Изчисляване на болнични


Категория на документа: Икономика


В случаите, когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуска през съответния месец се определя от брутната работна заплата и броя на работните дни на съответния месец.
Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават работните заплати на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутната работна заплата се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение и разликата се доплаща.
Административна практика
№ 26-00-601 от 30.12.1994 г.
Възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда е елемент от базисното брутно трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, съгласно § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Това означава, че в базисното брутно трудово възнаграждение в случая се включват получените суми от наднормени възнаграждения и допълнително стимулиране (премии), които се полагат само за същия базисен месец, вкл. частта от тримесечните и годишните премии, изплатени през този месец съгласно прилаганите системи за заплащане на труда.
Когато след ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя допълнително са изплатени годишни или тримесечни премии, съответната част от тях се включва в базисното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда. За целта се извършва преизчисляване на възнаграждението за платения годишен отпуск и разликата между новото и предишното се доплаща на работника или служителя съгласно § 2 от посочената наредба. Тази разпоредба не се отнася за обезщетенията по раздел III на глава десета от Кодекса на труда, т.е. тези преизчисления се прилагат само по отношение на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда.
Системите за заплащане на труда се уреждат с колективния трудов договор и/или Вътрешните правила за работната заплата.
Разпоредбата на § 9 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.) е изменяна два пъти - с § 2, т. 6 на ПМС N 244 от 1994 г., както и с § 2 на ПМС N 147 от 1994 г.
По смисъла на посочената разпоредба няма правно основание да се счита, че получените суми за допълнително стимулиране за тримесечието или годината в търговското дружество са изплатени въз основа на нормативен акт на Министерския съвет.
№ 67-00-46 от 09.03.1995 г.
Възнаграждението за платения годишен отпуск по трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда се определя на основата на среднодневното брутно трудово възнаграждение по този договор. Изчислението на среднодневното брутно трудово възнаграждение се извършва по реда на чл. 177 от Кодекса на труда и § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение се изплаща за дните на платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение, които съответстват на броя на месеците, през които е работено по трудов договор за допълнителен труд.
Заплащането на възнаграждението за платения годишен отпуск по трудовия договор за допълнителен труд по реда на чл. 110 от Кодекса на труда се извършва при ползването на платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение.
№ 94-В-29 от 26.05.1995 г.
Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се определят размерите на обезщетенията по раздел III от глава десета на Кодекса на труда са определени в § 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г.). В него не се включва възнаграждението за положен извънреден труд.
Размерът на посочените обезщетения се изчислява на база брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от него, когато предходния месец не е получил такова, съгласно чл. 228 от Кодекса на труда.
Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, съгласно § 6 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на посочената наредба.
При изчисляване размерите на полагащите се обезщетения не се прилагат елементите на брутното трудово възнаграждение, определени с Наредба № 14 от 7 декември 1995 г. на Министерството на труда и социалните грижи, въз основа на което се правят вноски за държавното обществено осигуряване.
№ 26-00-398 от 19.12.1995 г.
Възнаграждението за платен годишен отпуск независимо от непрекъснатата му продължителност се определя на база полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение от лицето през последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуск, през който е отработило най-малко 10 работни дни.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се установява по реда на § 3 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, а при сумирано изчисляване на работното време - и по реда на § 5.
В случаите, когато полученото базисно брутно трудово възнаграждение е определено въз основа на месечния размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор на лицето, то се коригира по реда, установен с разпоредбата на § 4 от посочената наредба. Когато непрекъснатата продължителност на платения годишен отпуск обхваща повече от един календарен месец, за всеки един от календарните месеци се прилага съответен коефициент, определен по реда на посочения § 4.
№ 61-00-76 от 17.11.1995 г.
Възнаграждението на платен годишен отпуск независимо от неговата продължителност се определя на база полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който лицето е отработило най-малко 10 работни дни.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се установява като полученото брутно трудово възнаграждение през базисния месец се раздели на броя на отработените дни през същия месец.
Съгласно § 4 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в случаите, когато полученото брутно трудово възнаграждение през базисния месец е изчислено въз основа на месечен размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор на лицето, се прилагат съответни коригиращи коефициенти. Те имат за цел да отстранят влиянието на разликата в броя на работните дни през съответните календарни месеци, през които лицето ползва платения годишен отпуск спрямо базисния календарен месец. За целта коефициентите се изчисляват като отношения на броя на работните дни през базисния месец и броя на работните дни на месеца, през който е ползван платеният годишен отпуск, т.е. прилагат се толкова коефициенти, колкото са месеците, през които е продължил платеният годишен отпуск.
№ 74-00-48 от 08.09.1994 г.
Възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се определя като среднодневния размер на брутното трудово възнаграждение, получено през съответния базисен месец, се умножи по броя на дните, през които работникът или служителят ползва отпуск.
Среднодневният размер на брутното трудово възнаграждение се изчислява, като полученото брутно трудово възнаграждение през базисния месец се раздели на броя на отработените дни от лицето през същия месец.
Когато работното време се изчислява (отчита) сумирано по реда на чл. 142, ал. 2 и 4 от Кодекса на труда, броят на отработените дни през базисния месец се установява, като отработените часове след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за съответното работно място за подневно отчитане на работното време по реда на чл. 136 или 137 от Кодекса на труда.

В случаите, когато с трудовия договор на работника или служителя трудовото възнаграждение по чл. 66 от Кодекса на труда е определено само с месечен размер, т.е. не е определен дневния или часовия размер, среднодневното брутно трудово възнаграждение за базисния месец се коригира със съответен коефициент, за да се отстрани влиянието на разликата в броя на работните дни по календар през базисния месец и месеца, през който лицето ползва платен годишен отпуск. Размерът на коефициента се изчислява, като броя на работните дни през базисния месец по календар се раздели на броя на работните дни през месеца, в който лицето е в платен годишен отпуск. Когато платеният годишен отпуск обхваща два или повече календарни месеца, е необходимо за всеки от тях да се изчислява и прилага съответстващият му коефициент.
Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда са установени с § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 1 и 63 от 1994 г.). В § 2, 5, 7 и 9 съответно са уредени правила, които технологично са свързани с изчисляването на възнаграждението на платен годишен отпуск по смисъла на чл. 177 от Кодекса на труда.
№ 26-00-5 от 10.01.1996 г.
Платеният годишен отпуск на работниците и служителите по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано).
При сумирано изчисляване на работното време, нормата за продължителност на работното време през месеца (периода), когато работникът или служителят ползва платен годишен отпуск, се определя на база работните дни по календар, без тези включени в платения отпуск и дневната продължителност на работното време на работното място (длъжността), установена по реда на чл. 136 или чл. 137 от Кодекса на труда за подневно отчитане на работното време.

№ 19-00-77 от 29.06.1995 г.
В практиката на МТСГ многократно е застъпвано становището, че когато с нормативен акт е придадена обратна сила на правопораждаща норма, съответните права се придобиват от работниците и служителите, които макар и вече напуснали към момента на приемането на нормативния акт са работили през периода, обхванат от обратното действие на акта.
В подкрепа на подобно разбиране е и възможността предвидена в § 9 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на НДДТВ (изм. ДВ, бр. 1 от 1994 г.), където е предписано извършването на съответните преизчисления в редица случаи, в т.ч. и при обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Нещо повече, когато при такава хипотеза се окаже, че размерът на трудовото възнаграждение на напусналия служител е по-нисък от предвидената с нормативния акт нова величина на началното трудово възнаграждение за съответната длъжност не правна възможност, а задължение за работодателя е да извърши служебно преизчисляване и изплащане на разликата.
№ 61-00-24 от 26.02.1999 г.
Съгласно забележка IV към списъка на категориите работници и служители, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време, при промяна на наименованието на длъжността, без да се променя характерът на работата, работникът или служителят, който заема преименуваната длъжност, си запазва правата по списъка. За целта обаче е необходимо ръководителят на предприятието, учреждението или организацията да издава писмено потвърждение за това. Тази забележка няма приложение, ако при промяна на наименованието длъжността получи такова наименование, за което в списъка е определен по-малък размер отпуск.
№ 26-00-266 от 25.10.1999 г.
Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Новопостъпилото лице следва да представи документ (служебна бележка) от предишния работодател за размера на брутното трудово възнаграждение, получено през последния календарен месец, предхождащ ползването на платен отпуск, през който има отработени най-малко 10 работни дни. Ако такава бележка не бъде представена, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение следва да бъде определен по реда на § 7 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
№ 26-00-207 от 06.07.2000 г.
Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда, възнаграждението за платен годишен отпуск независимо от неговата продължителност се определя на база полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение от лицето през последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуск, през който е работило най-малко 10 работни дни.
В допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. бр. 1 от 1994 г., в сила от 01.01.1994 г.; бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп. бр. 24 от 1997 г., в сила от 01.02.1997 г.; изм. бр. 25 от 1999 г., в сила от 01.03.1999 г.) са уредени правила, които технологично са свързани с изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск по смисъла на чл. 177 от КТ
№ 94-А-55 от 08.08.2000 г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изчисляване на болнични 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.