Концепции за човешкия капитал и перманентното обучение


Категория на документа: Икономика




КУРСОВА РАБОТА

на Тема: Човешкият капитал и концепцията за перманентното обучение

Изготвил: .Виктория Петрова Петрова
Фак.№: 111290
Поток: 127 Проверил: проф.Ат.Казаков

Увод
Ролята и значението на човешкия капитал са обект на нарастващ интерес от страна на икономистите - от Адам Смит до днешни дни. Под "капитал" , независимо от неговата форма, се разбира всеки ресурс , който в резултат на неговото правилно управление и инвестиране в него , с течение на времето осигурява прираст на дохода или на стойността му, например човешкият.Това е най-сложната и трудно измерима форма на капитал, която съдържа в себе си съвкупност от знания , умения , способности , опит , физика и здраве или интелектуален и физически капитал.Собственик на този капитал е самия човек , който притежава тези качества.Те се реализират в процеса на труд.Но преди да започне човек да се труди , той трябва да извърви пътят на социализирането и на обучението в училище.Тъй като темата на доклада е перманентното обучение , няма как да не се засегне и темата за инвестиции в образованието.В XXI век , ако една държава , общество или самият човек не инвестира в образованието и квалификацията си , то те са обречени да бъдат изоставащи или вечно догонващи, глобалните нива на развитие и тенденциите в образователния прогрес , като например нови методи и подходи за обучение , нови теории и парадигми и нови технологични и технически открития.

1.Концепция за човешкия капитал и нуждата от перманентно обучение.
Първоначалният човешки капитал се формира , когато даден човек или родителите му , инвестират с него, като плащат за образование и за придобиване на професия .След като човек започне работа , тази инвестиция се изплаща с течение на времето под формата на заплата и др.Човешкият капитал е стойността на доходоносния потенциал , въплътен в индивида , включващ вродените му способности и талант , образованието му и придобитата от него квалификация и т.н. Въпреки че човешкият капитал притежава някои универсални характеристики на икономическия капитал, като способността му да се възстановява и натрупва , между тях съществуват и различия.Процесът на създаване на човешкия капитал е сложен и продължителен процес , с множество фази и етапи.Вложените средства се възвръщат не веднага и не в пълната си цялост , а с течение на времето и под въздействието на много фактори и условия.
В XXI век за човек е необходимо и задължително да се усъвършенства постоянно , за да не бъде "затрупан от информационна лавина" , а да се движи заедно с нея.Информацията в днешни дни остарява не с години , а с часове , затова е нужно хората да се стараят да са максимално осведомени , да актуализират и развиват постоянно знанията и уменията си.Тази концепция, възприета от ЮНЕСКО още през 1970г. и е ориентирана към обществото на XXI век , се очертава като една от ключовите концепции на образованието - непрекъснато учене през целия живот.Образованието се развива все още в известни от последните сто години формални рамки, но обществото вече е различно.Живеем в общество на промяната , в чиято основа е знанието.Всичко в нашия свят се основава на знанието, на нашата способност да го усвояваме и прилагаме в променящите се условия.Развитието налага постоянно нови потребности , а за да ги задоволим трябва постоянно да променяме уменията си.Динамиката на днешния живот, глобализацията , новите професии и области за реализация, превръщат перманентното учене в необходимост.За да бъде човек част от обществото , от живота и света , той трябва да учи.За да бъде успешен един индивид или едно общество - то трябва да се учи постоянно.Хората трябва да се научат да бъдат гъвкави и по-лесно приспособими, а това се постига само на базата на ученето през целия живот.В образованието днес вече моделът на еднократно предаване на знания е твърде остарял.Друг е фокусът на образованието - индивидуалните интереси и развитие на индивида, а не интересите на обществото или държавата.Идеята ,за образование през целия живот, е израз на идеята за поставянето в центъра на развиващата се и променяща се личност.Нагласата за учене не е само част от професионална характеристика, а е ключова способност на човека, който трябва да успява в постоянно променящия се свят, основан на знанието.
Ученето през целия живот има няколко важни страни,които правят възможни разбирането му и опита то да бъде точно обяснено в рамките на съвременното общество.То е постоянна форма на дейност на съвременния човек,обхваща голяма част от неговите действия. Включва подобряването на неговите способности, умения , знания , интереси .Това спомага адаптирането на човек към променящия се свят, към обществото на знанието, неговото включване в качеството му на гражданин, на работещ и активно участващ във всички сфери на социалния и икономически живот.Това дава сила на индивида да управлява , доколкото зависи от самия него, своя живот.Този процес на учене, дава възможност на хората за развитие и участие във различни социални системи.
Човешкият капитал постоянно трябва да се самоусъвършенства и развива.Хората с високо качество на интелектуален капитал получават повече и по-качествени икономически блага, открояват се от другите в обществото, заемат ключови позиции в обществения живот.Нарастващият интерес към човешкия капитал се обяснява с промяната в разбирането на факторите на икономическо развитие.Например, ако до преди 30-40 години са били развити предимно производствените предприятия , фабрики и т.н; и се е търсел повече физически капитал като : машини , съоръжения , суровини или чисто човешка производствена сила.Днес светът е различен , много повече фирми вече се нуждаят от човешкия интелектуален капитал, тъй като вече по-голямата част от производството е автоматизирана .Живеем в сферата на услугите и новите технолигии, където умственият труд се цени много повече от физическия.Следователно е нужно обществото да влага средства и усилия в образоването и развитието на човешкия капитал и по-конкретно на интелектуалния , тъй като той има по-голяма икономическа стойност за фирмата, за обществото и т.н.Способността на човешкия капитал да се възстановява и натрупва го прави сравним с икономическия капитал.

2.Учене през целия живот - Четирите стълба на образованието
Идеята за учене през целия живот е един от ключовете към XXI век.Учението започва от най-ранна детска възраст и обикновено приключва след дипломирането на човек- детска градина , основно училище , гимназия , университет - това е формалното образование, като учащите получават диплома.Обучението е педагогическо , предназначено да даде базови знания и умения , да подготви децата за живота им като възрастни, да ги интегрира в обществото.Неформалното образование включва продължаващо професионално обучение, неформалното общо образование, различните културно-образователни програми.Информалното учене продължава през целия живот на индивида.Той има две форми: имплицитно информално обучение и експлицитно.Знанията, придобити в резултат на това учене са несистемни,инцидентни и много често неосъзнати.По-важно за цялостното личностно и професионално развитие е експлицитната форма на информално обучение - способността сами да определяме последователността от действия при обучението.Съвкупността от всички целенасочени образователни дейности - формални , неформални, информални, осъществявани през целия живот с цел подобряване на знанията, уменията и компетенциите на всички хора формира новата култура на учене.Принципът на системност и непрекъснатост на обучението на човешкия капитал в едно общество се обединява в базова и следбазова подготовка на подрастващите и възрастните, на трудовата и обществената дейност в цялостен образователен процес.Непрекъснатостта предполага постъпателност и последователност на процеса,от една степен на социална или професионална зрелост към друга.
В началото на века все повече се загорови за икономика базирана на знанието като съвкупност от четири опорни стълба, споменати за пръв път в доклад на ЮНЕСКО.Те акцентират на необходимостта възрастните отново да посещават училище, като с възрастта тази нужда нараства.Начинът това да се осъществи е всеки "да се научи, как да учи". Първият стълб на образованието е : Учението за това , да живеем заедно с другите или това да разбираме другите хора , техните традиции , ценности , разбирания и др.Това ни кара да имаме един по широк мироглед и ни помага по-лесно да намираме изход от различни ситуации.Вторият стълб : Да се научиш да се сдобиваш със знания.- като имаме предвид бързите промени в света , които водят със себе си научния напредък, както и новите форми на икономическо и социално поведение , фокусът пада на това широкото общо образование да бъде обвързано с възможността, да се придобият по-задълбочени знания по определени специалности.Такъв вид образование е ключът към ученето през целия живот.Хората сами трябва да проумеят и да се научат да се самообразоват и да не прекъсват този процес.Третият стълб на учението е : Да се научиш да действаш. - тоест да усвоиш способността си да се справяш с различни , неочаквани ситуации, да умееш да работиш в екип.Това са качества , на които общообразователната система не обръща никакво внимание ( поне в България ). Тези умения в много случаи се придобиват по-лесно , когато хората - ученици или студенти, получат възможността да изпробват и да развият в реална обстановка тези способности.Докато те се образоват , могат паралелно с това да осъществяват практика или да извършват социална дейност.Тук проличава и голямото значение , на използваните методи , при които се комбинират преподаване и практическа дейност.Последният четвърти стълб е учението за живота или как да се учим да живеем.В XXI век от всеки от нас се изискава да има лична преценка , лично мнение , да демонстрира независимост , което от своя страна предполага и да умее да поема отговорности за постигането на общи цели : за едно по-добро и по-социално общество , за развитие на нацията , за по-чиста околна среда.Докладът на ЮНЕСКО акцентира и върху една друга необходимост на индивида: да развие всичките си таланти, като не бива да остане нито един неразвит такъв.Това са: паметта , логичното мислене , фантазията , физическите способности , чувството за красота и естетика , комуникативните способности и др.Днес развитието на "информационното общество" повишава възможността за достъп до данни и факти.Образованието трябва постоянно да се приспособява към промените в обществото : новите професии , новите техники и технологии , новите методи за образование , квалификация и преквалификация.Отговорно е всяко общество , което насърчава подобни действия и стимулира гражданите си да се развиват , за да успее нацията да бъде част от глобалния свят и да бъде в крак с времето.Такова ниво на социално и обществено израстване не постига с целенасочени и постоянни инвестиции в областта на образованието , както от страна на държавните институции , така и от страна на бизнеса и другите неправителствени организации.

3.Шестстепенната верига на образованието
Шестстепенната образователна верига е част от концепцията за перманентното обучение. Тя обхваща периода от най-ранна детска възраст до края на живота на дадения индивид. Необходимо е още в началните етапи на развитие на човек държавата и семейството да обединят усилията си , за да поставят най-важната основа на този вид образование , да възбудят интереса към учение , любознателност , усъвършенстване и натрупване на знания.Първото ниво на тази верига е предучилищното или неформално обраазование.То има за цел да подготви детето за влизането му в обществото , да го социализира , да придобие основни навици и способности, да формира елементарни качества.Индивидът от своя страна трябва да успява да ги усвоява , разбира се, с помощта на семейната среда , за да успява да се социализира и на по-горните нива от веригата.Второто звено от нея е основното образование.То открива нови хоризонти пред индивида и му помага чрез съответните изучавани предмети да опознава света и да натрупва и систематизира тези знания .Също така , тази степен на образование дава и отговорности на индивида , които той трябва да поема , за да успее да се подготви за следващия етап на образованието си. Третият сегмент е средното образование или професионалното образование.Това е и последният етап на безплатно държавно образование.След тази образователна степен , човек трябва да е вече ориентиран към каква професионална реализация ще се насови , ще започне ли веднага трудава дейност или ще продължи да се образова на по-високо равнище.Обикновено завършилите средно образование, които решават да се посветят на дадена професия, могат с течение на годините да се самоусъвършенстват в рамките на упражняването й , да бъдат обучавани от работодателите си или да се възползват от програмите за квалификация и преквалификация на държавата или на Европейския съюз. Следващата степен на веригата е университетското образование.То дава висока степен на професионална квалификация и подготовка.Идеята на този вид обучение е разширяването на знанията в съответната област, подготивката на по-тесни специалисти на определени полета на реализация.Висшето образование не е задължително и затова ролята на държавата е значително намаляла в сравнение със средното образование, което е със задължителен характер (до 16г.).Този вид обучение развива индивида в един по-различен аспект.Подготвя го сам да се справя с определени ситуаци, сам да търси решения на проблеми, да се самообразова и самоусъвършенства, като в първите две години на тази образователна степен се набляга повече на преподаване на знания и умения, а в следващите години се обръща повече внимание на самостоятелната подготовка, самостоятелното решаване на определени проблеми, на самоинициативата като цяло.Ето защо това е най-подходящата степен на образование, за да се поставят основите за реализация на концепцията за ученето през целия живот, която ще продължи в следващото пето звено - трудовата реализация на пазара.То се свързва с образованието по време на платената работа, като през този период най-ясно се изразява връзката между предходните инвестиции в човешкия капитал и реализацията им.Основната задача на тази образователна верига е да актуализира натрупаните умения и знания,да ги усъвършенства и съхрани.Интензивността на перманентното обучение е най-силна в началото на професионалната кариера.Този етап е най-благоприятен за поставяне на по-високи цели в дадената професионална област, на личностно изграждане.Последната степен на обучение е това в третата възраст.Тогава индивидът трябва да се запознае с промените, които настъпват след края на трудовата кариера - пенсионирането.Човек трябва да се подготви за новата му социална роля и специфичното му здравословно състояние.Ако индивидът продължава да приема определена информация , ще се адаптира по-лесно към бързопроменящата се среда и ще бъде по-малко зависим от чужда помощ.
Обучението през целия живот, отваря нова страница във философията на инвестициите в човешки капитал.Този процес изисква от индивида да се ориентира и адаптира бързо в определена ситуация , да търси и намира гъвкави решения в днешната информационна лавина.Непрекъснато и системно да се обогатява със знания и умения, които непременно ще променят човека не само професионално, но и личностно.Така в процеса си на развитие индивидът ще се стреми към самоусъвършенстване на личността, а това е свързано с паметта, със способността на човек да мисли и да бъде креативен.По този начин индивидът се променя и израства, като заедно с това въздейства и обогатява своето общество , от което зависи и просперитетът на една нация и нейното еволюционно развитие.Нужно е да гледаме живота в перспектива , за да умеем да предвиждаме и да се приспособяваме според "капризите и тенденциите на времето".Трябва този процес да стане масов , за да се обучават цялата нация и да бъде ориентирана и подготвена за работа в една пазарна икономика , базирана на знанието.
4.Европейският съюз и ученето през целия живот.Стратегии.
Учението през целия живот е процес на непрекъснато, преднамерено придобиване на знания и умения.То е крайният резултат на съвременната информационна грамотност и предполага възможности за учене на всяка възраст и в разнообразни области - не само чрез традиционните форми на образование в държавните институции, но също така и на работното място, у дома и през свободното време.Перманентното учене е начин на мислене - всеки от нас трябва да бъде отворен за нови идеи, решения, умения или начин на поведение.Този системен процес е насочен към самия учещ се и към неговите потребности за личностно или професионално израстване.Поговорката , че никога не е прекалено рано или късно да учиш се е превърнала в мисия за Европейския съюз, като той от своя страна налага този принцип ,посредством Стратегия , на страните членки.Определението за перманентното обучение, използвано от настоящата Стратегия, включва на шест ключови послания, представени в Меморандума на ЕС:
* всеобхватен и постоянен достъп до учене с цел овладяване и актуализиране на умения, необходими за активното участие в обществото, основано на знания.
* повишаване на инвестициите в човешки ресурси
* ефективни методи на преподаване и учене
* значително подобряване на разбирането и оценяването на участието в учебния процес и резултатите от него, особено в областта на неформалното образование
* подобряване на консултантските услуги - осигуряване на високо качество на услугите по информиране и консултиране
* довеждане на ученето възможно най-близо до дома на обучаващия се
Процесът на перманентно обучение се осъществява на няколко равнища - формално , неформално и самостоятелно , като се включват всички възможности на традиционното и дистанционното обучение. С оглед на общите европейски тенденции , основните приоритети на ученето през целия живот в България могат да се определят като:
* достъп до учене през целия живот и разширяване на възможностите за образование и обучение
* възможности за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности
* активизиране на социални партньори за участие в процеса на УЦЖ
* валидиране и сертифициране на резултати от неформално и самостоялно учене
* високо качество на образованието и обучението и достъп до информация
* качествени услуги по информиране , ориентиране и консултиране
В страните от ЕС се посочват осем ключови компетентности:
* комуникация на роден език
* комуникации на чужди езици
* основни познания в областта на природните науки, математиката и технологиите
* информационни и комуникационни компетенции
* социални и граждански компетентности
* инициативност, иновативност и предприемачески умения
Тези ключови компетентности са важен фактор за усъвършенстване на личностното развитие, активното гражданство и социалното включване на всеки, както и повишаване на неговата мобилност и мотивация.Заедно със знанията и уменията, които водят до национално признати професионални квалификации, ключовите компетентности могат да бъдат разглеждани като степен на адаптивност на индивида спрямо потребностите на пазара на труда.
Концепцията за учене през целия живот присъства и в националните стратегически документи и програми: Националната стратегия за продължаващото професионално образование и обучение 2005-2010г. , Националния план за заетостта; в препоръките на Европейския съюз към България.Целите на тези документи е създаване на условия всеки гражданин на страната да развива личностните и професионалните си умения и способности за подобряване на собственото си благосъстояние и на конкурентноспособността на националнтата икономика чрез:
* повишаване на адаптивността на всеки човек към икономическите и социалните промени



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Концепции за човешкия капитал и перманентното обучение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.