Курсова работа по застрахователно право


Категория на документа: Икономика


1. Обща характеристика на застрахователния договор

Проф. Д-р Огнян Герджиков характеризира договора за застраховка по следния начин - с договора за застраховка застрахователят се задлжава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.Това гласи чл. 183 ал. 1 от Кодекса за застраховането ( КЗ ). Съдържанието на застрахователния договор, както и на всеки друг договор, представлява правата и задълженията на страните по него. Застрахователния договор е двустранен, възмезден, консесуален, формален, алеаторен. Законът изисква писмена форма за действителността на застрахователния договор. Писмената форма може да бъде застрахователна полица или друг писмен акт. Договорът за застраховка е договор с продължително действие, тъй като при него застрахователят обезпечава закрилата не еднократно, а за известен период, определен като застрахователен срок.

Застрахователния договор се сключва по инициатива на застрахования. Той прави оферта, макар условията на договора да са изготвени типово от застрахователя. В някои предвидени от закона случаи застрахователен договор се сключва задължително. Друга особеност на договора за застраховка е, че поради продължителното му действие съдържаниео може да бъде иззменяно не само по взаимно съгласие, както е по принцип. Такава промяна може да стане: при промяна устава на взаимозастрахователната кооперация, при прехвърляне на застрахованата вещ, по силата на административен акт, с едностранно волеизявление на застрахователя.
2. Обща характеристика на правата и задълженията в застрахователното отношение и на формите и последиците от тяхното неизпълнение

В своя труд "Застрахователно и презастрахователно право" Проф. Поля Голева посочва някои особености в съдържанието на застрахователното отношение, неизптлнението на задълженията и последиците от това. Първата особеност е , че правата и задълженията възникват в различни фази от развитието на застрахователното отношение. Не всички задължения се пораждат и стават изискуеми в момента на сключване на договора. Правото на застрахования да иска плащане на застрахователното обезщетение или сума възниква във втората фаза на застрахователното отношение, която настъпва след настъпване на застрахователното събитие. Тогава се поражда и насрещното задължение на застрахователя - да извърши застрахователното плащане. Особеност, касаеща времето на възникване на правата и задълженията, е обстоятелството, че задължение може да възникне и преди окончателното сключване на договора. Такова е задължението на застрахования да съобщи на застрахователя всички обстоятелства от значение за естеството и размера на риска.

Друга особеност е свързана със съдържанието на самите задължения. От голямо значение за застрахователното отношение са т.нар. информационни задължения на застрахования - да съобщава всички данни, които са му известни и имат съществено значение за риска. За да се обезпечи защитата на интересите на застрахователя, е предвудено задължение на застрахованияпрез жялото времетраене на договора да не увеличава риска и да уведомява застрахователя за всички промени в обективната обстановка, които водят до съществено изменение на риска. Тези задължения не се изпълняват еднократно, а съществуват през цялото времетраене на правоотношението. Уведомителното задължение на застрахования съществува и през втората фаза на развитието на застрахователното отношение, тъй като без неговото изпълнение е невъзможно да се реализира правото му да получи застрахователното обезщетение или сума.

Следващата особеност в съдържанието на застрахователното отношение засяга характера на правата и задълженията на страните по застрахователния договор. Някои от правата в застрахователното право са притезателни - право на застрахователя да получи застрахователните премии, право на застрахования да получи застрахователното обезщетение или сума при настъпване на застрахователното събитие Другите права не могат да се определят нито като притезателни, нито като потестативни - напр. Правото на застрахователя да иска от застрахования да съобщи всички обстоятелства от съществено значение за степента и размера на риска и съответстващото ми задължение.

Четвъртата особеност е свързана с фактическия състав на неизпълнението на задълженията на застрахования. Неизпълнението в еинаго сложен юридически факт, който се състои от следните елементи: деяние, вреда, причинна връзка между двете, вина. Първият елемент е деянието на застрахования - действие или бездействие напр. Погрешно уведомяване премълчаване на съществени обстоятелства, действия или бездействия, с които се увеличава риска. Вторият елемент е вредата. Особеното е, че под вреди не трябва да се разбира увреждане на имуществото на застрахователя, изразяващо се в намаляване на неговия актив или увеличаване на пасива му, както е при другите видове облигационни отношения. Неизпълнението на задължението от страна на застрахования не засяга непосредствено патримониума на застрахователя, а само утежнява неговото положение. Напр. когато застрахованият не изпълни уведомителното си задължение, неблагоприятният резултат от неговото деяние се изразява в това, че застрахователят поема риска, който при липсата на това нарушение не би поел или би поел при други условия. Неизпълнение на задълженията е налице само тогава, когато във вреда на застрахователя са възникнали посочените отрицателни последици. Те са задължителен елемент от фактическия състав на неизпълнението. Ако застрахованият не е съобщил обстоятелства от съществено значение за риска или е увеличил риска през времетраене на договора, без обаче нарушенията да са повлияли върху носения от застрахователя риск, не биха настъпили последиците от неизпълнението.
3. Задължения на застрахования

Проф. Д - р Огнян Герджиков разделя задълженията на застрахования на две групи - имуществени и неимуществени. Първата група включва три уведомителни задължения, задължение за предотвратяване на вредите и задължение за тяхното ограничаване. Втората група включва само задължението за премия. Уведомителните задължения са: да обяви съществените обстоятелства от значение за риска при сключване на договора; да обяви новонастъпили обстоятелства; да съобщи за настъпването на застрахователното събитие.

Задължение за обявяване на съществените обстоятелства - това задължение е уредено в чл. 188 от КЗ. Според него при сключването на застрахователния договор застрахованият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.За съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос. Целта на това задължение е застрахователят да може да прецение степента на риска, а оттам - да определи условията, про които застрахователния договор може да бъде сключен. Това задължение има преддоговорен характер. Неговото изпълнение е предпоставка за определяне клаузите на застрахователния договор. Предмет на задължението за обявяване са известните обстоятелства, които са от съществено значение за естеството и степента на риска. Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване за обстоятелството. В този случай застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода от прекратяването на договора. Ако съзнателно неточно обявеното или премълчано обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да иска изменянето му в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява. Когато има неточно обявено или премълчано обстоятелство и застрахователното събтие настъпи, застрахователят има право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното обезщетение или сума само, ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато това обстоятелство е допринесло само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. Ако застрахователя е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му съответно третото лице.

Ако при сключване на застрахователния договор дадено обстоятелство не е било известно на страните всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора. Ако другата страна не приеме предложението за изменение в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна. Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор. При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между платената премия и на премията, която трябва да се плати според застрахователния риск.

Задължение за обявяване на новонастъпили обстоятелства - това е второто уведомително задължение на застрахования. То е уредено в чл. 191 от КЗ. Това уведомително задължение възниква по време на действие на договора, за разлика от предходното, което има преддоговорен характер. Предмет на това задължение са обстоятелствата, които са настъпили след сключване на договора и са съществени за риска. Те ще са съществени за застрахователя, ако водят до увеличаване на покрития риск. Застрахователят трябва да е поставил за тях писмен въпрос. Това гласи и чл. 191 ал. 1 КЗ - "По време на действието на застрахователния договор застрахования е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаванео им." Ал. 2 на чл. 191 КЗ гласи, че при неизпълнението на това задължение последиците са същите като при предходното задължение. Според ал. 3 на същия член застрахованият е длъжен незабавно писмено да обяви застрахователя за промяна на указания в застраователния договор адрес и да съобщи на застрахователя новия си адрес. До получаване на съобщението за промяна на адреса от страна на застрахователя, съобщенията, изпратени от него до адреса на застрахования, обявен в застрахователния договор, се смятат за връчени и получени от застрахования с всички предвидени от закона или договора правни последици.

Задължение за съобщаване за настъпването на застрахователното събитие - това е последното уведомително задължение на застрахования. То се поражда след като настъпи застрахователното събитие. Целта на това задължение е застрахователят да научи за събитието и настъпилите вреди. Така той ще може да упражни надзор върху спазване на изискването застрахованият да вземе мерки за ограничаване на вредите. Застрахователят трябва да бъде уведомен, за да може да установи вредите и изпълни задължението си за плащане на застрахователното обезщетение или сума. Това съобщение трябва да бъде изпълнено в седемдневен срок, освен ако в общите условия е предвиден друг подходящ срок, като този срок не трябва да бъде нереално къс. Няма определена форма за уведомяването. Следователно съобщаването може да стане по всякакъв начин, но тежестта на доказване, че съобщението е направено, тежи върху застрахования. Възможно е начинът на уведомяването да е посочен в застрахователната полица. В този случай задължението ще се смята за изпълнено, ако е спазена предвидената в договора форма. Предмет на уведомяването са обстоятелства, които се отнасят до застрахователното събитие. Във връзка с това задължение е и задължението на застрахования да допусне застрахователя за извършване на оглед, както и да представи изисканите документи , свързани с установяването на събитието и размера на вредите. Целта на тези задължения е застрахователят да може да установи кога, къде и как е станало застрахователното събитие, какви са вредите от него и какъв е техния размер.

Задължение за предотвратяване на вредите - преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да вземе предохранителни мерки и да не позволява с поведението си увеличаване на риска. Под увеличаване на риска се разбира създаване на по - голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Той е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване източниците на опасност за вреди и да допуска застрахователят да прави проверки. Ако застрахованият не изпълни задължението си за предпазване на застрахованото имущество от вреди рискът от настъпване на застрахователното събитие нараства. Това може да даде основание на застрахователя да поиска изменение на договора. Изменението може да се отнася до увеличаване на премията или намаление на застрахователната сума или срока на договора. Така застрахователят ще постави тези елементи в съответствие със степента на риска. Ако рискът се е увеличил до степен, в която застрахователят не би го поел, той може и да прекрати договора.

Задължение за ограничаване на вредите - то е близко по съдържание до задължението за предотвратяване на вредите, но се отнася до друга фактическа обстановка. Задължението за предотвратяване на вредите е превантивно. То трябва да се изпълнява преди да е настъпило застрахователното събитие с цел да не го допусне. Друго е положението при задължението за ограничаване на вредите. То възниква след настъпване на застрахователното събитие. Съдърванието на това задължение е да се вземат възможните мерки вредите да не настъпят или да бъдат максимално ограничени. Тези мерки могат да бъдат взети в изпълнение указанията на застрахователя, дори предвидени в застрахователния договор. Неизпълнението на задължението за ограничаване на вредите има същите последици, както и задължението за предотвратяване на вредите.

Задължение за плащане на премия - това задължение е уредено в чл. 192 от КЗ. Според него цялата премия или първаа вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключване на застрахователния договор, освен ако е уговорено друго ( ал. 1 ). Ако през периода на действие на договора застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска съответно увеличаване или намаляване на застрахователната премия или прекратяване на договора ( ал. 2 ). Това е единственото имуществено задължение на застрахования. Застрахователната премия е цената на застраховката. Според условията на договора тази цена може да бъде платена наведнъж - еднократно, или на вноски - чрез периодично изпълнение. Ако се дължи еднократно плащане, то трябва да бъде направено при връчване на полицата. Ако се дължи плащане на вноски, първата вноска трябва да бъде направена към същия момент - връчването на полицата. Задължението за премия е цената за носенето на риска. Затова изпълнението на двете задължения е обвързано, така че не може да възникне задължението за носенето на риск преди да е платена цената за това. За застрахователят няма да възникнат задължения, докато застрахованият не изпълни паричното си задължение. Нормата, която предвижда поредност на изпълнение на задълженията е диспозитивна. Това означава, че страните могат да уговорят друг режим на плащане на премията.

Режимеът на следващите вноски, при периодично изпълнение на задължението за премия, е различен. Неплащането им в момента на тяхната изискуемост не влияе на действието на договора. Въпреки забавата върху застрахователят тежи задължението за носене на риска, евентуално за плащане на застрахователното обезщетение или сума. Последиците от забавата са общите последици относно неизпълнението на парични задължения по ЗЗД. В полза на застрахователя се поражда правото да иска принудително изпълнение, както и право на мораторна лихва. Наред с тези общи положения, при застрахователния договор възниква една специална за него последица - поражда се право на застрахователя да намали размера на застрахователната сума, съответно на платените до тогава премии, както и да измени или прекрати договора, ако застрахователното събитие не е настъпило и премията не е платена за текущия период. Застрахователят може да упражни тези права не по - рано от петнадесет дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение.

Независимо от уговорения режим на плащане на премията - еднократно или разсрочено, при връчване на полицата или след това, това задължение на застрахования трябва да бъде изпълнено изцяло, независимо от настъпване на застрахователното събитие. При всички случаи се дължи застрахователната премия, а не частта, която съответства на времето до настъпване на застрахователното събитие.

В труда на проф. Поля Голева "Застрахователно и презастрахователно право" са посочени някои хипотези, при които застрахователят дължи връщане на застрахователната премия. Първата хипотеза е когато застрахователният договор бъде прекратен поради несъзнателно неточно обявяване, тогава застрахователят възстановява частта от премията, която съответства на изтеклия срок на договора. Втората хипотеза е при недействителност на застрахователния договор. Когато договорът е нищожен, било защото липсва застрахователен риск, застрахователен интерес или друг съществен елемент, застрахованият може да сиак връщане на платените премии, освен ако е бил недобросъвестен т.е. ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на задължителните елементи на договора. Следващата хипотеза, при която се дължи връщане на застрахователната премия се отнася до случаите на надзастраховане, уредени в чл. 204 КЗ. Ако застрахователната сума надвишава застрахователната стойност, застрахователят се задължава да върне частта от премията, съответстваща на разликата между застрахователната стойност застрахователната сума. Четвъртата хипотеза се отнася до застраховка "живот", когато застрахователят откаже да плати застрахователната сума, ако преди изтичане на 1г. застрахованият само сложи край на живота си - застрахователят дължи връщане на примиите, ако са били платени за две пълни години. Последната хипотеза е при спестовните застраховки.
4. Задължения на застрахователя

Според проф. Д-р Огнян Герджиков основните задължения на застрахователя са две: да осигури застрахователна закрила и да плати застрахователно обезщетение или сума. Тези задължения са тясно свързани едно с друго. Може да се каже, че е налице едно задължение - да се осигури застрахователна закрила, което може да премине в задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума. Наред с тези две задълженя, за застрахователя може да възникне задължение да обезщети застрахования за разходите.

Задължение за осигуряване на застрахователна закрила - предмет на задължението на застрахователя да осигури застрахователна закрила е застрахователното обезпечение. Задължението за застрахователна закрила съществува през цялото времетраене на застрахователния договор, но преминава през различни фази. Преди настъпване на застрахователното събитие, когато е първият етап от развитието на застрахователното отношение, това задължение се изразява в поредица действия на застрахователя. Те са насочени към подготовка на евентуално обезщетевяне или плащане на застрахователна сума. Това са действия по организиране на застрахователния фонд, евентуално по сключване на презастрахователни договори, по осигуряване на резерви, по инвестиране на финансовите средства, набрани по застрахователния фонд и т.н. Но и при втория етап от развитието на застрахователното отношение, когато настъпи застрахователното събитие, ако то не е довело до пълно погиване на застрахованото имущество върху застрахователя продължава да тежи задължението за осигуряване на тази закрила т.е. за носене на риска.

Задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума - това задължение на застрахователя е уредено в чл. 193 КЗ. Според ал. 1 на този член при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователното обезщетение или сума. След настъпване на застрахователното събитие застрахователната закрила взема формата на задължение за плащане на застрахователно обезщетение или застрахователна сума. Те представляват паричния израз на задължението за застрахователно обезпечение.

За да настъпи изискуемостта на задължението на застрахователя, трябва да възникне застрахователното събитие, което обаче не е достатъчно само по себе си да направи задължението изискуемо. Необходимо е не само настъпване на застрахователното събитие, а и приключването му т.е. да са се реализирали всички вреди. На следващо място изискуемостта на задължението се обуславя от съобщаването от страна на застрахования, че застрахователното събитие е настъпило. За тази цел е нужно застрахованият да представи необходимите доказателства за това и да осигури достъп на застрахователя до мястото на събитието. Кумулативното изпълнение на тези предпоставки прави задължението на застрахователя изискуемо. От този момент започва да тече установения в договора срок за плащане. Ако застрахователят не плати в срок задължението си, той изпада в забава, което води до възникване в негова тежест на акцесорното задължение за лихва. Освен това в полза на застрахования или на третото ползващо се лице се поражда право да искат реално изпълнение. Те могат да искат плащане на застрахователната сума по принудителен ред заедно с обезщетение за разноските, направени за ограничаване на вредите. Задължението на застрахователя да плати не е безусловно. Въпреки настъпването на застрахователното събитие, в определени случаи, той има право да откаже плащането. Такова право той има, ако застраховтелното събитие е причинено умишлено от застрахования или от третото ползващо се лице.

Според чл. 193 ал. 2 КЗ застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен когато това е уредено в КЗ или уговорено между страните. В ал.3 и ал.4 на чл. 193 от КЗ е конкретизирано задължението на застрахователя при щети върху моторно превозно средство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по застрахователно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.