Инвестиране на застрахователното дружество във финансови активи


Категория на документа: Икономика




Инвестиране на Застрахователното Дружество във Финансови Активи.

Всеки вид собственост, на която може да се определи цена при пазарна търговия, може да се нарече актив. Финансовите активи са типичен пример за нематериален актив, чиято цена не зависи от физическата им форма. Те се наричат още финансови инструменти или ценни книги и дават права на собствениците си, свързани с получаване на пари в бъдещето.

Субектът , който поема задължението да плаща в бъдеще, се нарича емитент на финансовия актив, а притежателят - инвеститор.

Основното деление на финансовите активи е в зависимост от начина на плащането. В случай , че притежателят на финансовият актив получава фиксирана сума за определен период от време се говори за дългови инструменти. Пример за това са облигациите.

Финансов актив, задължаващ емитента с плащане, в полза на инвестирора, на сума, зависеща от печалбата, след плащане по всички дългови интрументи може да се определи като дялов инструмент. Типичен пример за това са обикновените акции.

Някой ценни книги притежават свойствата и на двата описани инструмента. Например приливигированите акции дават право на техните притежатели на фиксиран доход, което носи чертите на дълговите инструменти. От друга страна самото плащане не е гарантирано и се прави след като се изплатят всички задължения по дълговите инструменти. Друг пример за финансов актив със смесени характеристики са конвертируемите облигации. Те при определени условия могат да се преобразуват от дългов инструмент в акция.

Облигации-
Основната характеристика на всяка облигация е нейният падеж и срока до падежа. Понякога тези две понятия се използват като равнозначни, но падежът показва датата, когато дългът ще бъде напълно погасен, а срока до падежа срока до тази дата.

Сумата, която емитентът се съгласява да плати на падежа се нарича номинална стойност. Тя представлява основната сума на дълга.Освен номинал облигациите имат и така наречения купон. Купонът е периодично повтарящо се на определено време плащане , което емитентът прави в полза на инвеститора, в течение срока до падежа. Това плащане обикновено се изчислява в процент от номиналната стойност и се прави веднъж или два пъти годишно.
В зависимост от начина на определяне на процентната ставка може да се различат :

- Облигации с фиксиран купон;

- Облигации с плаващ купон;

Фикс. Купон означава, че е договорена твърда процентна ставка и тя не се изменя през целия период до падежа.

Процентната ставка на облигациите с плаващ купон зависи от изменението във времето на предварително избрана база . За база се избира основен лихвен процент. Възможно е към тази база да се прибави или извади определено число. По удачно е договаряне на прибавяне към установената база, тъй като е възможно да се получи отрицателно число на процентната ставка при изваждане.

Видове облигации-
Според вида вида на емитента облигациите биват:
- Държавни;
- Общински;
- Фирмени;

Липсата на ограничение при инвестиране в държавни ценни книжа ги прави особено важни, като финансов инструмент за застрахователните дружества. Според продължителността си се делят на:
- Съкровищни бонове - с падеж до една година;
-Съкровищни полици - с падеж до 5 години;
- съкровищни облигации- с падеж над 5 години;
Съкровищните бонове( менителниците) са безкупонни ценни книжа. Техният номинал обикновено е кръгло число. Цената, по която се продават е по-ниска от номиналната им стойност. Те са дисконтови ценни книжа и доходът, реализиран от инвеститора зависи от отстъпката(дисконта).

Съкровищните полици и облигации също могат да се продават с отстъпка от номинала, но обикновено по тях се изплаща и фиксиран купон. Те са особено подходящ финансов инструмент за живото-застрахователните дружества, поради дългосрочния характер на животозастраховането. Твърдият доход , получаван от тях прави по-лесно изграждането на дългосрочни тарифи, по-предвидимо заделянето на премийни резерви, по- сигурни бъдещи постъпления, които обезпечават поетите от застрахователя задължения.

ДЦК са смятани за най-ниско рисковият финансов инструмент. Именно заради това зд могат да инвестират техническите си резерви, без никакви ограничения в тях.

При ДЦК е безпредметно търсенето на някакво обезпечение. Самото съществуване на държавата е най-голямата гаранция за плащанията им. При общинските и фирмените облигации е различно. Рискът при тях е по-голям. Затова е възможно инвеститорите да изискват някакво обезпечение. В зависимост от това облигациите могат да се разглеждат като :
- Обезпечени;
- Необезпечени;
- Субординирани;
Обезпеченията по облигациите могат да бъдат под формата на ипотека; други ЦК; движимо имущество.

Необезпечените облигации не предоставят никакви допълнителни гаранции на инвеститорите. Единствено имиджа на емитента може да се приеме като някаква форма на гаранция.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Инвестиране на застрахователното дружество във финансови активи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.