Комуникативни способности на управленеца


Категория на документа: Икономика


 ЧОВЕШКОТО ОБЩУВАНЕ - СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ

В последните години се забелязва засилен интерес към проблемите на общуването. Без него е невъзможен процесът на социализация на човешката личност. Чрез общуването се осъществява самосъзнанието, саморазвитието, цялостното формиране на личността.

Още навремето големият руски психолог Лев Виготски изтъква, че потребността от общуване се заражда и оформя в онтогенетичното развитие на индивида значително по-рано от другите духовни потребности. Тя непрекъснато се модифицира, издига се на по-високо равнище, като постоянно се усложнява и диференцира.

Изследвайки генезиса на комуникативните потребности на личността Мая Лисина посочва, че в началото се появява потребност от емацонални контакти на детето с възрастния. Тази потребност не е вродена, тя се формира. Авторката разглежда следните стадии на развитие на потребността от общуване:
- потребност от внимание и доброжелателност от възрастните (до половин година);
- потребност от сътрудничество (ранна възраст);
- от отношения, основани на доверие към интересите на детето (начална и средна училищна възраст);
- потребност от взаимно разбиране и съпреживяване (горна училищна възраст).

Опредметената потребност става мотив. Мая Лисина разглежда основни мотиви за общуване на децата с възрастните. На потребността от впечатление отговарят познавателните мотиви. Потребността на децата от активност се реализира чрез делови (задоволяване на "глад" от активност". Трета група мотиви - от призвание и поддръжка са свързани с личностните мотиви. Подрастващите търсят признание и поддръжка за своите позиции, действие, поведение. Трите посочени групи мотиви на общуване се проявяват едновременно и в единство в човешкия живот.

1. Същност на човешкото общуване

Общуването е сложен човешки фетомен, който се интерпретира по различни начини:

- общуването се разбира като информационен процес (еднозначно се използват термините общуване и комуникация). В този смисъл се приема като предаване и приемане на информация (Ч. Осгуд);

- друг подход е разглеждане на общуването като процес на комуникация и интеракция взаимодействие). Общуването се разглежда като взаимодействие, като обмен на действия (М. Аргайл);

- разглеждане на комуникацията и интеракцията като взаимосвързани, но същевременно относително самостоятелни страни на общуването;

- подход, който интерпретира връзката между общуване и дейността. Съществуват две крайни тенденции: 1. абсолютизиране на ролята на общуването. 2. противопоставяне на общуване и дейност. Общуването се разглежда като отделен вид дейност, освен основните дейности игра, учене и труд.

- Други специалисти разглеждат общуването като компонент на тези дейности;

- Някои автори разглеждат общуването и дейността като две страни на социалното битие на човека. Не се намират в неразривна връзка, но същевременно имат право на самостоятелно съществуване. Докато при дейността е налице връзката субект-обект, то при общуването има субект-субектна връзка. Освен това общуването не винаги се осъществява едновременно с дейността, а често се проявява и самостоятелно "като общуване за самото общуване", т.е. задоволяване потребността на личността да води диалог с някого (Б. Ломов).

- В някои изследвания се прави опит общуването да се представи или като личностно или като обществено отношение. Според Б. Паригин понятието социални отношения съдържа една от най-важните характеристики на социално-педагогическото общуване. Те отразяват връзки не само между отделни индивиди, а между представители на различни социални групи и общности.

Съвременно схващане - тенденция към сближаване на различните виждания и определяне на общуването като сложно социално явление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Общуването е сложен многостранен процес, който в едно и също време може да се проявява като информационен процес и като взаимодействие между индивидите и като отношение на хората един към друг и като процес на взаимно влияние и като процес на взаимно разбиране. Всеки от посочените аспекти на общуването може да има самостоятелност без да изключва останалите.

В научната литература едно от най-сполучливите определения е на руската социоложка Галина Андреева, която диференцира основните му функции.

Функции на общуването:

- информационна (обмен на информация);

- интерактивна (взаимодействие) - обмен на действия, актове на взаимодействие;

- перцептивна (възприемане) - актове на взаимно възприемане, разбиране, адекватност, емоционално ориентиране.

Естественото общуване се характеризира със своята непринуденост, спонтанност, вариативност, несистемност, в някои случаи хаотичност.

2. ВИДОВЕ ОБЩУВАНЕ

В съвременната научна литература се разграничава твърде богата гама от типове и видове общуване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникативни способности на управленеца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.