Изкупуване на селскостопански произведения и суровини


Категория на документа: Икономика


8.Изкупуване и реализация на земеделска продукция - икономическа характеристика. Форми на проявление на изкупвателната дейност. Показатели, характеризиращи изкупвателната дейност на кооперациите - същност, анализ, планиране и прогнозиране.

Изкупуването на селскостопански произведения е дейност, присъща на потребителните кооперации. По своята същност това е субективна човешка дейност, много по-близка по икономически белези до търговията на едро. Спецификата й в случая се изразява в това, че тя е свързана с реализацията на произведената селскостопанска продукция. По този начин нейният предмет на дейност (стоките) е ограничен само до селскостопанската стокова продукция. Изкупуването на селскостопанските произведения е единствената икономическа форма, чрез която се задоволяват лични и производствени потребности със селскостопански суровини и продукти. При наличието на стоково-паричните отношения и икономическите връзки между производителите и потребителите на селскостопанска продукция се създава специфичният пазар, на който се извършва изкупвателната дейност. При това изкупените селскостопански произведения от растениевъдството или от животновъдството се реализират и по-нататък. Сравнително малка част от тази продукция се насочва за непосредствено задоволяване на потребностите на населението чрез продажбите в търговската мрежа. Това са преди всичко плодове и зеленчуци в прясно състояние, подправки и т.н. Основната част на изкупената селскостопанска продукция след съответна заготовка в кооперацията (или в други изкупвателни организации) се реализира под формата на суровини за преработка, и то най-вече в хранително-вкусовата и в леката промишленост.
Изкупуването на селскостопански произведения и суровини е специфична форма на стоковото обръщение. Чрез него се осигурява придвижването на стоковата селскостопанска продукция до потреблението независимо от това, дали то е лично, или производствено. По този начин се проявяват и осъществяват икономическите връзки и взаимоотношения между отрасъла "селско стопанство" и другите отрасли и дейности на стопанството. Чрез изкупвателната дейност се извършва непрекъсната взаимна размяна на продуктите на селското стопанство и на отраслите на материалното производство, главно промишлеността. Размяната, разглеждана в този аспект, е предпоставка и условие за развитието и усъвършенству-ването на селското стопанство, а също и на редица други дейности, което води до общото развитие на икономиката.
Изкупуването на селскостопанските произведения е един от основните въпроси на провежданата икономическа политика, касаеща всеки етап от икономическото развитие на страната. По същество чрез нея се решават въпросите свързани с насоките на развитието и преструктурирането на селското стопанство, с широкото внедряване на научно-техническия прогрес и на нови технологии в растениевъдството и в животновъдството. Изкупуването на селскостопанските произведения като дейност наред с решаването на редица икономичски проблеми и задачи създава условия за решаване и на редица социални въпроси и проблеми. Развитието на дейността на кооперациите осигурява определена трудова заетост на населението от териториалната система, в която те функционират. Създава се известна сигурност и се притъпяват неблагоприятните за кооперацията демографски изменения в региона. Чрез изкупената селскостопанска продукция се осигуряват и реални доходи на селското население. При добри резултати в селското стопанство тези доходи могат да бъдат значителни. Това води до увеличаване на покупателния фонд на населението в района на кооперацията, а оттук и до нарастване на продажбите в търговската мрежа и заведенията за хранене. Добре организираната изкупвателна дейност осигурява и развитие на кооперативната търговия. От друга страна, част от изкупената селскостопанска продукция може да се преработва в промишлените обекти на кооперацията и по този начин да се развива и промишлената дейност.
Изкупуването на селскостопански произведения има изключително важно значение за общото икономическо развитие. Това е особено валидно за периода на прехода към пазарно стопанство. Промените в собствеността и в начина на организацията в селското стопанство могат да бъдат добре обезпечени чрез организираната дейност по изкупуването на произведената селскостопанска продукция. Производителите могат да се насочват към определени производства и така да се постигне структурно обновление на селскостопнаското производство.
Изкупуването на продуктите от селскостопанското производство позволява да се формира необходимият фонд от селскостопански произведения за задоволяване на различни потребности на стоковата икономика и на личното потребление. По този начин се осигуряват суровините, необходими за редица производства и за осъществяване на външнотърговския обмен. Голяма част от изкупената селскостопанска продукция намира реализация на външния пазар. От друга страна, чрез тази дейност се създават и необходимите резерви, чрез които се осигуряват непрекъсваемост на възпроизводствения процес и нарастване на стоковия фонд.
* В пазарни условия изкупуването на селскостопански произведения е икономически лост и средство за въздействие върху селскостопанското производство по отношение на обем, асортимент и качество на продукцията. Това въздействие отразява изискванията на вътрешния и на международния пазар. То се осъществява чрез системата от договори, сключвани между производителите на селскостопанска продукция и изкупвателните организации (фирми, кооперации, предприятия, сдружения и др.).
Изкупуването на селскостопански произведения като дейност на потребителните кооперации бе силно ограничавано в условията на централизирано-плано-вата икономика. Причините за това в повечето случаи бяха икономическите условия. След колективизацията на селското стопанство възникнаха крупни селскостопански единици. Те се специализираха в производството на дадени видове продукция. Поради липса на съответна база кооперацията не беше готова да поеме големи количества от нея. При това интересите на държавното регулиране също пречеха за това развитие на дейността в кооперацията. Така възникнаха и се изградиха крупни държавни монополистични структури за изкупуване на продукцията по стоков признак. Тези големи стопански обединения ("Родопа", "Зърнени храни", "Млекопреработване", "Винпром", "Булгарплод", "Българска захар", "Булгартабак", "Сортови семена" и др.) изцяло изкупуваха продукцията на ТКЗС и АПК, извършваха заготовката, преработката, задоволяването на вътрешния пазар, а също вноса и износа й, т.е. те бяха крупни монополни организации, които диктуваха изкупните цени и цените на реализация на основната част от селскостопанското производство. Чрез тях се изкупуваше около 92-96 % от стоковата селскостопанска продукция. В тези негативни условия кооперацията продължи да извършва изкупвателна дейност. При това бяха твърде ограничени източниците, от които тя можеше да изкупува селскостопански произведения. По същество те се свързваха с продукцията от личния двор, от земята, давана за ползуване на член-кооператорите, и площите, раздавани по т.нар. система на самозадоволяване. Към тези източници биха могли да се причислят и някои остатъци от селскостопанска продукция и продукти от научните институти по растениевъдство и животновъдство. При тези ограничения кооперацията изкупуваше всичко онова, което се произвеждаше и оставаше извън обхвата на държавните изкупвателни обединения. Това налагаше усилена организационна работа и голям разход на жив труд за изкупуването на сравнително малки количества селскостопанска продукция от разпръснатите източници. В същото време на кооперацията бяха предоставени и някои монополни права за изкупуване на определена продукция. Така цялото производство на мед и пчелни продукти (пчелен прашец, пчелно млечице, пчелна отрова, восък, вощина и троптина, пчелен клей и др.) се изкупуваше изключително от потребителната кооперация. Преработката се извършваше от специализирано предприятие към ЦКС - "Нектаркооп". По този начин се задоволяваха нуждите на вътрешния и на външния пазар. Кооперацията имаше такива права и по отношение на диворастящите билки, гъби и горски плодове, а също и на култивирани гъби, чието производство бе организирано от кооперативната система на Централния кооперативен съюз.
Изкупуването на билките и диворастящите гъби изисква освен добрата организация на самата дейност, така и организираната подготовка на хората, събиращи тези видове, свързана с познаване на отделните видове, условията за събиране (време, цвят, стебла, корени и т.н.) и първичната им заготовка, най-вече при гъбите. За тази цел кооперациите организират курсове, за да може да се оползотвори в по-голяма степен това природно богатство.
При пазарни условия се премахват всякакви ограничения от административен характер. Тук възможностите за развитие на изкупвателната дейност от потребителните кооперации нарастват чувствително. В случая само конкуренцията на този своеобразен пазар може да ограничава или да разширява обема на изкупвателната дейност. Промените в селското стопанство с връщането на собствеността върху земята също създават условия за разширяване на обхвата на изкупуването на селскостопански произведения от кооперациите. Възможно е дори възникването на специализирани кооперации и кооперативни сдружения, които да се занимават само с изкупуването и реализацията на селскостопанска продукция различни организационни форми. По-важните от тях са:
* Договорно изкупуване. Това е основна форма при изкупвателната дейност. При нея селскостопанските произведения и суровини се изкупуват по предварително сключени договори между селскостопанския производител и кооперацията. Това позволява производителите предварително да се насочват към производството на такава продукция, за която са налице търсене и осигурена реализация. По този начин се гарантират техните приходи. Изкупуването по предварително сключен договор е твърде изгодна форма както за производителя, така и за кооперацията. Чрез нея кооперацията, която добре познава пазарните изисквания, може да влияе за преструктуриране на селскостопанското производство и да го насочва към производства с осигурено търсене. В този смисъл тя може да подпомага производителите с доставката на семена, посадъчен материал, разплодни племенни животни, техника, торове и др. Така се създават предпоставки за изграждане на модерно селскостопанско производство и за повишаване на конкурентоспособността на тази продукция на международния пазар.
* Свободно изкупуване. При него кооперацията изкупува произведените селскостопански произведения, без предварително да е обвързана с договор. Тя сама определя количеството, качеството и другите специфични изисквания към предложените за изкупуване произведения. При тази форма не се гарантират интересите на производителя, защото кооперацията изкупува само това, което е икономически изгодно за нея. От-съствува и сериозно стимулиране на селскостопанското производство. Но за редица произведения от растениевъдството или от животновъдството това е форма, осигуряваща реализацията им. Те обикновено са в малки количества, задоволяват специфични потребности и са свързани предимно с вътрешния пазар.

Двете форми на изкупуване на селскостопански произведения се допълват взаимно по отношение на интересите както на изкупвателните организации (в случая кооперацията), така и на селскостопанските производители. При това изкупвателната дейност като материална изява на стоково-паричните отношения се извършва при използуването на определени цени. При условията на пазарни отношения най-широко приложение намират т.нар. договорни цени. Те съответствуват на договорната форма за извършване на тази дейност. В договора се фиксират и цените, по които ще се изкупува даденият вид селскостопанска продукция по съответното качество. Наред с тези цени при свободното изкупуване се използуват и т.нар. свободно формиращи се цени на изкупуването. Те се формират на пазара според търсенето и предлагането на селскостопанската продукция. В някои случаи държавата може да регулира селскостопанското производство и реализация чрез въвеждането на т.нар. пределни цени. Това е горната граница на цената, по която може да се изкупува дадена селскостопанска продукция. В изкупвателната дейност са познати и районните цени. Обикновено това са по-високи изкупни цени на една и съща селскостопанска продукция за даден район. Тези райони имат по-особени климатични или почвени условия, които обуславят значително по-високите качества на продукцията, например: производството на тютюн "Джебел басма", на грозде в областта Шампан във Франция и т.н. За да се стимулира това производство, което в определени случаи дава по-малко количество от декар, се използуват и т.нар. районни цени. В пазарни условия тези цени се отразяват чрез отделни клаузи в договорите.

Изкупуването на селскостопански произведения и суровини като стопанска дейност се характеризира със следните основни функции:

• Изкупвателна функция - по същество това е субективната дейност на хората, свързана с реализацията на селскостопанската продукция в първоначалния й стадий, т.е. междинна реализация, при която продукцията в акта на покупко-продажбата от селскостопанските производители попада в изкупвателните организации (особен вид търговия на едро).

• Заготовка и първоначална преработка на някои видове изкупена продукция и суровини. При тази функция кооперацията извършва редица операции и производствени манипулации с цел запазване на качествата на изкупната продукция, предпазването й от разваляне или изсушаване и фасовка (балиране, пакетиране и т.н.). По същество това са операции и манипулации с промишлен характер. В случая те са обективно необходими и се извършват в сферата на обръщението като неразделна част от изкупвателната дейност.

• Реализация на изкупената и заготвената селскостопанска продукция. При тази функция кооперацията в качеството си на изкупвателна единица извършва крайната реализация на селскостопанска продукция. Чрез нов акт на покупко-продажба тя напуска сферата на обръщение и задоволяване потребностите на личното или на производственото потребление. Голяма част от тази продукция се заготвя и се реализира на международния пазар.

Проявлението на тези функции на изкупвателната дейност на потребителната кооперация е наложило в практиката за отчитане на нейната динамика и развитие да се използуват два вида обемни показатели:
> обем на изкупена селскостопанска продукция и суровини;
> обем на реализирани селскостопански произведения и суровини.

И двата показателя са стойностни и отразяват остойностената изкупена или реализирана натура от селскостопански произведения или суровини. В този смисъл те са обобщаващи обемни показатели и всеки от тях отразява отделна страна на изкупвателната дейност в кооперацията. Първият отразява акта на изкупуването и заготовката, а вторият - акта на реализацията на вече изкупената и заготвена продукция. Стойностното изразяване е необходимо и в двата случая, за да стане възможно обвързването на обемните с другите стойностни показатели. По този начин се изяснява тяхното въздействие върху редица качествени и количествено определени резултативни показатели или използувани ресурси. Наред с това при стойностното изразяване в практическата дейност обемът на изкупената и на реализираната селскостопанска продукция се отразява и в натура. Обикновено това става чрез показатели, изразяващи в тонове изкупена или реализирана продукция. За получаването им при различни натурални мерни единици (бройки, връзки, литри и др.) се използуват предварително определени коефициенти. Така не възникват затруднения при преизчисляването на различните мерни единици в килограми, а оттук и в тонове.

Абсолютните обемни показатели по различен начин и в различна степен се обвързват с другите показатели за отразяване на дейността, включена в общата система за отчитане и за регулиране на изкупвателната дейност. Така например обемът на изкупената селскостопанска продукция много тясно се обвързва с капитала на кооперацията, с живия труд и с голяма част от разходите по изкупвателната дейност. От своя страна обемът на реализираната селскостопанска продукция (изкупена и заготвена в кооперацията) е свързан с част от капитала, с част от живия труд, но гой формира най-вече резултативните показатели - приходи, печалба и рентабилност на изкупвателната дейност.

Между двата обема показателя - обем изкупена и обем реализирана селскостопанска продукция, може да има чувствителна разлика. Тя се проявява в стойността, а също и в натуралния показател - в тоновете изкупени или реализирани селскостопански произведения и суровини.

За натуралния показател тази разлика е резултат от предходните остатъци в периодите, по които се отчита дейността. Например през четвъртото тримесечие кооперацията е изкупила големи количества кожи. Провела е първичната им обработка (осоляването) и ги е складирала поради слабо търсене на тази суровина от кожухарската промишленост през този период. Оттук изкупената продукция в тонаж ще бъде по-голяма от реализираната.

За стойностните показатели различието се явява поради разликата в натуралните показатели, когато цените при изкупуването и реализацията са едни и същи. Но такива различия се проявяват предимно в резултат на изменения на цените при реализацията в противовес на цените при изкупуването. В цените на реализацията се включват всички разходи, свързани със заготовката, а също и измененията на количествата в резултат на общоприет рандеман. Под рандеман се разбира чистото количество селскостопанска продукция, която може да се реализира на пазара. Например кооперацията изкупува диворастящи гъби - манатарка. Цената на един килограм сурова гъба е 200 лв. Изкупените количества се подлагат на сушене, за да се запазят от разваляне. От 10-11 кг суров продукт се получава 1 кг сушен. В този смисъл рандеманът на изсушената манатарка е 10 пъти по-малък от изходната суровина. Естествено е и цената да е повече от десет пъти по-висока, защото ще включва и разходите по сушенето. За повечето селскостопански произведения и особено за произведенията от животновъдството има утвърдени рандемани, които се използуват в кооперацията.

Извършването и развитието на изкупвателната дейност се предопределят от редица фактори и причини. Повечето от тях са извън кооперацията, но със своето въздействие налагат обективно изменение в обема, състава и структурата на изкупуването. Те по същество въздействуват върху селскостопанското производство. В този смисъл част от тях са свързани с организацията и използуваните от селскостопанските производители технологии, а оттук и с общото състояние на този отрасъл. Друга част от факторите са свързани с климатичните особености и с почвените условия на дадени райони. Селскостопанската продукция е силно зависима от тези обективно действуващи фактори и причини. Климатичните условия могат да допринесат за повишаване на добивите или обратно - да "компрометират" голяма част от реколтата (при градушка, засушаване и др.). Създаването на продуктивни стада, извършването на племенен подбор също могат до голяма степен да увеличават или да намаляват производството на продукцията от животновъдството. Това са фактори и причини, повечето от които не зависят от желанието на производителите, но в някои отношения се предопределят от общото състояние на икономиката (възможност за внос на нови сортове, семена и посадъчен материал, на високопродуктивни животни, подходящи за нашите условия и т.н.). От друга страна, върху производството на селскостопанска продукция оказват влияние и чисто организационни фактори - уедряването на площите, районирането на насажденията, осигуряването на агротехнически услуги на частните производители, както и относителният дял на кооперираната земя и продуктивния добитък, на комасацията в селското стопанство, а също и средната площ земя и средният брой на добитъка, падащи се на една производствена единица (семейство). Тези фактори и причини се проявяват главно чрез показателите среден добив от декар и от продуктивно животно. Такива показатели са и общозасадените площи и броят глави продуктивен добитък.

Всички тези фактори и причини предопределят възможностите за производство на селскостопанска продукция, а оттук и за предлагането й на изкупвателните организации. Проявлението им обаче е твърде различно и специфично в отделните селскостопански райони и в отделните селищни системи. Ето защо всяка кооперация трябва да познава много добре въздействието на тези фактори в района, в който извършва изкупвателна дейност. Само по този начин тя може да изгражда правилна и икономически обоснована стратегия за развитието на изкупуването на селскостопанските произведения и да осигурява тяхната реализация на пазара. Тъй като кооперацията изкупува билки, диворастящи гъби и плодове, тя трябва да познава много добре техните находища и ежегодно да променя политиката на изкупвателната си дейност, за да ги предпази от унищожаване. В това отношение предварително се обявяват видовете и приблизителните количества на изкупните продукти. Така кооперацията спомага да запазването на определени видове и способствува за ненарушаването на екологичните изисквания по опазване на природната среда.

В условията на пазарно стопанство твърде много нарастват възможностите на кооперацията за развитие и увеличаване на обхвата на изкупвателната дейност. Ето защо тя трябва своевременно да подготвя измененията в материално-техническата база на изкупвателната си дейност, което ще й помогне да преодолее конкуренцията на множество новосъздадени фирми, чиято цел също е изкупуването на селскостопанските произведения и суровини от редица райони на страната.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изкупуване на селскостопански произведения и суровини 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.