Корпоратвина социална отговорност. Възможности и предизвикателства пред предприятията в Република България.


Категория на документа: Икономика



КОРПОРАТВИНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ. ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРЕДПРИЯТИЯТА В
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Иван Иванов Иванов , фак. № **********, Индустриален Мениджмънт /задочно/

В света на бизнеса от историческа гледна точка, оснавната цел или "отговорност" на корпорациите е била основно печелене на пари и увеличаване на благосъстоянието на акционерите. Корпоративната финансова отговорност е била и все още е основната движеща сила на корпорациите.

От доста години в западните държави, а от няколко години и в България се забелязва че корпорациите обръщат все по-голямо внимание на защитата на природата, местното население, условията на работното място, както и за етичните норми на работа и поведение на техните служители.
Тази нова тенденция, все още доста непозната за корпорациите в България се нарича "корпоративна социална отговорност"

Като цяло, няма точно и ясно определение на "корпоративна социална отговорност", но понятието се свързва с идеята, че освен генерирането на печалби, компаниите и корпорациите трябва да бъдат отговорни за цялостното си влияние върху хората и планетата. Европейската комисия в обновената си стратегия 2011-14 за корпоративна социална отговорност, приета в Брюксел на 25.10.2011 дава ново определение за корпоративна социална отговорност - "Отговорността на предприятията за въздействието им върху обществото" . Според Европейската комисия социалната отговорност е елемент на корпоративната култура, която изисква изпълнение на доброволно поети от фирмите ангажименти, при което личната изгода и частнокорпоративните интереси отстъпват на заден план и се утвърждава нова визия за корпоративни ценности. Корпоративната социална отговорност означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели по време на техните ежедневни бизнес дейности. Европейската комисия насърчава приобщаващи и качествени практики по отношение на заетостта в предприятията. Това се отнася особено за международните вериги на доставки и свързаното с тях зачитане на човешките права. Гъвкавостта и сигурността на пазара на труда и управлението на многообразието са все по-актуални въпроси, с които компаниите трябва да се занимават. Иновациите в областите на грижата за здравето на служителите, бизнес образованието и ученето през целия живот, както и екологичните въпроси също са част от програмата на корпоративната социална отговорност, за която се провеждат дискусии с участието на множество заинтересовани страни.

Най-голямата корпоративно социална отговорна инициатива в световен мащаб е тази на ООН - Глобалният Договор, издигната през 2000 г., която призовава бизнеса да възприеме, подкрепя и прилага десет универсални принципа, разделени в четири основни категории: права на човека, трудови норми, околна среда и утвърждаване на антикорупционни практики. В нея участват компании, които официално са заявили,че възприемат принципите на зачитане и подкрепа спазване правата на човека; гаранция за необвързване с действия, нарушаващи правата на човека; приемане свободата на сдружаване и ефективно признаване правото на колективно договаряне; премахване на всякакви форми на насилствен и принудителен труд; ефективно премахване на детския труд; премахване на дискриминацията по отношение правото на труд и на професия; подкрепа на превантивните подходи в опазването на околната среда; подемане на инициативи, стимулиращи поемането на по-голяма отговорност към околната среда; насърчаване развитието и разпространението на технологии, щадящи околната среда; подкрепа на антикорупционни инициативи и политика на прозрачност.

Глобалният договор на ООН стартира в България през януари 2003г. под егидата на президента Първанов. От своя старт в България Глобалният договор обединява повече от 120 компании в неформална мрежа. Българската мрежа на Глобалния договор е неформално сдружение на компании, неправителствени организации и академични институции, които споделят принципите на Глобален договор и прилагат социално отговорни практики; стремят се да обменят опит, инициират диалог или партньорства с други лица, като правителството, местните власти, работодателските организации, организациите на гражданското общество и академичните институции. За да се усили и повиши ролята на мрежата на Глобалния Договор в България, през 2006г. бе въведена структура за управление, състояща се от Консултативен Съвет и Секретариат. С приключването на подкрепата на ПРООН България, мрежата на ГД трябваше да идентифицира и формулира стратегия за устойчивост. В периода 2009-2010г. членовете разбработиха институционална рамка за бъдещото организационно развитие. В резултат на това Сдружение "Българска мрежа на Глобалния Договор на ООН" бе учредено на 10 септември 2010г от 20 водещи компании и организации, членове на Глобалния Договор на ООН

След присъединяването на България в Европейския съюз , компаниите показаха по-голяма заинтересованост към корпоративната социална отговорност. Българските корпорации започнаха да въвеждат принципи и политика на социална отговорност в управлението си, въпреки че към момента са все още малко на брой.

Въпреки настоящата криза, компании, неправителствени организации и Българското Правителство продължават да полагат усилия за развитие и насърчаване на корпоративната социална отговорност. Като израз на политическа ангажираност на българското правителство за създаване и укрепване на благоприятна среда за осъществяване на социално отговорни практики, през 2009 г. Министерството на труда и социалната политика прие "Стратегия за корпоративна социална отговорност 2009-2013". Стратегията по корпоративна социална отговорност е документ, чрез който правителството предостави своята визия и приоритетни цели за насърчава развитието на корпоративната социална отговорност в България. Стратегията е насочена към създаване на предпоставки за развитие и утвърждаване на нагласа за доброволно осъществяване на корпоративни социално отговорни практики, създаване на предпоставки за активно доброволно участие на всички заинтересовани страни - държавните институции, бизнеса, организациите на социалните партньори, неправителствените организации, академичните среди, медиите и други.
В резултат на съвместните усилия се очаква успешно да бъдат посрещнати и преодолени предизвикателствата, свързани с последствията на световната финансова и икономическа криза. В по-дългосрочна перспектива се очаква да бъде постигнат напредък за повишаване качеството на живот и благосъстоянието на българските граждани чрез осигуряване на устойчиво икономическо развитие на страната.

Друга международна инициатива, в която участва Р България е разработването на Международния стандарт ISO 26000 - "Указания за социалната отговорност", който дава напътствия за основополагащите принципи и въпроси, съставляващи социалната отговорност, както и за начините на внедряването й в една организация. По същество стандартът е приложим към всички видове организации, в това число към правителствени, неправителствени и бизнес организации. Целта е подпомагане на организациите за постигане на взаимно доверие със заинтересованите страни чрез подобряване на резултатите от дейността им, свързана със социалната отговорност. Разработването на ISO 26000 е резултат от съвместната работа на различни заинтересовани страни. Една от целите на стандарта ISO 26000 е да поощрява всяка организация да бъде социално отговорна, да установява контакти със заинтересованите страни в този аспект и да спазва приложимите национални закони, международно признати спогодби и други законови инструменти. ISO 26000 е насочен към интеграция на социално отговорното поведение в съществуващите организационни стратегии, системи, практики и процеси и подчертава резултатите и подобряването на изпълнението на дейността на организациите.

За да съдейства , за това културата на корпоративна социална отговорност да проникне по-дълбоко в бизнес средата в България, българската мрежа на на Глобалния договор на ООН, заедно с редица бизнес сдружения и неправителствени организации през 2006 година направиха проучване да провери как корпоративната социална отговорност се вписва в особеностите на българския контекст. Въпреки че много от фирмите , участвали в изследването, са се развили едва през последните петнайсет години, проучването показва, че те осъзнават колко ценно е да бъдат добри корпоративни граждани в своята общност. Същевременно от проучването личи и това, че в България представата какво е добро гражданство или социална отговорност е изключително разнообразна, а добрите неща, които се случват по места, все още са далеч от международното разбиране за корпоративна социална отговорност и начина по който тя се вписва в държава членка на Еврпейския съюз.

Проучването също така имаше за цел да допринесе за развитието на дарителството, благотворителността и корпоративната социална отговорност сред бизнеса в България. Изследването показа и анализира разбирането, нагласите, практиките, проблемите и предизвикателствата, които среща българският бизнес при осъществяването на социално отговорни инициативи. Данните , интервютата и анализът от проучването дадоха нов поглед отвътре, за това какво представлява според бизнеса корпоративната социална отговорност в България. От тях се вижда, че макар и бавно, дарителството и социално отговорните практики се развиват, и от ограничени по обхват, неясно насочени и разпокъсани дейности, прерастват в по-изявена и стройна корпоративна политика. Това развитие е плод на икономическия растеж, нарастващия брой големи чуждестранни компании с професионално ръководство и стабилен подход към корпоративното управление. Важна констатация е, че много фирми все още не правят разграничение между дарителство, спонсорство, и социално отговорни дейности, а въпреки положителните тенденции корпоративната социална отговорност не е залегнала в дългосрочните стратегии на фирмите.

Структура на извадката в количествено проучване.

Анализът представи картина на увеличващ се интерес към отговорно бизнес поведение сред големите и средни компании в България. Социалната отговорност се определя като ценност и фирмите се грижат с практикуваните от тях дейности да получат такава репутация. Необходими са обаче още усилия за по-доброто планиране, реализиране и оценяване на социално-отговорните програми. Бизнес мрежи, неправителствени организации, медии и самите компании трябва да работят за увеличване на капацитета за осъществяване на дългосрочни и ефективни социални-отговорни дейнсоти.

В проучването почти девет от десет фирми споделят мнението, че благотворителната и социалната дейност на фирмите в България е хаотична, разпокъсана, извършва се "на парче" и поради това е слабо ефективна. Едва 8 на сто са на обратното мнение. Същевременно, пет пъти повече, (40%) твърдят, че макар и дейността все още да е неразвита и разпокъсана, все повече фирми започват да се интересуват от нея. Тази оценка на бизнеса и усещането му за промяна в обществената атмосфера са важни предпоставки, не само за увеличване броя на фирмите, които са социално ангажирани, но и за развитие качестовто на самите дейности в полза на обществото. При нарастващ интерес към даден вид дейност, при наличието на позитивни модели и стандарти, нараства както информираността, така и ангажираността със съответната дейност.

Очакванията на българските предприятия от гледна точка развитието на корпоративната социална отговорност в близко бъдеще са умерено позитивни. Всяка втора фирма възнамерява да запази дейностите си в полза на обществото на досегашното си равнище, 28% предвиждат активизиране, а 22% въобще не смятат да разгръщат подобна дейност (главно средни фирми от държавния сектор). Следва да се подчертае, че предизвикателствата тук са две - обема, разгръщането на тези инициативи и тяхното качество. Необходимостта те да надскочат дарителството и патерналистичната загриженост и да бъдат насочени към активизация и иновативността, към променяне на уменията, средата на живот и личностното развитие на нуждаещите се, а не просто към възпроизводство на определен жизнен минимум. Потенциалът на развитието на мрежи, на директни контакти между бизнес структурите обече, все още става слаб.

Социално отговорно поведение от страна на българския бизнес в социален и екологичен план е необходимо поради непосредствените неблагоприятни последствия от глобализацията. Тук се включват и кризисни състояния, отнасящи се до финансовата и икономическата сфера. Промените в състоянието на околната среда (климата), очертаващите се дефицити на природни ресурси (енергоизточници, вода), предизвикателствата във връзка с разпределението и качеството на работната сила, отделяне на по-голямо внимание по отношение на човешкото измерение, спазването на човешките права - всичко това повишава значимостта на целенасочени действия от широк кръг заинтересовани страни.

Фактът, че днес съществуват множество глобални заплахи, сред които най-отчетливите в настоящия момент са икономическата криза и изменението на климата, изисква бързи реакции в посока на възприемане на по-разширен поглед по отношение на риска и управлението на възможностите, който да включва екологичните, социалните и управленските фактори; по-голямо съсредоточаване върху създаването на дългосрочна стойност в компаниите и пазарите; извеждане на отговорността и етичните норми на преден план, с цел подсилване на доверието.

Източници :

1. Web сайт на CSR Bulgaria. 25.02.2013г.
2. Web сайт на Европейската комисия. 2013. 25.02.2013.
3. Асоциация "Корпоративна социална отговорност - България" - независима неправителствена организация. 25.02.2013
4. Министерство на труда и социалната политака на Р.Б. 2013. 25.02.2013.
5. Global Compact Network Bulgaria. 2013. 25.02.2013.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Корпоратвина социална отговорност. Възможности и предизвикателства пред предприятията в Република България. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.