Лекции по търговия


Категория на документа: Икономика


Същност, историческо развитие на размяната и търговията
Думичката търговия има латински произход(comerce), което означава покупко продажба. След осъществяването на икономическата реформа възникват и нови термини, но термина търговия се запазва. Запазва същността си. Имаме търговия независимо дали търгуваме със страна извън Европейския съюз или със страна в рамките на Европейския съюз.
Като търговия разбираме - всичките дейности свързани с покупката и реализацията на продуктите на пазара. По правило търговията и размяната възникват на определен етап от общественото развитие. Като съветския академик Доместенов, като ра прехвърляне на стоки от един субект на друг върху принципите на доброволността и еквивалентността. За възникването на размяната и нейното същетвуване като такава са необходими следните 4 условия:
- Да съществуват най-малко 2 страни
- Всяка от страните да притежава материално благо, което има стойност за другата страна
- Всяка от страните да е свободна да приеме или отхвърли предложението за размяна
- Материалното благо да премине в притежание от един субект на друг. Или казано с други думи да се промени формата на собствеността.
Съвременните условия, когато размяната има ключова роля в обществено икономическото развитие тези виждания се актуализират, като Филип Котлър определя 5 икономически, като първите 4 са същите, но 5тото условие е добавено - всяка една от страните да е обедена че сътрудничеството и с другата страна е възможно или изгодно, т.е. акцентира се върху това че за да съществува размяна, чрез тази размяна трябва да се подобрява благосъстоянието на всяка една от страните. Котлър разглежда размяната като процес за създаване на стойност. Размяната възниква от определен етап на общественото развитие, като през всеки един от последващите етапи начините по които тя се извършва, мястото и средствата за осъществяването на размяната са различни. Дълбоките корени на възникването на размяната са общественото разделение на труда, което също има своите етапи, обособяването на производителите върху основите на формата на собственост, безграничните човешки потребности и ограничеността на материалните ресурси. Според някои автори размяната датира още от разпадане на първобитно общинския строй, като размяна на материални блага не между отделни индивиди, а между отделни племена. Основната предпоставка за възникване на размяната е общественото разделение на труда, в резултата на което се създават условия за нарастване производителността на производството в следствие на специализирането на отделните индивиди в осъществяването на точно определени дейности. Именно тази специализация позволява съкращаване на сроковете за осъществяване на тези дейности, повишаване квалификацията на лицата, които извършват тези дейности, в резултат на специализацията се използва точно определен тип оборудване, технологии, увеличава се обема на произвежданата продукция, в резултата на което взниква излишък от продукти, или с други думи произвеждаме повече отколокото ни е необходимо. Именно този излишък поражда необходимостта от възникването на размяната. От гледна точка на разделението на труда се разграничават следните етапи:
- Обособяването на земеделието и животновъдството. В резултат на това обособяване лицата, които се обособяват с определена дейност произвеждат повече продукция и се появява излишък. Този излишък се предлага отначало в т.нар. религиозни центрове, където хората се събират на религиозни празници и там осъществяват размяната, като тя има стихиен характер.
- Появата на занаятите - в резултат на което се разширява и обогатява продукцията предлагана за размяна т.е. разширява се стоковото производство. През този период се създават и предпоставките за превръщането на размяната от случайно явление към организирано такова. По това време възникват и градовете, които създават свои собствени правила и норми на основата на които се осъществява развитието им, съответно и развитието на размяната. Обособяват се обособени места на размяната, която се осъществява в точно определени дни, като се е осъществявал и контрол върху качеството на стоките, които са се разменяли. Така постепенно се е формирал пазара, като точно определено място на което се е осъществявала размяната. Първоначално е имала натурален характер без участиетие на посредник и без участието на парите. Тази размяна е можела да съществува само в случаите в които двамата участници в размяната са предлагали такива стоки, които взаимно удовлетворяват потребностите им.
- В процеса на развитието на общественото производство и на разделението на труда, в процеса на размяната се открояват няколко стоки, които играят ролята на еквивалент. За нашата страна това са били, зърното вълната и тютюна. Появата на златото и на парите, процесът на размяната достига връх в своето развитие и размяната се трансформира в стоков обмен с участието на парите Стока-Пари-Стока. С появата на парите акта на размяна се разделя на 2 противоположни, но в същото време взаимно свързани помежду си сделки, а именно - продажбата(предлагането на стока срещу определена сума) и покупката(придобиване на друга стока срещу тези пари). Парите възниквайки и опосредствайки размяната създавата условие за възникване на стоковото обръщение като високо развит обмен осъществяват с помощта на парите по взаимно съглание на страните и на принципа на еквивалентността. По нататъчното развитие на размяната е свързано с възникването на търговския капитал. С третото разделение на труда дефакто възниква и търговския капитал и се появява и търговеца като посредник т.е. стоковия капитал се трансформира в търговски капитал и възниква търговеца, който е един специфичен стопански субект, а именно, той не произвежда, а купува дадените стоки с цел да ги продаде. По този начин търговеца осъществява връзката между производството и потреблението. Търговеца оказва и въздействие върху производителя, като стопански субект. Пари - Стока - Пари' Тази разлика между пари и пари' се нарича брутен доход. С възникването на търговския капитал се създават условия за реализация на тези стоки пре определени условия т.е. осъществяване на определено равнище и качество на обслужването по време и при осществяването на покупката на стоки. С оглед на това че търговеца инвестира свой капитал, като купува вече произведени стоки, организира тяхното придвижване, тяхното съхраняване, осъществява определени условия, процеса на избор на стоките от клиентити и решението за покупка.
Обособеността на търгоията и размяната се обеснява с наличието на следните 2 предпоставки:
- Стопанските субекти участващи в размяната да са обособени на принципа на собствеността
- На взаимодествието между участниците в процеса на размяна. Системата на взаимодействие между субектите участващи в размяната може да възникне и да съществува само ако са налице следните условия:
o Всяка стопанска единица трябва да притежава пълна свобода на избор на стопанска дейност, пълна свобода от гледна точка на изборите на методи за нейното организиране и управление и не на последно място свободата да се конкурира с останалите участници. Тази свобода се осъществява на основата на обособяването на стопанските субекти въз основа на различните форми на собственост(държавна, частна общинска, кооперативна и други).
o При осъществяване на дейността си, стопанските субекти имат пълно право да се разпореждат със собствеността си.
o За да възникне и съществува взаимодействие между стопанските субекти е необходимо всяка една от страните да притежава излишък т.е. известно количество продукти, което да надхвърля нейните потребности. В резултат на този излишък всеки от тези стопански субекти може да реализира своята продукция т.е. да отчужди излишната продукция, следователно в исторически аспект търговията може да бъде определена като най-висша форма на размяна с посредничеството на парите и цените. Търговския капитал, който възниква в резултат на третото обществено разделение на труда, притежава свои характерни особености, които могат да бъдат обособени в следното. Търговския капитал обслужва оборота не на един, а на много промишлени капитали, които функционират в различни отрасли и области на икономиката. Друга специфична особеност и силна страна на търговския капитал е че търговския капитал дава възможност на производителя да работи в по крупни мащаби съдейства за неговата диверсификация, а следователно и за повишаване производителността и рентабилността на съответното производство. Специализирайки се в процеса на реализация на различните стоки трговския капитал съкращава времето на стоковото оръщение ускорявайки кръгообората на производствения капитал. Кръгооборота на търговския капитал се осъществява при специфична структура време или скорост на обръщение и норма на печалба. Под влияние на свободно приливащите се капитали на основата на конкуренцията изменението на нормата на печалбата и размера на дивидентите търговския капитал започва да се насочва към нови форми. Влага се за покупко продажба на ценни книжа, валута, недвижими имоти и други, т.е. налице е процес на разширяване. Функционалното предназначение на търговския капитал и на неговата структура. Едновременно с това той се инвестира в различни видове търговска дейност, търговия на едро, на дребно, борсова търговия, електронна търговия и други. Участниците в тези търговии са некрайните потребители, а отделни търговски фирми вериги, холдингови компании т.е с развитието на икономиката се появяват нови форми и се разширява приложението на търговския капитал.
Между пазар и търговия съществува взаима обословеност, но между тях не може да бъде поставен знак на равенство. Търговската дейносте е специфично обособена стопанска дейност със свои правила на организаиция и специфика, която играе съществена роля в икономиката, което дава основание тя да бъде определена като кръвоносната система на всяка една икономика. Т.е. роля на търговията за развитието на икономиката. Съществената роля на търговията за икономиката може да бъде разгледана в следните направления:
- Чрез покупката на стоките от производителите, вносителите или доставчиците, търговията съдейства за покриване на техните разходи за реализиране на печалба, реинвестирането на която позволява възобновяване на производствения процес и то в по-големи мащаби.
- Съществен е приносът на търговията в добавената стойност на икономиката на страната като относителния дял на тази добавена стойност все повече нараства, което е индикатор за преимуществено развитие на услугите в нашата страна и с оглед на добавената стойност, който се създава в търговията съществува специфика от гледна точка на измерването на добавената стойност от реализацията на стоките или добавената стойност на търговията със стоки.
Равнище на брутен доход GMR=(GM/S)*100
Търговска надбавка - равна е на брутния доход(GM). Може да се представа както чрез брутния доход(GM), така и чрез равнището на брутния доход. TH=(Ping - Pig)/Pig*100
Равнище на оперативне разходи Pf=S(GMR-OCR)
Рентабилността на база продажби Rs=Pf/S Rs=GMR-OCR
Значителен е труда на трудовите ресурси ангажирани в този сектор от икономиката и това е така заради връзката между клиент и продавач. Дори при форма на самообслужване пак е значителен броя на търговските работници. По този начин търговията въздейства на безработицата и я намаля. Спецификата на търговската дейност предполага приобладаването на краткотрайните активи, което се обославя от характера на търговската дейност. При осъществяване на търговската дейност от оборота се защитават средства, тъй като може за много кратък период от време да се възвърнат средствата. Влияе върху производството като го напътства, косвено за това какво да се произвежда. На базата на информацията за реализираните продажби, той може непосредствено да изследва потребителското търсене и по този начин влияе на това какво да се произвежда.
Индикатор е за промените в потребителското търсене, респективно за промените на структурите на разходите в домакинствата. Става въпрос за това какъв е относителния дял на домакинствата за покупка на стоки, за придобиване на услуги и т.н. Каква част от разходите на домакинствата са насочени към покупката на хранителни стоки и не хранителни. Тези показатели са индикатори за потребителското търсене.
Търговията въздейства и върху потребителите и тяхното поведение, чрез вида и качеството на предлаганите стоки. С различни маркетингови инструменти може да се стимулират продажбите на едни стоки и да се възпира такова на други стоки. Т.е. чрез тъгрговията се въздейства на потребителското поведение и потребителските навици.
Съществуват различни подходи при оределяне класификационните структури в търговията един от които е така наречение дискретивен подход. Най-общо този подход предполага разглеждането на търговските структури въз основа на общественото разделение на труда, вътрешно отрасловата конкуренция. В исторически аскепкт биха могли да бъдат обосовени следните търговски структури:
- Търговия на дребно
- Търговия на едро
- Дистрибуция на стоки и услуги
- Комисионна търговия
- Консигнационна търговия
- Борсова търговия
- Аукционна търговия
- Франайзингова и лизингова търговия
- Амбулантна търговия и други
Всяка от тези видове търговска дейност е икономически организационно и технологично обособена в икономиката. Възникват на определен етап от обществено икономическото развитие, непрекъсанто се разширяват и обогатяват. Дискриптивния подход за класификация на търговията, може да се разглежда и в следните направелния.
- По характер на функциите
o Търговия на дребно - първата форма на търговска дейност, първоначално възникнала като амбулантна търговия, която е осигурявала изхранването на домакинствата. В последствие тази дейност се локализира възникват първите магазини за да достигнем до днешни времена, в които вече съществуват големи търговски центрове(т.нар. молове). Търговията на дребно е самостоятелно обособена, стопанска дейност свързана с продажбата на стоки и услуги непосредствено на населението с цел печалба. Характерните особености на търговията на дребно, могат да бъдат систематизирани в следните направления. При търговията на дребно се предлагат потребителски стоки, т.е. стоки които задоволяват потребностите на крайния клиент, в момента в който клиентът закупи стоката, тя престава да бъде стока, напска сверата на стоковото направление и отива като предмет за лично потребление. В основата на успеха на търговеца на дребно, респективно това че той има възможност да реализира тези потребителски стоки е търсенето на клиентите, съответно мотива или това, което го подбужда да осъществи тази покупка. Освен че търговеца на дребно е най-крайния участник в канала за диструбиция, той е най-близко до крайният клиент, т.е. може най-лесно да изучава потребностите на клиентите и промените в изискванията на клиентите като по този начин генерирайки информация за това потребителско търсене, той вздейства върху останалите участници в канала за дистрибуция на потребителските стоки и косвено съдейства за това те да получат определена печалба. Успеха на търговеца на дребно зависи от това до колко добре познава своите клиенти и до каква степен може да реагира и да се адаптира към промените в потребителското търсене. Магазинна търговия на дребно - това че търговеца на дребно предлагайки потребителски стоки на крайния клиент, винаги е позициониран на точно определено място, което предупределя неговите характеристики и особености. Търговецът на дребно е този, който осъществява непосредствен контакт с крайния клиент и възможностите да си създадете лоялни клиенти до голяма степен зависят от персонала, който непосредствено обслужва клиентите. Той купува потребителските стоки за да ги препродаде и то на крайните клиенти. Задоволявайки потребностите на крайните си клиенти търговеца на дребно формира определен стоков асортимент, който има своите характеристики, ширина и дълбочина. По този начин търговеца осигурява възможности за избор при задоволяването на точно определена потребности и от друга страна той позволява на крайния потребител да извърши различни покупки. Предоставяйки различни продукти, търговеца на дребно може да стимулира или да ограничи потреблението на дадени продукти.
o Търговия на едро - те са самостоятелна стопанска обособена дейност, изпълняват точно определени специфични функции. Но за разлика от търговците на дребно, дори търговците на едро на потребителски стоки, но спецификата е че те не обслужват по правило крайния клиент, а в повечето случаи обслужват търговците на дребно като им осигуряват желания от тях асортимент. Търговците на едро могат да предлагат и инвестиционни стоки, т.е. техните клиенти може да са производители. Предлагат се не стоки за крайно потребление, а стоки необходими в производството. Специализирани са в точно определен вид дейности. Притежават големи помещения в които могат да съхраняват стоките, до момента до който не ги реализират при търговеца на дребно. Търговеца на едро предлага стоките в по-големи разфасовки. Той преобразува стоките на едро в различни разфасофки, и по този начин преобразува търговския асортимент. Търговецът на едро има и свои определени функции свързани с предвижването на стоките. Те обикновено разполагат със свой собствен транспорт, т.е. имат възможност да оптимизират търговските си разходи, които са важен елемент на цената именно в резултат на големите доставки имат възможност да реализират икономия от мащаба, т.е. да намалят транспортните разходи за доставката на единица стока или казано с други думи търговеца на дребно, каквито и доставки да прави от разнообразни стоки, ако подържа свой собствен транспорт, осъществявайки покупките си от търговци на едро за него ще бъде много по неизгодно.
- Форми на собственост
- Вида на предлагания продукт
- По територия на разположение(по локаизация)
- Форма на осъществяване на продажбите

Стратегически подход за класификация на търговците на дребно
Предполага определени признаци въз основа на които се разкрива спецификата на различните търговци. Един от тези признаци е търговска надбавка, а друг такъв е обръщаемостта. В зависимост от това колко е висока търговската надбавка се определя продажната цена. Обръщаемостта - N=S/A, може да бъде измерена в скорост на обръщение или брой обороти. Най-високо обръщаеми са стоките, като в някои случаи достига до 80%. Средния стоков запас се измерва с N= S/Сз. Обръщаемостта на стоковите запаси се оценява с B=(Сз/S)*дни периода от време за който средствата вложени в материали и стоки ще се възвърнат. Може да изразим и като B=1/N*дни.
Говорим за ускорена или забавена обръщаемост. Респективно високо равнище на брутния доход или високо равнище на цените. В зависимост от ситуацията е различно дали трябва да имаме високо ускорено обръщение или ниско такова. И дали високо равнище на дохода или ниско такова.
Класифициране по критерия качество цена на стоките. Отново зависи дали да са високо качество, или ниско такова и дали да са висока цена или ниски.
Класификация по ниски цени и високи цени и ниско ниво на услугите и високо ниво на услигите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по търговия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.