. В посочения доклад е дадено първото системно определение на съдържанието на устойчивото развитие. То се дефинира като процес на промяна, при която експлоатацията на ресурсите, насочеността и инвестициите, ориентирането на технологиите и на институционалните промени са в хармония помежду си и увеличават текущия и бъдещия потенциал, с който се осигуряват човешките потребности и стремежи. С оглед постигане на необходимата промяна в отношенията и преориентиране на политиките и институциите, Комисията Brundtland се обръща към Общото събрание на ООН под неговата егида, докладът “Нашето общо бъдеще” да се трансформира в Програма за действие към устойчиво развитие. Конференцията на ООН по опазване на околната среда и развитието в Рио де Жанейро (1992) приема програма, наречена Agenda-21, т.е. План за действие в областта на устойчивото развитие през 21- ви век. След 1992 г. се разгръща мащабна дейност на глобално и регионално равнище - конференции и други форуми, които конкретизират и детайлизират политиката на устойчиво развитие с нейните институции и информационно-управляващи средства и инструменти - стратегии, програми, планове за действие, показатели за устойчиво развитие, комисии за устойчиво развитие на глобално, регионално и локално равнище. Срещата на върха по проблемите на “Земята+5" (1997 г.) постановява, че през последните пет години много малко е постигнато при изпълнение на ключовите елементи на Agenda-21 и движението към устойчиво развитие. Докладът „Brundtland-10 години" (1998) посочва много пропуски в международните усилия при изпълнение на концепцията за устойчиво развитие:
пропуски в знанията - много празнини в научните и образователните програми и в механизмите за пренос на правилните знания, в подходящото време, към правилните изпълнители или лицата, които вземат решения;
пропуски на пазара, най-важните от които са: липса на оценка на нестопанската стойност на горските продукти и услуги; интернационализация на разходите и екстернализация на ползите; нереалистично ниски такси на корен и неприемливи дъмпингови цени;
институционални пропуски - прекалена бюрокрация и разделяне на сектори; липса на ефективна координация, независимо от изобилието на институции;
политически пропуски - липса на политическа воля, крайна централизация и липса на мнения от местни­те хора в процеса на взимане на решения; корупция;
технологични пропуски - производство, фокусирано върху продукта, а не върху услугите, липса на „еко-ефикасни" изчисления;
информационни пропуски - липса на прозрачност и на права върху информацията, занижен или отсъстващ социален контрол;
пропуски в стимулите - зелени такси, неправилни субсидии;
пропуски в справедливостта - даване възможност на местното население да участва при вземане на решения, разпределяне на благата и равен достъп до социалните благополучия.
Дефинирането на устойчивото развитие е предусловие за избора на целите на изследването, респективно на механизмите за достигане на тези цели. Комисиято по устойчиво развите при ООН, създадена през 1992 г. е сред най-авторитетните и влиятелни институции, които изпълняват разработващи и координиращи функции по тази проблематика. Комисията счита, че устойчивото развитие има четири основни измерения: социално, икономическо, екологично и институционално, които имат относителна самостоятелност. Други учени предпочитат по-разширен и детайлизиран подход при определяне обхвата на разглежданото понятие. Така например, H. Bossel (1999) включва в това понятие девет измерения: природни, материални, екологични, социални, икономически, правни, културни, политически и психологически. В тази детайлизация се цели да се откроят отделните аспекти на понятието, да се покаже тяхната относителна самостоятелност, значение и съществуващи механизми на взаимодействие. Критериите за обособяването на някои от тези измерения не са достатъчно аргументирани. При такова обособяване не е ясно как точно трябва да се обособят „материалните” измерения, при положение че те винаги са в някаква конкретна форма – природна, в процес на преобразуване на природата (икономическа и социална дейност). Дори правните и политическите отношения са по повод на определени материални отношения. И тази „всеобща форма на движение на материята” се проявява във всички останали сфери, независимо дали връзката е пряка или опосредствана. Не прави изключение и културата. Духовната култура има също своя материален израз и се развива повече или по-малко заедно с развитието на материалната култура.
Общоприето е, че отделните измерения, независимо от техният брой, детайлизация, обхват и т.н., се изследват или моделират от гледна точка на начина на тяхното проявление, резултатите на тяхното взаимодействие измерени спрямо предварително приети показатели и съответно, от гледна точка на възможните механизми и инструменти за насочване на това взаимодействие към изпълнение на целите на устойчивото развитие. Не можем да не се съгласим, че развитието (изоставането) на някои от посочените измерения за сметка на друго не е в хармония с основните цели, към които следва да се развива цялата система на устойчивото развитие.
Не е приемливо да бъде определено като устойчиво развитието на дадена страна, ако нейният Брутен вътрешен продукт (БВП) расте, внедряват се модерни технологии на производство, но социалната поляризация се задълбочава или са нарушени елентарните демократични свободи на мнозинството или на малцинството. Не са малко страните, които имат добри показатели за валутни приходи, но те са за сметка на нарастваща експлоатация и износ на невъстановими природни ресурси. В определени случаи, това е съчетано с предопределянето на управляващият елит по наследствен или имущетвен признак, медиите са под пълен контрол на тази елит или пък са нарушени цяла система от елементарни демократични права на полов или религиозен признак.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по УРФ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.